№ 4587
гр. Варна, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502284 по описа за 2022 година
Производството е по повод частна жалба с вх.№ 64128/ 21.09.2022г на Р. Д. Н. против
определението на ВРС-48с-в № 9730/8.09.2022 по гр.д.№ 12102/2021г, с което е осъдена да
заплати К. Б. А. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Копнеж" № 7, сумата от 600лв
/шестстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.4 ГПК.
Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано по сл.съображения:
Искането на ответника е недопустимо и следвало да бъде оставено без разглеждане,
съобразно преобладаващата практика на ВКС, която, обаче, не се споделяла от РС.
За допустимостта на искането за разноски е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки - искане и предоставяне на доказателства за извършване на претендираните
разноски до момента на постановяване на съдебния акт в съответната инстанция,
независимо дали е имало открито или само закрито с.з.. Особено във втория случай, ако
ответникът е поискал разноски и същевременно е формулирал в писмената си защита
възражение за недопустимост на иска и прекратяването му закрито заседание, то на още по-
голямо основание е налице неизпълнение от негова страна задължението да представи
списък и доказателствата за действително сторените разноски. Всичко друго е дописване на
процесуалния закон и промяна на духа на правото, което не водело до процесуална
дисциплина у страните в процеса.
Преобладаващата съдебна практика и с оглед процесуална дисциплина на страните е,
че искането и представянето на доказателства за всички сторени и претендирани разноски
по делото, т.е. изисква се кумулативно реализирани и двете предпоставки -следва да се
представят до приключването на производството по делото с окончателния акт в
съответната инстанция.
Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването
1
им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт,
с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за
отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му
относно разноските.
И тъй като съдът не би могъл да присъди в производството по чл.248 ГПК разноски,
за които с отговора на кас.жалба не са представени доказателства да са били направени,
искането по чл.248 ГПК в подобна хипотеза не би могло да се приеме за основателно. В този
смисъл : определение № 157/5.07.2018г по гр.д.№ 4575/2017г на на ВКС, I ГО, както и
посочените в него определения №№ 1189/10.12.2015г по гр.д.№ 2588/2015г на III ГО; №
167/16.07.2015г. по т.д.№ 3303/2014г II ТО; № 16/29.01.2015г по т.д.№ 1341/2014г на II ТО;
определение № 29/24.01.2014г по т.д.№ 1427/2013г на I ТО, № 397/11.06.2015г по ч.гр.д.№
2600/2015г на IV ГО; № 106/16.05.2017г по т.д.№ 2248/2016г на I ТО /Опр.№ 9/17.01.2019г
по гр.д.№ 1092/2018г I ГО /.
С т.9 от TP № 6/2012г. на ОСГТК се прие, че правна последица от не представянето
от страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи списък на разноските е,
че тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, т.е. молбата й за
това би била недопустима /Опр.№ 260/01.06.2015г по гр.д.№ 1771/2015г I ГО/
Допустимостта на така направеното искане (за изменение на решение в частта на
разноските) е обусловено от наличие на представен списък по чл.80 ГПК на разноските за
въззивното производство, включващи претендираното адв.възнаграждение по чл.38 ЗА. До
приключване на устните състезания по делото ищецът лично или чрез пълномощника си не
е представил списък по чл.80 ГПК. Липсата на списък води до недопустимост на молбата, с
която е поискано изменение на решението в частта за разноските /Опр.№ 696/42342 по
ч.пр.д.№ 79/79 на II ТО, ТК на ВКС/. В допълнение на това, съдът е мотивирал акта си с
посочена съдебна практика, в която се има предвид хипотеза на оттегляне на иска от ищеца,
преди първо съдебно заседание.
В настоящия случай фактическата обстановка била сходна. Ищецът не е оттеглил
иска си, а самият ответник е поискал да се прекрати производството без да се насрочва
съдебно заседание, като не е представил списък на разноски по чл.80 от ГПК, въпреки
отправеното си искане до съда. С това не бил спазил процесуалната дисциплина и затова
искането му за допълване на решението по реда на чл.248 ГПК е недопустимо. Поради това
счита, че съдебният акт изцяло противоречи на съдебната практика, посочена в него.
Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че възражението на ищеца било
несъстоятелно, че с исковата молба била повторно заявена претенция по спор, разрешен със
сила на присъдено нещо. Ищецът в самата ИМ е изложил фактическата и правна обстановка
по предходното, решено със СПН производство и е изложил мотиви за допустимостта на
иска си поради липсата на пълно съвпадение на страните и предмета. Поставя риторичния
въпрос защо съдът не е прекратил производството веднага още в първото закрито заседание
2
след подаването на ИМ, а е приел иска и книжата за редовни, връчил ги е на ответната
страна за отговор и така е станал причина двете страни в процеса да понесат разноски?
Ответната страна в ПО не сочи обстоятелства, които да не са били известни на съда
от ИМ. Така, ищцовата страна не е ставала причина за извършването на разноски от страна
на ответника, като същия не е и внесъл списък и доказателства в законоустановения срок, в
случая - преди определението на съда, с което е уважено възражението на ответника за
прекратяване на производството като недопустимо.
Производството по чл. 248 от ГПК не е по съществото на спора и съобразно
задължителната практика на ВКС по него не се присъждат разноски и затова не претендира
такива, като оспорва всички евентуални претенции по основание и размер от насрещната
страна за присъждането на такива в настоящото производство.
С оглед изложеното, моли за отмяната на постановеното от ВРС определение №
9730/8.09.2022 по гр.д.№ 2102/2021г на ВРС-48с-в, с което е осъдена Р. Н. да заплати на К.
Б. А. разноски в размер на 600лв.
Въззиваемата страна по ч.жалба К. Б. А. в срока по чл.276 ГПК не е подал писмен
отговор.
СЪДЪТ, след като прецени, че ч.жалба е подадена в определения в чл.274 ал.1 ГПК
срок и от надлежна страна по спора, затова е допустима и затова дължи произнасяне по
нейната основателност.
Производството по реда на чл. 248 ГПК.
С Определението на ВРС-48с-в № 7702/19.11.2021г по гр.д.№ 12102/2021г е
прекратено производството по делото по предявения от Р. Д. Н. срещу К. Б. А. иск с правно
основание чл.108 ЗС, на осн чл.299 ГПК, което е потвърдено от ВОС определение №
257/20.01.2022г по ч.гр.д.№ 3042/2021г, недопуснато до касационно обжалване с
определение на ВКС, II ГО № 173/15.07.2022 по гр.д.№ 1603/2022.
Постъпила е молба от К. Б. А., чрез адв. Р. Д., с искане за постановяване допълване на
прекратителното определение в частта за разноските, на осн.чл.248 ГПК, като бъдат
присъдени в полза на ответната страна такива в размер на 600лв.
Излага, че съдът не бил съобразил, че искането било направено с ПО на исковата
молба и поради прекратяването на делото в закрито заседание едва с настоящата молба по
чл.248 представя списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им.
В срока за отговор, насрещната страна е изразила становище за неоснователност на
молбата. Счита, че списъкът по чл.80 ГПК и писмените доказателства не са представени в
срок и не следва да бъдат присъждани разноски. Сочи, че не е станала причина за
извършване на разноските, тъй като още с ИМ и с уточнителните молби е изложила пълната
фактическа обстановка.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Според формираната съдебна практика на ВКС при разглеждането на делото, когато
3
то приключва в открито заседание, искането за разноски може да бъде направено най-късно
в устните състезания, когато следва да бъдат представени и доказателствата за извършването
им, като страната може да представи и списък на разноските /определения на ВКС №№
736/23.12.2010г по ч.гр.д. № 689/2010г на IV ГО;№ 438/17.07.2009г по ч.т.д.№ 352/2009 на
IТО; № 688/27.10.2015г по ч.гр.д.№ 5154/2015г на IV ГО; № 76/14.02.2019г на ВКС по
ч.гр.д.№ 4562/2018г на III ГО и пр./
Когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането
за прекратяването му не е бил връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и
представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК. Такова тълкуване е
дадено и в определение на ВКС № 438/17.07.2009г по ч.т.д.№ 352/2009г на I ТО, в което
касационното обжалване е допуснато именно по приложението на чл.80 ГПК в случаите,
когато делото е приключило с определение за прекратяване в закрито заседание. Тогава
ответникът узнава за прекратителното определение едва с получаването на препис от
същото и затова може да реализира правото си по чл.78 ал.4 ГПК с молба, подадена по реда
на чл.248 ГПК. Упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за
представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК.
В настоящия случай определението за прекратяване на производството е получено от
ответника на 29.11.2021г, видно от приложеното по делото съобщение за връчване и затова
молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е и основателна. От приложения към нея договор за
правна защита и съдействие се установява, че уговореното между ответника в качеството му
на доверител и процесуалния му представител в качеството му на довереник е уговорено и
заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 600лв.
Съгласно приетото в ТР на ВКС № 6/6.11.2013г по тълк.д.№ 6/2012г на ОСГТК в този
случай писменият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адв.възнаграждение.
С оглед прекратяването на производството по делото и на осн.чл.78 ал.4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.При това положение
молбата на ответника по чл.248 ГПК следва да бъде уважена.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
постановеното от ВРС определение
Воден от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-48с-в № 9730/ 8.09.2022 по гр.д.№
12102/2021г, с което Р. Д. Н. е осъдена да заплати К. Б. А. ЕГН ********** от гр.Варна ул.
„Копнеж" № 7, сумата от 600лв /шестстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.4 ГПК.
4
Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна
жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5