О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ VІ -712 21.04.2017
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести въззивен
гражданска състав
На: двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета
година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
321
по описа за 2017 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е
образувано по две въззивни жалби, насочени против решение № 1913/30.11.2016 г., постановено по
гр.д.№ 3682/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което ответникът Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, е осъден да заплати на ищеца
В.Г.Т. ***, сумата от 2 000 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличането на ищеца като
обвиняем по ДП № 04-687/2013 г. по описа на РУП – Бургас, ДП № 1765/2013 г. по
описа на РП – Бургас и НОХД № 85/2015 г. по описа на БРС, за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, вр. чл.130, ал.2 НК за това, че на датата
17.06.2013 г., около 08:00-08:30 часа, чрез нанасяне на юмручни удари по
лицето, стомаха и гърдите, е причинил на Чавдар Димитров Митев лека телесна
повреда, изразяваща се в оток с драскотина по лицето, кръвонасядане на лява
ушна мида и областта зад нея, кръвонасядане по тялото, ранички по лява длан,
вследствие на което са причинени болки и страдания, като деянието било
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл.първо, вр. чл.130, ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 20.08.2015 г. присъда №
79/08.05.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. по описа на БРС, като вредите се
изразяват във влошено психично здраве и емоционален стрес от задържането му в
ареста по наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и лишаването му
от личната свобода и неприкосновеност, ведно със законната лихва за забава от
датата на влизане в сила на присъда № 79/08.05.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. по
описа на БРС – 20.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба и от подаването
на исковата молба – 27.06.2016 г. до окончателното плащане, като иска е отхвърлен за разликата над
присъдените 2 000 лв. до претендираните 14 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се във влошено психично здраве и емоционален стрес от
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име по повод воденото
спрямо В.Г.Т. наказателно преследване по ДП № 04-687/2013 г. по описа на РУП –
Бургас, ДП № 1765/2013 г. по описа на РП – Бургас и НОХД № 85/2015 г. по описа
на БРС, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, вр. чл.130, ал.2 НК. С решението е разпределена и отговорността за разноските, съразмерно на
уважената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 601/06.01.2017 г. от ищеца
В.Г.Т.,
подадена чрез пълномощник адв.Р.П., с което постановеното решение по гр.д.№ 3862/2016
г. по описа на БРС се обжалва в отхвърлителната
му част, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение от 2 000
лв. до претендираната сума от 14 000 лв. Въззивника-ищец изразява недоволство
от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано в
обжалваната му част. Изложени са съображения, че в конкретния случай
определения от съда размер на обезщетението се явява изключително нисък за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от неправомерното му задържане и повдигане на
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда, като обезщетението
следва да бъде съобразено с изискванията за справедливост при прилагане на
критериите на ЕСПЧ, което не е сторено от районния съд. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи исковата претенция в предявен размер
от 14 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2013 г. до
окончателното плащане, като съответно на това да се присъди и пълния размер на
направените пред първата инстанция разноски. Не са направени нови
доказателствени искания.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника В.Г.Т. чрез пълномощника
му адв.П. на 27.12.2016 г., като въззивната му жалба е входирана на 06.01.2017
г., т.е. същата е депозирана в срока по чл.259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което
има правен интерес от обжалване на постановеното от районния съд решение, тъй
като предявеният от него иск е частично отхвърлен, поради което жалбата е
допустима.
При извършената проверка
за редовност на въззивната жалба на В.Т. съдът констатира, че към нея не е
приложено пълномощно на адв.Р.П. за процесуално представителство по настоящото
въззивно дело. Между кориците на първоинстанционото дело има приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л.73 от гр.д№ 3682/2016 г.
на БРС), но в същото изрично е отбелязано, че адв.П. е упълномощен от ищеца за
правна защита и процесуално представителство единствено по делото пред първата
инстанция. Предвид това, на жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото доказателства за наличието на
представителна власт на адв.П. за извършване на процесуални действия по
в.гр.д.№ 321/2017 г. по описа на БОС или да потвърди извършените от негово име,
без представителна власт действия по подаване на въззивната жалба, като при
неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Прокуратурата на Република
България, не се взема становище по въззивната жалба на В.Т..
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 46850/20.12.2016 г. от ответника
Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор
Георги Попов от БРП, с която постановеното решение по гр.д.№ 3682/2016 г. по
описа на БРС се обжалва в осъдителната
му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В.Т. сумата от
2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава от датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 85/2015 г. на БРС до
окончателното плащане. Въззивникът-ответник изразява недоволство от решението и
счита същото за неправилно в обжалваната му част, тъй като съдът се е позовал
на показанията на св.Христов, без да е отчетена неговата предубеденост и
заинтересованост от благоприятен за ищеца изход от процеса. В тази връзка се
посочва, че от свидетелските показания по никакъв начин не се доказват реално претърпените от ищеца вреди, техния
размер, както и че същите са в пряк и непосредствен резултат от обвиненията,
т.е. непосредствената им връзка с поведението на Прокуратурата по конкретното
наказателно дело. Посочва се също така, че районният съд не е обсъдил и
съобразил изрично направеното с отговора на исковата молба възражение на
ответника за наличие на условията по чл.5, ал.1 ЗОДОВ, че увреждането е
причинено по изключителна вина на ищеца, тъй като същият е осъществил състава
на престъпление по чл.130, ал.2 НК, което било видно от мотивите на присъдата,
т.е. че ищецът е оправдан не защото не е извършил престъпление, а защото същото
е от частен характер, а частният обвинител не е поискал от съда да се произнесе
и по него. Отделно от това, въззивникът счита определеното обезщетение от 2000
лв. за прекомерно завишено, несъобразено със съдебната практика и принципите за
справедливост по чл.52 ЗЗД, като съдът не е отчел изключително ниския
интензитет на претърпените вреди и съдебното минало на ищеца. По тези
съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
му част като неправилно и да отхвърли предявения иск, като при условията на
евентуалност моли да се намали присъденото обезщетение от 2 000 лв. за
неимуществени вреди, тъй като така определения от районния съд размер е
завишен. Не са направени нови доказателствени искания.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника Прокуратурата на
Република България чрез прокурор Георги попов от БРП на 06.12.2016 г., като
въззивната жалба е входирана на 20.12.2016 г., т.е. същата е депозирана в срока
по чл.259 ГПК. Жалбоподателят е лице с правен интерес от обжалване на постановеното
решение, тъй като предявеният срещу него иск е уважен, поради което жалбата е
допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия В.Г.Т.,
с който въззивната жалба на Прокуратурата на РБ се оспорва като неоснователна и
необоснована. Оспорват се твърденията в жалбата за предубеденост на показанията
на св.Христов, като същите се считат за логични, обективни и кореспондиращи на
доказателствения материал по делото, от който се доказват и реално претърпените
от ищеца неимуществени вреди, техния интензитет, обхват и продължителност във
времето. Оспорва се като неоснователно и твърдението в жалбата за наличие на
изключителна вина у ищеца за настъпването на вредите, като се посочва, че
вредоносните последици от това дали едно деяние е от частен или общ характер са
коренно различни, включително и относно мерките за неотклонение. Моли въззивния
съд да остави жалбата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендират се направените разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговорите, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 321/2017
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца В.Г.Т. и постъпилата въззивна
жалба от ответника Прокуратурата на Република България.
УКАЗВА на въззивника
В.Г.Т. В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от
съобщението да представи по
делото доказателства за наличието на представителна власт на адв.Р.П. за
извършване на процесуални действия по в.гр.д.№ 321/2017 г. по описа на
ОС-Бургас или да потвърди
извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване на
въззивната жалба, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
въззивника, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде
върната.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.