О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
гр.Стара Загора, 08.07.2015г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на осми юли юни две хиляди и
петнадесета година, първи състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. №304 описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски основание чл.189 от НПК, чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр.
с чл.27а от Закона за правната помощ, представляващи заплатеното от НБПП
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 304/ 2013г.
по описа на Административен съд – Стара Загора.
Производството по адм. дело № 304/ 2013 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на Н.Н.А., с
която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу ГДИН гр. София за заплащане на парично
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000., претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от дирекцията. . С решение
№ 30 от 25.02.2014г по това адм.д.№ 304/
2013г по описа на Административен съд Стара Загора е отхвърлен предявения иск
поради недоказаност. Съдебният акт е
оставен в сила с решение № 7514/ 22.06.2014г по адм.д.№ 5842/ 2014г, ІІІ отд,
ВАС.
С
определение от 22.10.2013г., по адм.д.№ 304/ 2013г по описа на Административен
съд Стара Загора, на основание чл.25, ал.1 вр.чл.21, т.3 от Закона за правната
помощ, е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално
представителство на ищеца. С определение
от 29.10.2013г., постановено в закрито съдебно заседание, на основание чл.26, ал.2
от Закона за правната помощ е назначен адвокат Н.Т. *** за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ на Н.А. по адм. дело №304/ 2013г.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Видно
от представеното към искането Решение № СЗ-1010-29618/2014 от 15.05.2015г. на председателя
на НБПП, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв. Н.Т.
е определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 200.00лв. за
предоставена правна помощ по адм. дело № 304/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема за установено следното:
Направеното от Председателя на НБПП искане за
присъждане на разноски за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ по делото, следва да бъде квалифицирано като искане по
чл.78, ал.7 от ГПК. Доколкото Националното бюро за правна помощ не е страна в
процеса, по който е предоставена правна помощ, предвидените в чл. 248 от ГПК
условия, ред и срокове за допълване /изменение/ на съдебното решение в частта
му за разноските, са неприложими. За производството по чл. 78, ал. 7 от ГПК не е предвиден срок, в
който НБПП следва да направи искането. Естеството и вида на разноските и определения
в закона ред за тяхното заплащане водят до извода, че произнасянето на съда и
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предоставена
правна помощ може да стане едва след постановяване на решението, доколкото
определянето на размера на разноските се извършва с последващо съдебния
акт решение на НБПП въз основа на
представен писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената
дейност, след приключването на делото.
С оглед на което съдът приема, че
искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78, ал.
7 от ГПК е материалноправна и урежда две
хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално право в
полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско възнаграждение по
оказана правна помощ, в случаите, когато претенцията на лицето, получило правна
помощ, е уважена. Втората хипотеза предвижда лицето, получило правна помощ, да
заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в случаите на
осъдително решение.
В
настоящият случай претенцията на лицето, получило правна помощ / ищец в
производството по делото/, не е уважена доколкото с влязло в сила решение искът
му е отхвърлен, като неоснователен. Следователно не е налице първата хипотеза
на чл.78, ал.7 от ГПК. Тук трябва да се отбележи, че в тази хипотеза на НБПП се
присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение, а не определеното за изплащане
възнаграждение. Този извод се налага с оглед същността на безплатната правна
помощ, предоставяна по реда на ЗПП и целите на предоставянето, както и
регламентирания в закона и в Наредбата за запалщане на правната помощ механизъм
за определяне и изплащане на възнаграждението. НБПП има право да получи сумата
за изплатеното от бюрото адвокатско възнаграждение за предоставената правна
помощ на страната в съдебното производство, чиято претенция е уважена, само
когато реално е направен разход от бюрото за такова възнаграждение. Доказването
на този разход се осъществява с представянето на доказателства за изплащане на
адвокатското възнаграждение, което е определено с решението на председателя на
НБПП по чл. 39 ЗПП, което според същата разпоредба може да бъде осъществено
само по банков път. В конкретния случай по делото не са представени
доказателства за изплащане на адвокат Т. на адвокатското възнаграждение,
определено с № СЗ-1010-29618/2014 от 15.05.2015г на председателя на НБПП.
От друга
страна втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид разноските, които е
направила по делото ответната страна, като участник в съдебното производство.
Отношенията между НБПП /което не е страна в производството по делото, а само
осигурява безплатна адвокатска защита/ и жалбоподателя /ищец, на когото е
предоставена правна помощ/, стоят извън проведеното съдебно производство и
спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно разноските са
неприложими /в този смисъл Определение № 12748/ 28.10.2014г. по адм. дело №
13001/ 2014г. по описа на ВАС, Определение № 13532/ 21.10.2011г. по адм. дело №
12999/ 2011г. по описа на ВАС и др./. В случая не е налице хипотезата на чл.78,
ал.7, изр. второ от ГПК, тъй като постановеният окончателен съдебен акт не е осъдително решение. В тези случаи
разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва да останат
за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се осъществява от
адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон средствата
за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
Освен това по аргумент от нормата на чл.27а от Закона за
правната помощ лицата, на които е
предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, само в определените със закон случаи.
След като в случая не е налице нито хипотезата на чл.78, ал.7, изр. първо от ГПК, нито законова регламентация, предвиждаща присъждане в полза на НБПП на
направените разноски за правна помощ чрез възстановяването им от лицето, на
което е предоставена правната помощ /в
хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ,
тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или
отчасти/, липсва основание за възстановяване на разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на НБПП и съотв. направените разходи за изплатено
възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално представителство по
предоставената правна помощ, следва да останат за сметка на НБПП.
По тези съображения съдът намира, че искането на
Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски,
представляващи заплатеното възнаграждение на адвоката, за предоставената по
адм. дело № 304/ 2013г по описа на Административен съд – Стара Загора правна
помощ за осъществяване на процесуално представителство на ищеца в
производството Н.Н.А. е неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на
Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение на адвоката за предоставена по адм. дело № 304/2013г
по описа на Административен съд – Стара Загора, правна помощ за осъществяване
на процесуално представителство на Н.Н.А. .
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.