РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 20.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВЕЛИНГРАД, III състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Василева
при секретаря Виолета Шаркова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1061 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** (участваща като главна страна, както на лично основание, така и на
основание чл. 227 от ГПК, конституирана като наследник по закон на мястото на
починалите в хода на производството ищци Г.К.С., ЕГН **********, починал на
01.02.2021 г. и И.К.С., ЕГН **********, починала на 20.03.2022 г.) против К. Милушев С., ЕГН ********** и Й.А.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с която се иска: 1) на
основание чл. 108 от ЗС, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците К. Милушев С.
и Й.А.С., че ищцата А.Г.П. е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, със застроена площ (ЗП) от
51 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена
в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр. Костандово, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик, с адрес на поземления имот:
гр. Костандово, ул. „Крайречна“ № 8-8А, на основание приращение
– чл. 92 от ЗС, и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху процесната 1/2 идеална част от сградата; 2) на основание чл. 108 от ЗС, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците
К. Милушев С. и Й.А.С., че ищцата А.Г.П. е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор
38844.503.556.5 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, със ЗП от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Костандово,
ул. „Крайречна“ № 8-8А, на основание договор за дарение и да осъди ответниците да
предадат на ищцата владението върху процесната 1/2
идеална част от сградата.
В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка,
№ 140, том 1, дело 329 от 05.05.1995 г., издаден от
Районен съд – Велинград, Г.К.С., ЕГН **********,
починал на 01.02.2021 г. и ответникът К. Милушев С. са признати за собственици, на
основание придобивна давност, наследство и делба, при
равни квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях, на поземлен имот с
идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с площ от 1053 кв.м., с номер по предходен
план: 556, квартал 47, парцел IV, с адрес на поземления имот: гр. Костандово,
ул. „Крайречна” № 8-8А, при съседи: имоти с идентификатори 38844.503.568,
38844.503.565, 38844.503.564, 38844.503.557, 38844.503.1896, 38844.503.555,
ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 38844.503.556.1, със
ЗП от 120 кв.м., а съгласно нотариален акт с площ от 112 кв.м, брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Към този момент Г.С. и ответникът К.С. били семейни. Поради това придобитата приживе
от Г.С. 1/2 идеална част от имота била в режим
на СИО със съпругата му И.С., ЕГН **********,
починала на 20.03.2022 г., а придобитата от ответника К.С. 1/2 идеална част от имота била в режим на СИО със съпругата му
– ответницата Й.С..
Ищцата сочи, че в имот с идентификатор
38844.503.556 по КККР на гр. Костандово има
построени шест сгради, а именно: сграда с идентификатор 38844.503.556.1, със ЗП
от 120 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда
с идентификатор 38844.503.556.2, със ЗП от 57 кв.м., брой етажи: 2, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор 38844.503.556.3, със ЗП от 23 кв.м.,
брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор
38844.503.556.4, със ЗП от 51 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
сграда за обитаване; сграда с идентификатор 38844.503.556.5, със ЗП от 55
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор
38844.503.556.6, със ЗП от 28 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда.
С
Решение № 429/12.12.2019 г., постановено по гр.д. №
657/2019 г. по описа на Районен съд - Велинград, влязло в законна сила на 08.08.2020 г., била допусната между съделителите
Г.С., И.С., ответникът К.С. и ответницата Й.С. делба на поземлен имот с идентификатор
38844.503.556, с площ от 1053 кв.м., представляващ УПИ IV-556,
в кв. 47 по плана на гр. Костандово, както и на следните построени в него
сгради, а именно: сграда с идентификатор
38844.503.556.1, със ЗП от 120 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 38844.503.556.2, със ЗП от 57 кв.м.,
брой етажи: 2, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда; сграда с идентификатор 38844.503.556.3, със
ЗП от 23 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор 38844.503.556.6, със
ЗП от 28 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда. Със същото решение съдът отхвърлил, като
неоснователен, предявеният от Г.С. и И.С. против К.С. и Й.С. иск за делба на построените в горепосочения поземлен
имот сграда с идентификатор 38844.503.556.4, със ЗП от 51 кв.м., брой етажи: 1,
с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
38844.503.556.5, със ЗП от 55 кв.м., бой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда.
С
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 22, том V, н.д. № 643/02.07.2019 г. по описа на Служба
по вписванията при Районен съд-Велинград Г.С. и И.С. прехвърлили на дъщеря си –
ищцата А.П. притежаваната от тях общо 1/2 идеална част от горецитирания
поземления имот с идентификатор 38844.503.556, ведно с 1/2 идеална част от
построените в него сграда с идентификатор
38844.503.556.1, сграда с идентификатор 38844.503.556.2; сграда с идентификатор
38844.503.556.3, сграда с идентификатор 38844.503.556.5 и сграда с
идентификатор 38844.503.556.6. Запазили си правото на собственост само върху
сграда с идентификатор 38844.503.556.4.
Ищцата А.П.
твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор
38844.503.556.4, на основание чл. 92 от ЗС, като приращение
към дворното място, както и че е собственик на 1/2 идеална част от сграда с
идентификатор 38844.503.556.5, на основание договор за дарение от родителите й
- Г.С. и И.С., като последните двама са били собственици на същата сграда на
основание чл. 92 от ЗС, като приращение към
поземления имот. Останалата 1/2 идеална част от сграда с идентификатор
38844.503.556.4 и 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е
собственост на ответниците К.С. и Й.С.. Сочи, че ответниците владеят изцяло двете сгради и не са допускали
ищцата и родителите й - Г.С. и И.С. да
влязат в тях, с което обосновава правния си интерес от водене на предявените ревандикационни искове. Твърди, че Г.С. и И.С. никога не са
давали съгласие ответниците да строят свои сгради в съсобствения им имот, нито са им учредявали право на
строеж. Изтъква, че сграда с идентификатор 38844.503.556.4 е построена в
периода 1985 г. – 1986 г. от покойния Г.С. и брат му Милуш С. – баща на
ответника К.С., а сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е построена през 1993
г. – 1994 г. от Г.С. и ответника К.С.. Сочи, че ответниците
никога не са оспорвали правото на собственост на ищцата и родителите й върху процесните две сгради, както и че никога не са заявявали на
когото и да е от тях, че считат тези сгради за изключителна тяхна собственост и
че владеят същите само за себе си.
Моли за уважаване на предявените искове.
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците К.С. и Й.С., в който излагат съображения за
неоснователност на предявените ревандикационни
искове. Оспорват твърденията в исковата молба, че сграда с
идентификатор 38844.503.556.4 е построена съвместно от Г.С. и брат му Милуш С.
– баща на ответника К.С., а сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е построена
от Г.С. и ответника К.С.. Ответниците твърдят, че
сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е изключителна тяхна собственост, а
сграда с идентификатор 38844.503.556.4 е индивидуална собственост на
ответника К.С..
Ответниците К.С. и
Й.С.
поддържат, че с Декларация по чл. 56,
ал. 2 от ЗТСУ (отм.) на 11.05.1979 г.
Анка К. Кънева и Г.К.С. са дали съгласието си Милуш К.С. да построи лятна кухня
на свое име в парцел II - 556, в кв. 47 по плана на с. Костандово, както и че
на 28.04.1979 г. е разрешено строителство на лятна кухня. През 1979 г. Милуш К.С.
– баща на ответника построил лятната кухня (сграда
с идентификатор 38844.503.556.4) със съгласието на
Анка К. Кънева и Г.К.С. и оттогава до датата на смъртта си – 29.06.1987 г.
владял въпросната сграда като своя. След смъртта на Милуш К.С., владение върху
сградата повече от 10 години открито осъществявали неговите универсални
правоприемници – наследниците му по закон Мария К.С., К. Милушев С. и Пенка
Милушева С., които придобили собствеността върху нея по давност. Впоследствие с
договор за доброволна делба, обективиран в Нотариален
акт за доброволна делба № 1881, том 1, рег. № 2581, дело № 186/2019 г. на
Нотариус Симеон Даскалов, вписан в СВ - Велинград под акт № 118, том 1/12.06.2019
г., вх.рег. № 1057, дв. вх. рег. № 1056, Мария К.С., К.
Милушев С. и Пенка Милушева С. извършили доброволна делба на сграда с
идентификатор 38844.503.556.4, като същата била предоставена в дял на ответника
К.С., като за уравнение на дяловете си съделителите
Мария К.С. и Пенка Милушева С. заявили, че получили други активи от
наследството на общия им наследодател.
Ответниците К.С. и
Й.С. твърдят, че сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е тяхна индивидуална собственост.
Излагат, че тази сграда е построена от тях двамата в периода 1996 г. - 1997 г.,
като предназначението на строежа е „Дърводелска работилница“. Твърдят, че от
построяването на сградата, в продължение на повече от 10 години, открито са я
владели само те като своя, без някой друг да е оспорвал правото им на
собственост или пък да е предявявал претенции към сградата, поради което са я
придоби по давност. Поддържат, че ищцата и родителите й не са вложили средства
за построяването на процесните две сгради, нито са
участвали в строителството им.
Предвид изложеното ответниците
молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажират доказателства.
Формулират доказателствени искания. Претендират
разноски.
В срока за отговор на исковата молба са
предявени следните насрещни положителни установителни
искове за собственост: ответникът К.С. е предявил насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено по отношение А.П., че той е изключителен собственик на
горепосочената сграда с идентификатор 38844.503.556.4, на основание давностно
владение и делба; ответниците К.С. и Й.С. са предявили насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено по отношение А.П., че двамата са изключителни
собственици на горепосочената сграда с идентификатор 38844.503.556.5, на основание давностно владение, считано от построяването на сградата
през 1996 г. – 1997 г.
В
насрещната искова молба ищците по насрещните искове - К.С. и Й.С. излагат съображения идентични с тези в отговора
на исковата молба, поради което не се следва да бъдат преповтаряни.
Молят да бъдат уважени насрещните
искове. Ангажират доказателства. Правят доказателствени
искания. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на насрещната искова молба от ответницата по насрещния А.П., в който
намира същите за неоснователни. Оспорва твърденията, изложени в насрещната
искова молба. Твърди, че при построяването и на двете сгради праводателят
й - Г.С. е участвал със средства и със собствен труд. Сочи, че сграда с
идентификатор 38844.503.556.4 е построена през периода 1985 г. – 1986 г. от Г.С.
и брат му Милуш С. - баща на ищеца по насрещния иск К.С., а сграда с
идентификатор 38844.503.556.5 е построена през периода 1993 г. – 1994 г. от Г.С.
и К.С.. Никога, нито ответницата по насрещните искове, нито нейните праводатели, са давали съгласие ищците по насрещните искове
да построят свои сгради в съсобствения имот, нито са
им учредявали право на строеж. Поради тази причина сградите с идентификатори
38844.503.556.4 и 38844.503.556.5 са съсобствени
между страните по делото. Ответницата по насрещните искове твърди, че договора
за доброволна делба, обективиран в обективиран в
Нотариален акт за доброволна делба № 1881, том 1, рег. № 2581, дело № 186/2019
г. на Нотариус Симеон Даскалов, е нищожен, тъй като при извършването на делбата
не са участвали всички съсобственици на недвижимия имот. Оспорва истинността на
представената декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ (отм). Твърди, че същата
не е подписана от Г.К.С. и Анка К. Кънева, както и че отразеното в нея
съдържание е допълнено впоследствие, видно от използвания ръкописен почерк. Акцентира
върху обстоятелството, че тази декларация не е вписана в Служба по вписванията
към съответния районен съд.
Моли съда да отхвърли насрещните искове. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ищцата А.П., чрез процесуалния си представител – адв. Б.Д., поддържа исковата молба и моли исковите
претенции да бъдат уважени. Оспорва насрещната искова молба и поддържа отговора
на насрещната искова молба. Моли насрещните искове да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски.
Ответниците К.С. и Й.С., чрез пълномощника си адв.
Е.Б., в открито съдебно заседание оспорват предявените срещу тях искове и молят
да бъдат отхвърлени. Поддържат насрещната искова молба и предявените насрещни
искове и молят за уважаването им. Претендират присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за
право на собственост върху
недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка, № 140, том I, дело № 329/05.05.1995 г.
по описа на Районен съд – Велинград се установява, че Г.К.С.
и ответника К. Милушев С. са признати за собственици, на основание придобивна давност, наследство и делба, при равни права за
всеки от тях – по 1/2 идеална част, на следния недвижим имот: дворно място,
съставляващо парцел IV-556, в кв. 47 по плана на с. Костандово, целият застроен
и незастроен с площ от 1110 кв.м., при съседи: улица, имоти на Борис Самоходов, наследници на Ибчеви и
Миладин С., ведно с построената в него през 1945 г. жилищна сграда, със
застроена площ от 120 кв.м., състояща се от приземен и редовен етаж, в която
сграда Пенка Паскалева С. (майка на Г.К.С. и
баба на К. Милушев С.) има право на безвъзмездно
пожизнено ползване на една стая по неин избор. В този
нотариален акт не са описани постройките на допълващото застрояване.
Страните
не спорят, а и от представените по делото скица № 15-897908/02.12.2018 г. на
СГКК - Пазарджик, скица № 15-556859/21.06.2019 г. на СГКК - Пазарджик и скица №
15-556862/21.06.2019 г. на СГКК - Пазарджик, се установява, че в поземлен имот
с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр.Костандово, с площ от 1053 кв.м., с
номер по предходен план: 556, квартал: 47, парцел: IV, са построени шест сгради: сграда с идентификатор
38844.503.556.1, със ЗП от 120 кв.м., брой етажи – два, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор 38844.503.556.2, със ЗП от
57 кв.м., брой етажи – два, с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда; сграда с
идентификатор 38844.503.556.3, със ЗП от 23 кв.м., брой етажи – един, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор 38844.503.556.4, със ЗП от 51 кв.м.,
брой етажи – един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с
идентификатор 38844.503.556.5, със ЗП от 55 кв.м., брой етажи – един, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор 38844.503.556.6, със ЗП от 28 кв.м., брой етажи – един, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Не е спорно по делото, а и от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 25/12.02.2021 г., издадено от Община
Ракитово, се установява, че Г.К.С., ЕГН **********, е починал на 01.02.2021 г.
г. и е оставил за свои преки наследници по закон преживяла съпруга И.К.С. и дъщеря
– ищцата А.Г.П.. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 89/03.05.2022
г., издадено от Община Ракитово, единствен наследник по закон на И.К.С.,
починала на 20.03.2022 г., като вдовица, е ищцата А.Г.П..
Не се
спори между страните, а и от представеното удостоверение за наследници с изх. № 37/10.03.2021
г., издадено от Община Ракитово, се установява, че Милуш К.С., ЕГН **********, е
починал на 29.06.1987 г. и е оставил за свои преки наследници по закон преживяла
съпруга Мария К.С., дъщеря Пенка Милушева Чаушева и син – ответника К. Милушев С..
От представения по
делото Нотариален акт за доброволна делба № 188, том I, рег. № 2581, н.д. № 186/12.06.2019 г. по описа на
Нотариус Симеон Даскалов, рег. № 541 по
регистъра на НК, вписан в СВ – Велинград
под акт № 118, том I, вх. рег. № 1057/12.06.2019 г., се установява, че на
12.06.2019 г. е бил сключен договор за доброволна делба между наследниците на Милуш
К.С., а именно: Мария К.С., Пенка Милушева Чаушева и ответника К. Милушев С. относно
сграда с идентификатор 38844.503.556.4, представляваща лятна кухня, като тази сграда
е поставена в дял на ответника К. Милушев С.,
като за
уравнение на дяловете си съделителите Мария К.С. и
Пенка Милушева С. са получили други активи от наследството на общия им
наследодател.
От представения по
делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том II, рег. № 2883, н.д. № 211/02.07.2019 г. по описа на
Нотариус Симеон Даскалов, рег. № 541 по
регистъра на НК, вписан в СВ – Велинград
под акт № 22 том V, н.д. № 643/02.07.2019 г., вх.
рег. № 1216/02.07.2019 г., се установява, че на 02.07.2019 г. е бил сключен договор за дарение на
недвижим имот, по силата на
който съпрузите Г.С. и И.С.
са дарили на дъщеря си – ищцата А.П. 1/2 идеална част от горепосочения поземлен имот с
идентификатор 38844.503.556, ведно с 1/2 идеална част от построените в него,
както следва: сграда с
идентификатор 38844.503.556.1, сграда с идентификатор 38844.503.556.2; сграда с идентификатор
38844.503.556.3, сграда с идентификатор 38844.503.556.5 и сграда с
идентификатор 38844.503.556.6.
От
представеното по делото Удостоверение № 47/16.08.2018 г., издадено от Гл. архитект
на Община Ракитово, се установава, че в УПИ IV-556, в кв. 47 по регулационния
план на гр. Костандово са построени жилищна сграда (означена с № 2 в геодезическото заснемане) със
ЗП от 78 кв.м, стопанска
сграда (означена с № 3 в геодезическото
заснемане) със ЗП от 50 кв.м, стопанска сграда (означена с № 4 в геодезическото заснемане) със
ЗП от 55 кв.м, стопанска
сграда (означена с № 5 в геодезическото
заснемане) със ЗП от 16 кв.м, стопанска сграда (означена с № 6 в геодезическото заснемане) със
ЗП от 23 кв.м. Сградите са били допустими строежи по действащите градоустройствени планове, както и правилата и нормативите, действали по време на извършването им преди 2001 г. Съгласно разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ, същите са търпими строежи и не подлежат на премахване и няма забрана за ползването им.
Видно от представеното по делото Наказателно постановление №
187/11.10.2002 г, издадено от Началника на РДНСК - Пазарджик, К. Милушев С. е
глобен за това, че същият е въвел в експлоатация строеж:
„Дърводелска работилница“, без да е приет по законоустановения
ред и без издадено разрешение за строеж. С констативен акт № 11ХР/19.07.2002 г.
било констатирано, че строителството е извършено към момента на проверката.
От
приетата като писмено доказателство по делото Декларация по чл. 56, ал. 2 от
ЗТСУ (отм.) от 11.05.1979 г. се установява,
че Анка К. Кънева и Г.К.С., като собственици
на дворното място, са дали съгласието си на Милуш К.С. да построи лятна кухня
на свое име в парцела. Декларацията е изведена с
№ 487/28.05.1979 г. и е заверена от
Секретаря при Кметство Костандово.
От
заключението на извършената по делото съдебно-почеркова
експертиза, приета без възражения на страните, се установява, че подписите на
декларатори № 1 и № 2 в процесната Декларация по чл.
56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) от 11.05.1979 г. са положени собственоръчно
от Анка К. Кънева, ЕГН ********** и Г.К.С., ЕГН **********.
В експертното заключение вещото
лице посочва, че при разделното
изследване на текста „А.К.
Кънева“ и ръкописния
текст в декларацията се установява,
че са изпълнени
от едно и също лице - Анка К.
Кънева. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че е допуснало
техническа грешка в експертното
заключение при изписването на фамилията
на Г.К.С., като вместо „С.“ го е записал с фамилията „Кънев“. Експертът поддържа представеното
заключение с уточнението относно
допуснатата техническа
грешка.
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, приета без възражения на
страните, видно от заключението на която сграда с идентификатор
38844.503.556.4, със ЗП 51 кв.м, представляваща лятна кухня е построена от
Милуш К.С. през 1979 г. или след нея, съгласно Декларация по чл. 56, ал. 2 от
ЗТСУ с № 487/28.05.1979 г., подписана от Анка К. Кънева и Г.К.С. и издадената
Скица № 82/19.04.1979 г., върху която е записано „разрешава се строеж на лятна
кухня“. Сграда с идентификатор 38844.503.556.5, със ЗП 55 кв.м, представляваща
работилница, към 2002 г. е била построена и е функционирала, видно от Наказателно постановление № 187/11.10.2002 г, издадено от
Началника на РДНСК – Пазарджик, като за неин инвеститор е посочен К. Милушев С..
Вещото лице е посочило, че по данни на Техническа служба – Кметство Костандово
няма разрешения за строеж и проекти на процесните
сгради или друга документация, свързана със строителството им, но за тях е
издадено удостоверение за търпимост от Община Ракитово. Съгласно действащите
разпоредби на ЗУТ за лятна кухня не се изисква одобряване на инвестиционен
проект. Съгласно действалите към момента на построяването на лятната кухня ЗТСУ
и Наредба № 5 за правила и норми по ЗТСУ, същата не отговаря на разпоредбите за
наличие на архитектурен проект и разрешение за строеж, за ограничена площ до 20
кв.м. Разположението в имота на лятната кухня – свободно, на отстояние 4 м. от страничната регулационна линия, е
допустимо от законовите разпоредби. Дадено е съгласие от собствениците на
имота. Съгласно действащия в момента ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. лятната кухня
отговаря на законовите разпоредби, които не поставят ограничение за площта и за
наличие на проект. Няма издадено разрешение за строеж за лятната кухня, но за
нея Община Ракитово е издала удостоверение за търпимост. Ако се приеме, че
работилницата е построена около 2001/2002 г., то тя не противоречи на
законовите разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. – за свободно разположениеи на отстояние над 3
м от страничната граница на имота, както и допустимите устройствени
показатели. Не отговаря на изискванията за наличие на инвестиционен проект и
разрешение за строеж, но и за нея Община Ракитово е издала удостоверение за
търпимост.
Съдът кредитира
заключенията на извършените по делото съдебно-почеркова
експертиза и съдебно-техническа експертиза, тъй като намира същите за
обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещите лица.
Не се спори по делото, че към датата на предявяване
на исковата молба ответниците К.С. и Й.С. осъществяват
фактическа власт върху процесните сгради с идентификатори 38844.503.556.4 и 38844.503.556.5.
Видно от представеното
по делото Решение № 429/12.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 657/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград, влязло в законна сила на 09.08.2020 г.,
потвърдено с Решение № 172/23.06.2020 г. по в.гр.д. № 104/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, е отхвърлен предявения от Г.К.С. и И.К.С. против К.
Милушев С. и Й.А.С. иск за делба на процесните сгради
с идентификатори
38844.503.556.4 и 38844.503.556.5.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетели са
разпитани лицата Нели Альошова Балиева,
Борислав Пиронов Кантарев, К.С.
Бързаков, Милен Бенчов Лещаров,
Арлин Григоров Антонов и Мария Иванова Бързакова.
При
проведения им разпит свидетелите Нели Балиева и
Борислав Кантарев сочат, че семействата на Г.С. и К.С.
били в много добри отношения до преди около 4-5 години и се събирали да
празнуват по поводи – рождени дни, празници в процесната
лятна кухня. Свидетелката Нели Балиева заявява, че приживе
Г.С. й споделял, че лятната кухня е строена от него и брат му Милуш С., а
работилницата от него и ответника К.С.. Същата твърди, че от последните пет
години работилницата се ползва от ответника К.С., като едновременно с това
сочи, че в работилницата, където се извършва дърводелска дейност, работили Г.С.
и ответника К.С.. От своя страна свид. Борислав Кантарев сочи, че никога не е питал Г.С. на кого са процесните сгради - лятната кухня и работилницата, както и
че никога Г.С. не му е споделял дали ги счита за свои. Свидетелят Борислав Кантарев заявява, че не знае кой е строил тези сгради, но сочи,
че Г.С. не е бил дърводелец и не се е занимавал с дърводелска работа. Излага,
че той е влизал в работилницата, че тя е оборудвана с машини, както и че е
виждал в същата да влизат, както Г.С., така и ответника К.С..
От
казаното от свидетелите К. Бързаков, Милен Лещаров и
Мария Бързакова се установява, че процесната лятна
кухня е построена през 1979 г. – 1980 г. от бащата на ответника К.С. – Милуш С.,
както и че се ползвала само от Милуш С., а след смъртта на последния - от
неговите наследници, без да са налице спорове относно собствеността и
ползването й с починалия в хода на процеса ищец Г.С.. Свидетелите К. Бързаков,
Милен Лещаров и Мария Бързакова са категорични, че Г.С.
не е имал никакви претенции относно въпросната лятна кухня, построена с негово
съгласие от бащата на ответника. Свидетелят Милен Лещаров
излага, че Г.С. заявявал пред него, че лятната кухня е на ответника К.С., а свид. Мария Бързакова сочи, че е присъствала лично, когато
Анка Кънева и Г.С. са подписали декларацията по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ, с която
са дали съгласие на Милуш С. да построи въпросната лятна кухня, както и че
никога не е имало спор за собствеността на лятната кухня, която се ползвала и
владеела само Милуш С. до смъртта му, а след това от наследниците му. И тримата
свидетели сочат, че в двора има дърводелска работилница, построена от ответника
К.С. около 1990 г. – 1992 г. Работилницата била стопанисвана и ползвана само от
ответника К.С., който я оборудвал със свои машини и инвентар. Ответникът К.С. работел
в работилницата. Свидетелите Мария Бързакова и К. Бързаков сочат, че до преди
около 4-5 години Г.С. и ответника били в добри отношения и нямали никакви
конфликти помежду си. Свидетелите К. Бързаков и Мария Бързакова заявяват, че
както те, така и Г.С. и семейството му са ходели да празнуват в лятната кухня
до преди около 4-5 години, когато страните били сплотени. Г.С. се радвал, че
ответника построил работилницата, никога не е оспорвал, че тя е на ответника и
не е заявявавал собственически права по отношение на
нея. Ответникът не е забранявал на чичо си Г.С. да влиза в работилницата, тъй
като двамата били в много добри отношения. Ответникът не заключвал вратата на работилницата
и когато Г.С. пожелаел можел да влезе в нея, за да си направи нещо. Свидетелката
Мария Бързакова сочи, че в работилницата ответникът К.С. имал дори мелачка за месо, в която роднините му ходели да си мелят
месо. Свидетелите К. Бързаков, Милен Лещаров и Мария
Бързакова твърдят, че Г.С. винаги е казвал, че работилницата е на ответника,
тъй като той си я построил, че Г.С. никога не е имал претенции относно
собствеността й, както и че с оглед добрите роднински отношения до преди 4-5
години между ответника и Г.С., на последния не било забранено да влиза в
работилницата.
Разпитан
като свидетел Арлин Антонов сочи, че познавал Г.С.
приживе, както и че не познава брата на Г.С. и семейството му. Същият заявява,
че не е влизал в процесните лятна кухня и
работилницата. Свидетелят Арлин Антонов излага, че Г.С.
му споделял, че постройките в дворното място са общи – на него и на брат му,
както и че последните 4-5 години се скарали с брат му.
Съдът преценява показанията на свид. К. Бързаков и Мария Бързакова (роднини на страните), съобразно
указаното в чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като има
предвид възможната им заинтересованост от изхода му, предвид близките им
отношения със страните по делото. Съдът дава
вяра на показанията на свид. Милен Лещаров, който е без дела и родства със страните, тъй като
намира същите за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К.
Бързаков и Мария Бързакова и отчасти с показанията на свидетелите Нели Балиева и Борислав Кантарев.
Съдът не кредитира показанията на свид. Арлин Антонов в частта, в
която твърди, че Г.С. му споделял, че постройките в дворното място са общи – на
него и на брат му, както и че последните 4-5 години се скарали с брат му, тъй
като намира същите за недостоверни в тази им част. Братът на Г.С. – Милуш С. е
починал на 29.06.1987 г., видно от приетото като писмено доказателсто
по делото удостоверение за наследници с изх. № 37/10.03.2021 г., издадено от
Община Ракитово, поради което обективно невъзможно е двамата да са се скарали
преди около 4-5 години, доколкото тогава Милуш С. не е бил жив. Твърдението на свид. Арлин Антонов, че Г.С. му
споделял, че постройките в дворното място са общи – на него и на брат му
кореспондира само с показанията на свид. Нели Балиева и се опровергава от показанията на останалите
разпитани свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, поради което
съдът не им дава вяра в тази част. По аналогични съображения съдът не възприема
показанията на свид. Нели Балиева
в частта, в която твърди, че Г.С. й споделял, че лятната кухня е строена от
него и брат му Милуш С., а работилницата от него и ответника. Съдът не
кредитира показанията на свид. Нели Балиева и в частта, в която излага, че в работилницата е
работил Г.С., тъй като в тази им част са изолирани и неподкрепени от останалите
доказателствени източници по делото, в това число и от
показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел Борислав Кантарев, който без колебание заявява, че Г.С. не е бил
дърводелец и не се е занимавал с дърводелска работа.
