Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 19.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К. и в присъствието на
прокурора Елена Попова, като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр.д.№2882/2009 год. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.19 ал.1 от ЗГР.
Подадена е искова молба от В. Д.Р., с ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника му
адв.Б.Ч.Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения:
……, кантора 17 против Община-П., с адрес: ......, в която ищецът твърди, че
е роден на *** *** и в акта му за раждане е
записан със собствено име ”В.”. През
Промяната
на името му в толкова много документи би го затруднило изключително много, както финансово, така и организационно не не това е
основният проблем. Проблемът е, че ищецът
не харесвал името В. и не
желаел да го използва, не искал и хората да се обръщат към него по този начин. Твърди, че името на един човек е част от неговото лично самоопределяне. В тази връзка,
субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име следва да
се квалифицира, като „важно обстоятелство „ по смисъла на
Закона за гражданската регистрация.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на Община-П., че са налице „важни обстоятелства„ по смисъла на
чл.19 ал.1 от ЗГР за промяна на собственото му име от „В.” на „Н.”. Моли също да се задължи Община-П. да впише промените в
регистрите на населението и да му издаде удостоверение за това. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията
си.
В срока по чл.131
от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответната община. Не е взето
становище по основателността на иска и не са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява
лично и с пълномощника си – адвокат Б.Д. от Пазарджишката адвокатска колегия,
която поддържа изцяло така предявения иск. Сочи гласни доказателства. Моли съда
да уважи искането. Излага доводи по същество в пледоарията си.
Ответникът – Община-П., редовно призована, не изпраща
представител в проведените по делото съдебни заседания и не взема становище по
основателността на предявения иск.
Представителят на Районна прокуратура-гр.П. взема
становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като бъде
допусната промяна на собственото име на ищеца, тъй като са налице важни
обстоятелства по смисъла на закона.
Районният
съд, след като взе предвид изложените в исковата молба твърдения и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Безспорно е по делото, че ищецът В. Д.Р. е роден на ***
год. и че при раждането си е записан със собственото име Вълко. Не е спорно и
обстоятелството, че с решение от 20.09.1999 год. по гр. дело №479/1999 год. по
описа на Пещерския районен съд е допусната промяна на собственото име на ищеца
от В. на Н..
Видно
от събраните по делото писмени доказателства е, че след така постановеното и
влязло в сила съдебно решение, ищецът се е снабдил с редица документи, а именно: Лична карта №*********, издадена на 05.05.2000 г. от МВР-П., Свидетелство за управление
на МПС №*********, издадено на 31.01.2005 г. от МВР-П.; Европейска
здравноосигурителна карта; Карта за разплащателна сметка, ***; Паспорт №*********, издаден на 27.07.2005 г. от
МВР-П.;
Свидетелство за свето кръщение; Регистрационна карта на земеделския
производител от 17.02.2009 г; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №38,
том VІІІ, рег. №13170, н.д.№1285/2006 г на Нотариус рег.№423; Свидетелство за
регистрация на МПС №*********, като във всички тях е записан с личното
име Н..
Доказано е също така, че по искова молба, подадена от Районна прокуратура-П. срещу ищеца, е образувано и водено гр. дело №494/2008 год. по
описа на П. районен съд. С
Решение №39 от
04.03.2009 год. по същото гр.д. №494/2008 г.,
Районен съд-П. е отменил решението от 20.09.1999
г., постановено по гр.д. №479/1999 г. по описа
на П. районен съд, с което е допусната промяна на собственото име на ищеца от „В.” на „Н.”. С Решение №343/30.06.2009 год.,
постановено по гр. дело №449/2009 год. по описа на П. окръжен съд е потвърдено
Решение №39/04.03.2009 год. по гр. дело №494/2008 год. на П. РС, като
законосъобразно. Видно от направеното отбелязване е, че съдебното решение е
влязло в законна сила на 08.08.2009 год. След този момент, ищецът отново е
възстановил рожденото си собствено име Вълко.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели М. Ч.
и В. Б., се установява, че познават ищеца
от деца и че той винаги е носел собственото име Н.. Свидетелите са категорични
в показанията си, че ищецът още от малък е бил известен в обществото, сред
близки и приятели, със собственото име Н., както и че с това име се представя и никога не е бил
познат с другото си име В.
От приетата по делото справка за съдимост е видно, че
ищецът, с името Н.Д.Р., има постановена присъда по НОХД №1525/2002 год. по
описа на П. районен съд, влязла в законна сила на 10.10.2006 год. за
престъпление по чл.129 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.20 ал.2 от НК .
Видно от приложената докладна записка на РУ на МВР е, че
ищецът, отново посочен с името Н.Д.Р. /стари имена Вълко Д.Р./ има криминалистична
регистрация за шест деяния, четири, от които са след промяната на личното му
име от Вълко на Н. с решението на Пещерския районен съд от 1999 год.
Разпитан по реда на чл.176 от ГПК, ищецът обясни, че
веднага щом е навършил пълнолетие е завел делото за промяна на името си от В.
на Н.. Заявява, че името В. го мрази, тъй като е грозно. Дори го било срам да
го казва. Не искал да носи това име, тъй като то водело прякори след себе си.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът намира, че предявеният иск по чл.19 ал.1 от ЗГР е процесуално
допустим, като по съществото си е основателен.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на
чл.19 ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от
съда когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В конкретния случай, от
събраните по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и несъмнен
начин, че е налице важно обстоятелство по смисъла на закона, което налага промяна
на собственото име на ищеца. Безспорно е, че ищецът е известен в обществото със
собственото име Н.. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото
двама свидетели. Известен е с това име още от дете, макар че промяната на името
му от В. на Н. е станала след като той е навършил пълнолетие. След тази
промяна, допусната със съдебното решение, и през по-голямата част от
съзнателния си и активен живот, в продължение на десет години, ищецът официално
е ползвал името Н. и затова с това име са му издадени и приложените по делото
множество документи.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и като такъв следва да
бъде уважен, като бъде допусната исканата от ищеца промяна на собственото му
име и същото бъде променено от В. на Н..
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ДОПУСКА промяна на собственото име на В. Д.Р., с ЕГН ********** ***, като
вместо собствено име В., като собствено име бъде записано Н..
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,
заверен
препис от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в
Община – гр.П. за извършване на промяната в регистрите на населението, както
и на Бюро „Съдимост” при П. районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: