№ 409
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20004126/14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 28622/20
г. по описа на СРС, 58 състав, е признато за установено, че М. Б. В. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 2198,17 лв. – начислена и дължима топлинна енергия за
период от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж. к. Младост – ****, с аб. № 080730, заедно със законната лихва,
считано от заявлението – 21.11.2019 г. до плащането, сумата от 379,04 лв. –
лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 13.11.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 66901/19 г. по описа на СРС, 58 състав. С решението М. Б. В. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото разноски – 101,54 лв. –
за заповедното и сумата от 986,40 лв. – за исковото производство.
Подадена е въззивна жалба от М. Б. В. срещу решение №
20004126/14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 28622/20 г. по описа на СРС,
58 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на
1
процесуалния закон и необосновано. Поддържа, че неправилно съдът е
кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта, в
която е посочено, че няма извършени плащания през процесния период.
Твърди, че от представените по делото фискални бонове се установява, че е
налице плащане за част от процесния период. Посочва, че неправилно съдът е
приел, че извършените частични плащания на задълженията за отоплителен
сезон 2016 – 2017 г. прекъсват давността за целия дълг. Поддържа, че всички
задължения, чийто падеж е настъпил преди 21.11.2016 г., са погасени по
давност. Твърди, че по делото не са представени доказателства за
публикуване на интернет страницата на ищеца на процесните фактури,
поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за
забава. Твърди, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца
от 2014 г., въз основа на които се претендира обезщетение за забава,
противоречат на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП са
нищожни. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12
ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответницата М. Б. В., в качеството й на
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. Младост – ****, се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1
ЗЕ за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. Твърди, че ответницата е
ползвала доставената й топлинна енергия през процесния период, но не е
заплатила дължимата цена. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. №
66901/19 г. по описа на СРС, 58 състав, по което е била издадена заповед за
2
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Б. В. за заплащане на процесните суми.
Посочва, че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били
дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на
съществуването на процесните задължения. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 2198,17 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.11.2019
г. до окончателното плащане, и сумата от 379,04 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 13.11.2019 г. Претендира
разноски.
Ответникът – М. Б. В. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК, депозирано в заповедното
производство, оспорва наличието на облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период и
обема на начислената топлинна енергия, твърди погасяване на задълженията
през процесния период чрез плащане и прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства:
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
Общи условия, през процесния период по отношение на топлоснабден имот с
3
адрес: гр. София, ж. к. Младост – ****, с аб. № 080730, както и че през
процесния период от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. до процесния имот е била
доставяна топлинна енергия на претендираната стойност.
Спорните въпроси във въззивното производство касаят наличието на
плащане за част от дълга и погасяването по давност на част от дълга.
За установяване на факта на плащане на част от дълга са приети по
делото писмени доказателства. От представените фискални бонове се
установява, че въззивницата е платила на 15.07.2019 г. по обща фактура №
**********/31.07.2018 г. сумата от 100,00 лв., от които – 80,14 лв. – главница
и 19,86 лв. – лихва за забава; на 06.08.2019 г. по обща фактура №
**********/31.07.2018 г. сумата от 100,00 лв., от които – 97,80 лв. – главница
и 2,20 лв. – лихва за забава; на 24.10.2019 г. по обща фактура №
**********/31.07.2018 г. сумата от 100,00 лв. – главница. Плащането на
посочените суми по общата фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност
– 766,44 лв. е било съобразено от ищеца към датата на подаване на
заявлението в съда /21.11.2019 г./. В подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че в извлечението от сметка от 13.11.2019 г. е отразено, че
остатъкът от дължимата сума по общата фактура № **********/31.07.2018 г.
е в размер на 74,03 лв. /главница/.
Останалите представени по делото фискални бонове, находящи се на л.
51 – 60 от първоинстанционното дело, касаят погасяване на задължения за
дялово разпределение и за мораторна лихва, и не са относими към предмета
на делото.
На следващо място, следва да се обсъди основателността на
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от дълга.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на
ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. Искът е
предявен в съда на 21.11.2019 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което
извън погасителната давност са всички вземания за доставена топлинна
енергия, чиято изискуемост настъпва след 21.11.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
4
Заплащането на топлинната енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира топлоснабденият имот, се е осъществявало на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота, и една изравнителна вноска.
Тъй като задълженията са възникнали като срочни, то същите са станали
изискуеми на първо число на месеца, следващ месеца, за който се начисляват
/с оглед на това, че се начисляват помесечно/. Ето защо, погасени с
изтичането на 3 – годишния давностен срок са вземанията за доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 10.2016 г. Непогасени по
давност са вземанията за доставена топлинна енергия за периода от м.
11.2016 г. до м. 04.2019 г. и същите влизат на сумата от 2092,37 лв.
/изчислени след приспадане от сумата за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. /2198,17 лв./ на погасената по
давност сума в размер на 105,80 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2019
г. /съгласно таблица № 1 от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза/.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен до размера на сумата от 2092,37
лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
21.11.2019 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен
размер от 2198,17 лв. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност
се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 10.2016 г. не се дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.
Тъй като за останалата част от процесния период не са приложими
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на битови
клиенти в гр. София от 2014 г., възражението на въззивника, че клаузите на
чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. са
неравноправни, е ирелевантно.
5
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. София от 2016 г., приложими
за останалата част от процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът
за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде
поставен ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
В случая, 45 – дневният срок за плащане на задълженията по общата
фактура № **********/31.07.2017 г. е изтекъл на 14.09.2017 г., като
ответницата е изпаднала в забава в плащането на задължението по нея на
15.09.2017 г. Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор, размерът на мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
13.11.2019 г., начислена върху непогасената по давност главница от 1581,60
лв. по посочената по – горе обща фактура, възлиза на сумата от 347,08 лв. 45
– дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура №
**********/31.07.2018 г. е изтекъл на 14.09.2018 г., като ответницата е
изпаднала в забава в плащането на задължението по нея на 15.09.2018 г.
Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор,
размерът на мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 13.11.2019 г.,
начислена върху главницата от 74,03 лв., възлиза на сумата от 8,74 лв. 45 –
дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура №
**********/31.07.2019 г. е изтекъл на 16.09.2019 г., като ответницата е
изпаднала в забава в плащането на задължението по нея на 17.09.2019 г.
Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор,
размерът на мораторна лихва за периода от 17.09.2019 г. до 13.11.2019 г.,
начислена върху главницата от 436,74 лв., възлиза на сумата от 7,04 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен
до размера на сумата от 362,86 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху дължимата главница за доставена топлинна енергия, за
6
периода от 15.09.2017 г. до 13.11.2019 г. За разликата до пълния предявен
размер от 379,04 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради частично разминаване в крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд решение № 20004126/14.01.2022 г.,
постановено по гр. д. № 28622/20 г. по описа на СРС, 58 състав, в частта, в
която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца разликата
над сумата от 2092,37 лв. до предявения размер от 2198,17 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 31.10.2016 г., представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. Младост –
****, с аб. № 080730, в частта, в която е признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца разликата над сумата от 362,86 лв. до
предявения размер от 379,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2016 г. до 13.11.2019 г., и в частта, в която ответницата е осъдена да
заплати на ищеца разликата над сумата от 937,08 лв., представляваща
разноски за исковото производство, и разликата над сумата от 96,46 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство, следва да се отмени
като неправилно, и вместо това следва да се постанови друго решение, с което
да се отхвърли искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 2092,37 лв. до предявения размер от 2198,17 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 31.10.2016 г., като погасен по давност, и искът за мораторна
лихва за разликата над сумата от 362,86 лв. до предявения размер от 379,04
лв. за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2019 г.
Предвид изхода на спора „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати
на М. В. сумата от 5,00 лв., представляваща дължими разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, сумата от 5,00 лв.,
представляваща дължими разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и сумата от 10,95 лв., представляваща дължими разноски
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
В полза на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, тъй
като същата е подала бланкетен отговор на въззивната жалба, а в откритото
съдебно заседание не е изпратила процесуален представител.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20004126/14.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 28622/20 г. по описа на СРС, 58 състав, в частта, в която е признато за
установено, че М. Б. В., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, с
адрес: гр. София, ул. „****, разликата над сумата от 2092,37 лв. до
предявения размер от 2198,17 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден
имот с адрес: гр. София, ж. к. Младост – ****, с аб. № 080730, както и
разликата над сумата от 362,86 лв. до предявения размер от 379,04 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2019 г.,
както и в частта, в която М. Б. В., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, разликата над сумата от 937,08 лв., представляваща
разноски за исковото производство, и разликата над сумата от 96,46 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** № ** Б, срещу М. Б. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че дължи
разликата над сумата от 2092,37 лв. до предявения размер от 2198,17 лв. за
периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к.
Младост – ****, с аб. № 080730, като погасен по давност, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи
разликата над сумата от 362,86 лв. до предявения размер от 379,04 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
13.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** № ** Б, да заплати на М. Б. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5,00 лв.,
8
представляваща разноски за заповедното производство, сумата от 5,00 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, и сумата от 10,95 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9