Р Е Ш Е Н И Е
№ IІ-64
19.11.2018 г. Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, втори въззивен състав
На осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
2. ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1079 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №510 от 26.03.2018г., постановено по гр.д.№6562 по описа за
2017г. на РС- гр.Бургас са уважени изцяло исковете на Д.П.Т. *** против „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, като дружеството е осъдено да ѝ заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лв.- застрахователно обезщетение по
чл.226 КЗ /отм./ в резултат на претърпяно на 6.08.2015г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деянието до изплащането на
задължението, както и сумата от 1082,07 лв.- обезщетение за имуществени вреди в
резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
деянието до изплащането на задължението, както и разноски по делото в размер на
150 лв. Дружеството е осъдено да заплати и д.т. в размер на 450 лв. по сметката
на БРС.
С определение №3904 от 23.05.2018г. решението е изменено в частта за
разноските, като дължимите в полза на ищцата разноски са увеличени от 150 лв.
на 850 лв.
Недоволен от решението е останал ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, представляван
от адв.Райчева, който го е обжалвал в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 5000 лв. Сочи се, че в тази му
част решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърденията на ищцата за
характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба
неимуществени вреди били в завишен размер. Изтъква се, че целта на
обезщетението за неимуществени вреди при травматични увреждания не е да създаде
своеобразна пазарна цена на едно неоценимо благо- човешкия живот, като се даде
оценка на накърнената телесна цялост, а да се възмезди едно накърнено морално
благо чрез репариране с парична сума, понеже законът не позволява с друг
способ. Репарирането на моралните вреди според въззивника имало по –скоро
символичен характер и представлявало форма на възмездие за принципно
невъзстановимите вреди. Въззивното дружество счита, че решението на БРС във
връзка с определяне размера на обезщетението по справедливост не е достатъчно
мотивирано. Съдът бил длъжен не просто формално да изброи фактите, на база на
които е изградил преценката си, а да ги анализира. Обективните обстоятелства,
влияещи на преценката по чл.52 ЗЗД следвало да се ценят поотделно, както и в
съвкупност, като се направи преценка на приноса им спрямо увреждането. Намира
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишено по размер, като
според него не бил доказан и изяснен въпроса за причинно-следствената връзка
между претърпените болки и страдания и ПТП. Съдът се позовал на изготвени в
наказателното производство експертизи, с което бил нарушен принципа за
непосредственост на гражданския процес. Неправилно били кредитирани и
показанията на свидетелите на ищцата, единия от които неин съпруг и емоционално
привързан към пострадалата, а втората без лични впечатления, възпроизвеждаща
казаното ѝ от ищцата при телефонни разговори или свои предположения. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови
ново, с което иска за обезщетение за неимуществени вреди се отхвърли за
разликата над 5000 лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок въззиваемата е представила писмен отговор, чрез
адв.Петър Димитров. Изложени са съображения, че решението на съда е правилно и
обосновано, а оплакванията на въззивника- неоснователни. Намира, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. е справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД и съответно на критериите, посочени в Постановление на
пленума на ВС №4/1968г., а така също и с конкретните икономически условия в
страната по време на настъпването на процесното ПТП. От доказателствата по
делото се доказали по безспорен начин интензитета на претърпените болки и страдания от ищцата, негативните усещания и
неблагоприятните промени в личния ѝ живот вследствие претърпяното ПТП.
Затова намира, че присъдения размер обезщетение ще ги компенсира в пълна
степен. Сочи, че атакувания съдебен акт е в достатъчна степен мотивиран и
обоснован. Изтъква, че оплакванията за завишен размер на обезщетението предвид
недоказаност на причинно-следствената връзка между вредите и страданията на ПТП
също са неоснователни. Акцентира на това, че предвид постановеното решение
№1350/12.09.2016г. по НАХД №3945/16г. по описа на БРС и на основание чл.300 ГПК
не се нуждае от доказване и се приема за установено извършеното противоправно
деяние и причинно-следствената връзка с вредоносния резултат, причинен на
ищцата. Сочи, че ищцата не би претърпяла никакви болки и страдания, ако не е
била наранена при процесното ПТП. Оспорва твърденията, че БРС е обосновал
решението си с експертизи, изготвени в наказателното производство, като
заявява, че същите само са изложени в обстоятелствената част на решението във
връзка с фактическите твърдения на ищцата. Намира за неоснователни и
оплакванията досежно кредитирането на свидетелските показания. Моли решението
да се остави в сила в обжалваната част, а на въззиваемата се присъдят
разноските по делото.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва в атакуваната част. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 и е допустима.
За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор Бургаският
окръжен съд взе предвид следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Д.Т. ***
против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД гр.София. Ищцата твърди, че на 6.08.2015г. около 8.15ч.,
на кръстовището на ул.“Любен Каравелов“ и бул.“Стефан Стамболов“, при
управление на МПС марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№А6293ММ Н. Д. Д.нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и допуснал ПТП с ищцата,
пресичаща кръстовището на пешеходна пътека тип М 8.1, при което по
непредпазливост на ищцата били причинени телесни увреждания. С влязло в сила
решение №1350 от 12.09.2016г. по НАХД №3945/2016г. по описа на БРС Д. бил
признат за виновен за нарушаването на правилата за движение по пътищата и по
конкретно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП при което по непредпазливост
причинил на Д.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на короната
на 21 зъб и луксация на 11 зъб с оток, довела до трайно затруднение движението
на дъвченето във фазата на отхапването за срок по-дълъг от 30 дни, за което
престъпление на основание чл.78а, ал.1 НК бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца. След ПТП ищцата изпитвала силни болки в областта на травмите, като не
можела да се храни нормално продължителен период от време Наложило се да ползва
отпуск по болест за 14 дни. Процесът на възстановяване бил болезнен и мъчителен
за нея. Наложило се да посещава лекари- специалисти по дентална медицина както
в гр.Бургас, така и в гр.Пловдив. Въпреки проведеното лечение и към момента ищцата
продължила да изпитва болки в областта на травмите и имала нужда от постоянен
прием на медикаменти. Състоянието на зъбите не било добро, което можело да
наложи тяхното вадене. Твърди още, че преживения стрес при катастрофата е
причинил силно главоболие, проблеми със съня, често изпитвала неосновано
безпокойство и страх от пътни превозни средства.
Към момента на ПТП автмобилът бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което обуславяло
отговорността му да обезщети ищеца за претърпените вследствие процесното ПТП
вреди. Въпреки направеното искане за доброволно плащане на обезщетение, ответникът
определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 1000 лв., както и
711,64 лв. за имуществените вреди, което според ищцата не покрива изцяло и в
пълен размер претърпените вреди. Претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лв., а за имуществени 1082,07 лв., ведно
със законната лихва от извършване на деянието, както и деловодни разноски.
Ангажира доказателства.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във
връзка с чл.257 КЗ /отм./, а претенцията за обезщетение за забавено плащане е
по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответното дружество- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД своевременно е представило отговор, с
който е оспорило исковете изцяло по основание и размер. Оспорило е механизма на
настъпилото ПТП- не била изяснена фактическата обстановка, механизма на ПТП,
причините за настъпването му. Посочено е, че влязлата в сила присъда е
задължителна за съда единствено относно обстоятелството дали е извършено
деянието, противоправно ли е и относно вината. Доколкото съпричиняването не е
елемент от състава на престъплението, то същото не се включва в предмета на
разглеждане и установяване в наказателното производство. Заявява, че
пострадалата с поведението си е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат като се движела по пътното платно, пресичайки на необозначено за целта
място, а освен това започнала движението си внезапно. В нарушение на чл.113,
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП тя не положила дължимата грижа за
предотвратяване на ПТП. С нарушаването на посочените разпоредби пострадалата
допринесла за настъпването на ПТП. Ето защо, в случай, че се установи твърдяното
съпричиняване, моли размера на евентуално присъденото обезщетение да бъде
намален. Оспорени са също характера, интензитета и продължителността на
описаните в исковата молба неимуществени вреди, като въззивникът намира тази
претенция за изключително завишена и неотговаряща на действително претърпените
вреди. Размерът не кореспондирал с установената трайна съдебна практика по
сходни казуси, както и със социално-икономическата обстановка в страната.
Оспорени са също и исковете за обезщетение за имуществени вреди и законна
лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се
разноски.
За да уважи изцяло предявените искове,
първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че деянието,
индивидуализирано в исковата молба е извършено, че същото е противоправно, както
и че е установена вината на дееца. С оглед приетата по делото САТЕ съдът е
констатирал, че водачът на автомобила е имал обективна възможност да спре и да
уважи предимството на пешеходката, движеща се по пешеходната пътека, поради
което е счел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата. Анализирани са и свидетелските показания, като е
прието, че исковете са доказани по основание. По отношение на размера на иска
за неимуществени вреди, позовавайки се на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
разрешенията, даден в ППВС №4/23.12.1968г., съдът е приел, че уврежданията на
ищцата не са малозначителни, тъй като била възпрепятствана да се храни
нормално, получил се оток, който бил стресиращ за нея и семейството ѝ,
възстановяването ѝ продължавало и към настоящия момент, а освен това
претърпяла болезнени медицински интервенции. Заради болките била принудена
продължителен период да приема обезболяващи, променила се и като човек, понеже
станала затворена, нервна, не се усмихвала поради травмата. Приел е също, че
обезщетението за забава върху уважения размер на иска се дължи от датата на
причиняването на вредите. С оглед изхода от делото е разпределил и отговорността
за разноски.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че в
обжалваната част /само по отношение на иска за неимуществени вреди и то за
горницата над 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума/ решението не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Същото е
постановено от законен състав на съда, в законоустановената форма и съдържа
реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК.
По същество обжалваното решение е правилно.
Районният
съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства- писмени и гласни, изложил е мотиви защо е възприел като достоверни свидетелските
показания, както и защо кредитира заключението на авто-техническата експертиза.
Така фактическата
обстановка по делото е изяснена всестранно и пълно. Въззивната инстанция споделя изцяло както фактическите, така и правните изводи
на районния съд, поради което не е необходимо отново да обсъжда събраните по
делото доказателства и да формулира въз основа на тях идентични фактически
изводи, а на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение. Въпреки
това, съобразно трайната съдебна практика на ВКС въззивният съд следва да
направи собствени фактически и правни изводи по процесния спор.
Пред въззивната инстанция не са спорни следните обстоятелства:
С влязло в сила на 28.09.16г. решение по НАХД №3945/16г. на БРС Н.Д. *** е
признат за виновен в това, че на 6.08.2015г. около 8.10ч., в гр.Бургас на
кръстовището на ул.“Любен Каравелов“ и бул.“Стефан Стамболов“, при управление
на МПС марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№А6293ММ е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП- чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП, като
при преминаване през кръстовището не съобразил скоростта на движение с
характера на интензивността на движението и приближавайки към пешеходна пътека
тип М 8.1, не спрял, за да пропусне преминаващата по нея пешеходка Д.П.Т., при
което допуснал ПТП с пешеходката и по непредпазливост ѝ причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупването на короната на 21 зъб и луксация на
11 зъб с оток, довела до трайно затруднение движението на дъвченето във фазата
на отхапването за срок по-дълъг от 30 дни, за което престъпление по чл.343,
ал.3, предл.последно, б.“а“ предл.второ, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП на основание чл.78а, ал.1 НК Д. бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Не се спори, че към датата на ПТП водачът на автомобила е имал сключен
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество, поради което дружеството носи
имуществена отговорност за обезщетяване на причинените вследствие процесното
ПТП, представляващо застрахователно събитие, вреди на ищцата.
Оплакванията в жалбата касаят размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди и по-конкретно обстоятелствата, които следва да бъдат
преценени от съда при определянето му по реда на чл.52 ЗЗД.
С
Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания на
съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено
увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата,
които могат да бъдат релевантни, като е подчернато
задължението на съда, който решава спора по
същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Прието е, че съдилищата не трябва да се
задоволяват с посочване в мотивите към решенията, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, а трябва да изтъкнат
обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. В мотивите към решенията
съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението
им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
Съгласно трайната съдебна практика /обективирана например в решение №10 от 8.02.2018г. по гр.д.№1600/17г. на ВКС, III г.о./ удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
С оглед изложеното въззивната
инстанция намира за неоснователно оплакването на въззивника, че репарирането на
неимуществените вреди има по-скоро символичен характер. Всъщност, това е приетият
в закона способ за възмездяване на пострадалия за причинените му болки и
страдания вследствие на настъпилото застрахователно събитие, като размерът
следва да бъде определен индивидуално във всеки от случаите с оглед конкретните
обстоятелства по делото и събраните доказателства. Затова несъстоятелно е и
оплакването, че в процесния казус определения от съда размер на обезщетението
не съответствал на сходни казуси, а отделен е въпроса, че липсват доказателства
или конкретна съдебна практика в тази насока.
Неоснователно е и оплакването, че районният съд само е изброил, но не е
анализирал фактите, въз основа на които е направил преценката си по чл.52 ЗЗД. Несъмнено
е, че счупването на единия от предните два горни зъба на въззиваемата, както и
счупването на короната на втория от тях, придружени с оток, кръвонасядане, рана
на горната устна, оток по лицето и охлузвания по тялото /така- СМЕ/ са били
изключително болезнени физически за въззиваемата /според свидетелските
показания/, като с процесното ПТП ѝ е била причинена средна телесна
повреда, характеризираща се с трайно затруднение на дъвченето във фазата на
отхапването за срок по-дълъг от 30 дни. Видно от свидетелските показания, които
съдът кредитира при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК, понеже
свидетелите имат непосредствени впечатления за фактите, които излагат, освен
физическите болки и неудобства /например продължителното затруднение на
въззиваемата да се храни, фъфленето при разговор и пр./, които продължили и по
време на възстановителния процес, и поради които същата взимала редовно обезболяващи,
въззиваемата била травматизирана и психически- затворила се, била неспокойна,
нервна, страхувала се да пресича дори на пешеходна пътека. С оглед изложеното и
предвид данните от приетите от първоинстанционния съд съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи /невярно е оплакването в жалбата, че са ползвани
експертизите от наказателното производство/, съдът намира за установени по
несъмнен начин както претърпените болки и страдания от въззиваемата, така и
причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Липсват и
доказателства във връзка с твърденията на въззивника за съпричиняване навредите
от страна на пострадалата, като в обратната насока е заключението на вещото
лице, изготвило САТЕ. При това положения Бургаският окръжен съд намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от въззиваемата неимуществени вреди
вследствие процесното ПТП на 6.08.15г. в гр.Бургас е 10000 лв. Основателна е и
акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху тази сума.
Тъй
като изводите на двете инстанции съвпадат, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззивника не са дължат разноски, а същият
следва да заплати на въззиваемата сторените такива за въззивната инстанция- 850
лв. за адвокатско възнаграждение, чието плащане се установява с приложения
договор за правна защита и съдействие.
Понеже настоящото дело е търговско според трайната практика на ВКС, а
цената на иска не надвишава 20000 лв., то настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №510
от 26.03.2018г., постановено по гр.д.№6562 по описа за 2017г. на РС- гр.Бургас В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* да заплати на Д.П.Т. ЕГН:**********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 850 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.