Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62 от 28.02.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 331 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „С.Л.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. Ц. П., срещу Ревизионен акт № Р-22001018005752-091-001/14.02.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта на установения резултат по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от месец ноември 2017 г. до месец февруари 2018 г., както следва: за данъчен период месец ноември 2017 г. – вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 8520,00 лева по 7 броя фактури, издадени от доставчика „********” ЕООД, с ЕИК *********, и лихва за забава в размер на 996,45 лева, начислена за периода от 15.12.2017 г. до 08.02.2019 г., за данъчен период месец декември 2017 г. – вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 6758,08 лева по 6 броя фактури, издадени от доставчика „********” ЕООД, и лихва за забава в размер на 732,18 лева, начислена за периода от 15.01.2018 г. до 08.02.2019 г., за данъчен период месец януари 2018 г. – в размер на 3657,12 лева и лихва за забава в размер на 364,73 лева, начислена за периода от 15.02.2018 г. до 08.02.2019 г., и за данъчен период месец февруари 2017 г.– в размер на 71,67 лева и лихва за забава в размер на 6,59 лева, начислена за периода от 15.03.2018 г. до 08.02.2019 г., в която част ревизионният акт е потвърден с Решение №772/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби. Поддържа се, че данъкът не е начислен неправомерно от „********” ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. В тази насока се сочи, че е налице действително осъществена доставка по процесните фактури по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, както и че е осъществено реално предаване на стоките. Оспорва се наличието на обективни данни за знанието на ревизираното лице за извършена данъчна измама от някой от доставчиците. Сочи се, че не е съобразена практиката на Съда на Европейския съюз по дела С-324/11 и С-18/13. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001018005752-020-001/21.09.2018 г., изменена със Заповед № Р-22001018005752-020-002/12.12.2018 г. и Заповед № Р-22001018005752-020-003/20.12.2018 г., издадени от Фиданка Йоневска – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-2257/07.12.2018 г. на директора на ТД на НАП София. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 30.11.2017 г. – 31.08.2018 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001018005752-092-001/16.012019 г., срещу който не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На 14.02.2019 г. от началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден оспореният ревизионен акт. С него са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец ноември и месец декември 2017 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „********” ЕООД, с ЕИК ********8, в общ размер на 15278,08 лева, и са определени лихви за забава в общ размер на 1728,63 лева, както и задължения за ДДС за данъчни периоди месец януари и месец февруари 2018 г. в общ размер на 3728,89 лева, и са определени лихви за забава в общ размер на 377,53 лева. По отношение на установените задължения за ДДС за данъчни периоди месец ноември и месец декември 2017 г. е прието, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС, даващи основание за законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установено реалното извършване на доставките на стоки към ревизираното дружество от доставчика „********” ЕООД – не са доказани наличието на стоки и прехвърлянето на собственост към ревизираното дружество от страна на посочения доставчик, няма данни кога, как и по какъв начин са придобити стоките от дружеството доставчик и разполагало ли е последното с възможността да прехвърли собствеността върху тях към датите на издаване на фактурите. Обективиран е извод, че при условие че издадените от „********” ЕООД фактури не отразяват обективната действителност, т.е. не са налице реално извършени доставки на стоки, няма как този факт да не е известен на ревизираното дружество, с оглед на това, че същото е получило само данъчни документи, но не и стоки, т.е. последното е знаело, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, са част от данъчна измама.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, като директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 772/07.05.2019 г. при условията на чл. 156, ал. 6 от ДОПК, с което е потвърдил акта в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди от месец ноември 2017 г. до месец февруари 2018 г., оставил е без разглеждане жалбата в останалата ѝ част като недопустима и е прекратил производството по същата в тази част.
В хода на ревизионното производство е установено, че на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС „С.Л.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 30.11.2017 г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, както и че основната дейност на дружеството през ревизирания период е дървопреработка. За осъществяването ѝ дружеството е наело склад за дърва и дървен материал в гр. Кюстендил, ул. „Индустриална” № 1, съгласно договор за наем, сключен на 30.11.2017 г., със срок една година, който склад със съгласието на наемодателя се ползва и за цех за дървопреработване. Складът е с площ от 2441 кв. м, на обекта има офис постройка от 60 кв. м и дърводелски цех от около 240 кв. м. Към датата на посещението от ревизиращия екип – 15.11.2018 г., в търговския обект има налична 60 куб. м обла дървесина и 50 куб. м обработена дървесина – готова продукция. „С.Л.” ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 13 броя фактури, издадени от „********” ЕООД, в данъчни периоди месец ноември и месец декември 2017 г., с предмет на доставка палети.
