№ 10335
гр. ., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110145411 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Е. З. и Е. М. Д срещу Б. И. Д., с
която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици при равни квоти на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......... г. на нотариус ХВ, с район на действие
РС – ., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.19 по КККР, одобрени със
Заповед № ......../09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. ............., с
предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
29.90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: .........1.18 и .........1.102, стар
идентификатор: няма, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор ......... и за осъждане на ответника да им
предаде владението.
Ищците З. и Д твърдят, че на 02.04.2015 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ......... г. на нотариус ХВ, с район на действие РС – ., вписан в СВ – . с вх.
рег. № ........../02.04.2015 г., акт № 2, том ХLІ, са придобили при равни квоти правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.19, представляващ
офис /а по първоначален архитектурен проект – м/, като към момента на сключване на
сделката имотът е бил изграден в степен на завършеност „груб строеж“. Посочват, че
сградата е въведена в експлоатация въз основа на Удостоверение № 793/11.08.2017 г. за
въвеждане в експлоатация, издадено от главния архитект на Столична община, но в
документа като възложител бил посочен ответникът. Сочат, че непосредствено след
въвеждането на сградата в експлоатация установили, че не могат да влязат в собствения си
имот, тъй като той го е завзел, а след извършена справка в СВ – . констатирали, че на
26.08.2015 г. по партидата на процесния имот е вписано Постановление за възлагане на
недвижим имот с изх. № 8969/11.10.2011 г., издадено по изп. д. № ........ по описа на ЧСИ И
Ч, с което имотът бил възложен на ответника като купувач на публична продан. Считат, че
постановление им е непротивопоставимо на основание чл. 113 ЗС, защото е вписано след
вписването на 02.04.2015 г. на нотариалния акт, с който те са придобили собствеността
1
върху процесния имот от същите праводатели – И И. Ца и А Г Ц. Обосновават правния си
интерес от предявените ревандикационни искове при твърдения, че правото им на
собственост се оспорва от ответника, който разполага с документ за собственост и е посочен
като възложител в удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, както и с това,
че до настоящия момент имотът се намира в негово владение, без да е налице годно правно
основание за това.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че след проведена публична
продан по изп. д. № ........ по описа на ЧСИ ......, той бил обявен за купувач на процесния
имот и по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г., влязло в
сила на 10.10.2011 г., придобил всички права, които длъжниците по изпълнителното дело А
Ц и И Ц са имали върху имота. Поради това оспорва правото на собственост на Ци към
момента на сключване на договора за покупко-продажба, с който ищците се легитимират
като собственици, и доколкото се касае за деривативен придобивен способ, счита, че ищците
също не са станали негови собственици. Възразява, че те не могат да се ползват от защитата
по чл. 113 ЗС, защото невписаният акт поражда своето правно действие, но не може да се
противопостави само на добросъвестните съдоговорители на отчуждителя, каквито ищците
не са. В тази връзка твърди, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба
на 02.04.2015 г. продавачите не са имали достъп до имота, защото ключ за него е имал само
той, а ищците дори не са изявили желание да огледат имота, което сочи на тяхна
недобросъвестност. Твърди, че през 2014 г. е подал заявление до СВ – . за вписване на
собствеността върху процесния имот, но получил отказ поради наличието на неплатен данък
за прехвърляне на недвижим имот, а след като през 2015 г. заплатил данъка, подал ново
заявление и установил, че след датата на придобиване от него на собствеността са вписани
нови обстоятелства – налагане на възбрана с длъжници Ци и прехвърляне на собствеността
въз основа покупко-продажба от Ци на ищците. Излага, че от датата на придобиването на
имота от него – 10.10.2011 г., до настоящия момент той е бил единствено в негово владение,
което е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато чрез извършването на различни
фактически действия, включително чрез извършване на довършителни строителни работи, а
ищците в нито един момент не са смущавали владението му и не са предявявали претенции.
Релевира възражение за изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност, във връзка
с което навежда доводи, че възлагането на имот след проведена публична продан е годно
основание за установяване на добросъвестно владение. В условията на евентуалност
релевира възражение за изтекъл в негова полза десетгодишен срок на давностно владение.
Твърди, че по негов сигнал било образувано ДП № 15130/2016 г. по описа на 04 РУ – СДВР,
пр. пр. № 4194/2015 г. по описа на СРП, което впоследствие било прекратено, но в хода на
същото ищците били уведомени, че той счита процесния имот за свой и го владее, и въпреки
това не предприели никакви действия, с които да спрат или да прекъснат течащата в негова
полза придобивна давност. Моли за отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност
в качеството си на добросъвестен владелец релевира възражение за право на задържане на
имота до заплащане от ищците на сумата от 22 000 лв. – обезщетение за необходими
разноски за имота, включващо: 7 100 лв. – разноски за довършване на сградата; 14 900 лв. –
разноски за шпакловка, замазка, боядисване на стени, гипсокартон, таван, под,
водопроводни тръби, ел. табло и други ремонтни дейности, необходими за ползване на
имота. Претендира разноски.
Подадено е становище от ищците З. и Д по отношение на отговора на исковата молба
на ответника Д.. Твърдят, че през 2009 г. са сключили с продавачите Ци предварителен
договор. Оспорват твърденията на ответника, че е придобил владението върху имота на
10.10.2011 г. и че през 2014 г. е поставил дограма и врата на имота. Заявяват, че при
сключване на окончателния договор на 02.04.2015 г. имотът не е имал нито дограма, нито
врата, поради което оспорват твърдението, че към този момент имотът е бил заключен и
2
ключ за него е имал само ответникът. Оспорват неговото твърдение, че те не са владели
имота в нито един момент, като сочат, че са направили оглед на имота, до който са били
допуснати от Ци, а при придобиването му продавачите им предали фактическата власт.
Изтъкват, че разпоредбата на чл. 113 ЗС не изисква добросъвестност на лицата, които се
легитимират с първия по ред вписан акт, а единствено поредността на вписаните актове
определя противопоставимостта на правата на първия приобретател спрямо всички
следващи. Твърдят, че към момента на вписване на нотариалния акт, въз основа на който се
легитимират като собственици, върху имота не е имало наложена възбрана по изп. д. № ........
по описа на ЧСИ И Ч. Не оспорват, че постановлението за възлагане е основание за
установяване на добросъвестно владение върху имота, но оспорват ответникът да го е
завладял на 10.10.2011 г., като сочат, че той не е установил фактическа власт върху него.
Изтъкват, че към онзи момент обектът дори не е имал стени и е бил без каквито и да било
извършени довършителни работи, поради което не е бил фактически обособен като
самостоятелна вещ и не е могъл да бъде обект на владение, а такова е можело да бъде
установено върху него за първи път едва след въвеждането на сградата в експлоатация.
Излагат, че по посоченото изпълнително дело не е извършван въвод във владение на
процесния имот, придобит въз основа на проведената публична продан, срещу длъжника по
изпълнението. След като ответникът никога не е установявал владение върху имота,
оспорват да го е придобил поради изтичане на петгодишна, респ. десетгодишна, придобивна
давност. Оспорват възражението за право на задържане върху имота. Оспорват
извършването на разноските и техния размер. Дори и да се установи извършването им
възразяват срещу качеството на ответника на добросъвестен владелец при твърдения, че
той е направил разноските след м. 06.2015 г., т.е., след като е разбрал, че ищците са
придобили процесния имот, а същевременно те не са знаели, нито са давали съгласието си,
за извършването на тези разноски. Акцентират, че недобросъвестният владелец няма право
на задържане.
Подадена е от Б. И. Д. срещу И. Е. З. и Е. М. Д насрещна искова молба /уточнена с
молба с вх. № 347116/04.12.2023 г., молба с вх. № 114572/08.04.2024 г. и молба с вх. №
76121/04.03.2025 г./, с която са предявени при условията на евентуалност – ако
ревандикационните искове бъдат уважени, субективно пасивно съединени насрещни искове
за осъждане на З. и Д да му заплатят разделно – всяка по 1/2, сумата от 414.11 лв. – платени
от него без основание данък недвижим имот и такса битови отпадъци за недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.19, за периода
11.08.2017 г. – 31.12.2023 г. Претендира разноски.
Ищецът по насрещните искове Д. твърди, че данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за процесния имот се дължат считано от 11.08.2017 г. – датата на въвеждане на
сградата в експлоатация, като всички данъци /в общ размер на 231.52 лв./ и такси /в общ
размер на 182.59 лв./ от този момент до 31.12.2023 г. са заплатени от него. Счита, че ако
бъдат уважени главните искове, сумата от 414.11 лв. следва да му бъде присъдена, защото с
нея З. и Д са се обогатили неоснователно за негова сметка. Претендира разделното им
осъждане при равни квоти, тъй като те са закупили имота при равни квоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците по насрещните искове З. и Д са подали
отговор на насрещната искова молба, с който оспорват насрещните искове като
неоснователни. Сочат, че страните по делото са декларирали процесния имот и са плащали
дължимите данъци и такси по различни партиди – те са извършвали плащания по данъчна
партида № 7216Н76891, а насрещният ищец – по данъчна партида № 7216Н66195. Считат,
че той не е заплащал техните публични задължения, а своите такива, поради което с
извършените от него плащания не е намален техният пасив, нито са им спестени разходи,
респ. тяхно обогатяване не е налице. Твърдят, че са заплащали всички задължения за данък
недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния имот по тяхната партида за периода
от въвеждането в експлоатация през 2017 г. до края на 2024 г., а евентуално сочат, че дори и
3
да не бяха ги платили, задълженията им не биха били погасени с извършените от насрещния
ищец плащания, защото те са направените по друга данъчна партида.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
По предявените в условията на субективно активно съединяване ревандикационни
искове в доказателствена тежест на ищците З. и Д е да докажат следните обстоятелства:
правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.19 на
твърдяното придобивно основание – по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......... г. на
нотариус ХВ, с район на действие РС – ., вписан в СВ – . с вх. рег. № ........../02.04.2015 г., акт
№ 2, том ХLІ, както и квотите си в съсобствеността; владението на ответника върху
процесния имот.
В тежест на ответника Д. е да докаже наличието на основание да владее процесния
имот, включително като установи: че е придобил собствеността върху него по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г. по изп. д. № ........ по описа на
ЧСИ ......, влязло в сила на 10.10.2011 г.; че е станал собственик на имота по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност, което предполага да докаже, че в твърдения
петгодишен /евентуално десетгодишен/ период от време с начален момент от 10.10.2011 г. е
осъществявал добросъвестно /евентуално недобросъвестно/ владение върху процесния имот
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.
В случая с изготвения от съда проект за доклад, обективиран в Определение №
6624/07.02.2025 г., изменен с протоколно определение от 27.03.2025 г. и приет за окончателен
без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти: сключване между ищците – като купувачи, и И И. Ца и А Г Ц – като
продавачи, на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .........1.19, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ......... г. на нотариус ХВ, с район на действие РС – ., вписан в СВ – . на 02.04.2015 г.;
че самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.19 е възложен на ответника по изп.
д. № ........ по описа на ЧСИ ......, образувано за задължения на И И. Ца и А Г Ц, по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г., влязло в сила на 10.10.2011
г., вписано в СВ – . на 26.08.2015 г.; че ответникът се намира във владение на процесния
имот към момента на подаване на исковата молба и понастоящем.
Страните не спорят, че процесният имот по архитектурен проект е предвиден като м в
сградата, находяща се в гр. ., ул. „....“ ......
Първият спорен момент по делото касае това дали вписаното на 26.08.2015 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г., с което ответникът Д. се
легитимира като собственик на процесния имот, е противопоставимо на ищците, които са
вписали по-рано – на 02.04.2015 г., нотариален акт за покупко-продажба от 02.04.2015 г. за
същия имот.
Съгласно мотивите на ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС,
постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически
акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача при
опредЕ. цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр.
1 ГПК, ред. – ДВ бр. 49/2012 г./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това определя
придобиването чрез публична продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по
смисъла на чл. 77 ЗС. С оглед предвиденото, че купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота /чл. 496, ал. 2 ГПК/, както и с оглед възможността третите
лица да защитават правата си върху продаден на публична продан имот с иск за собственост
4
/чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК/, публичната продан се характеризира като деривативен
придобивен способ, но за разлика от гражданскоправните сделки при него няма договаряне
между страните. Проданта на имота на длъжника се извършва независимо от неговата воля,
при спазване на формалните изисквания за поредицата от процесуални действия и актове на
съдебния изпълнител, водеща в съвкупност до крайния му властнически акт, имащ
вещноправни последици. Публичната продан се концентрира в рамките на образуваното
срещу длъжника изпълнително производство и макар всяко едно от процесуалноправните
действия от фактическия й състав да има своето значение за осъществяване на този способ,
то възлагането на имота с постановлението на съдебния изпълнител, обусловено от внасяне
на дължимата сума от купувача, е правопораждащият юридически факт за придобиване на
правото на собственост.
Съгласно чл. 112, б. „а“ ЗС вписват се всички актове, с които се прехвърля правото на
собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. От разпоредбата на чл.
498, ал. 1, изр. 2 ГПК следва, че възлагателното постановление подлежи на вписване.
Съгласно чл. 113 ЗС актовете по чл. 112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят
на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права
върху недвижимия имот. Вписването в имотния регистър на акта за придобиване на
недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право /с
изключение на вписването на ипотеката съгласно чл. 166 ЗЗД/. Поради това придобилият
имот на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота,
дори и да не е вписал акта си. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един
праводател – действителен собственик, последователно на няколко лица всяко едно от тях
става собственик на имота. Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се
притежава от няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/,
законодателят е предвидил разпоредба, с която урежда конкуренцията между правата на тези
лица – чл. 113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на
онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. И двамата приобретатели, ако
са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик, стават
собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-
рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър /в този смисъл – Решение №
26/15.03.2021 г. по гр. д. № 2213/2020 г. на ВКС, I ГО/.
Следователно в случая при установената конкуренция на права върху процесния имот
в отношенията между страните по делото за негов собственик следва да се счита този, който
по-рано е вписал придобивното си основание, а това са ищците З. и Д. Постановлението за
възлагане, с което ответникът Д. се легитимира като собственик на имота, им е
непротивопоставимо в качеството им на последващи приобретатели на същия, придобили го
от същите праводатели и вписали по-рано придобивното си основание. Причините за по-
късното вписване на постановлението за възлагане са ирелевантни, поради което
представените от ответника писмени доказателства в тази връзка са неотносими.
Възражението на ответника, че ищците не могат да се ползват от защитата по чл. 113
ЗС, защото нямат качеството на добросъвестни съдоговорители на прехвърлителите Ци, е
неоснователно. Тъй като вписването на актовете за прехвърляне на право на собственост
върху недвижими имоти съгласно чл. 112, б. „а“ ЗС има оповестително-защитно действие,
конкуренцията за принадлежността на правото на собственост при няколко вписани акта
върху един имот, изхождащи от един и същи праводател, следва да се разреши в полза на
страната, която първа е вписала акта си. За разрешаване на тази конкуренция е ирелевантна
субективната добросъвестност или недобросъвестност. Единствено от значение е
обстоятелството коя от страните първа е вписала акта си за правото на собственост върху
процесния самостоятелен обект. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е
ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее
5
специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за
разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и
същи праводател.
На следващо място, не е налице непротивопоставимост по отношение на ответника на
договора за покупко-продажба от 02.04.2015 г. и поради това, че към датата на сключването
му е била заличена възбраната върху процесния имот, наложена по изпълнителното дело, по
което е издадено постановлението за възлагане в негова полза. Към 02.04.2015 г.
единствената вписана възбрана върху имота е наложена по друго изпълнително
производство – по изп. д. № 20137810400212, и за обезпечаване на вземане на друго лице,
което е видно от писмените доказателства на л. 34 и л. 35 – 40. Доколкото действието на
вписването на възбраната върху имота, посочен от взискателя, е същото, както и при
налагане на обезпечителната мярка „възбрана“ – непротивопоставимост на извършено след
вписване на възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия
имот от длъжника спрямо взискателя и присъединилите се кредитори /чл. 451 – чл. 453
ГПК/, то единствената вписана към 02.04.2015 г. възбрана върху процесния магазин няма
действие по отношение на ответника, защото той не е взискател по изпълнителното дело, по
което тя е наложена, нито се установява да е присъединен кредитор.
По изложените съображения съдът намира за доказано, че ищците З. и Д са придобили
правото на собственост върху процесния самостоятелен обект при равни квоти въз основа на
сключения договор за покупко-продажба от 02.04.2015 г., което е противопоставимо на
ответника.
По релевираното в отговора на исковата молба евентуално възражение за придобиване
от ответника Д. на имота по давност въз основа на изтекъл в негова полза петгодишен срок
на добросъвестно давностно владение с начален момент на владението от 10.10.2011 г.
/датата на постановлението за възлагане/ съдът намира следното:
Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 2
ЗС в случаите на добросъвестно владение, е уредено от закона като оригинерно основание за
придобиване на собствеността.
Като елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС
включва: упражняването на владение /т.е. държане на имота лично или чрез другиго като
свой/ постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено; добросъвестност на владелеца;
изтичане на определения в закона период от време с продължителност 5 години. Началният
момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху вещта, а
изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението се характеризира с два основни признака:
обективен – фактическо господство върху опредЕ. вещ /corpus/, и субективен – намерението
вещта да се държи като своя /animus domini/. В чл. 69 ЗС е въведена законова презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
За да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната действителност да са се
породили и неговите допълнителни елементи, а именно: да е постоянно, т.е. фактическата
власт върху вещта и държането като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля
трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; да е
непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период, по-дълъг от 6 месеца /чл. 81
ЗС/; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я
държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено, нито е поддържано с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Относими към въпроса за осъществяването на владение върху процесния имот са
6
показанията на всички разпитани свидетели.
Свид. Д. – син на ответника, разказва следното: За пръв път посетил процесния имот,
представляващ м намиращ се на ъгъла на ул. „....“ ..... и ул. „......“, през 2011 г. след
закупуването му на търг от баща му. По това време блокът, в който се помещава имотът, все
още бил недовършен. Самият магазин бил в много лошо състояние и бил структурно
недовършен. Той представлявал пълно със строителни отпадъци помещение с под в лошо
състояние, с покрив и с две вътрешни тухлени стени, но липсвали двете външни стени откъм
улицата, които били предназначени за витрини, поради което имало свободен достъп до него
отвсякъде. В началото на 2012 г. от страната на ул. „....“ магазинът бил преграден с подръчни
материали /обикновени дъски/ от неизвестни лица, а от страната на ул. „......“ той и баща му
го преградили по същия начин, за да го обезопасят. Преградата от страната на ул. „....“ била
на метър – метър и нещо извън имота и описвала тротоара, а преградата, която те издигнали,
замествала витрината от страната на ул. „......“. След преграждането те извозили
строителните отпадъци и направили изолация и замазка на пода, след което спрели да
извършват работа по магазина за период от 2 – 3 години. През това време го посещавали
единствено, за да го проверят и да видят дали няма бездомници в него, без да са извършвали
други дейности. През 2015 г. с общи за цялата сграда довършителни ремонтни дейности
били изградени външните стени на процесния имот. След това магазинът бил напълно
довършен, като било направено всичко необходимо за привеждането му в състояние на
използваем обект – ремонт на замазката, таван, електроинстарлация, В и К инсталация,
баня, тоалетна, врати, плочки. Имотът бил ремонтиран и пригоден за ползване главно от
свид. Д. с помощ от негови приятели, а фирма изградила външните стени на имота като
стъклени витрини тип „френски прозорец“. Свидетелят се заел с обекта, защото имал
намерение да го използва за свое работно място. Разходите за труд и материали били
заплащани от него и от баща му, а често бил ползван и доброволен труд. Разбрал за
наличието на собственически претенции върху имота от баща си няколко месеца преди
разпита. Единственият случай, когато някой е проявявал интерес към имота, бил 2 седмици
преди разпита, когато непознат човек дошъл да пита кой е титуляр на имота, след което си
тръгнал. Не е имало друг случай някой да е проявявал интерес към имота или пък да е искал
да го огледа. В сегашния му вид свидетелят ползва имота като сервиз и работилница от 4
години.
Свид. К разказва следното: Приятел е със свид. Д., от когото научил, че баща му се е
сдобил с помещение на ул. „....“, близо до Сточна гара. Свид. Д. му казал, че когато с баща
му са взели помещението, са го оградили, защото не е имало дограма, а след това са го
изпразнили от строителни отпадъци и са направили замазка на пода. През 2019 г. свид. Д. го
помолил да погледнат помещението, защото искал да го ремонтира. Към този момент
помещението било с дограма и със стъклени витрини, а отвътре – на груб строеж, като
единствено имало поставена неравна замазка на пода. В имота имало много стари плочки,
отпадъци, чували, поради което се наложило да се извика фирма с контейнери, за да бъде
изпразнен. Впоследствие К помогнал на свид. Д. за доста от ремонтните работи – за
направата на пода и на банята и за слагането на гипсокартон на стените. Помогнал му на
приятелски начала, без заплащане. Не е комуникирал с баща му по повод ремонтните
дейности. Свид. Д. закупил плочки, лепила, гипсокартон, бойлер, тоалетна, мивка, боя,
ламинат за под. Той сам си изградил цялата електроинсталация.
Свид. Ц разказва следното: Той е строител и собственик на поземления имот на ул.
„....“ ..... и е построил сградата в него. За сградата е получил акт № 14 през 2008 г. След
изграждането й на груб строеж започнал довършителни работи по етажите, намиращи се над
партерния етаж. През 2008 г. ищците З. и Д заявили интерес към магазина на партерния
етаж, огледали го и сключили с него предварителен договор. По стечение на обстоятелствата
Ц имал финансови затруднения през 2009 г. и не могъл да завърши сградата, като след 2009
г. не е правил нищо по магазина на партерния етаж. През 2014 г. ищците му се обадили, за да
7
видят в какво състояние е магазинът. Към този момент дограмата на имота не била
направена. По това време имало изградена от Ц ограда по границата на поземления имот, на
която била поставена заключваща се врата, а сградата била навътре в поземления имот.
Половината ограда била от кофражни платна, а другата част била дървена, като пред
магазина оградата била дървена. Дървената преграда е правена по едно и също време –
около 2005 г. – 2006 г. През 2014 г. свидетелят дал на ищците ключ за вратата на оградата, с
което те получили и достъп до магазина, тъй като след тази врата се влизало свободно в
магазина поради липсата на стени. Ц прехвърлил магазина на ищците с договор за покупко-
продажба през 2015 г., като същия ден не е продавал друг обект в сградата, нито е
изповядвал други сделки при същия нотариус. Към датата на прехвърляне имотът бил в
същото състояние. На партера имало строителни материали, част от които със съгласието на
ищците той държал в магазина. Не е участвал в общи събрания на етажната собственост. Не
е запознат с промяна на фасадата на сградата, извършена до 2016 г. Във връзка с
финансовите му затруднения е провеждана публична продан на негови имоти, но не знае
процесният магазин да е бил продаден на публична продан. През лятото на 2016 г. той бил
принудително изведен от цялата сграда, като дотогава я посещавал почти всеки ден. След
2016 г. спрял да минава покрай сградата, поради което не знае кога е сложена дограма на м.
Не познава ответника Д., нито си спомня да го е виждал в сградата или около нея или около
магазина.
При оценката на свидетелските показанията съдът отчита, от една страна, че свид. Д. е
син на ответника и фактически ползвател на имота, което сочи на негова заинтересованост
от изхода на делото, а от друга страна, че свид. Ц е продавач по договора, по силата на който
ищците са придобили собствеността върху м поради което има интерес делото да бъде
решено в тяхна полза, за да не насочат те претенции към него, ако бъдат съдебно отстранени
от имота, респ. не може да се третира като незаинтересован свидетел. Ето защо показанията
на тези свидетели съобразно чл. 172 ГПК следва да бъдат ценени с повишено внимание.
Единственият незаинтересован свидетел е свид. К, защото обстоятелството, че той е приятел
на свид. Д., не сочи на негов съществен интерес от изхода на делото.
Предвид изложеното и извършвайки съпоставка на свидетелските показания помежду
им и с писмените доказателства по делото, съдът намира, че следва да бъдат изцяло
кредитирани в гореобсъдените части, касаещи владението върху процесния магазин,
показанията на свид. К като подробни, логични, последователни и представляващи
обективен разказ на възприетите от него правно значими факти.
Показанията на свид. Д. съдът възприема за достоверни във всички части с изключение
на заявеното от него, че той и баща му са привели магазина в годно за ползване състояние
още след довършване на сградата през 2015 г., което противоречи на всички други
доказателства по делото, доколкото сградата е въведена в експлоатация след
довършителните работи едва през 2017 г., липсата на промяна в състоянието на магазина
към 2015 г. е видна от представените по делото фотоснимки, а от показанията на свид. К се
изяснява, че строително-ремонтните работи в него са извършени едва през 2019 г., което, от
своя страна, корелира със заявеното от свид. Д., че от 4 години ползва имота като сервиз и
работилница. В останалата част са налице известни фактически неточности в показанията на
свид. Д., които обаче са обясними с оглед изминалия значителен период от време между
разпита му и събитията, за които разказва, и които след предявяване на фотоснимки и
поставяне на уточняващи въпроси са преодолени, поради което не дискредитират неговите
показания. В тази връзка съдът съобрази и това, че показанията му в останалата част
намират опора и в част от писмените доказателства: Договор за съинвестиране от 14.07.2015
г., сключен между ответника и трето лице, по силата на който ответникът се е задължил да
му заплати сумата от 3 260 лв. във връзка със сключен Договор за строително-монтажни и
довършителни работи по отношение на сградата, в която се намира процесният магазин;
Договор за съинвестиране от 14.07.2015 г., сключен между ответника и трето лице, по който
8
ответникът се е задължил да му заплати сумата от 7 100 лв. за изпълнение на довършителни
дейности в общите части на сградата и на дейности в м; Пълномощно от 20.11.2014 г., с
което ответникът е упълномощил същото трето лице за извършване на всички необходими
правни, технически и фактически действия във връзка с актуването на сградата с акт № 15 и
акт № 16; Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 26.07.2016
г., Окончателен доклад с изх. № ОК-58/13.03.2017 г. и Удостоверение № 793/11.08.2017 г., в
които ответникът е посочен сред възложителите на строежа в качеството си на собственик
на процесния магазин. Тези писмени доказателства, макар и сами по себе си да не доказват
пълно и главно осъществяване на фактическа власт върху имота от ответника Д., когато
бъдат преценени съвкупно с показанията на свид. Д., еднозначно сочат на извод, че баща му
е участвал в извършването на довършителни работи по сградата, действайки като
собственик на процесния магазин.
Що се отнася до показанията на свид. Ц, съдът счита, не само че той е заинтересован,
за което бяха изложени съображения, но и че отделни фрагменти от неговите показанията
влизат в противоречие с показанията на свидетелите Д. и К и с писмените доказателства.
Заявеното от него, че е предоставил още през 2014 г. /т.е. преди сключване на окончателния
договор за покупко-продажба/ ключ на ищците за вратата на оградата на блока, с което
практически им осигурил достъп до процесния магазин, влиза в противоречие с
обективираното в нотариалния акт за покупко-продажбата изявление на продавачите, един
от които е и той, че се задължават да предадат владението на продавания имот на
купувачите веднага след подписване на нотариалния акт, което имплицитно сочи, че
владението не е било предадено в по-ранен момент. Така заявеното от свид. Ц при разпита
му влиза в противоречие и с твърденията на самите ищци, че владението им е било
предоставено при закупуване на имота, за което обаче не представят доказателства.
Посоченото от този свидетел, че той е изградил цялата ограда по границите на поземления
имот, а дървената й част е направил по едно и също време – около 2005 г. – 2006 г., влиза в
противоречие не само с показанията на свидетелите Д. и К, които разказват, че едната част
от дървената преграда пред магазина е била направена от ответника и сина му, но и с
фотоснимките, от които е видно, че преградата в частта откъм ул. „......“ е поставена на
мястото на липсващата витрина на процесния магазин /т.е. не е по границата на поземления
имот, а по-навътре, както сочи свид. Д./, а и е видимо по-различна. Не следва да бъдат
кредитирани показанията на свид. Ц и в частта, в която заявява, че на 02.04.2015 г. не е
извършвал други сделки освен покупко-продажбата, сключена с ищците, защото от
справката на л. 154 – 158 се установява противното. В останалата част показанията му
корелират с другите доказателства по делото, поради което съдът ги възприема за
достоверни.
В случая от съвкупния анализ на събраните доказателства съдът достига до извод, че
въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане /макар и невписано съгласно чл.
112, б. „а“ ЗС/ ответникът Д. фактически е установил владение върху магазина
непосредствено след закупуването му през 2011 г. Този извод не се променя от факта, че не е
бил извършен въвод от съдебния изпълнител. ВКС приема, че придобивайки правото на
собственост върху недвижим имот по реда на публичната продан след влизане в сила на
издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане, новият собственик
придобива всички правомощия на собственика /владение, ползване и разпореждане/, като
извършването на въвод във владение от съдебния изпълнител е равнозначно на предаване на
имота, а дори въвод във владение да не е бил извършен, от момента на влизане в сила на
постановлението за възлагане длъжникът придобива качеството държател и като
продължава да живее в имота, всъщност упражнява чуждо правомощие, доколкото и
съгласно изричната разпоредба на чл. 486, ал. 1 ГПК имотът се оставя във владение на
длъжника до извършването на проданта, т.е. с факта на извършване на публичната продан
владението се преустановява и упражняването на фактическата власт придобива правните
9
характеристики на държане /в този смисъл – Решение № 50027/28.02.2023 г. по гр. д. №
2353/2022 г. на ВКС, I ГО/. Горното сочи на извод, че извършването на въвод във владение
от съдебния изпълнител не е задължителна предпоставка за установяване на владение от
купувача с влязло в сила постановление за възлагане. Освен това вписването на
постановлението за възлагане е основание за въвод на купувача /арг. от чл. 498, ал. 2 ГПК/,
но в случая вписването е извършено години след влизане в сила на постановлението за
възлагане, а след вписването въвод вече не е бил необходим, защото ответникът от години
се е намирал във владение на процесния магазин.
Владението ответникът е упражнявал лично и /преимуществено/ чрез своя син – свид.
Д., като: през 2012 г. те са предприели действия по преграждане на имота и от страната на
ул. „......“, за да възпрепятстват достъпа до него на други лица, премахнали са част от
строителните отпадъци в него и са направили замазка на пода; в периода 2012 г. – 2015 г. са
наглеждали магазина, за да се уверят, че няма бездомници в него; през 2015 г. ответникът е
сключил договори с цел извършване на довършителни работи по сградата, в която се намира
имотът му, и такива са били извършени, в резултат на което през 2017 г. сградата е била
въведена в експлоатация; през 2019 г. двамата с помощта на приятел на свид. Д. са привели
имота в годно за ползване по предназначението му състояние, след което ответникът го е
предоставил за ползване на сина си като сервиз и работилница като какъвто той го ползва от
2020 г. нататък. Касае се за постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение.
Действително по делото не се установява твърдението на ответника, че към датата на
сключване на договора за покупко-продажба, на който се позовават ищците, имотът се е
заключвал и ключ за него е имал само той, доколкото от фотоснимката на л. 136 е видно, че
към този момент магазинът е бил без поставена дограма и врата, а е бил преграден само с
дървена преграда. Това обаче не разколебава извода на съда, че през целия период от
възлагането на имота на ответника с постановление на съдебен изпълнител през 2011 г.
нататък той /лично и чрез сина си/ е упражнявал владение чрез горепосочените фактически
и правни действия.
Не се доказва по делото в който и да е момент след установяване на владението на
ответника то да е прекъснато от установено от друго лице владение. На първо място,
показанията на свид. Ц в частта, в която се опитва да убеди съда, че е предоставил
владението на З. и Д още през 2014 г. чрез даването на ключ за оградата, след която достъпът
до м е безпрепятствен, са недостоверни, за което вече бяха изложени съображения, а
доказателства за установено от тях владение върху имота след сключването на договора за
покупко-продажба изобщо не са ангажирани. На второ място, заявеното от него, че всеки
ден до лятото на 2016 г. е посещавал сградата, не означава, че по този начин той е
упражнявал фактическа власт именно върху м защото липсва такава конкретика в неговите
показания. Установеният по делото факт, че през 2012 г. Ц е поставил дървена преграда от
едната страна на процесния имот – към ул. „....“, също не сочи на извод за осъществявана от
него фактическа власт върху м доколкото самият той посочва /което се потвърждава и от
фотоснимките/, че поставената от него част от дървената ограда е по границите на
поземления имот, т.е. тя не представлява ограждане на магазина. На следващо място, дори и
да се установяваше по делото упражняването от свид. Ц на фактическа власт върху м до
лятото на 2016 г., след влизането в сила на постановлението за възлагане тя би имала
характер на държане, за което бяха изложени съображения. На последно място, дали ищците
са огледали отново имота през 2014 г., за което са били допуснати в него от държателя Ц,
също не е от съществено значение по отношение на упражняваното междувременно
владение от ответника, защото огледът не е действие, което само по себе си може да доведе
до прекъсване на владението, още повече че дори и да е извършен, това е станало в период,
през който ответникът е владял м единствено чрез периодични посещения /негови и на сина
му/, целящи да се увери, че в него не са се настанили бездомници, поради което не би могъл
да се противопостави на извършването на оглед без негово знание и в негово отсъствие.
10
Неоснователно е възражението на ищците, че владение върху имота не е могло да бъде
установено преди въвеждането на сградата в експлоатация на 11.08.2017 г., защото до този
момент той не е бил фактически обособен като самостоятелна вещ. На първо място, от
Удостоверение № СА94-00-899/19.07.2005 г. се установява, че сградата, находяща се в гр. .,
ул. „....“ ....., в която се намира процесният магазин, е завършена в груб строеж до кота било
и със завършен покрив още към датата на издаването му, от което следва, че към тази дата
отделните обекти в нея вече са били възникнали като самостоятелни недвижими вещи. На
второ място, съдът се позовава на съдебната практика, обективирана в Решение №
108/10.04.2012 г. по гр. д. № 1063/2010 г. на ВКС, II ГО, а именно: „Владението представлява
осъществяване на фактическа власт върху една вещ с намерението вещта да се държи като
собствена. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според
нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното
поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим
имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия.
Разпоредбата на чл. 177 ЗУТ съдържа забрана обектът да се ползва преди да е въведен в
експлоатация, но не и забрана за опазването, поддържането, подобряването, ремонтирането
и извършването на довършителни работи в същия и следователно не препятства
извършването на останалите действия, посредством които се осъществява фактическата
власт върху един недвижим имот. Не съществува пречка върху имот, който не е въведен в
експлоатация, да бъде установено владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС чрез действия,
различни от прякото му ползване по предназначение, още повече, че владение може да бъде
установено и върху право на строеж, т. е. върху ограничено вещно право, даващо
възможност за придобиване право на собственост върху построеното.“.
Предвид всичко гореизложено съдът приема за установено по делото, че от 2011 г.
нататък владението върху м е осъществявано от ответника Д.. От друга страна, относимо
към настоящата хипотеза е възприетото в Решение № 26/15.03.2021 г. по гр. д. № 2213/2020
г. на ВКС, I ГО, а именно: „В периода от придобиване на имота на валидно, но невписано в
имотния регистър, правно основание до вписването на правното основание на друг
приобретател на имота от същия праводател, първият приобретател е собственик на имота и
ако упражнява фактическа власт върху него, то това представлява упражняване на
собственическото му правомощие да владее имота. Поради това за този период от време той
не е владелец по смисъла на чл. 68 и сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл. 79
ЗС за придобиване на имота по давност /доколкото давността е уреден от закона способ за
придобиване на имот от несобственик – владелец на имота през определен период от време/.
Този приобретател може да се легитимира като владелец на имота и да се ползва от
предвидената в чл. 79 ЗС възможност за придобиването му по давност само, ако е
осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на
предвидения в чл. 79 ЗС период от време, считано от датата на вписване в имотния регистър
на придобивното основание на другия приобретател.“. Ето защо в случая, за да установи, че
е станал собственик по силата на изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност,
ответникът следва да докаже, че в петгодишен период от време с начален момент от
02.04.2015 г. – датата на вписване на договора за покупко-продажба на ищците, е
осъществил твърдяното от него добросъвестно владение.
Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно
основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази
добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се
предполага до доказване на противното. Правното основание съставлява юридически акт с
вещноправни последици. В ППВС № 6/1974 г. е прието, че правно основание за
добросъвестно владение могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни
или едностранни сделки като продажбата, замяната, дарението, завета, както и
11
административни актове с вещноправни последици. Постановлението за възлагане следва да
бъде отнесено към последната група – то е едностранен властнически акт с вещноправни
последици. Владението на купувача, основано на постановление за възлагане на недвижим
имот, е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС /в този смисъл – Решение №
49/21.07.2017 г. по гр. д. № 2633/2016 г. на ВКС, I ГО/. Субективната добросъвестност
представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото основание. Без значение
е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно – и небрежността на
владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено
обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на
продавача, не води до опровергаване презумцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на
купувача следва да се докаже по несъмнен начин. /в този смисъл – Решение № 86/30.10.2020
г. по гр. д. № 3076/2019 г. на ВКС, II ГО/. Не може да се говори за добросъвестно владение,
когато липсва юридическото основание, респ. при неговото унищожаване или отмяна с
обратна сила, или когато се установи знанието на владелеца за пороците на юридическото
основание, т.е. при доказване липсата на т.нар. „субективна добросъвестност“.
Обстоятелството, че владението на ответника в случая не е установено чрез въвод във
владение от съдебния изпълнител, е ирелевантно за вида на владението. Добросъвестността
по смисъла на чл. 70 ЗС се преценява само по посочените в разпоредбата критерии. В
случая от значение за установяване вида на осъществяваното от ответника владение – дали
то е добросъвестно или не, на първо място, е правното основание, на което то е установено,
а в случая това е влязло в сила постановление за възлагане. Конкретният начин на
установяване на владението е фактически въпрос, но не променя юридическото основание,
въз основа на което то е установено. Субективната добросъвестност, от своя страна, не се
влияе от оповестителното действие на вписването, което има значение само при конкуренция
на притезания, произтичащи от вписани актове /чл. 113 ЗС/. След като относно
добросъвестността законът създава презумпция /чл. 70, ал. 2 ЗС/, тя не може да бъде
изключена с друга презумпция /за предполагаемо знание за всички вписани актове/, а следва
да се опровергае по безсъмнен начин. Ето защо изводът на съда за субективна
добросъвестност на ответника не се влияе от обстоятелството, че на 02.04.2015 г. е вписан
договорът за покупко-продажба, на който се позовават ищците, доколкото доказателства за
опровергаване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС не са събрани по делото.
По изложените съображения съдът намира, че осъщественото от ответника лично и
чрез неговия син владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с начален момент от 02.04.2015 г. е
добросъвестно, а петгодишният давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекъл преди
подаването на исковата молба от ищците на 02.08.2022 г.
Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него. С придобиването от ответника на правото на собственост
върху процесния магазин по силата на чл. 79, ал. 2 ЗС по-рано придобитото от ищците право
на собственост по силата на покупко-продажба е изгубено. Следователно предявените
субективно активно съединени ревандикационни искове са неоснователи и подлежат на
отхвърляне.
Възражението, с което се упражнява правото на задържане, по естеството си е
евентуално, тъй като съдът го разглежда, само ако уважи предявения от собственика срещу
владелеца ревандикационен иск, признавайки при това на ответника качеството на
добросъвестен владелец или на приравнен на него недобросъвестен владелец, а ако
предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен, както и ако съдът приеме, че
извършилият подобренията ответник не е добросъвестен или приравнен на него
недобросъвестен владелец, той няма да се произнесе по заявеното чрез възражение право на
задържане /в този смисъл – Решение № 93/25.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на ВКС, I
ГО/. В случая с оглед неоснователността на ревандикационните искове релевираното от
12
ответника евентуално възражение за право на задържане върху процесния имот не подлежи
на разглеждане.
Във връзка с предявените от Д. срещу З. и Д насрещни искове следва да се съобрази
формата на последващо обективно съединяване на исковете. Насрещните искове са
предявени от Д. в условията на евентуалност – съдът да ги разгледа по същество, ако уважи
предявените срещу него ревандикационни искове, като евентуалността следва и от
естеството на предявените с тях вземания. Тъй като исковете по чл. 108 ЗС в случая са
неоснователни, то не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане по
същество на предявените насрещни искове.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, на когото се дължат сторените от него разноски във връзка с разгледаните и
отхвърлени ревандикационни искове, които в случая са в размер на 5 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Е. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ., .........., и Е. М. Д,
ЕГН **********, с адрес: ..., срещу Б. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ., ул. ....,
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че
ищците са собственици при равни квоти на основание покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......... г. на нотариус ХВ, с район
на действие РС – ., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.19 по КККР,
одобрени със Заповед № ......../09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. ............., с
предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
29.90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: .........1.18 и .........1.102, стар
идентификатор: няма, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор ......... и за осъждане на ответника да им
предаде владението върху процесния имот.
ОСЪЖДА И. Е. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ., .........., и Е. М. Д, ЕГН **********,
с адрес: ..., да заплатят на Б. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ., ул. ...., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 000 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13