№ 2113
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №4064/29.04.2022г., постановено по гр.д. №32193/2021г. по
описа на СРС, 68 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ –
О.з.“ АД срещу С.О. осъдителен иск по чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 200,61 лева, представляваща сбора от
платеното от дружеството застрахователно обезщетение по щета
№44012132019616 по риск „Каско+“ за имуществените вреди на лек автомобил
„Мерцедес Бенц“ с рег. №СВ****ВН, управляван от В. И. Б., причинени при
реализираното на 23.07.2020г. в гр. София на паркинга на пицария „Виктория“,
Ловен парк, пътно-транспортно произшествие, при което посоченият автомобил
пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, и
ликвидационни разноски. Осъдено е „ДЗИ – О.з.“ АД да заплати на С.О. разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „ДЗИ – О.з.“ ЕАД,
чрез пълномощника адв. А. Д., като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като първоинстанционният съд не допуснал до разпит своевременно поискан
1
от ищеца свидетел за установяване на механизма на процесното събитие. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установява механизмът на ПТП, както
и причинените вследствие на същото щети. Поради изложеното моли решението
да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна С.О., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., с който жалбата се оспорва
изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че
поисканият свидетел е заинтересован от получаване на парично обезщетение,
поради което не би изяснил обективно фактите. Не били представени по делото
доказателства за наличие на дупка на територията на Ловен парк, а и не било
установено, че ПТП е настъпило на път или друга инфраструктура, част от
общинската пътна мрежа, за поддръжката на която да е отговорна С.О..
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от „ДЗИ – О.з.“ АД срещу С.О.
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.07.2020г. В. И. Б., управлявайки МПС с рег.
№СВ****ВН, в гр. София, на паркинга пред пицария „Виктория“, Ловен парк,
попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което на
МПС са нанесени материални щети. Твърди, че собственикът на МПС с рег.
№СВ****ВН, е имал сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото
дружество, застрахователна полица №440120211018169, валидна за периода от
20.07.2020г. до 19.07.2021г. Навежда твърдения, че изплатил сумата, необходима
2
за отстраняване на щетите, в размер на 185,61 лева, с което твърди, че встъпил в
правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за
доброволно възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не постъпило.
Ето защо, ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът да му заплати претендираното вземане в размер на 200,61 лева
с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, както и направените
по делото разноски.
Ответникът С.О. оспорва изцяло предявения иск. Счита, че мястото, където
е настъпило ПТП, не е част от уличната мрежа. Оспорва механизма на ПТП, както
и наличието на дупка в посочения участък, която да е станала причина за ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила.
Оспорва и размера на изплатеното обезщетение. С оглед изложеното моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на МПС с рег. №СВ****ВН е бил сключен договор за застраховка
„Каско” застрахователна полица №440120211018169, валидна за периода от
20.07.2020г. до 19.07.2021г., в сила към датата на процесното ПТП.
На 24.07.2020г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана преписка по щета
№44012132019616, по която на застрахованото лице в качеството му на
собственик на увредения при ПТП автомобил е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 185,61 лева.
Представена е по делото регресна покана от ищеца до ответника, както и
отговор от С.О. във връзка с регресната покана.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по МПС с рег.
№СВ****ВН се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното
събитие, като стойността на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза
на 251,18 лв. От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел
В. И. Б. и от кредитираното заключение на САТЕ се установява следният
механизъм на ПТП: на 23.07.2020г. лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег.
№СВ****ВН, се движи в района на паркинг на ресторант „Вила Виктория Ловен
парк“, където превозното средство попада в дупка, при което настъпили
3
увреждания по гумата на автомобила. Дупката не била сигнализирана.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и
3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа,
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установява се по делото, че между ищеца и собственика на МПС с рег.
№СВ****ВН е бил сключен договор за застраховка „Каско” в сила към датата на
процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие
ищцовото дружество е заплатило за репатриране и ремонт на автомобила суми в
общ размер на 185,61 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – С.О..
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи,
втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение
и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за
общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация общинските пътища, улиците,
4
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са публична общинска собственост. Именно това е и
основанието на законодателя да възложи на общините задължение по тяхното
изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира,
че задължението за поддръжката му е на С.О., с оглед представеното
удостоверение, издадено от СО, №СОА21-ТД26-13795/5/28.03.2022г., в което е
отразено, че паркингът пред пицария „Виктория“, находяща се в парк „Ловен
парк“, попада в имот публична общинска собственост.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими
следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването
на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е
налице е неизпълнение на законово задължение.
5
Механизмът на ПТП се установява от показанията на разпитания в
качеството на свидетел водач на автомобила, и от кредитираното заключение на
вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице посочва, че всички увреждания
по автомобила са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на
вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от неизпълнение на
задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат изправността на
пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер
на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва
да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. В случая ищецът е ангажирал
доказателства, че е заплатил за ремонт на увредения вследствие на ПТП
автомобил сумата от 185,61 лева, която сума е по-малка от посочената от вещото
лице стойност на щетата по средни пазарни цени в размер на 251,18 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от страна на
застрахования водач, тъй като не е установено по делото нарушение от страна на
последния на задължение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния му
предявен размер от 200,61 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на
15 лева, и решението, с което искът е отхвърлен следва да бъде отменено изцяло и
да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за първоинстанционното производство в размер на 373 лева, както и
разноски за въззивното производство в размер на 213 лева, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №4064/29.04.2022г., постановено по гр.д.
№32193/2021г. по описа на СРС, 68 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД С.О.,
ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****,
6
с адрес гр. София, бул. „****, съдебен адрес гр. София, ул. „**** І“ №****, чрез
адв. А. Д., сумата от 200,61 лева – регресно вземане за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на МПС с рег. №СВ****ВН,
по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица №440120211018169,
валидна за периода от 20.07.2020г. до 19.07.2021г., по щета №44012132019616, за
претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.07.2020г.,
при което при движение в гр. София, на паркинга пред пицария „Виктория“,
Ловен парк, преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2021г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.О. да заплати на „ДЗИ – О.з.“
ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер 73 лева, както и
разноски на въззивното производство в размер на 213 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7