Присъда по дело №575/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 6
Дата: 18 февруари 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия: Диляна Гладнишка
Дело: 20241630200575
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Монтана, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
и прокурора Н. В. С.
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Наказателно дело от
общ характер № 20241630200575 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. А., ЕГН **********, българин, с
българско гражданство, основно образование, постоянен адрес в гр. Л., обл.
Монтана, ул. „М." № 7, женен, средно образование, за ВИНОВЕН, за това, че
на 06.07.2023г. в гр. Монтана, ул. „Искър" №11, пред Д. В. И.- системен
администратор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Монтана,
потвърдил неистина в писмена декларация с рег.№ 230996000813 от
06.07.2023г., която по силата на закон- чл. 141, ал.2 от Закона за движение по
пътищата /Дубликат на свидетелство за регистрация на пътно превозно
средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или
унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва
декларация/ се дава пред орган на властта- сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР- Монтана за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че свидетелство за регистрация на МПС- товарен автомобил, марка
„Мерцедес Спринтер" с рег.№ ххх не е отнето от контролен орган, а е
изгубено /откраднато/, докато същото е било отнето на 04.07.2023г. от
контролен орган в Република Австрия - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК,
1
поради което и на осн. чл. 313, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК определя наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание
"лишаване от свобода" с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. М. А., ЕГН
**********, да заплати направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 434.07 лв. /четиристотин тридесет и четири лева и 7 ст./,
които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД МВР - Монтана.
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Монтана..
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 575/2024 г. по описа на РС -
Монтана.

Подсинението е повдигнато от Районна прокуратура – Монтана, против
А. М. А., ЕГН **********, българин, с българско гражданство, основно
образование, с постоянен адрес в гр. Л., обл. Монтана, ул. „М." № 7,
неосъждан, женен, средно образование за това, на 06.07.2023г. в гр. Монтана,
ул. „Искър" №11, пред Д. В. И.- системен администратор в сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР гр. Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация с рег.№ 230996000813 от 06.07.2023г., която по силата на закон-
чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата /Дубликат на свидетелство за
регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е
изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното
средство подписва декларация/ се дава пред орган на властта- сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР- Монтана за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелство за регистрация на МПС- товарен
автомобил, марка „Мерцедес Спринтер" с рег.№ ххх не е отнето от контролен
орган, а е изгубено /откраднато/, докато същото е било отнето на 04.07.2023г.
от контролен орган в Република Австрия - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК
№ARKC-0035-престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник, тъй като
подсъдимият редовно прИ.н не се е явил и не е посочил уважителни причини
за неявяването си. В съдебно заседание служебният защитник заявява, че при
осъществен контакт с подс. А., последният заявява, че към момента се намира
на територията на Федерална Република Германия и няма намерение да се яви
в съдебно заседание.
Поради това и по аргумент на чл. 271, ал. 2, т. 2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки че неявяването на
подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото и
правото му на защита в настоящото производство е надлежно обезпечено,
посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил
се и участвал в производството.
В съдебно заседание Районна прокуратура - град Монтана чрез
представителя си, поддържа подсинението и моли съда да признае
подсъдимия А. А. за виновен. Намира, че подсинението е доказано безспорно
и категорично, като са събрани достатъчно доказателства за извършеното от
подсс А. престъпление. Прави анализ на доказателствения материал.Счита, че
на подсъдимия трябва да бъде наложено наказание“лишаване от свобода“ от
една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок на
основание чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимия, счита предложението на прокурора за
справедливо и предлага на подс. А. да бъде наложено наказание „лишаване от
1
свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено на
основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият А. М. А., ЕГН **********, българин, с българско
гражданство, основно образование, с известен адрес в гр. Л., обл. Монтана, ул.
„М." № 7, неосъждан, женен, средно образование.
Подсиняемият А. А. живеел в гр. Л., ул. „М." № 7. Управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер" с per. № хх, собственост на
св. И. Г.. Подс. А. бил упълномощен от св. Г. с пълномощно от 05.01.2023г., с
което подсиняемият имал право да управлява товарния автомобил в
Република България и в чужбина, включително и всички страни в Европа,
както и да представлява св. Г. пред „КАТ- МВР". Във връзка с посочените
правомощия подс. А. бил изрично овластен да подава „където е необходимо
всякакви документи" във връзка с пълномощното.
На 01.07.2023г. подс. А. напуснал територията на Република България
през ГКПП „Видин Дунав мост" с т.а. марка „Мерцедес", модел „Спринтер" с
per. № хх.
На 04.07.2023г. в гр. Брук на Лайта, ФР Австрия управляваният от подс.
А. товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер" с per. № хх бил
спрян за проверка от контролни органи. В рамките на извършената проверка
било установено, че товарният автомобил е неизправен във връзка с което бил
спрян от движение. От подс. А. било отнето свидетелството за управление на
товарен автомобил с рег.№ хх, след което регистрационните табели на
автомобила били свалени. На 05.07.2023г. подс. А. бил регистриран на вход на
Република България през ГКПП „Видин Дунав мост" с товарен автомобил
„Мерцедес" с per. № ххх.
На 06.07.2023г. подс. А. посетил ОД на МВР гр. Монтана, сектор „Пътна
полиция, където пред св. Д. И., системен администратор, подал заявление №
230996009373 от 06.07.2023г. за промяна регистрацията на ПС с рег.№ хх.
Подс. А. приложил и пълномощното дадено му от св. Г.. Към заявлението
подс. А. попълнил декларация на основание чл. 141, ал.2 от ЗДвП с рег.№
230996000813 в която потвърдил неистина, че свидетелството за регистрация
на МПС- товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер" с рег.№ хх,
собственост на св. Г., не е отнето от контролен орган, а е изгубено
/откраднато/. Подс.А. подписал декларацията, собственоръчно изписал трите
си имена на нея, след което я предоставил на св. И..
В хода на досъдебното – производство е назначена и изготвена
комплексна съдебно-почеркова експертиза. Видно от заключението се
установява, че „подпис на заявителя" и „подпис на получателя", както и
ръкописно изписаните имена „А. М. А." в Заявление с № 230996009373 от
06.07.2023г. са изпълнени от подс. А.. Подписът в позиция „Декларатор" и
ръкописно изписаните имена „А. М. А." в Декларация с № 230996000813 от
06.07.2023г. са изпълнени от подс. А..
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката Д. И. приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 5 от НПК, както и от наличните по делото писмени доказателства: превод
на документи /л.68-74/, съдебно- почеркова експертиза /л.86-92/ приложените
писмени доказателства: справка за съдимост /л. 94-95/, Заявление №
230996009373 /л. 48/, Пълномощно л. 49/, декларация рег.№ 230996000813
/л.50/, декларация рег.№ 230996000814 /л.51/, справка Граничен контрол /л.53-
54/ и др., прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото,
по реда на чл. 283 от НПК.
Събраните по делото доказателства са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират с показанията на св. Д.
И. и установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на
подсинителния акт фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват
доказателства, които да разколебават фактическите изводи на съда относно
съответствието на направеното самопризнание със събраните на досъдебното
производство доказателства.
Доколкото по делото не е налице противоречив доказателствен материал,
а напротив – всички доказателствени източници са напълно еднопосочни по
смисъл, съдът намира, че не следва да прави по-задълбочен доказателствен
анализ, защото такъв е ненужен, с аргумент от противното от нормата на чл.
305, ал. 3 от НПК
При така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Съдът след като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл. 14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност приема, че
подсъдимият А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
С деянието си подс. А. М. А. е осъществил от обективна страна
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, а именно за това, че 06.07.2023г. в гр.
Монтана, ул. „Искър" № 11, пред Д. В. И.- системен администратор в сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация с рег.№ 230996000813 от 06.07.2023г., която по силата на закон-
чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата /Дубликат на свидетелство за
регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е
изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното
средство подписва декларация/ се дава пред орган на властта- сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР-Монтана за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелство за регистрация на МПС- товарен
автомобил, марка „Мерцедес Спринтер" с рег.№ ххх не е отнето от контролен
орган, а е изгубено /откраднато/, докато същото е било отнето от подс. А. на
04.07.2023г. от контролен орган в Република Австрия във връзка с установени
нарушения.
3
От субективна страна подс. А. М. А. е действал при форма на вината пряк
умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че декларира неверни
обстоятелства в декларация с рег.№ 230996000813 от 06.07.2023г. в която е
отразил, че свидетелство за регистрация на МПС- товарен автомобил, марка
„Мерцедес Спринтер" с рег.№ ххх не е отнето от контролен орган, а е
изгубено /откраднато/, докато същото е било отнето лично от подс. А. на
04.07.2023г. от контролен орган в Република Австрия.
Според правната си квалификация, за деянието по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1
от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до 3 години или
глоба от 100 до 300 лева.
Съдът намира, че по делото не са налични смекчаващи отговорността
обстоятелства. Подсъдимият не е осъждан, поради което следва да определи
наказанието по реда на чл. 54 НК като наложи на наказание "лишаване от
свобода" за срок от една година, като намира, че така определеното наказание
е достатъчно по своя интензитет, за да превъзпита подсъдимия и да го накара
да се въздържа от бъдещи противоправни деяния. Настоящият състав, счита,
че целите на определеното наказание „лишаване от свобода“, могат да се
постигнат, като изтърпяването на последното бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди да
заплати и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Монтана,
сумата от 434, 07 лв. (четири стотин тридесет и четири лева и 07 ст.), на която
възлизат сторените в досъдебното производство разноски по делото, както и
сумата от 5, 00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на ИЛ в полза на ОДМВР - Монтана.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4