Извършена е насрещна проверка на „********” ЕООД. За резултатите от същата е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221118172434-141-001/19.11.2018 г. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 04.05.2007 г. по негова инициатива, дерегистрирано е по ЗДДС на 06.11.2008 г. от органи по приходите поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, повторно е регистрирано по ЗДДС на 10.06.2009 г. по избор на лицето, и е дерегистрирано по ЗДДС на 25.09.2018 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Извършено е посещение на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, удостоверено с Протокол обр. Кд73 № 1235571/27.09.2018 г., но на адреса не е открито наличие на табела, друг обозначителен знак, удостоверяващ наличие на обект, стопанисван от дружеството, не са открити управителят на дружеството, негов служител, упълномощен да получава книжа или документи, друго упълномощено лице или представител на управителя. След връчване на писмо по реда на чл. 32 от ДОПК са представени копия от фактурите, издадени на ревизираното дружество, приемо-предавателните протоколи към всяка една от тях, складови разписки за изписване на стоките от склада на „********” ЕООД, счетоводни справки, отразяващи осчетоводяването на приходите по фактурите, фактури, издадени от предходните доставчици – „И. Б.” ЕООД, с ЕИК ******** (за месец декември 2017 г.) и „Ц.” ЕООД, с ЕИК ******** (за месец ноември 2017 г.), копия от справките-декларации за ДДС, дневник за продажбите и дневник за месеците ноември и декември 2017 г., копие от хронологията на счетоводна сметка 453/2 „Начислен данък за продажбите” за месеците ноември и декември 2017 г., копие от хронологията на счетоводни сметки от група 20, инвентарна книга и счетоводен/данъчен амортизационен план за активите към 31.12.2017 г.
След извършена проверка в информационния масив е установено, че в дневниците за покупки на „С.Л.” ЕООД са включени следните фактури, издадени от „********” ЕООД: фактура № 521/01.11.2017 г., фактура №522/02.11.2017 г., фактура № 523/03.11.2017 г., фактура № 524/06.11.2017 г., фактура № 525/07.11.2017 г., фактура № 526/08.11.2017 г., фактура № 527/09.11.2017 г., фактура № 558/21.12.2017 г., фактура № 560/22.12.2017 г., фактура № 565/23.12.2017 г., фактура № 585/30.12.2017 г., фактура № 593/30.12.2017 г. и фактура № 594/30.12.2017 г. Същите фактури са включени в дневниците за продажби на „********” ЕООД. В приетите като доказателства по делото пътни листове е посочено, че превозът на стоките по процесните фактури е извършен от „С.Л.” ЕООД на датите на издаване на фактурите, с камион с рег. 8077 ВН и водач К. К..
Ревизиращият екип е връчил ИПДПОТЛ № Р-22001018005752-041-001/29.10.2018 г. на „И. Б.” ЕООД и ИПДПОТЛ № Р-22001018005752-041-002/29.10.2018 г. на „Ц.” ЕООД, декларирани като доставчици от „********” ЕООД. От страна на „И. Б.” ЕООД не са представени изисканите документи – фактури, плащания, договори, транспортни документи и т.н. От направена справка в ИС на НАП е установено, че за месец ноември 2017 г. „И. Б.” ЕООД декларира покупки от „Ж.” ЕООД, с ЕИК ********, а за месец декември 2017 г. – от „М. С.” ЕООД, ЕИК *********. От друга страна, „Ж.” ЕООД и „М. С.” ЕООД не декларират продажби за съответните периоди и подават нулеви справки-декларации. От страна на „Ц.” ЕООД също не са представени изисканите документи – фактури, плащания, договори, транспортни документи и т.н. От направена справка в ИС на НАП е установено, че за месеците ноември и декември 2017 г. „Ц.” ЕООД декларира покупки от „М. Т.” ЕООД, с ЕИК *********, с предмет на доставка услуги. От друга страна, „М. Т.” ЕООД не декларира продажби за съответните периоди към „Ц.” ЕООД.
При извършената ревизия за данъчни периоди месец януари и месец февруари 2018 г. не са установени различия с декларираните от дружеството жалбоподател данни съответно в справка-декларация с вх. № 10001215506/12.02.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 3657,12 лева и в справка-декларация с вх. №10001219101/12.03.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 71,67 лева. Дружеството не е внесло дължимия данък. Съгласно лихвения лист в ревизионния доклад същото дължи лихва за забава в размер на 364,73 лева, начислена за периода от 15.02.2018 г. до 08.02.2019 г. върху дължимия ДДС в размер на 3657,12 лева и лихва за забава в размер на 6,59 лева, начислена за периода от 15.03.2018 г. до 08.02.2019 г. върху дължимия ДДС в размер на 71,67 лева.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е посочено, че
към всяка от процесните фактури са приложени стокова разписка за получените
стоково-материални ценности, приемо-предавателен протокол и складова/стокова
разписка за приемане/предаване на материални запаси. Във всички съпътстващи
документи към фактурите са отразени и съвпадат видът на актива – палети, брой и
единична цена, стойност, ДДС и обща стойност на изплащане. Във фактура №
560/22.12.2017 г. е отразен видът на актива – палети, но няма брой и единична
цена, а само стойност на сделката – 7033,33 лева. Стоковата разписка и приемо-предавателният
протокол съдържат същите данни, а в складова/стокова разписка към фактура №
560/22.12.2017 г. са отбелязани два вида стоки – палети (с единична цена и
брой) и пирони (с количество и единична цена). Стойността на сделката във
всички съпътстващи документи е еднаква с тази в съответната фактура. Вещото
лице сочи, че приемо-предавателните протоколи към процесните фактури, с
изключение на този към фактура № 560/22.12.2017 г., не съдържат подпис и на
двете страни (има подпис или на едната, или на другата страна), а
приемо-предавателният протокол към фактура № 560/22.12.2017 г. не е подписан и
от двете страни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на дружеството жалбоподател с ДДС за процесния период. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата е свързана е понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица – доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при наличие на осъществен сложен фактически състав. Първият и основен елемент на този състав е извършването на доставка или услуга. Реалното ѝ наличие не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършената доставка. Фактурите удостоверяват само сключването на определени сделки и извършването на стопански операции между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки, посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в тежест на дружеството жалбоподател е да докаже реалното извършване на същите. В случая липсват непротиворечиви доказателства за осъществяване на този положителен факт. Описанието на стопанските операции в процесните фактури с предмет на доставка стоки налага извода, че в случая става дума за търговски покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача.
За да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали са налице доставки по смисъла на ЗДДС, следва да бъдат разгледани представените и от двете страни документи и писмени обяснения. От страна на „С.Л.” ЕООД и „********” ЕООД са представени издадените фактури с предмет на доставка стоки, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и пътни листове. При прегледа на тези документи съдът констатира, че не може да бъде установено еднозначно, че доставчикът е разполагал с посочените в процесните фактури палети и е прехвърлил собствеността върху тях на ревизираното дружество, т.е. отделил и индивидуализирал е тези стоки. Този извод се основава на факта, че в стоковите разписки стоките не са индивидуализирани, те са изброени само като вид – палети, и брой, без да са посочени материалът, от който са направени (според материала на изработка палетите биват най-често дървени, но има също метални и пластмасови), размерите им (няма общоприети размери на палетите; стандартът ISO-6780 определя палети в 6 размера; така наречените европалети, разпространени в Европа, имат размери 800 х 1200 х 144 mm), както и дали са двустранни или четиристранни (според възможностите за промушване на вилицата на кар-повдигач). Стоките не са индивидуализирани и в приемо-предавателните протоколи, като освен това последните не са и двустранно подписани. Доколкото стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи съдържат само общ брой на палетите, при липса на спецификация не се изяснява могат ли същите да бъдат превозени и доставени с курсовете, отразени в пътните листове. Освен това в пътните листове не са упоменати мястото на натоварване и мястото на разтоварване (посочен е само маршрут: гр. Кюстендил – гр. София – гр. Кюстендил). Съдът намира, че липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие между соченото като доставчик дружество и ревизираното дружество. Същевременно прекият доставчик „********” ЕООД обосновава наличието на стоките с предходни доставки от „И. Б.” ЕООД и „Ц.” ЕООД, за които при извършените ревизии е установено, че не обективират реално доставени стоки от процесния вид – палети. Действително, установяването на произхода на стоките не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но е от съществено значение за доказване наличието на стоките в прекия доставчик, като условие да бъде прехвърлено правото на собственост върху тях. В случая недоказаните доставки към прекия доставчик, с които той обосновава доставките си към ревизираното дружество, е косвено доказателство за това, че доставчикът „********” ЕООД не е разполагал с процесните стоки и не би могъл да ги предаде на „С.Л.” ЕООД (вж. в т. см. Решение № 4435/26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2018 г., VIII о.). По изложените съображения доводите на ответника за неустановяване главния факт на доказване – наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни.
Както бе посочено по-горе, за данъчни периоди месец януари и месец февруари 2018 г. не са установени различия с декларираните от дружеството жалбоподател данни съответно в справка-декларация с вх. № 10001215506/12.02.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 3657,12 лева и в справка-декларация с вх. №10001219101/12.03.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 71,67 лева.
Поради дължимостта на установените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди правилно и законосъобразно е определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По изложените съображения процесната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК „С.Л.” ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1163,20 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (делото е с материален интерес в общ размер на 21106,82
лева).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „С.Л.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. ЦV П., срещу Ревизионен акт № Р-22001018005752-091-001/14.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 772/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „С.Л.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц. ЦV П., да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1163,20 лв. (хиляда сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки).
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: