№ 930
гр. Велико Търново, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100443 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. А. Ц., М. А. Ц. и П. А. Ц.
против Н. А. Ц., представляван от неговата майка и законен представител Д. Х. Д.,
с която се иска съдът да намали извършеното от А. П. Ц., б.ж. на гр. Велико
Търново, починал на 20.4.2020 г., дарствено разпореждане, обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 109, том 4, рег. № 6942, дело
№ 484 от 17.9.2019 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева, до размера, необходим за
възстановяване запазената част на ищците от наследството починалото лице,
както и да възстанови запазената им част от наследството.
Ищците твърдят, че заедно с ответника са законни наследници на А. П. Ц.,
б.ж. на гр. Велико Търново, който е починал на 20.4.2020 г. Заявяват, че приживе
последният, заедно с М.на П. Ц., П. К. Т. и И. К. К., са дарили на ответника
апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 19, ет. 1, заедно с
прилежащото му избено помещение, съответния процент идеални части от
правото на строеж и 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 10447.507.549, както и гараж № 2, разположен в имот с
идентификатор 10447.507.548. Считат, че с извършеното дарение е накърнена
запазената им част от наследството на техния баща, поради което предявяват иск
за намаляване на дарението и за възстановяване запазената им част от
наследството.
1
Ответникът не оспорва, че страните са наследници на А. П. Ц., б.ж. на гр.
Велико Търново, починал на 20.4.2020 г., както и че с договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 109, том 4, дело № 484/2019 г. на нотариус
Дочка Тютюнджиева, наследодателят им, заедно с М.на П. Ц., П. К. Т. и И. К. К., е
дарил на ответника част от процесните недвижими имоти. Не спори също, че
ищците принципно имат право на запазена част от наследството на своя баща А.
П. Ц., но счита, че за да се определи разполагаемата част от същото, както и
размерът на запазената част на ищците, следва да се образува маса от всички
имоти, принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт. В тази
връзка заявява, че процесните имоти са били собствени между П. А. Ц. и Й. Й.
Ц.а, които са ги придобили в режим на съпружеска имуществена общност.
Твърди, че Й. Й. Ц.а е починала на 28.11.2005 г. и е оставила за свои наследници
преживелия си съпруг П. А. Ц., както и децата си И. К. К., М.на П. Ц., П. К. Т. и А.
П. Ц.. Сочи, че П. А. Ц. е починал на 7.10.2014 г. и е оставил за свои наследници
М.на П. Ц. и А. П. Ц., с оглед на което последният е получил 1/5 от наследството
на своята майка Й. Й. Ц.а, равняваща се на 1/10 ид. ч. от процесните имоти, както
и 1/2 от наследството на П. А. Ц., равняваща се на 3/10 ид. ч. от имотите, или
общо наследодателят на страните е притежавал 4/10 ид. ч. от имотите. Твърди, че
наследодателят им е притежавал 1/3 ид. ч. и от четири земеделски имота,
находящи се в землището на с. П., Община Павликени, 3/12 ид. ч. от които имоти
са дарени от ищците на трето за делото лице.
В проведените открити заседания пълномощникът на ищците поддържа
исковата молби и моли за уважаване на предявените искове. Счита, че при
учредяване правото на ползване върху процесния имот не е спазена изискуемата
от закона форма, тъй като в случая това право не е прието от лицето, в полза на
което е учредено. Твърди, че доколкото общият наследодател на страните е
притежавал 4/10 ид. ч. от имота, учредяване право на ползване върху идеалните
части на другите собственици не може да породи правно действие. В тази връзка,
моли при постановяване на съдебното решение да бъде взета предвид пазарната
стойност, дадена от вещото лице, без да се коментира намалението на същата със
стойността с учреденото право на ползване.
Пълномощникът на ответника поддържа подадения отговор. Обръща
внимание, че ищците не са въвели своевременно твърдение за невалидност на
нотариалния акт или за непораждане на неговите правни последици относно
правото на ползване, а дори да се приеме, че съдът следва да се произнесе по това
възражение, счита, че от самия нотариален акт е видно, че дарителите и дареният
2
по взаимно съгласие са учредили право на ползване върху имота на трето лице.
Счита, че при изчисляване на наследствената маса следва да се приеме, че правото
на ползване е учредено върху целия недвижим имот, както е посочено в
нотариалния акт, подписан от всички собственици и от дарения, чрез своя законен
представител. Намира, че правото на ползване е безспорно и че същото влияе
върху пазарната оценка на имота, като при условията на евентуалност изразява
становище, че дори да се приеме, че правото е учредено върху 4/10 ид. ч. от
имота, то това право намалява пазарната стойност на същия изцяло.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството,
за основателността на които ищците следваше да установят размера на
наследственото имущество на наследодателя А. П. Ц., размера на запазените си
части от наследството, респ. накърнения размер от тези запазени части, както и
стойността на дареното имущество към момента на откриване на наследството, с
оглед състоянието, в което същото се е намирало към момента на сключване на
договора за дарение.
Видно е от представения удостоверение за наследници изх. № 94ПП-744-
8/7.5.2020 г. /л. 9/, че А. П. Ц. е починал на 20.4.2020 г., като страните по делото са
негови деца и наследници по закон.
Видно е от Нотариален акт № 109/17.9.2019 г. на нотариус Дочка
Тютюнджиева /л. 7-8/, че на 17.9.2019 г. А. П. Ц., М.на П. Ц., П. К. Т. и И. К. К. са
дарили на Н. А. Ц. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.507.549.1.1 по КККР на гр. Велико Търново, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 19, ет. 1, заедно с прилежащата му
изба, съответния процент идеални части от правото на строеж и 1/6 ид. ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10447.507.549,
както и сградата с идентификатор 10447.507.548.1, представляваща гараж № 2,
разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.507.548, заедно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
Със същия нотариален акт А. П. Ц. е запазил за себе и е учредил в полза на Д. Х.
Д. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите.
От Нотариален акт № 190, том I, дело № 484/1978 г. на Великотърновския
районен съдия /л. 46-47/ се установява, че на 8.5.1978 г. Н. Я. А. и съпругата му В.
3
Г. А. са продали на П. А. Ц. 1/6 ид.ч. част от дворище пл. № 186 в кв. 201 по плана
на гр. Велико Търново, цялото с площ от 273 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от масивна
жилищна сграда, застроена на 110 кв.м., 1/6 ид. ч. от масивна работилница под
жилищния етаж от 180 куб.м., 1/6 ид.ч. от лятна кухня, 1/6 ид. ч. от склад на
северната страна на къщата и 1/6 ид.ч. от подобренията в жилищната сграда и
дворното място, заедно с правото да построи апартамент на първия етаж от
новопостроената жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, дневна, баня,
клозет, коридор, заедно с изба, намираща се на първия етаж.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 94ММ-1320-
1/30.8.2021 г. /л. 48/ се установява, че към датата на придобиване на горния имот
П. А. Ц. е бил в граждански брак с Й. Й. Ц.а, която е починала на 28.11.2005 г. и е
оставила за свои наследници своя съпруг П. А. Ц. и децата си И. К. К., М.на П. Ц.,
П. К. Т., починала на 21.1.2020 г. и оставила за свои наследници Й. Т. Т. и В. Т. Т.,
както и А. П. Ц., починал на 20.4.2020 г. и оставил за свои наследници страните по
делото - П. А. Ц., М. А. Ц., П. А. Ц. и Н. А. Ц..
По делото са представени и писмени доказателства, според които с
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, от
16.6.1995 г. /л. 53/ П. А. Ц., М. А. П. и Б. А. Ц. са признати за собственици на по
1/3 ид. ч. от четири земеделски имота /ниви/, находящи се в землището на с. П.,
Община Павликени, като впоследствие с договор за продажба на наследство от
1.9.1997 г. /л. 54/ Б. А. Ц. е продал на П. А. Ц. цялото наследство, оставено от
родителите му А. Ц. П. и М. И. П.. С Нотариален акт за дарение на недвижими
имоти № 36 от 5.6.2020 г. /л. 55-56/ ищците П. А. Ц., М. А. Ц. и П. А. Ц. са дарили
на Т. И. И. притажваните от тях общо 3/12 ид.ч. от въпросните земеделски земи
/ниви/, находящи се в землището на с. П., Община Павликени.
Представени са и доказателства, според което към момента на смъртта си А.
П. Ц. е притежавал лек автомобил„Хонда CRV“, рег. № ВТ 5199 КР /л. 66/,
климатик, закупен на 19.4.2019 г. за сумата от 1 500.00 лева /л. 67-68/, както и
телевизор LG, модел 55UK7550, закупен на 20.4.2019 г. /л. 69/.
Страните не са заявили към момента на смъртта си наследодателят да е имал
задължения, с които да се намаля активът на наследството.
Според заключението по допуснатата техническа и оценъчна експертиза,
пазарната стойност на апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ №
19, ет. 1, заедно със съответния процент идеални части от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 10447.507.549, към датата на откриване на
4
наследството – 20.4.2020 г., след като се отчете учреденото в полза на Д. Х. Д.
пожизнено и безвъзмездно право на ползване, възлиза на 81 300.00, а пазарната
стойност на гараж № 2, разположен в имот с идентификатор 10447.507.548,
възлиза на 12 400.00 лева. Според заключението общата пазарна стойност на
земеделските земи, находящи се в землището на с. П., Община Павликени, към
датата на откриване на наследството възлиза на 72 350.00 лева, пазарната
стойност на лек автомобил „Хонда CRV“ възлиза на 500.00 лева, пазарната
стойност на климатика, закупен на 19.4.2019 г. - на 1 211.00 лева, а пазарната
стойност на телевизора LG, закупен на 20.4.2019 г. – на 1 079.00 лева.
В открито заседание вещото лице уточнява, че е намалило пазарната стойност
на целите имоти при положение, че учредяващият правото на ползване е
притежавал определена част от същите. С оглед на това коригира пазарната
стойност на имотите, заявявайки че при това положение стойността на
апартамента възлиза на 113 321.00 лева, а стойността на гаража – на 18 607.78
лева. Заявява, че обстоятелството дали има учредено право на ползване върху
целия или върху част от имота оказва влияние върху цената на същия/те.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението, че при
учредяване право на ползване върху процесния имот в полза на Д. Х. Д. не е
спазена изискуемата от закона форма при аргумента, че в случая това право не е
прието от лицето, в полза на което е учредено. Действително, въпросът за това
има ли валидно учредено право на ползване за бенефициера, без той да е страна
по договора за покупко-продажба е бил решаван противоречиво от съдилищата,
но това противоречие е преодоляно с Решение № 268/23.6.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 965/2010 г., IV г. о., в което е прието, че в случаите, когато собственикът на
недвижим имот продава имота на друго лице, като запазва правото на ползване за
трето лице се учредява право на ползване в полза на последното. Това
прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в полза на
трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил
договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на
третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото
придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между
уговарящия и обещателя. Ето защо е изключено в тези случаи да има повторно
нотариално прехвърляне - този път между уговорителя и третото лице само на
вещното право на ползване. В случая необходимата нотариална форма за
учредяване правото на ползване е спазена, като по аргумент от горното,
въпросното право на ползване е валидно учредено.
5
Основателно обаче е възражението, че не е било възможно наследодателят А.
П. Ц. да учреди в полза на Д. Х. Д. право на ползване върху повече от 4/10 ид. ч.
от имота, тъй като обратното би противоречало на общото правило, че никой не
може да прехвърли повече права отколкото притежава, като не може да се
приеме, че подписвайки нотариалния акт, останалите дарители са се съгласили в
ползва на бенефициера да бъде учредено право на ползване върху целия имот.
Това е така, доколкото законът не познава подобно мълчаливо съгласие, а
напротив – изисква изрично волеизявление в тази насока, каквото в случая
липсва. Въпросното възражение на ищците не е преклудирано, тъй като същото е
възражение по правото, а не по фактите, на което това право се основава, а
подобно възражение може да бъде сторено във всеки един момент от
производството.
С оглед на горното, съдът приема, че правото на ползване в полза на Д. Х. Д. е
учредено за 4/10 ид. ч. от процесните апартамент и гараж.
Предвид на изложеното, в наследствената маса следва да се включи прякото
дарение на 4/10 ид. ч. от имота, но след като се приспадне стойността на вещната
тежест, т.е. като се отчете учреденото в полза на Д. Х. Д. пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на 4/10 ид. ч. от имота. Въпросното приспадане
освен в съдебната практика /напр. цитираното от ответника Решение №
93/15.7.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, II г.о./, се възприема и от правната
теория /напр. проф. П. Венедиков, „Запазената част в наследството“, изд. „Сиби“,
1994 г./. В тази връзка съдът намира, че правото на стойността на правото на
ползване следва да се приспадне именно върху учредените 4/10 ид. ч. от имотите,
доколкото както отбелязва и вещото лице в открито заседание, обстоятелството
дали има учредено право на ползване върху целия или върху част от имотите
оказва влияние върху тяхната цена. Това безспорно е така, доколкото ако правото
на ползване беше учредено за целите имоти /а съдът приема, че това не е така/, то
бенефициерът би могъл да отблъсне евентуалните претенции за ползване на
имотите от всяко трето лице, включително такива претенции от страна на голия
собственик. Не стоят по този начин нещата, когато бенефициерът има право на
ползване само върху идеална част от имотите, в която хипотеза собственикът /а
евентуално неговите правоприемници/ също може да ползва част от имотите,
което неминуемо рефлектира върху цената, увеличавайки същата, а за един
собственик /или бъдещ купувач/ не е без значение дали няма да може да ползва
целия имот, поради учреденото право на ползване, или все пак ще може да ползва
някаква част от него.
6
Съобразявайки заключението по допуснатата оценъчна експертиза, както и
уточнението, направено от вещото лице в открито заседание, съдът изчислява
стойността на наследствената маса, както следва:
В случая следва да се съберат следните суми: 1/3 от пазарната стойност на
четирите земеделски имота /ниви/, находящи се в землището на с. П., Община
Павликени, към датата на откриване на наследството, а именно 1/3 от 72 350.00
лева или 24 116.67 лева, както и пазарната стойност на лек автомобил „Хонда
CRV“ в размер на 500.00 лева, на климатика, закупен на 19.4.2019 г., в размер на
1 211.00 лева, и телевизора LG, закупен на 20.4.2019 г., в размер на 1 079.00 лева.
Или чистата стойност на наследството към датата на неговото откриване
възлиза на 26 906.67 лева, като всеки от наследниците е получил по 1/4 част от
него или по 6 726.67 лева.
Към чистата стойност на наследството следва да се прибавят 4/10 части от
стойността на дарените имоти, като това е така по следните съображения:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че имотите са придобити по възмезден начин от П. А. Ц. по време на брака му Й.
Й. Ц.а, поради което същите са станали съпружеска имуществена общност. Тази
общност е прекратена със смъртта на Й. Й. Ц.а на 28.11.2005 г., като последната е
оставила за свои наследници преживелия си съпруг П. А. Ц. и децата си И. К. К.,
М.на П. Ц., П. К. Т. и А. П. Ц.. В резултат на прекратената СИО и по наследство
от покойната си съпруга П. А. Ц. е станал собственик на 6/10 ид. ч. от имотите
/1/2 ид. ч., или 5/10 ид. ч. в резултат на прекратената СИО и 1/10 ид. ч. по
наследство от Й. Й. Ц.а/, а всяко от децата на Й. Й. Ц.а е станало собственик на по
1/10 ид. ч. от имотите, включително синът й А. П. Ц.. След смъртта на П. А. Ц.
притежаваните от него 6/10 ид. ч. са станали собственост на неговите деца М.на П.
Ц. и А. П. Ц., като всеки от тях е станал собственик на по 3/10 ид. ч. Към тези 3/10
ид. ч. следва да се прибави 1/10 ид.ч., придобита от А. П. Ц. по наследство от
неговата майка Й. Й. Ц.а, при което става ясно, че към дарението, извършено на
17.9.2019 г., А. П. Ц. е притежавал 4/10 ид. ч. от прехвърлените имоти.
Или към сумата от 26 906.67 лева следва да се прибави сумата от 52 771.51
лева /4/10 от 131 928.78 лева/, като определена по правилата на чл. 36 ЗН
стойността на наследствената маса достига сумата от 79 678.18 лева. В случая
разполагаемата част е 1/3 /по арг. от чл. 29, ал. 1 ЗН/ или стойностното й
изражение е 26 559.39 лева /79 678.18 : 3/, съответно размерът на запазените части
на всяко от неговите деца възлиза на 13 279.70 лева /53 118.79 : 4/. Частта на
7
наследодателя от дарените имоти е на стойност 52 771.51 лева или дарението
превишава разполагаемата част с 26 212.12 лева. Извън дарственото разпореждане
е останало имущество на стойност 26 906.67 лева, което се наследява от четирите
деца на починалия при равни права, или всеки наследник получава имущество за
или по 6 726.67 лева. За допълване размера на запазените части на ищците е
необходимо имущество на стойност 19 659.09 лева, т.е. по 6 553.03 лева за всеки
от тях /6 726.67 + 6 553.03 = 13 279.70 лева – запазена част/. Следователно
дарението следва да бъде намалено със сумата от 19 659.09 лева. Намалението
следва да се извърши именно с парична сума, а не с дробна част, както неправилно
приемат ищците, доколкото се касае за намаляване на дарствено разпореждане, а
не на универсално завещание.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
В случая претенциите са за намаляване на дарственото разпореждане и за
възстановяване на запазените части на ищците в общ размер на 1/2 от
наследството, като съпоставяйки тези претенции с определената от вещото лице
стойност на имотите в размер на 131 928.78 лева, съдът приема, че всъщност
исковете са за намаляване на дарението и за възстановяване на запазените части
общо за сумата от 65 964.39 лева или с по 21 988.13 лева за всеки от ищците. В
случая всяка от претенциите е уважена до сумата от 6 553.03 лева, поради което и
всеки от ищците има право на разноски в това съотношение на предявен и уважен
иск.
Така, ищцата П. А. Ц. е представила доказателства за сторени от нея разноски
в общ размер на 633.37 лева, поради което и по съразмерност в полза на същата
следва да бъдат присъдени разноски за сумата от 188.76 лева.
От представения договор за правна защита се установява, че от ищцата П. А.
Ц. не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на
разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а безплатна
правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има право
8
на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в
полза на адв. Р. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
178.81 лева съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца П. А. Ц. също не е било заплатено възнаграждение за
адвокат, тъй като и това възнаграждение е уговорено при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв, като с оглед изхода на делото и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. Р. В. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 178.81 лева съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца М. А. Ц. са представени доказателства за сторени от него
разноски в размер на 1 000.00 лева, поради което и по съразмерност в полза на
същия следва да бъдат присъдени разноски за сумата от 298.03 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете срещу него, а именно сумата от 350.99 лева, представляваща част от
заплатеното адвокатско възнаграждение.
При гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявените от П. А. Ц., ЕГН **********, М. А. Ц., ЕГН
********** и П. А. Ц., ЕГН ********** против Н. А. Ц., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Д. Х. Д., ЕГН **********, искове са правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от А. П. Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр.
Велико Търново, починал на 20.4.2020 г., с Нотариален акт № 109, том 4, дело №
484/17.9.2019 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева в полза на Н. А. Ц., ЕГН **********
дарение на 4/10 (четири десети) идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.507.549.1.1 по КККР на гр. Велико Търново, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 19, ет. 1, заедно с
прилежащата му изба, съответния процент идеални части от правото на строеж и 1/6
ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10447.507.549,
както и от сградата с идентификатор 10447.507.548.1, представляваща гараж № 2,
разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.507.548, заедно със съответния
процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, със сумата от
19 659.09 лева, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на П. А. Ц., ЕГН
**********, М. А. Ц., ЕГН ********** и П. А. Ц., ЕГН ********** общо със сумата от
9
19 659.09 лева лева или с по 6 553.03 лева за всеки от ищците от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10447.507.549.1.1 по КККР на гр. Велико Търново,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 19, ет. 1,
заедно с прилежащата му изба, съответния процент идеални части от правото на
строеж и 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
10447.507.549, както и от сградата с идентификатор 10447.507.548.1, представляваща
гараж № 2, разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.507.548, заедно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА Н. А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на П. А. Ц., ЕГН **********
сумата от 188.76 лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Н. А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на М. А. Ц., ЕГН **********
сумата от 298.03 лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Н. А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на адвокат Р. К. В. от ВТАК, с
личен номер от Единния регистър на адвокатите **********, сумата от 357.62 лева -
възнаграждения за процесуално представителство на ищците П. А. Ц. и П. А. Ц..
ОСЪЖДА П. А. Ц., ЕГН ********** М. А. Ц., ЕГН ********** и П. А. Ц., ЕГН
********** да заплатят на Н. А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Д. Х. Д., ЕГН **********, сумата от 350.99 лева – разноски за
производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10