Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 185
08.04.2020 г.
Днес,
08.04.2020 г., Йовка Бъчварова, съдия – докладчик по гражданско дело № 201 по
описа на РС Котел за 2019 г., след като разгледах материалите по делото,
установих следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба по реда на чл.422 от ГПК, подадена от „Теленор България“ ЕАД срещу С.Г.Б.. Твърди се, че в полза
на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 13/21.01.2019 г. по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 23/21.01.2019 г. на РС Котел. Искът се
предявявал след дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Към установителния иск се съединяват и осъдителни искове,
основани на други правоотношения, възникнали между страните.
Съдът,
при направена проверка на редовността на исковата молба, установи следното :
В
заявлението, по повод на което е издадена заповедта за изпълнение, са претендирани следните суми :
1/191.74
лева, представлващи незаплатени услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 09.09.2016г., ползвани за
периода от 25.03.2017г. до 24.07.2017г., за които била издадена фактура №
**********/25.07.2017г., с краен срок на плащане 09.08.2017г.
2/27.48
лева, представляващи мораторна лихва за периода от
10.08.2017г. до 07.01.2019г.
3/Законната
лихва от 21.01.2019г.
Заповедта
е издадена за всички суми, както и за сумата 205.00 лева разноски.
В
исковата молба са изложени следните фактически обстоятелства : Твърди се, че на
09.09.2016г. били сключени два договора за мобилни
услуги – по единия на ответницата било предоставено ползването на мобилен №
0885/145789 по абонаментен план Нон Стоп 29.99лв, а
по другия – мобилен № 0892/2308754 по абонаментен план НонСтоп
40.99 лв. Плащанията по всички договори се фактурирали общо за клиентски №
*********.
Съдът,
съпоставяйки фактите, посочени в заявлението по чл.410 от ГПК, и тези по
исковата молба, установи липса на идентитет между
тях. В заявлението е посочен само клиентският номер, въз основа на който не
може да се стигне до извод за вземането по кой от двата договора за мобилни
услуги е била издадена заповедта за изпълнение.
Ищецът следва в допълнителна молба
да уточни заявеното вземане по заповедното производство на който от двата
договора за мобилни услуги е било основано, за да прецени съдът за кое вземане
се предявява установителен иск и за кое вземане –
осъдителен иск. В тази връзка съдът указва, че различните договори
представляват отделни основания и вземанията по тях следва да се претендират
отделно.
По
тези причини следва да се уточни и следното :
1/Каква е точната сума (с ДДС),
която ищецът твърди, че не е била платена от ответницата по договора за мобилни
услуги, по който ù е предоставено ползването на мобилен № 0885/145789 по
абонаментен план Нон Стоп 29.99лв, като се посочат
отчетния период и падежа.
2/Каква е точната сума (с ДДС),
която ищецът твърди, че не е била платена от ответницата по договора за мобилни
услуги, по който ù е предоставено ползването на мобилен № 0892/2308754
по абонаментен план НонСтоп 40.99 лв., като се
посочат отчетния период и падежа.
След
извършване на указаното уточнение ищецът
следва да прецизира и петитума на исковата молба
– за сумата, за която е било подадено заявлението по чл.410 от ГПК, следва да
се предяви установителен иск по чл.422 от ГПК, а за
дължимата сума по другия договор, за която не е било подадено заявление по
чл.410 от ГПК, следва да се предяви осъдителен иск.
След уточняване на цената на предявените
искове, ще бъде определена и дължимата държавна такса.
Ръководена от
гореизложените съображения
Р
А З П О Р Е Ж Д А М:
УКАЗВАМ на ищеца, че исковата молба
е нередовна и му давам едноседмичен срок, в който да
изпълни указанията на съда, съобразно
мотивите.
ДОПЪЛНИТЕЛНАТА молба да
се представи с препис за връчване
на ответника.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че
при неизпълнение на дадените указания
в срок съдът ще прекрати производството
по делото.
С
Ъ Д И Я :