РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Силистра, 25.08.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 122 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката В.Й.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, оспорва решение № 1040-18-33 / 21.04.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 2113-18-490#15 / 04.12.2019 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, позовавайки се на нарушение на материалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и желае присъждане на разноските за осъществена защита от юрисконсулт.
Съдът прие за установено следното:
С разпореждане № 2113-18-490#15 / 04.12.2019 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, на жалбоподателката е отпусната пожизнено пенсия по чл. 68, ал. 1 – 2 КСО във вр. с § 22ц, ал. 1 ПЗР на КСО при зачитане на общ осигурителен стаж (приравнен към Ш категория труд) от 39 години, 10 месеца и 09 дни.
Разпореждането е потвърдено с решение № 1040-18-33 / 21.04.2020 г. на ответника въз основа на обширни мотиви, от които основно значение за повдигането на настоящия правен спор има следният пасаж: «За учителски осигурителен стаж не е признат единствено стажа, положен за периода от 01.09.1986 г. до 08.09.2003 г., равняващ се на 17 години 00 месеца 07 дни. Това е така, защото същият не отговаря на визираните в разпоредбата на чл. 19 от НПОС условия. [...] Не е спорен факта, че длъжността „преподавател“ е включена в списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, както не се поставя под съмнение и наличието на съответното образование, професионална квалификация и правоспособност на г-жа Д.. По отношение на нея следва да е налице и друго изискване, за да бъде зачетен придобития осигурителен стаж като учителски, а именно да е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа и осигурителят, при който е положен стажа да е учебно/възпитателно заведение, създадено по реда на Закона за народната просвета, Съгласно чл. 2 от посочения нормативен акт системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена. Това показва, че висшите учебни заведения, каквото е и РУ „Ангел Кънчев”, филиал Силистра, са извън системата на народната просвета и положеният от лицата осигурителен стаж не следва да бъде зачитан като учителски такъв при пенсиониране. Като такъв не следва да бъде зачетен и положения от г-жа Д. осигурителен стаж на длъжността „старши асистент”, поради същите съображения».
В съдебно заседание на 11.08.2020 г. активнолегитимираната страна изрично заяви, че не оспорва фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, и че оспорва единствено правната квалификация на стажа през периода 01.09.1986 г. до 15.09.1990 г. на жалбоподателката в Полувисшия педагогически институт – Силистра (понастоящем – Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“). Следователно могат да се приемат за установени по делото всички факти, отразени в мотивите на издаденото от ответника решение № 1040-18-33 / 21.04.2020 г.
Не се спори също така относно предпоставките за законосъобразност по чл. 146, т. 1 – 3 и 5 АПК. Спорът е по прилагането на материалния закон и – по-конкретно – се свежда само и единствено до въпроса дали правното окачествяване на посочения в предходния абзац период от осигурителния стаж (от гледна точка на това дали е учителски стаж или не) трябва да се извърши съобразно действалото към момента на полагане на стажа законодателство или според действащата понастоящем НПОС. В тази връзка на с. 2 от жалбата жалбата е развит следния довод: «Действително разпоредбата на чл. 2 от Закона за народната просвета от 1991 г., цитирана в решение № 1040-18-33 / 21.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра, посочва, че „Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.”, но същата разпоредба не е меродавна за процесния период от 01.09.1986 г. до 15.09.1990 г. (4 години и 14 дни). Видно от тогава действащата нормативна уредба и съгласно разпоредбата чл. 2 ал. 1 (изм. – ДВ, бр. 207 от 1950 г.) от Закона за народната просвета, действал до отмяната му на 18.10.1991 г., „Учебните заведения в Народната република България, подведомствени на Министерството на народната просвета, са по вид: общообразователни и професионални, а по реда си в образователната система: а) общообразователните – начални, основни и средни; б) професионалните – практически, средни и полувисши.” В глава Ш-та, отдел „Г“ на Закона за народната просвета, същата озаглавена „преподаватели”, изрично е упоменато, че те се назначават със заповед на Министъра на народната просвета и това са лица „учители”».
Горецитираният довод е основателен. Вярно е, че по принцип юридическото значение на фактите се съобразява към момента на пораждането на съответното субективно право. Следователно правото на пенсия на жалбоподателката би следвало да се преценява през призмата на правите норми, действащи по време на възникването на правото, а не по време на полагане на стажа. Прилагането на това принципно положение обаче е ограничено от специалното правило на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, според което, времето, зачитано за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Горецитираното специално правило е приложимо към настоящия случай, тъй като, видно от съставляващо л. 17 от делото удостоверение, става дума за стаж на длъжността „Преподавател“ при 8-часово работно време през периода 01.09.1986 г. – 15.09.1990 г. в Полувисшия педагогически институт – Силистра, преобразуван в Педагогически факултет в състава на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ по силата на чл. 2 във вр. с чл. 1 от Постановление № 15 на Министерския съвет от 27.01.1997 г. за откриване на филиали на университети и преобразуване в тяхната структура на полувисши институти (обн., ДВ, бр. 10 / 04.02.1997 г.). Въпросната длъжност фигурира под т. 12 в писмо № 91-01-168 / 14.09.2000 г. на министъра на образованието и науката, съдържащо списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж (с това се съгласява изрично и ответника в горецитираната част от мотивите на оспореното решение). През периода 01.09.1986 г. – 15.09.1990 г. жалбоподателката е осъществявала функциите на длъжността в Полувисшия педагогически институт – Силистра, представляващ – по силата на чл. 2, ал. 1, б. „б“ ЗНП (обн., ДВ, бр. 218 / 17.09.1948 г., [...], отм., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) – професионално полувисшо учебно заведение, подведомствено на Министерството на народната просвета. Следователно горепосочения период може да бъде третиран като осигурителни стаж, положен от жалбоподателката в учебно заведение по чл. 19, ал. 1, изр. 1 НПОС. Достигайки до различен извод, ответникът е подходил от неправилна изходна позиция към преценката за осъществяване на хипотезата по чл. 19, ал. 2 НПОС. В тази връзка е необходимо също така да се подчертае, че ограничението по чл. 19, ал. 3 НПОС не би могло да лимитира понятието за учебно заведение само до смисъла на чл. 2 ЗНП (обн., ДВ, бр. 86 / 18.10.1991 г., [...], отм., ДВ, бр. 79 / 13.10.2015 г.). Защото това подзаконово ограничение не съответства на законова разпоредба (§ 9, ал. 1 ПЗР на КСО), която следва да се приложи с приоритет (чл. 5, ал. 1 АПК).
Предвид на изложените съображения, се налага изводът, че оспореният контролен акт страда от материална незаконосъобразност, изразяваща се в несъобразяването на чл. 2, ал. 1, б. „б“ ЗНП (обн., ДВ, бр. 218 / 17.09.1948 г., [...], отм., ДВ, бр. 86 / 18.10.1991 г.) при правното квалифициране на осигурителния стаж на жалбоподателката през периода 01.09.1986 г. – 15.09.1990 г. Поради тази причина актът трябва да бъде отменен (чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК), а преписката – изпратена на ответника за повторно произнасяне (чл. 173, ал. 2 АПК).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1040-18-33 / 21.04.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: