Присъда по дело №11260/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20211110211260
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 241
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
СъдебниНЕНКА Г. Г.

заседатели:АНТОН КР. М.
при участието на прокурора М. Ал. М., П., С. Г. П., Д. Г. Д., Х. К. К., Я. Вл. П.
и В. В. Д.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110211260 по описа за 2021
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. Х. Х., ЕГН **********, роден на ********. в гр. София, българин, с
българско гражданство, във фактическо съпружеско съжителство, неосъждан, със средно
специално образование, трудово ангажиран, с адре************** ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че на 12.06.2019г, в гр.София, от паркиран до къща, находяща се в ж.к.“Люлин“10,
ул.*Партений Зографски“№ 16, лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.№ СА
2185 ТА, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице - извършител, чрез
използване на неустановено техническо средство и чрез използване на моторно превозно
средство (лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с рег.№ ***********),
отнел чужди движими вещи- 1бр. къртач марка „Райдер*, неустановен модел-на стойност
159,60(сто петдесет и девет лева и шестдесет стотинки)лева, 1бр.къртач марка „Хилти“,
неустановен модел -на стойност 103,60 (сто и три лева и шестдесет стотинки)лева,
2бр.ръчни циркуляри марка „Райдер“, неустановен модел, всеки един на стойност 115,60(сто
и петнадесет лева и шестдесет стотинки) лева, двата на обща стойност 231,20 (двеста
тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева, 1бр.флекс марка „Райдер“, неустановен
1
модел, на стойност 107,60(сто и седем лева и шестдесет стотинки) лева, 1бр.електрическа
резачка марка „Райдер*, неустановен модел, на стойност 59,60 /петдесет и девет лева и
шестдесет стотинки) лева, всички вещи на обща стойност от 661,60( шестстотин шестдесет
и един лева и шестдесет стотинки) лева, от владението на П. Х. К., собственост на
„Юнивърсал“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК, като на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 111, ал. 1 от НПК, след влизане в сила на присъдата,
веществените доказателства АВ предавател, заготовка за ключ, дистанционно,
дистанционно за аларма, панел с лампичка за аларма,запечатани с картон серия А, №
0373808 и печат 035 НЕКД-СДВР -на съхранение в 09 РУ- СДВР, да бъдат върнати на Д. Х.
Х., ЕГН **********, а веществените доказателства един брой DVD+R, с надпис „НР“ и един
брой картон/А 0371390, поставени в прозрачен плик, запечатан с два силиконови печата
№9jD
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 15-дневен
срок от датата на постановяването .
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД 11260/2021г. по описа на 109-и състав на СРС.

С внесен от Софийска районна прокуратура (СРП) обвинителен акт е
привлечен към наказателна отговорност Д. ХР. ХР., ЕГН **********, за това,
че на 12.06.2019г, в гр.София, от паркиранг до къща, находяща се в
ж.к.“Люлин“10, ул.“Партений Зографски“№ 16, лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“ с рег.№ ************* в съучастие като извършител с
неустановено по делото лице - извършител, чрез използване на неустановено
техническо средство и чрез използване на моторно превозно средство (лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с рег.№
********************), отнел чужди движими вещи- 1бр. къртач марка
„Райдер“, неустановен модел-на стойност 159,60(сто петдесет и девет лева и
шестдесет стотинки)лева, 1бр.къртач марка „Хилти“, неустановен модел -на
стойност 103,60 (сто и три лева и шестдесет стотинки) лева, 2бр.ръчни
циркуляри марка „Райдер“, неустановен модел, всеки един на стойност 115,60
(сто и петнадесет лева и шестдесет стотинки) лева, двата на обща стойност
231,20 (двеста тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева, 1бр.флекс
марка „Райдер“, неустановен модел, на стойност 107,60 (сто и седем лева и
шестдесет стотинки) лева, 1бр.електрическа резачка марка „Райдер“,
неустановен модел, на стойност 59,60 (петдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) лева, всички вещи на обща стойност от 661,60 ( шестстотин
шестдесет и един лева и шестдесет стотинки) лева, от владението на П. ХР. К.,
собственост на „ХХХХХ“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2,
вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си по същество прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, изразявайки становище, че счита същото за доказано по несъмнен
и категоричен начин от събрания и проверен в хода на производството
доказателствен материал. Застъпва позиция, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“,
което да бъде определено към законоустановения мунимум при съобразяване
на чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Счита, че са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК. Моли съда да осъди подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски и да постанови връщане на веществените
доказателства на лицата, от които са били иззети.
Защитникът на подсъдимия Д. ХР. ХР. – адв. М., пледира за
постановяване на оправдателна присъда. Изразява становище, че от събрания
по делото доказателствен материал не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият е виновен. Навежда аргументи за
незаконосъобразност на извършеното разпознаване. Предлага собствен анализ
на доказателствените материали, като аргументира извод, че от същите не се
1
доказва извършване на описаната в обвинителния акт кражба. Моли
подсъдимият да бъде оправдан.
Поради неявяване в съдебното заседание, в което е даден ход на
съдебните прения, другият защитник на подсъдимия Д. ХР. ХР. – адв. М., не
взема участие в тях.
Подсъдимият Д. ХР. ХР. поддържа изложеното от адв. М., а в даденото му
на основание чл. 297, ал. 1 от НПК право на последна дума заявява, че е
невинен.

Съдът, като прецени становищата на страните и оцени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. ХР. ХР., с ЕГН **********, е роден на *********. в гр.
София и е българин, с българско гражданство, във фактическо съпружеско
съжителство със свидетелката Д.Ст., неосъждан, със средно специално
образование, трудово ангажиран, с адрес *******************.
На 12.06.2019г., около 18.00 часа, св. П. ХР. К., изпълняващ длъжността
„технически ръководител“ в „Юнивърсъл“ЕООД, паркирал управлявания от
него автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№ *************
собственост на посоченото дружество, в гр. София, до къща, находяща се в
жк.“Люлин“10, ул.“Партений Зографски“№16, в близост до дома му. В
“
багажника на автомобила се намирали 1бр. къртач марка „Райдер,
неустановен модел - на стойност 159,60 (сто петдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) лева, 1бр. къртач марка „Хилти“, неустановен модел - на стойност
103,60 (сто и три лева и шестдесет стотинки) лева, 2бр.ръчни циркуляри марка
„Райдер“, неустановен модел, всеки един на стойност 115,60 (сто и петнадесет
лева и шестдесет стотинки) лева, двата на обща стойност 231,20 (двеста
“
тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева, 1бр.флекс марка „Райдер,
неустановен модел, на стойност 107,60 (сто и седем лева и шестдесет
“
стотинки) лева, 1бр.електрическа резачка марка „Райдер, неустановен модел,
на стойност 59,60 (петдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева, всички
вещи на обща стойност от 661,60 ( шестстотин шестдесет и един лева и
шестдесет стотинки) лева, които били собственост на дружество „ХХХХХ“
ЕООД с управител св.Л.Г. М.. На около 15 метра от мястото, където бил
паркирал автомобила, се намирал строителен обект, който бил инвестиран от
„Юнивърсъл“ЕООД и бил охраняван от служител на дружество „Селект
Сеюорити“. Св. К. помолил охранителя на смяна да наблюдава автомобила,
като го уведомил, че в същия се намират строителни машини. На същата дата
около 17.00ч, смяната на охранителя приключила, като същият бил сменен от
негов колега - св.Кръстьо Николаев К-, който бил уведомен да наблюдава
автомобила.
Към 20:00 – 20:20 часа свидетелят К.К. се намирал пред помещението за
2
охранителите и възприел появата на тъмен джип „Мерцедес 270 ЦДИ“ с рег.№
********************. Тъй като се притеснил, че някой го дебне, влязъл в
караулката си и се обадил на съпругата си, като и продиктувал номера на
джипа. Влизайки в помещението, възприел как джипът се изтегля и
преминава от другата страна на обекта. Наблюдавал го на камерите, джипът
спрял и хората в него гледали към караулката. След това автомобилът се
върнал и спрял до мястото, където била паркирана колата на св. П.К.. Тъй като
паркираният от св. К. автомобил не попадал в обсега на камерите, св. К-
излязъл от караулното помещение. Тогава забелязал, че колата на св. К. свети
и предположил, че двама човека прехвърлят нещо от единия автомобил в
другия. Помислил, че това е св. К., повикал го по име, но не получил отговор,
след това вратата на автомобила „Мерцедес МЛ“ се затворила и потеглила
заедно с двамата човека в нея. Тогава не могъл да огледа двамата човека
много добре. И двамата не възприел с детайли как изглеждат.
Улицата, от която можело да се достигне до паркираната кола на св. К.,
била двупосочна, не била затворена. По нея преминавали коли и пешеходци.
За случилото се св. К- уведомил своя колега от предходната смяна, който
от своя страна съобщил на св. К.. Последният констатирал липса на 1бр.
“
къртач марка „Райдер, 1бр. къртач марка „Хилти“, 2бр.ръчни циркуляри
“
марка „Райдер“, 1бр. флекс марка „Райдер, 1бр.електрическа резачка марка
“
„Райдер от багажника на автомобила, които били собственост на дружество
„ХХХХХ“ ЕООД, с управител св.Л.Г. М.. Подал сигнал до органите на МВР и
уведомил управителя на дружеството за констатираните липси.
От заключението на изготвената в хода на досъдебната фаза съдебно-
оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните
вещи, намирали се в автомобила, е 661.60 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на оценка на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и доказателствени средства, както на и способите за доказване
(изготвените по делото експертизи), а именно: показанията на свидетелите
П.К., В.Л., Ив.Д., Н.М., Кр.П., К.К., Л. М., Др.Ст., Г.М., от приетите експертни
заключения – заключението на съдебно-оценителната експертиза,
заключението на видео-техническата експертиза, графологичната експертиза,
протоколите за претърсване и изземване и за разпознаване на лица,
веществените доказателства АВ предавател, заготовка за ключ, дистанционно,
3
дистанционно за аларма, панел с лампичка за аларма, запечатани с картон
серия А, № 0373808 и печат 035 НЕКД-СДВР -на съхранение в 09 РУ- СДВР,
един брой DVD+R, с надпис „НР“ и един брой картон/А 0371390, поставени в
прозрачен плик, запечатан с два силиконови печата №9jD
От показанията на свидетеля П.К. се установяват датата, мястото и факта
на паркирането на автомобила му марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.№
************* в гр.София, на паркиранг до къща, находяща се в
ж.к.“Люлин“10, ул.*Партений Зографски“№ 16, както и че е помолил
охранителя на строителни обект от дружество „Селект Сеюорити“, който бил
на смяна, да го наглежда, тъй като е оставил в него машини. Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел, депозирани пред съда и приобщените му
показания от досъдебното производство в частта, касаеща датата и вида на
машините. Съдът ги приема за достоверни, тъй като са последователни и
кореспондират с показанията на св. К., според които колегата му охранител от
предходната смяна му е предал молбата да се наглежда автомобилът на св. К.
заради оставените в него машини.
Съдът кредитира показанията на св. М. за съобщената му липса на
посочените вещи, като кореспондиращи с показанията на св. К. и данните за
подаден сигнал до МВР по повод констатираната липса.
От показанията на свидетелите В.Л. и Ив.Д., участвали като поемни лица
при извършеното действие по разследването претърсване и изземване на
17.06.2019 г., както и от показанията на свидетелката Д.Ст., която по това
време е живеела в едно домакинство с подсъдимия, се установява фактът на
извършването на този способ за доказване. Съдът кредитира показанията на
тези свидетели като добросъвестно изложени и кореспондиращи по между си.
Същевременно от протокола за претърсване и изземване на 17.06.2019 г. се
установява, че от дома на подсъдимия са били иззети АВ предавател,
заготовка за ключ, дистанционно, дистанционно за аларма, панел с лампичка
за аларма,запечатани с картон серия А, № 0373808 и печат 035 НЕКД-СДВР -
на съхранение в 09 РУ- СДВР, които не попадат сред инкриминираните като
отнети вещи и липсват данни да имат връзка с предмета на делото.
От показанията на св. Кр.П., св. Д.Ст. и св. Г.М. се установява, че през
лятото на 2019 г. подсъдимият е управлявал автомобил„Мерцедес 270 ЦДИ“ с
рег.№ ********************, собственост на сестра му. Съдът кредитира
показанията им по отношение на това обстоятелство, тъй като кореспондират
по между си. В останалата им част показанията на посочените свидетели са
неотносими към предмета на делото. От показанията на св. Г.М. се
установява, че веднъж през процесното лято е пътувал заедно с подсъдимия с
автомобил „Мерцедес МЛ“ по определен маршрут, но поради липсата на
спомен за конкретно време у свидетеля, не може да се направи извод за
относимост на показанията му. Св. Петрешков сочи, че с подсъдимия са
работели заедно и подсъдимият е занесъл машини „Парксайд“ на
местоработата им, като такива не попадат сред инкриминираните като отнети
4
вещи.
Съдът кредитира показанията на св. К.К. от съдебното следствие и
приобщената част от показанията му от досъдебното производство по
отношение на времето и мястото на паркиране на автомобила на св. К.,
предадената му молба на последния от негов колега да се наблюдава
автомобилът заради оставени в него машини, възприемането на автомобила
„Мерцедес МЛ“ с две намиращи се в него лица и наблюдаването на
извършени с този автомобил маневри. От показанията на свидетеля се
установява, че той не е възприел с детайли как изглеждат двете лица в
автомобила „Мерцедес МЛ“, което кореспондира със съобщеното от него
обстоятелство, че е помислил едно от тези лица за св. Капитаски, когото е
познавал, като дори го е повикал по име. По отношение на тези обстоятелства
съдът намира показанията на свидетеля К- за достоверни, тъй като са
последователни и кореспондират с показанията на св. К. и със записите от
охранителните камери, снети на хартиен носител посредством видео-
техническата експертиза.
Същевременно съдът констатира вътрешно противоречие в дадените от
свидетеля К- показания в хода на съдебното следствие по отношение на
възприетите от него действия на лицата, движели се с автомобила „Мерцедес
МЛ“ във времето, когато е бил спрян до паркирания от св. К. автомобил.
Първоначално свидетелят заявява, че е видял, че две момчета нещо
прехвърлят. След това, при прочита на показанията му от досъдебното
производство, с не толкова голяма категоричност посочва, че от
придвижването от кола до кола и движенията на хората е заключил, че те
местят нещо от едната кола в другата кола. Уточнява, че не си спомня с
точност, но най-много два пъти да са извършили движения от едната до
другата кола. След това заявява, че шофьорът не е бил слязъл, а другият човек
е извършвал действия, сякаш пренася вещи. Налице е противоречие, тъй като
обективно е невъзможно и двете лица да са извършвали действия извън
колата, както и едното от тях да не е слизало от нея, а да е стояло на
шофьорското място едновременно. Налице е и друго противоречие –
първоначално свидетелят заявява, че не е имало друг достъп до автомобила на
св. К. освен това, което е виждал в обсега на охранителните камери, а след
това посочва, че улицата, на която е бил паркиран, е била двупосочна, като по
нея са преминавали автомобили и пешеходци. Следователно е имало достъп и
от друга посока. Посочените противоречия са обясними с вълнението на
свидетеля, който е помислил, че го дебнат и дори по този повод се е обадил на
съпругата си, за да и продиктува номера на автомобила „Мерцедес МЛ“,
чиито маневри е наблюдавал. Обяснимо е и с обстоятелството, че е
наблюдавал посоченият автомобил при спирането му до този на св. К. през
тъмната част на денонощието от разстояние, при което очевидно не е имал
възможност за ясни възприятия, след като е сбъркал лице, слязло от спрелия
автомобил, със св. К. и дори го е повикал по име. С оглед посочените
противоречия съдът не кредитира показанията на св. К- по отношение на тези
5
обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на св. Др.Ст. и св. Н.М. по отношение на
факта на участието им в извършеното действие по разследването разпознаване
на лица. Въпреки съобщената несигурност от св. Стоянова по отношение на
сочения като положен от нея подпис в протокола за разпознаване и този за
разпита и като свидетел, от заключението на графологичната експертиза се
установява, че подписите са нейни, както и самата тя не отрича факта на
участието си като поемно лице в извършеното разпознаване. Показанията на
свидетелите кореспондират по между си и с данните за участието им като
поемни лица, вписани в протокола, макар свидетелите да не заявяват ясен
спомен за детайли, включително дали са били представени за разпознаване
близки по външност лица.
От показанията на св. Н.М. възниква съмнение относно спазването на
изискването на чл. 171 от НПК за представяне за разпознаване на четири
сходни по външност лица. Той посочва, че няма ясни спомени, но сякаш е
имало едно момче от ромски произход. Същевременно от приобщените
показания на св. К- от досъдебното производство се установява, че той е
описал лицето, управлявало автомобила, като свело момче, около 30-32
години, косата – светло кестенява, по-скоро светла, късо подстригана, висок
над 175 см, нормално телосложение – нито як, нито дебел. В протокола за
разпознаване е отразено изявлението му, че е разпознал го е разпознал по
лицето и косата – къса, светла.
От показанията на св. Др.Ст. се установява, че тя е била поканена да вземе
участие в извършеното действие по разследването разпознаване като поемно
лице, а нейният съпруг Сл.Т.В. – като разпознавано лице. Тя посочва, че
нейният съпруг я придружава по време на разпита и в съдебната зала. При
очевидната лиса на сходства между нейния придружител и подсъдимия, съдът
сне самоличност на лицето и констатира, че в съдебната зала присъства
Сл.Т.В., действително вписан като едно от разпознаваните лица в протокола за
разпознаване. Съдът констатира в съдебния протокол възприетата от съда и
страните липса на сходства между него и подсъдимия – Сл.В. е по-нисък от
подсъдимия, с тъмна коса, а подсъдимият е със светла,Сл.В. е с по мургава
кожа в сравнение с подсъдимия. При снеманото на самоличност Сл.В. уточни,
че се самоопределя като български гражданин от ромски произход, като
ноторно известен факт е по-тъмният нюанс на кожата, характерен за този
етнос.
По повод възникналото съмнение дали е спазено изискването на НПК за
представяне на четири сходни по външност лица за разпознаване съдебният
състав изиска от органите на досъдебното производство представяне на
фотоалбум от разпознаването, но от съдържанието на депозираното в отговор
писмо се установява, че такъв не е бил изготвян.
Поради заявената липса на ясен спомен у поемните лица за подробности
при извършеното разпознаване и дали лицата са били сходни по външност,
6
както и при липсата на фотоалбум, по повод възникналите съмнения бяха
призовани останалите лица, представени като лица за разпознаване, за
снемане на самоличност и констатиране дали е налице сходство във
външността по между им и с подсъдимия. Действително разпоредбата на чл.
118 от НПК въвежда забрана за разпит като свидетели на лица, участвали в
друго качество в производството, освен на изрично посочените в закона.
Участвалите като разпознавани лица в случая обективно не са свидетели по
делото, тъй като не са възприели факти и обстоятелства, от значение за
предмета на доказване. Въпреки непрецизната формулировка в съдебния
протокол, че се пристъпва към разпит на свидетеля Сл.В., по своята същност
извършеното действие не представлява разпит на свидетел, а снемане на
самоличност и оглед, при който са констатирани видимите отлики между него
и подсъдимия. В следващо съдебно заседание е призовано и друго, участвало
като разпознавано лице – Д.Ив.Л. При извършения оглед се констатира, че той
е видимо по-нисък от подсъдимия, с черна коса, по-мургава кожа, с не много
къса коса. Последното участвало като разпознавано лице Б.В. не бе успешно
призовано, въпреки неколкократните опити за това, поради което съдът и
страните не са формирали впечатления за наличието на сходства между него и
останалите представени за разпознаване лица. При констатирането на отлика
между дори едно от представените за разпознаване лица с останалите се
обуславя извод, че не е спазено изискването на чл. 171 от НПК да бъдат
представени четири сходни по външност лица, като в случая прави
впечатление, че отликите касаят именно индивидуализиращите белези,
съобщени като възприети от св. К-.
Осъществяването на обсъждания способ за доказване разпознаване на
лица по правилата на НПК е окончателно компроментирано от изявлението на
участвалия като разпознаващо лице св. К.К., че в районното управление са му
казали „кажи, че това е лицето“.
С оглед изложеното съдът не цени като годно доказателствено средство
протокола от разпознаването на лица поради наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения при неговото извршване.
Съдът кредитира приетите експертни заключения – заключението на
съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), заключението на видео-
техническата експертиза, заключението на графологичната експертиза, тъй
като са пълни, обосновани и изготвени от специалисти в съответните области.
Действително видео-техническата експертиза е изготвена от експерт при 09
РУ-СДВР, който не е вписан в списъка на вещи лица, но това обстоятелство не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като след измененията
на чл. 396 – чл. 398 от Закона за съдебната власт (в сила от 4.01.2011 г.)
органът, назначаващ експертизата разполага с възможност при необходимост
да назначи за вещо лице и специалист, който не е включен в съответния
списък, а в случая не възникват съмнения в обективността на заключението.
От съдържанието на записите от охранителните камери, снето на хартиен
7
носител посредством видео-техническата експертиза, се установява
извършването на маневри в обсега на камерите от автомобил „Мерцедес“,
модел „МЛ 270 ЦДИ“ с рег.№ ********************, но не се съдържат
записи на действия на пътуващи с автомобила лица извън превозното
средство или техни взаимодействия с паркирания автомобил от св. К., като
последният не попада в обсега на камерите.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият Д. ХР. ХР. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност от СРП.
По делото няма нито едно доказателство, което да навежда към извод, че
подсъдимият е виновен по повдигнатото му обвинение. Съдът намира, че не са
събрани преки доказателства за участието на подсъдимия Х. в извършване на
отнемането на вещите, предмет на обвинението. Установява се, че достъпът до
паркирания от св. К. автомобил, в чийто багажник са били оставени машини, е
бил възможен не само от място, попадащо в обсега на охранителните камери,
тъй като улицата е била двупосочна. Свидетелят К- не е имал възможност да
възприема автомобила на св. К. през цялото времетраене на смяната си, а само
когато се е намирал пред караулното помещение. Следователно не се доказва,
че е осъществено отнемане на вещите, именно когато е констатирана появата
на автомобила „Мерцедес МЛ“ и това не е единствената възможна версия.
Установява се, че през процесното лято подсъдимият е управлявал
„Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с рег.№ ********************, но не са
ангажирани доказателства, които да оборват възможността да е предоставил
автомобила на друго лице. От показанията на св. К- се установява, че същият
не е имал възможност да възприеме ясно отличителни черти на намиралите се
в този автомобил лица, като дори е помислил едно от тях за познатия му по
външност св. К.. Не е имал възможност да възприеме ясно дали и какви
действия извършват тези лица в близост до автомобила на св. К., което се
установява от противоречивите му показания в това отношение. Паркираният
от св. К. автомобил не попада в обсега на охранителните камери. По делото не
се доказва каквато и да било съпричастност на подсъдимия с престъплението,
за което е привлечен към наказателна отговорност. Съгласно константната
практика на ВКС, осъдителната присъда може да почива изцяло на косвени
доказателства, но в този случай не са налични и косвени доказателства, които
да образуват логическа верига, която да води до единствения възможен извод
за вината на подсъдимия. В процесния случай събраните по делото данни не
съставляват в своята съвкупност система от факти, които да формират един
единствен непротиворечив извод на съда относно авторството на деянието и
начина на извършването му (както са посочени в ОА), и които факти да не
пораждат съмнения у съда, че именно подсъдимият е осъществил описаното в
8
обвинителния акт деяние. Съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК: „Присъдата не
може да почива на предположения”. Съдът следва да мотивира изводите си
относно въпросите по чл. 301 от НПК единствено въз основа на събраните по
делото доказателства, по описания в НПК ред.
При липса на достатъчно доказателства, които да обосноват единствен и
непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в извършване на
деянието, както е посочено от обвинението, не може да се формира извод, че
подсъдимият е автор на процесното престъпно посегателство, обвинението се
явява недоказано и съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, съдът следва да
признае подсъдимия за невиновен.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че на основание чл.190, ал. 1 от
НПК сторените по делото разноски остават така, както са направени за сметка
на държавата.
Съобразно с изискванията на чл. 111, ал. 1 от НПК съдът се произнесе и
по отношение на веществените доказателства.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са изготвени на 24.04.2025г.
9
Съобщи за изтекли лични данни