При така установената
фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени ревандикационни искове с правно основание
чл. 108 от ЗС и насрещни положителни установителни искове
с правно основание чл. 124 от ГПК.
По предявените ревандикационни
искове по чл. 108 от ЗС:
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от
съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо
владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие
от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на
това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорната вещ на собственика. Съсобственикът може да търси
защита чрез иска по чл. 108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по
отношение на друг съсобственик, който
го завладее без да има основание за това, тъй като основанието
да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.
За да
бъдат уважени исковете по чл. 108 от ЗС е необходимо ищцата А.П., при условията
на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи, че е собственик
на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 38844.503.556.4 по КККР на гр. Костандово и
на 1/2 идеална част от имот с идентификатор
38844.503.556.5
по КККР на гр. Костандово, на заявеното в
исковата молба придобивно основание, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху целите имоти,
без да имат правно основание за това.
В тежест
на ответниците е да докажат, че упражняват фактическа
власт върху процесните имоти на правно основание, противопоставимо на ищцата.
В конкретния случай, не се спори по делото, че поземлен имот с
идентификатор 38844.503.556 по КККР
на гр. Костандово е собственост на страните К.С., Й.С. и А.П., като К.С. и Й.С.
притежават 1/2 идеална част от имота в режим на СИО, а А.П. притежава
останалата 1/2 идеална част от поземления имот, както и че в този имот са
построени процесните две сгради – сграда с идентификатор 38844.503.556.4 и сграда с идентификатор 38844.503.556.5.
Съгласно
нормата на чл. 92 от ЗС, на която ищцата А.П. се позовава, собственикът на земята
е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, освен ако
е установено друго. Тази законова презумпция е оборима
и ако бъде установено нещо различно, собствеността върху постройката може и да
не принадлежи на собственика на земята или на съсобствениците й.
В случая
по отношение на процесната лятна кухня - сграда с идентификатор
38844.503.556.4 е представена Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) от 11.05.1979 г., подписана лично от
Анка К. Кънева и Г.К.С., като ръкописния
текст в същата е изписан от Анка К. Кънева, видно
от извършената по делото съдебно-почеркова експертиза.
В тази декларация е отразено съгласието на Анка К. Кънева и Г.К.С. лицето Милуш К.С. да построи лятна
кухня. По делото няма данни за вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.)
от 11.05.1979 г. в нотариалните книги при Служба по вписванията при Районен съд – Велинград, поради което не може да се приеме, че с факта на подаване на същата до общинския народен съвет – гр. Костандово в полза на Милуш С. надлежно е било учредено право на
строеж. Това е така, тъй като
заявлението (декларацията)
по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) произвежда
действие по учредяване на право на строеж само ако е вписано в имотния регистър (в този смисъл Решение № 27/01.06.2010 г. по гр.д.
№ 2072/2008 г. на ВКС, ІV г.о.
и Решение № 183/18.06.2012 г. по гр.д. № 88/2012 г.
на ВКС, ІI г.о.).
Ответниците обаче релевират възражение за придобиване на лятната кухня по давност от наследниците на Милуш К.С., като твърдят, че от построяването на
сградата през 1979 г. до датата на смъртта си - 29.06.1987 г. Милуш К.С. е владял като
своя лятната кухня, а след смъртта на Милуш К.С., владение върху сградата
повече от 10 години осъществявали неговите универсални правоприемници –
наследниците му по закон Мария К.С., К. Милушев С. и Пенка Милушева С., които
придобили собствеността върху нея по давност. Впоследствие след сключен между
Мария К.С., К. Милушев С. и Пенка Милушева С. договор за доброволна делба
лятната кухня била поставена в дял на ответника К.С..
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
строежът е реализиран и още с построяването на лятната кухня около 1979 г. –
1980 г. бащата на ответника - Милуш К.С., е установил владение върху тази сграда, което
не е било оспорвано от страна на другите
съсобственици на имота, които не са имали
каквито и да било претенции
за собствеността върху сградата. В този смисъл са категоричните
показания на свидетелите К. Бързаков,
Милен Лещаров и Мария Бързакова.
Бащата на ответника Милуш К.С. е ползвал
лятната кухня спокойно
и необезпокоявано, с намерение да я свои, от построяването й до смъртта си през
1987 г., като е демонстрирал това свое намерение по явен, несъмнен и недвусмислен
начин пред съсобствениците на земята. Същият е демонстрирал поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В случая Декларацията по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) от 11.05.1979 г. е индиция
за намерението на Милуш С. - наследодател на ответника К.С. да построи сградата
за себе си, както и за
знанието и съгласието на Г.С. брат му К.С. да построи като своя собствена
въпросната лятна кухня. Така от построяването на лятната кухня до смъртта си
Милуш С., а след това и неговите наследници по закон Мария С., К.С. и
Пенка С., са упражнявали фактическа власт
върху лятната кухня, като са демонстриали намерението
си да своят сградата само за себе си и тези техни действия са били достояние на
другите съсобственици. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Според чл. 69
от ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че в рамките на заявения от ответниците период наследниците на Милуш С. са владели
процесната лятна кухня, като са я стопанисвали
явно, несмущавано и трайно са упражнявали фактическата власт върху нея, считайки
я за своя. Това
владение е продължило много повече от 10 години. В полза
на наследниците
на Милуш С.
е изтекла десетгодишна придобивна давност и съгласно чл. 79 от ЗС същите са придобили
по давност правото на собственост върху процесната лятна кухня. Впоследствие през 2019
г. по взаимна воля на наследниците на Милуш С. е извършена доброволна делба на лятната
кухня и тази сграда е поставена в дял на ответника К.С., който е продължил да
упражнява фактическа власт върху лятната кухня, да я ползва и стопанисва като
своя и до настоящия момент.
Презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена в процеса. Доколкото в договора за
доброволна делба, обективиран в Нотариален акт за
доброволна делба № 1881, том 1, рег. № 2581, дело № 186/2019 г. на Нотариус
Симеон Даскалов, са участвали всички съсобственици на сграда с идентификатор 38844.503.556.4, то делбата не е
нищожна.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата по първоначалния иск по
чл. 108 от ЗС и ответница по предявения
от К.С. насрещен иск по чл. 124 от ГПК - А.П. не доказа да е придобила по
приращение 1/2 идеална част от правото
на собственост върху процесната лятна кухня - сграда с идентификатор 38844.503.556.4. Презумпцията по чл. 92 от ЗС е оборена, доколкото се
установи, че наследниците на Милуш С. са придобили правото на собственост върху
лятната кухня на основание давностно владение, като
през 2019 г. по силата на сключен между тях договор за делба тази сграда е
поставена в дял на ответника К.С., който се легитимира като неин собственик.
Ето защо предявеният от ищцата А.П. срещу ответниците К.С. и Й.С. ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 38844.503.556.4 и за осъждане
на ответниците да й предадат владението върху процесната 1/2 идеална част от сградата е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение предявения ревандикационен иск по чл. 108
от ЗС с предмет дърводелската работилница - сграда с идентификатор
38844.503.556.5, събраните по делото гласни и писмени доказателства
установяват, че същата е построена лично от ответника К.С. около 1990 г. – 1992
г. и е съществувала към 11.10.2002 г. За работилницата не са представени
строителни книжа, но същата е търпим строеж, видно от представеното по делото
удостоверение за търпимост. Обстоятелството, че процесната
работилница е съществувала към 11.10.2002 г. се установява по несъмнен начин от
приетото като писмено доказателство по делото Наказателно постановление
№187/11.10.2002 г., издадено от Началника на РДНСК-Пазарджик, с което ответника
К. Милушев С. е глобен за това, че е въвел в експлоатация строеж: „Дърводелска
работилница“, без да е приет по законоустановения
ред, както и от извършената по делото съдебно-техническа експертиза. Следователно
както построяването на дърводелската работилница, така и дейностите при
налагане на санкции относно същата, са свързани с ответника К.С.. Няма спор по
делото, че към момента на построяването на
дърводелската работилница, а и към настоящия момент ответниците
К.С. и Й.С. са съпрузи. Анализът на събраната по делото доказателствена
съвкупност навежда на извода, че от построяването на сграда с идентификатор
38844.503.556.5 ответникът К.С. я е владял явно, несмущавано
и непрекъснато, като
с действията си е демонстрирал намерението си да свои сградата само за себе си
и тези негови действия са били манифестирани пред другите съсобственици на
земята. Това владение е продължило повече от 10 години, доколкото несъмнено се
установява, че от 11.10.2002 г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда - 17.12.2020 г. е изтекъл срок по-дълъг от 10 години. Съгласно разясненията в т. 2 от ППВС № 8/1980 г.,
което не е обявено за изгубило силата си и е действаща задължителна съдебна
практика, когато придобивната давност е започнала да
тече и е изтекла по време на брака, следва извода, че двамата съпрузи са
упражнявали фактическа власт и придобиват имота по давност. Съгласно чл.
21 от СК съпружеска общност стават вещите, придобити по време на брака възмездно
или чрез владение от съпрузите. Следователно съпрузите К.С. и Й.С. са придобили правото на собственост върху сграда
с идентификатор 38844.503.556.5, на основание давностно
владение продължило повече от 10 години, и се легитимират като изключителни собственици на тази сграда.
По гореизложените
съображения съдът счита, че ищцата по първоначалния иск по чл. 108 от ЗС и ответница
по предявения от К.С. и Й.С. насрещен
иск по чл. 124 от ГПК - А.П. не доказа да е придобила правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесната дърводелска работилница - сграда с идентификатор 38844.503.556.5, чрез договор
за дарение и приращение.
Доколкото се установи, че К.С. и Й.С. са изключителни собственици на процесната работилница, то наследодателите на ищцата А.П. не
са били собственици на 1/2 идеална част от същата, като приращение, на основание чл. 92 от ЗС. От построявянето на сграда
с идентификатор 38844.503.556.5 К.С. и Й.С. са установили трайно фактическа власт върху нея
и са я държали като своя, което не е било
оспорено от останалите собственици
на дворното място. Същите са демонстрирали
по отношение ищцата и нейните
наследодатели поведение на пълноправни собственици, което не буди съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражняват собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Следователно
К.С. и Й.С. са придобили по
давност собствеността върху дърводелската работилница много преди да е сключен договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 22, том V, н.д. № 643/02.07.2019 г. на СВ при Районен съд-Велинград, между Г.С. и И.С., като
дарители и ищцата А.П., като дарена. Дарението на чужда вещ не поражда целения вещно-транслативен ефект.
Ето защо предявеният от ищцата А.П. срещу ответниците К.С. и Й.С. ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 38844.503.556.5 и за осъждане
на ответниците да й предадат владението върху процесната 1/2 идеална част от сградата е неоснователен и
недоказан.
По насрещния иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявен от К.С. против А.П.:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 124
от ГПК е необходимо ищецът К.С., при условията на пълно и главно доказване по чл.
154, ал. 1 от ГПК, да установи, че е придобил правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр. Костандово на наведеното в насрещната искова молба основание – давностно владение и делба.
Предвид гореизложеното, по делото безспорно се установи, че от построяването
на сграда с идентификатор 38844.503.556.4 – около 1979 г. – 1980 г. до смъртта си бащата на ответника - Милуш К.С., е установил владение върху тази сграда,
което не е било оспорвано
от страна на другите съсобственици
на имота, които не са имали каквито
и да било претенции за собствеността
върху сградата. Същият
е ползвал лятната кухня спокойно и необезпокоявано, с намерение да я свои и е
заявявал това свое намерение по явен, несъмнен и недвусмислен начин пред
съсобствениците на земята. След неговата смърт наследниците му по закон - Мария С., К.С. и
Пенка С., са упражнявали фактическа власт
върху лятната кухня, като са демонстриали намерението
си да своят сградата само за себе си и тези техни действия са били достояние на
другите съсобственици. Това владение е продължило много повече от 10 години. В полза
на наследниците
на Милуш С.
е изтекла десетгодишна придобивна давност и съгласно чл. 79 от ЗС същите са придобили
по давност правото на собственост върху процесния имот. Впоследствие през 2019 г. по взаимна воля на наследниците на Милуш С. е извършена доброволна делба и лятната кухня е
поставена в дял на ответника К.С., който е продължил да упражнява фактическа
власт върху лятната кухня, да я ползва и стопанисва като своя и до настоящия
момент. Същият е довел до знанието на ищцата
А.П. и нейните наследодатели – Г.С. и И.С. намерението си да
свои имота, като не оставя у тях съмнение
за субективно си отношение към
вещта. Следователно
К.С. се легитимира като изключителен собственик на сграда с идентификатор 38844.503.556.4.
По изложените по-горе съображения ищецът по насрещния положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК К.
Милушев С. е придобил правото на собственост
върху процесната сграда с идентификатор 38844.503.556.4 по давност и
делба, поради което и предявеният от него установителен
иск за собственост на това основание следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявен от К.С. и Й.С. против А.П.:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 124 от ГПК е необходимо
ищците К.С. и Й.С., при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да
установят, че са придобили
правото на собственост върху процесния имот с идентификатор 38844.503.556.5 по КККР на гр. Костандово на наведеното в насрещната искова молба основание – давностно владение, т.е. че са упражнявали в продължение на
10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с
намерение да го своят.
По изложените по-горе съображения, по делото безспорно се установява, че от
построяването на сграда с идентификатор 38844.503.556.5 ищците по насрещния иск
- съпрузите К.С. и Й.С. са я владели явно, несмущавано и непрекъснато, че са
демонстрирали пред съсобствениците на земята намерението си да своят сградата
само за себе си, както и че никой не е оспорвал правото им на собственост върху
дърводелската работилница Това владение е продължило повече от 10 години. Придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на
брака на ищците по насрещния иск, поради което следва извода, че двамата
съпрузи са придобили правото на собственост върху процесната
сграда с идентификатор 38844.503.556.5 по
давност, в режим на СИО.
Ето защо, предявеният от К.С. и Й.С. насрещен положителен установителен
иск с правно основание чл.
124 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответницата А.П., че ищците са собственици
на сграда с идентификатор
38844.503.556.5, на основание давностно владение (чл. 79 от ЗС) е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
По
разноските:
При този
изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски имат ищците по насрещните
искове К.С.
и Й.С.. Ищецът по насрещните искове К.С. претендира разноски в общ размер на 1300,00 лв., от които 100,00 лв. –
за държавна такса и 1200,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, а ищцата по
насрещния иск Й.С. иска присъждане на разноски в размер на
1000,00 лв. –
за адвокатско възнаграждение. За реалното заплащане в брой на претендираното адвокатско възнаграждение ищцата по
насрещния иск Й.С. е представила писмени доказателства
- договори за правна защита и съдействие (л. 72 и л. 182 от делото), които в този случай имат характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Ищецът по насрещните искове К.С. е представил писмени
доказателства - договори за правна защита и съдействие (л. 68 и л. 183 от делото) за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за
сумата в общ размер на 1000,00 лв., а не за 1200,00 лв., както и платежни
документи за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лв. Съгласно
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В случая
ищецът по насрещните искове К.С. е представил по делото доказателства за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение само в размер на 1000,00 лв. Ето
защо в негова полза следва да се присъди сумата в общ размер на 1100,00 лв., от
която: 1000,00 лв. – за действително заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение и 100,00 лв. за държавна такса. Предвид изложеното в тежест на
ответницата по насрещните искове А.П. следва да бъдат възложени направените от
ищците по насрещните искове разноски в общ размер на 2100,00 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***
против К. Милушев С., ЕГН ********** и Й.А.С., ЕГН **********,***, ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за признаване на
установено спрямо ответниците К. Милушев С. и Й.А.С.,
че ищцата А.Г.П. е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, със ЗП от 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на
гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с
адрес на поземления имот: гр. Костандово, ул. „Крайречна“ № 8-8А, на основание приращение – чл. 92 от ЗС, и за осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението върху процесната 1/2 идеална част
от сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** против К. Милушев С., ЕГН ********** и Й.А.С., ЕГН **********,***,
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за признаване на
установено спрямо ответниците К. Милушев С. и Й.А.С.,
че ищцата А.Г.П. е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 38844.503.556.5
по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик,
със ЗП от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
38844.503.556 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Костандово, ул. „Крайречна“ № 8-8А,
на основание дарение, и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху процесната 1/2 идеална част от сградата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на ответницата А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът К.
Милушев С., ЕГН **********, с адрес: ***,
е собственик на следния недвижим имот - сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, със ЗП от 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на
гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с
адрес на поземления имот: гр. Костандово, ул. „Крайречна“ № 8-8А.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
124 от ГПК, по отношение на ответницата
А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците К. Милушев С., ЕГН ********** и
Й.А.С., ЕГН ****** 3614, двамата с адрес: гр. Костандово, ул. „Крайречна“ № 8, са собственици, в режим на СИО, на следния
недвижим имот - сграда с идентификатор 38844.503.556.5 по КККР на гр.
Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, със ЗП от
55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр.
Костандово, общ. Ракитово, обл.Пазарджик, с адрес на
поземления имот: гр. Костандово, ул. „Крайречна“ № 8-8А.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на К. Милушев С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 1100,00
лв. (хиляда и сто лева) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: