Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.12.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9007 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Ц.Н.Р., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на
детето Н.В. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., общ. С., обл. Варна срещу В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявен иск по чл.150 от СК за изменение на определения с одобрена от
съда съдебна спогодба по гр.д. № 17662/2013г. по описа на ВРС размер на
месечната издръжка, дължима от ответника на детето Н.от 115 лева на 300 лева,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата
на одобрена от съда съдебна спогодба между страните по гр.д. № 17662/2013 г. по
описа на ВРС ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето Н.в
размер на 115 лева, считано от 01.04.2014г. Твърди се, че след постановяване на
решението до момента бащата осъществява единствено контакт с детето и не
участва при задоволяване битовите му нужди. Детето учело в училище „В.А.“ гр.
Варна, като за учебната 2020/2021 г. ще бъде ученик във втори клас. Предвид
настоящата възраст на детето за задоволяване на нуждите му от храна, облекло и
разходи по обучението му били необходими средства в по-голям размер от
определения със съдебната спогодба. Твърди се още, че бащата е здрав и
трудоспособен, няма наложени ограничения
и може да полага труд, поради което е в състояние да реализира доходи,
достатъчни за осигуряване издръжката на детето. Сочи се, че промяната във
възрастта на детето е обстоятелство, което съставлява съществено изменение на
обстоятелствата, тъй като нуждите на детето са нараснали. Също така ищецът
счита, че от определяне на предходната издръжка до момента е изминал дълъг
период от време и са настъпили съществени изменения и в икономическите условия
в страната, като е настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от
първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите
потребности на детето. Излага се също,
че освен увеличените битови, социални и интелектуални потребности на детето, са
се формирали и потребности от различни активности и занимания, които се заплащат
допълнително. Сочи се, че значително е увеличен и размерът на минималната
работна заплата за страната, което изменение е с траен и продължителен характер
и няма как да се възвърне състоянието отпреди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Ищецът счита, че нуждите на детето могат да се задоволят
адекватно, ако бащата заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, имайки
предвид, че детето живее при майката и тя ежедневно полага грижи за него.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че страните имат
общо дете Н.В. Х., род. на *** г., но не му е известно да имат такова родено на
*** г. Не оспорва и че по силата на съдебна спогодба ответникът заплаща месечна
издръжка в размер на 115 лева. Оспорва твърдението, че бащата осъществява
единствено контакт с детето и не участва при задоволяване на битовите му нужди.
Твърди, че за периода от 21.11.2016 г. до 04.06.2019 г. той е заплащал таксите
за детската градина, закупил е детски часовник с GPS и заплаща ежемесечна такса в размер на 13 лева,
закупил е и книги на детето, които трябва да прочете през лятната ваканция на
стойност 46,45 лева и колело на стойност около 250 лева. Ответникът излага, че
има семейство и друго дете, родено през 2016г., за което също се грижи, както и
че изплаща банков кредит с месечна вноска от около 160 лева. Твърди, че нетното
трудово му възнаграждение е в размер на 711 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не с е представлява в
съдебното заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане Ц.Н.Р.
и В.Х.Х. са родители на детето Н.В. Х., родено на ***г.
С протоколно определение от 14.03.2014г. по гр.д. № 17662/2013г.
по описа на ВРС е одобрена съдебна сподогба, по силата на която родителските
права по отношение на детето Н.В. Х. са предоставени на майката Ц.Н.Р., а
бащата В.Х.Х. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 115
лева чрез неговата майка и законен представител, считано от 01.04.2014г.
Видно от служебна бележка от 24.02.2020г., издадена от
ОУ „В.А.“ гр. Варна през учебната 2019/2020г. детето Н.В. Х. е редовен ученик в
първи клас.
От представено удостоверение се установява, че
ответникът В.Х.Х. има още едно дете – Бояна Валентинова Христова, родена на ***г.,
чиято майка е Дарина Върбанова Кузева.
Видно от удостоверение от 05.08.2020г., издадено от „Л.Т.“
ООД, В.Х.Х. на длъжност „складов работник“ за периода от м.08.2019г. до м.07.2020г.
е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 10815.57 лева/нетно 8402.29
лева, или средно месечно 901.30 лева брутно/700,19 лева нетно.
По делото е разпитан един свидетел на страната на
ищеца – Д.А.М.(живее на семейни начала с ищцата). Съгласно показанията на същия
детето е във втори клас и откакто е тръгнало на училище разходите за него са се
повишили – нужни му били повече дрехи, таблет или лаптоп за дистанционното
обучение, интернет, имало разходи за транспорт до училище, искало да се запише
на спорт. Свидетелят и ищцата имали едно общо дете на една година и пет месеца.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК и е процесуално
допустим.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи
размера на предходно определената издръжка, променените обстоятелства от
предходното определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможността на ответника да я дава.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на детето, предвид
което дължи издръжка.
Установи се, че по силата на одобрената от съда
съдебна спогодба по гр.д. № 17662/2013г. по описа на ВРС ответникът е осъден да
заплаща на детето Н.месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от
01.04.2014г. Ноторно известно е, че социално-икономическите условия в страната
за изминалия период от около 6 години и половина, значително са се променили.
Безспорно съществено са нараснали и нуждите на детето, което при предходното
определяне на издръжката е било на 2 години, а сега е на 8 години и е ученик, предвид
което има и нужда от закупуване на учебни помагала и други разходи, свързани с
училище, включително от устройство за провеждане на дистанционно обучение с
оглед епидемиологичната обстановка в страната и интернет.
Не се установява изменение в податните възможности на
бащата, с оглед липсата на данни за възможностите му към предходното определяне
на издръжката, предвид което съдът следва да съобрази данните, които има за
доходите му към настоящия момент. От
доказателствата по делото се установи, че средният брутен месечен доход на
бащата е около 900 лева лева/нетен – 700 лева. Следва да се има предвид че след
определянето на предходната издръжка за бащата е възникнало алиментно
задължение към още едно дете, което към момента е на 4 години, което намалява
податните му възможности.
Не е установен доходът на майката, като предвид
възрастта й и липсата на данни за здравословни проблеми следва да се приеме, че
същата може да реализира трудови доходи в размер поне на средният за страната. Установи
се, че майката има алиментни задължения към още едно дете на една година и
половина. Участието на майката в
издръжката на детето Николва следва да бъде съобразено и с обстоятелството, че
същата полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му.
С оглед всичко изложено, като съобразява увеличените
нужди на детето и податните възможности на двамата родители съдът намира, че
размерът на издръжката следва да бъде увеличен от 115 лева на 180 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 450
лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да
заплати 158,11 лева.
Ответникът на основание на чл.78, ал.6 във връзка с
чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката за 3 години, а именно 93,60 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена с
одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 17662/2013г. по описа на ВРС,
която В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** следва да заплаща на непълнолетното
си дете Н.В.
Х., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ц.Н.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 115
лева на 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2020г.,
с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 180 лева до предявения размер от 300 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
му за издръжката.
ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Ц.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 158,11 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по
сметка на Варненски районен
съд държавна такса в размер на 93,60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: