№ 103
гр. Ловеч, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500052 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.77 и чл.78, ал.7
ГПК.
Образувано е по частна жалба от Национално бюро за правна помощо
(НБПП) с вх.№ 260794/03.09.2021г., с техен изх.№ 21-120-1690/01.09.2021
срещу определение № 260036/23.08.2021 г. по гр. д. № 180/2018 г. на РС –
Луковит. С цитираното определение е оставена без уважение молбата на
бюрото по чл.77 ГПК за осъждане на ищцата Т.Н.Кр. да заплати в полза на
бюрото 750.00 (седемстотин и петдесет лева) по чл.25, ал.3 вр. чл.25, ал.2 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, представляващи разноски по
предоставена правна помощ, на основание чл.95, ал.1 вр. чл.94 ГПК вр. чл.23,
ап.2 вр. чл.21, т.3 ЗПП.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, същото е
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано. Позовава се на разпоредби на чл.355 ГПК и чл.78 ГПК. Счита,
че разпоредбата на чл.78, ал.7 ГПК е специална спрямо чл.355 ГПК, поради
което същата следва да бъде дерогирана. Твърди, че в делбеното
производство всяка от страните е ищец и ответник, поради което всяка от
страните печели и губи делото, с което извежда правно основание да бъдат
1
възстановени разходите на НБПП на основание чл.78, ал.7 ГПК. Счита, че
следва да се приложи само изр.1 на разпоредбата на чл.355 ГПК. Моли съда
да отмени обжалваното определение и да върне долото за произнасяне по
направеното от НБПП искане.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от Л.Н.КР..
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ КАТО СЪОБРАЗИ ИЗЛОЖЕНОТО В
ЖАЛБАТА, МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
От фактическа страна:
В РС – Луковит е образувано гр.д. № 20184320100180 по иск с правна
квалификация чл.34 ЗС от Л.Н.КР., ЕГН ***, гр.София, бул. „Княз Дондуков -
Корсаков“ № 34, ет.1, ап.3 срещу КРАСИВ АНАСТАСОВ КРЪСТЕВ, ЕГН
********** , гр.София, ж.к. Младост 1, бл.99, вх.ж, ет.6, ап.115 и В.Т.В., ЕГН
**********, с. Брестница, общ. Ябланица, ул. „Липа“ № 2(л.3-50 от
първоинстанционното дело).
С молба с вх. № 1774/08.05.2018г. ищцата Л.Н.КР. е поискала
предоставяне на правна помощ по производството, тъй като няма парични
средства (л.54-56 от първоинстанционното дело).
С определение № 110/04.06.2018г. РС – Луковит е предоставил правна
помощ на ищцата Л.Н.КР., изразяваща се в процесуално представителство по
гр.д.№ 180/2018г., за извършване на всички процесуално правни действия по
делото, до неговото окончателно приключване, на основание чл.95, ал.2 ГПК
във вр. чл.21, т.3 и чл.23, ал.2-3 ЗПрП (л.64 от първоинстанционното дело).
С определение № 111/05.06.2018г. на РС – Луковит е назначен адв.
Нина Лилова за особен представител на ищцата Л.Н.КР. по цитираното
гражданско дело (л.73 от първоинстанционното производство).
С решение № 76/10.07.2019г. по гр.д. № 180/2018г. по описа на РС –
Луковит е допусната делба между наследниците за делбените имоти и при
определени от него съсобствени квоти. Решението не е обжалвано и е влязло
в сила (л.149-161 от първоинстанционното дело).
С решение № 260003/16.03.2021г. по цитираното дело е извършена
делба като всеки от съсобствениците е станал изключителен собственик на
определен делбен имот. С решението съсобствениците са осъдени да заплатят
съответните суми за уравняване на дяловете, както и да заплатят
2
необходимата държавна такса, според стойността на дела си. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 11.05.2021г. (л.261-266 от
първоинстанционното дело).
С молба с вх. № 260610/08.06.2021г. НБПП е поискало от съда да
постанови съдебен акт, с който Л.Н.КР. да бъде осъдена да заплати на НБПП
сумата от 750.00 лева, представляващи разноски за възнаграждението на
адвоката, предоставил правна помощ по делото. Към молбата е представено
решение на НБПП, което е доказателство за реално направен разход (л.288-
289 от първоинстанционното дело).
С определение № 260036/23.08.2021г. РС – Луковит е оставил молбата
без уважение. За да постанови този съдебен акт съдът е приел, че
производството по предоставената помощ касае делба, при която всяка от
страните е ищец и ответник, поради което не са налице хипотезите на чл.78,
ал.7 ГПК. Няма осъдително решение, няма и присъединени искове, за които
да е приложима разпоредбата на чл.78 ГПК (л.290 от
първоинстанционното дело).
От права страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.419
ГПК).
Жалбата е подадена от легитимирана страна НБПП. Жалбата съдържа
всички необходими ревизити и приложения на основание чл.279 вр. чл.278,
ал.4 вр. чл.260-261 ГПК.
По делото не е внесена авансово държавна такса, на основание чл.84, т.1
вр. чл. 6, ал.3 ЗПрП.
Проведена е процедура по чл.276 ГПК. не е постъпил отговор от
Л.Н.КР..
Жалбата е подадена на 02.09.2021 (л.17 от в.ч.гр.д. 428 по описа на ОС
- Ловеч), а определението е връчено на 31.08.2021г. като срокът за обжалване
е едноседмичен. Жалбата е подадена в преклузивния срок.
Същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ПО ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ
3
Предмет на въззивен контрол е определение № 260036/23.08.2021г. по
ч.гр.д. № 180/2018г. на РС – Луковит, с което е оставена без уважение
молбата на бюрото по чл.77 ГПК за осъждане на ищцата Т.Н.Кр. да заплати в
полза на бюрото 750.00 (седемстотин и петдесет лева) по чл.25, ал.3 вр. чл.25,
ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ, представляващи разноски
по предоставена правна помощ, на основание чл.95, ал.1 вр. чл.94 ГПК вр.
чл.23, ап.2 вр. чл.21, т.3 ЗПП.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на молба. Определението е допустимо, поради което въззвивният съд
дължи произнасяне по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното
определение следва да се потвърди изцяло.
Първоинстанционното дело е по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И
ДЕВЕТА ГПК. На основание lex specialis derogat legi generali чл.355 ГПК има
предимство пред чл.78 ГПК.
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността
на дяловете им. По присъединени искове в делбеното производство
разноските се определят по чл.78 ГПК. Съгласно трайно установената
практика (т.9 от ППВС 7/1973) под разноски в разпоредбата на чл.355, изр.1
ГПК се разбират държавни такси, депозити за вещи лица, свидетели,
адвокатски възнаграждения и други разходи в първоинстанционното
производството. Тези разноски остават за всяка от една от страните,
съобразно техния дял, а направеният разход за адвокатско възнаграждение
остава за всяка от страните така както е направен. Изключение има в два
4
случая. Първо, ако страна е заплатила дълга по разноските на друг
съсобственик, тогава тя има право на сторените разноски, тъй като се е
суброгирала в правата на удовлетворения кредитор. Второ, ако в делото има
присъединени искове, тогава се прилагат общите правила по чл.78 ГПК.
Настоящият случай не попада в двете изключения.
Затова направените разходи и адвокатско възнаграждение, остават за
страните така, както са ги направили в случая за Л.Н.КР.. Затова НБПП няма
право да иска заплащане на сторените от него разноски от другите страни,
при положение, че няма присъединени искове, поради което молбата е с
правно основание чл.77 ГПК и се търсят разноски спрямо ищцата. На това
основание следва да се приложи чл.78, ал.7 ГПК.
Предвидената в чл. 78, ал. 7 ГПК отговорност касае само задължението
за заплащане на разноските, направени от противната страна в спора, но не
и разноските за предоставената правна помощ. Заплатеното от Националното
бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
бюрото само когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е
уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора,
която е изгубила делото. Т.е. искането следва да бъде направено към
ответниците по иска за делба. Но с оглед специалната норма на разпоредбата
на чл.355, изр.2 ГПК, след като няма допълнителни искове, то ответниците нe
носят отговорност за разноски.
Поради тези съображения съдът приема, че искането на НБПП е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Доколкото крайният
извод на настоящият състав съвпада с крайният резултат на обжалвания акт,
то определение № 260036/23.08.2021 г. по гр. д. № 180/2018 г. на РС –
Луковит следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, на основание
чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 260036/23.08.2021 г. по гр.
д. № 180/2018 г. на РС – Луковит, като правилно на основание чл.278, ал.4 вр.
чл.272 ГПК.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.1 от ТР 5 от 12.07.2018 по тълк. д. № 5/2015 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6