№ 688
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000791 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
срещу решение № 262369 от 08.04.2021г. по гр.д. 11733/2017г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, І – 3 състав, с което е уважен предявения от „Гастхаус“ ЕООД иск по чл. 59
ЗЗД за сумата 388 807,78 лв. – претендирано обезщетение за ползване без основание в
периода 21.03.2013г. до 14.09.2017г. на съоръжение – кабелни линии 20 KV 2 бр – от стълб
№ 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на трасето 1 268
м., което съоръжение ищецът претендира да е негова собственост като изградено от него по
договор № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г. за присъединяване на обекти на потребители
към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2
НПППЕЕПРЕМ/отм./, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.09.2017г.,
и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа решението да е нищожно по
причина на пълната му неяснота като съдът не е посочил в съдебния си акт за какъв период
от време присъжда претендираното обезщетение, макар ищецът да е уточнил периодът на
претенцията му да е от 21.03.2013г. до датата на подаване на исковата молба в съда. При
условията на евентуалност поддържа обжалваното решение да е недопустимо като
постановено по нередовна искова молба като последната не съдържа фактически твърдения
1
в какво се състои обедняването на ищеца и в какво обогатяването на ответника, не е уточнен
и начина на формиране на претендираната сума по исковата претенция като например
претендиран размер на обезщетението за един ден и т.н. Жалбоподателят поддържа и съдът
да е излязъл извън търсената от страните защита, по която причина е постановил недопустим
акт в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Излага доводи за
недопустимост на съдебния акт и по причина недопустимо допуснато изменение на иска,
което касае не само размера на исковата претенция, но и основанието му като се сочат нови
факти, обосноваващи отговорност на ответника на основание чл. 45 ЗЗД. Оспорва
допустимостта на изменението на иска и предвид начина, по който последното е заявено от
ищеца, а именно позовавайки се само на заключение по СТЕ. Поддържа искът по чл. 59 ЗЗД
да е недопустим предвид субсидиарния му характер и уговорения в договора между
страните друг начин за уреждане на отношенията им във връзка с изградените съоръжения.
При условията на евентуалност поддържа възражения за неправилност на съдебния акт
предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и с
оглед неговата необоснованост. Излага първоинстанционният съд неправилно да е
приложил разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, като не е съобразил, че твърдяната и от ищеца и
доказана по делото договорна връзка между страните във връзка с изграждането на
процесните съоръжения изключва приложението на института на неоснователното
обогатяване. Сочи с разпоредбата на чл. 12 от процесния договор страните изрично да са
уговорили в полза на ответника правото да използва безвъзмездно изградените съоръжения
за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност,
което обстоятелство е останало необсъдено от първоинстанционния съд. Жалбоподателят
оспорва обжалваното решение като неправилно и предвид постановяването му в нарушение
на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, на която се е позовал в мотивите си
първоинстанционният съд, като поддържа последната норма да урежда хипотези, различни
от процесната, при които трети лица са собственици на енергийни съоръжения поради
законовопредвидената възможност в чл. 117, ал. 5 ЗЕ, или когато при самото
присъединяване е предвидено, че електрическите уредби високо и средно напрежение ще
служат за снабдяване с електрическа енергия само на небитов клиент, в който случай ще се
изграждат за негова сметка и са негова собственост. Излага само в тази хипотеза
съоръженията да не подлежат на изкупуване, остават в собственост на присъединените
клиенти, последните отговарят за поддържането им, по която причина и имат право на
законовоустановеното обезщетение. Процесната хипотеза, обаче, поддържа да е различна
като с договора ищецът е поел задължение да изгради трасето и да прехвърли собствеността
му на ответника след пълното изпълнение на договора и да няма право да претендира
обезщетение за ползването му. Оспорва съдът неправилно да е приложил и института на
давността по заявеното от него възражение за погасеност на вземането на ищеца за
увеличения му размер. Поддържа решението да е постановено и в нарушение на чл. 12 ГПК,
чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236 ГПК предвид липсата на обсъждане на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и липсата на мотиви въобще какво е приел за
установено по делото съдът. Поддържа да е допуснато процесуално нарушение и във връзка
2
с дадения доклад на делото и отказа да бъде допусната повторна СЕ-за. В ход по същество
поддържа искът да е неоснователен предвид липсата на основна предпоставка за неговото
уважаване, а именно ищецът да е собственик на съоръженията. Позовава се на съдебна
практика, включително на постановено между същите страни съдебно решение, представено
по делото, с което е прието, че с факта на изграждане от присъединяваното лице на
съответните съоръжения (които представляват движими вещи) и свързването им към
електроразпределителната мрежа, което е равнозначно на предаването им за ползване на
електроразпределителното дружество, върху последното преминава и собствеността върху
тези съоръжения, тъй като тяхното изработване е възложено от разпределителното
дружество. По изложените доводи моли да бъде прогласена нищожността на съдебното
решение. Евентуално решението да бъде обезсилено като недопустимо. При условията на
евентуалност моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и да бъде
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
Въззиваемата страна, „Гастхаус“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа оплакванията по жалбата на ответника да са неоснователни, а
обжалваното решение да е в пълен унисон със съдебната практика по подобни казуси.
Излага с изпълнените от него СМР по разпределителната мрежа на ответника да е извършил
осъвременяване и поддържане на разпределителната мрежа, с което е способствал да се
осъществи от ответника достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа, което задължение е такова на ответника във връзка с притежаваната от него лицензия
№ Л – 135 – 07/13.08.2004г., и по този начин ответникът да се е обогатил за сметка на
ищеца. Поддържа да е доказал по делото и ответникът да е отказал да изкупи изградените
съоръжения, макар да е приел престираното му изпълнение и съоръжението да е свързано с
електроразпределителната мрежа. Сочи в последната хипотеза приложение да следва да
намери нормата на чл. 117, ал. 7, сега ал. 8 ЗЕ и доколкото договор не е сключен между
страните за ползването на собствените на ищеца съоръжения, ищецът да има право на
обезщетение по правилата на института за неоснователно обогатяване, в който смисъл
излага да е и цитираната от него съдебна практика. Поддържа искът му да е доказан по
размер от събраната по делото повторна тройна СТЕ, а възраженията на жалбоподателя за
процесуални нарушения и неправилно приложение на института на давността във връзка с
допуснатото изменение на иска да не намират опора в закона. По изложените доводи моли
обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Обжалваното решение е изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с
определение № 270835 от 23.06.2021г., срещу което са подадени от страните две частни
жалби, които предвид установената трайна съдебна практика са приложени към настоящото
дело и ще бъдат разгледани от настоящия състав на съда и при наличен интерес за
разглеждането им с оглед изхода на спора по подадената въззивна жалба.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
3
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложени на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, а поддържаните с въззивната
жалба възраженията от въззивника за неговата нищожност за неоснователни
по следните мотиви:
Нищожността е най – тежкия порок на съдебното решение, за който
липсва законова дефиниция. В трайно установената съдебна практика се
приема, че нищожно е решението, когато е постановено извън
правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на
писмената форма или при неразбираемост на волята на съда до степен, че да
не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. В този смисъл е и
практиката по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
123/04.04.2012г. по гр.д. 777/2011г., ГК, I ГО на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение не страда от никой от така
очертаните пороци. Решението е постановено от съдия в установения от
закона за първоинстанционно решение състав – от един съдия, при спазване
на изискуемата писмена форма, както и волята на съда да уважи изцяло
предявения пред него иск за предявения период, за който се претендира
процесното обезщетение – от 21.03.2013г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.09.2017г., е ясна. Непосочване на точната крайна
дата в диспозитива на съдебния акт при ясна воля по съдебното решение е
отстранима по реда на чл. 247 ГПК, но няма за последица нищожност на
съдебното решение.
Неоснователни са и оплакванията на ищеца за недопустимост на
обжалваното съдебно решение.
Не е налице твърдяната от ответника нередовност на исковата молба,
като същата в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК съдържа
посочване на цената на иска, която за парични вземания е претендираната
сума, обстоятелствата на които ищецът основава иска си, както и в какво се
състои искането до съда. Противно поддържаното с жалбата на ответника при
предявен иск за присъждане на обезщетение, дължимо за определен период
4
от време, ищецът на основание чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК е длъжен да
посочи само цената на иска – претендираната сума, без да е длъжен да
обяснява как е формирал последната и какъв е дължимия размер за всеки ден
и т.н.
Искането за присъждане на исковата сума е съпроводено и от ясно и
непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на които се основа искът, с
което е изпълнено и изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищецът е заявил
да има сключен договор с ответника за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал.
5, т. 2 НПППЕЕПРЕМ/отм./ № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г., в
изпълнение на който да е изградил със свои средства съоръжение – кабелни
линии 20 KV 2 бр – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до
ТП „Младост“ с дължина на трасето 1 268 м. Посочил е да е предложил, както
е уговорено между страните, изкупуването му от ответника, но е получил
отказ. Изложил е и ответникът да е включил в разпределителната мрежа
същото съоръжение и да го използва, за да разпределя енергия до други
потребители. Въз основа на последните факти ищецът е заявил да е
собственик на съоръжението и да обеднява от отказа на ответника да го
изкупи и невъзможността сам да го ползва предвид особения му статут, а
ответникът да се обогатява от ползването на съоръжението без основание –
без да е изкупил същото или сключил договор за ползването му при
условията на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Ищецът, макар и да не е длъжен, е посочил и
правната норма, която според него е правното основание на предявения иск –
чл. 59 ЗЗД. Посочил е и периодът, за който претендира присъждане на
обезщетение.
По така заявените обстоятелства и петитум се е произнесъл и
първоинстанционният съд с допустим съдебен акт като не е нарушил
установения в закона – чл. 6, ал. 2 ГПК, принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Не почиват на процесуалния закон и поддържаните с жалбата на
ответника доводи, че предявеният иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде
квалифициран като недопустим, по причина на установената по делото
договорна връзка между страните. Искът по чл. 59 ЗЗД е осъдителен и при
поддържан в исковата молба интерес от предявяването му, какъвто ищецът е
5
легитимирал в настоящия спор, е допустим – чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК.
Не е налице недопустимост на част от съдебния акт предвид
разглеждане от съда на увеличения размер на предявения по делото иск.
Предвид нормата на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-во ГПК до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само
размера на предявения иск. Последното признато от закона право е упражнил
и според настоящия състав на съда ищецът с депозираната на 21.10.2020г.
молба като е сезирал съда с искане да допусне увеличение на предявения иск
от сумата 30 000 лв., за който е предявен първоначално, на сумата 388 807,78
лв. Противно възраженията по жалбата на ответника, искането на ищеца не
съдържа никакви нови факти, които да могат да бъдат тълкувани като
изменение и на основанието на иска, предвид на което и правилно съдът е
допуснал увеличение на иска след като е събрал дължимата държавна такса за
увеличения размер. Ищецът не дължи да мотивира молбата си за изменение
на иска чрез увеличение на размера му, предвид на което и без правно
значение е дали ще изложи мотиви към искането си до съда или не и каква ще
е по същество обосновката му за исканото изменение, а оплакванията по
жалбата на ответника, че мотивирането на искането с приета по делото СЕ го
опорочава, не почиват на закона.
Досежно правилността на обжалвания съдебен акт съдът приема
следното:
Страните нямат спор по въведените от ищеца като правопораждащи
спорното му право факти. В частност не спорят, а и от представения договор
№ ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г. се установява, да са сключили договор за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 НПППЕЕПРЕМ/отм./ като
част от предмета на договора е постигнато съгласие ищецът „Гастхаус“
ЕООД като присъединявано лице в съответствие с чл. 20, ал. 5, т. 2 от
НППЕЕПРЕМ да поема задължение за извършване на необходимите
строителни и монтажни работи за изграждане на съоръженията по договора –
чл. 14 от договора. В чл. 2, абзац пети като условие на присъединяване на
„Гастхаус“ ЕООД е предвидено да се проектира и изгради линия за две
тройки АС 95 кв. мм, като се използва трасето на ВЛ 20 kV „Яхиново“ в
посока с. Крайници – гр. Сапарева баня до нова възлова станция в района на
6
гробищата на Сапарева баня. Страните нямат спор и тази част от договора да
е изпълнена като изпълнението е стартирало с разрешение за строеж № 2 от
25.06.2009г., както и да е установена годността за ползването на обекта
„Кабелни линии 20 kV 2 бр – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV „Яхиново“ до нов
стълб (до ТП „Младост“)“ с дължина 1 268 м. с протокол от 15.03.2013г.,
приложен по делото. Не се спори, а и от представеното по делото разрешение
за ползване № ДК – 07 – КН – 02/21.03.2013г. се установява, че е разрешено
ползването на същия обект. Не е налице спор между страните и обектът да е
включен и да функционира като част от електроразпределителната мрежа,
лицензия за разпределение на електрическа енергия по която има ответното
дружество – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - лицензия № Л-135-
07/13.08.2004г. Последното се установява и от събраните по делото основна и
повторна тройна СТЕ-зи.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът с писмо от 14.05.2013г. – л. 53 от делото, е поканил
ответника да сключат договор за покупко-продажба на съоръжението, каквато
е уговорката по чл. 16 от договора, с представени документи за извършените
разходи по изграждането му, за което е получил писмен отказ с писмо изх.н.
**********/22.05.2013г.
Страните нямат спор, а и от изявленията им пред първата и въззивната
инстанция, както и от представените по делото съдебни решения се
установява, че с влязло в сила предвид недопускането му до касация с
определение № 40 от 24.01.2020г. по т.д. 2095/2019г. по описа на ВКС, ТК, II
ТО, съдебно решение № 1050 от 07.05.2019г. по т.д. 1227/2019г. по описа на
САС, 6 с-в – приложено на л. 75 – л. 92 от преписката пред САС, е уважен
предявен от „Гастхаус“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20, ал. 7 от Наредба 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрически мрежи за сумата 313 105
лв., представляваща неплатено възнаграждение за изграждането на въздушна
електропроводна линия 20 kV в участък от нов стълб 1 (до ТП „Младост“) до
нов стълб № 42 включително, с дължина 4 673 м. по договор за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа №
ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г.
7
Последното решение на основание чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК е
обвързващо за страните и настоящия състав на съда предвид формираната
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите признатото с решението
право на ищеца. Обективните предели на силата на пресъдено нещо
съобразно разясненията по ТР 3/2016г. по описа на ОСГТК на ВКС обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. С влязлото в сила решение съдът е
приел процесният договор, в частта му по постигнато съгласие между
страните за поемане на задължение от „Гастхаус“ ЕООД да изгради въздушна
електропроводна линия 20 kV в участък от нов стълб 1 (до ТП „Младост“) до
нов стълб № 42 включително, да има характеристиките на договор за
изработка, ищецът да е изградил възложеното и предал изпълнението на
възложителя „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Прието е с позоваване на
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, че в хипотеза като тази
по делото, когато предметът на възложеното изпълнение по чл. 20, ал. 5
НПППЕЕПРЕМ/отм./ не предпоставя прехвърляне на вещни права, респ.
учредяване на сервитути, с договора за присъединяване се сключва и договор
за изработка на съоръженията, в който случай и с факта на изграждане от
присъединяваното лице на съответните съоръжения, които представляват
движими вещи, и свързването им към електроразпределителната мрежа, което
е равнозначно на предаването на изпълнението на електроразпределителното
предприятие, последното да придобива собствеността върху тези съоръжения.
Предмет на настоящия спор по вече изложените доводи на съда е
предявен иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за ползването без основание в периода 21.03.2013г. до
14.09.2017г. на съоръжение – кабелни линии 20 KV 2 бр – от стълб № 45 на
ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на трасето
1 268 м., което съоръжение ищецът претендира да е негова собственост като
изградено от него в изпълнение на договор за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната мрежа № ДПЕРМ Р2
00007094/07.11.2008г. Макар да е налице общност на част от
правопораждащите факти между настоящия спор и влязлото в сила решение
решение № 1050 от 07.05.2019г. по т.д. 1227/2019г. по описа на САС, 6 с-в,
8
ищецът е заявил да черпи спорното си прави от изпълнение на различно поето
по договора задължение – за друг участък от възложеното му за изпълнение
съоръжение, предвид на което и настоящият състав на съда намира, че не е
обвързан от силата на пресъдено нещо по последния съдебен акт досежно
условията, при които е уговорено изграждането на процесното съоръжение,
чия собственост е последното и съществува ли заявеното от молителя спорно
право, по която причина и дължи самостоятелна преценка за основателността
на сезиралия го иск.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, неспорна
между страните, последните са сключили договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната мрежа № ДПЕРМ Р2
00007094/07.11.2008г. на основание чл. 117 ЗЕ. С договора страните ясно за
заявили волята си при условията на чл. 20, ал. 5 от приложимата към
отношенията им на основание чл. 117, ал. 3 ЗЕ Наредба 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи/отм./, да се
отклоняват от правилото на ал. 4 на чл. 20 от Наредбата, което предвижда
разпределителното предприятие да изгражда съоръженията за
присъединяване за своя сметка, и вместо това са постигнали съгласие
присъединяваното лице да поеме задължение за изпълнение на определени по
вид СМР по присъединяването – чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредбата, включително
на процесното съоръжение - кабелни линии 20 KV 2 бр – от стълб № 45 на
ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на трасето
1 268 м. Страните и изрично са възпроизвели като договорна клауза
разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от Наредбата като са предвидили собствеността
върху изграденото от присъединяваното лице съоръжение да преминава
възмездно в собственост на разпределителното предприятие на база взаимно
признати разходи. Липсва в договора уговорка по смисъла на чл. 117, ал. 5,
ал. 6 и ал. 7 ЗЕ, която да предвижда нещо различно от общото правило на ал.
1 от същата разпоредба, че задължението за присъединяване на потребители е
за сметка на разпределителното предприятие, респективно, че последното е
собственик на разпределителната мрежа, с която оперира по силата на
издадената му лицензия, както и страните не твърдят факти от фактическия
състав на последните законови разпоредби, само при които фактически
състави законът предвижда изграждане на съоръжения за присъединяване за
9
сметка на присъединяваното лице и придобиване на правото на собственост
върху последните от снабдявания клиент. И напротив, по вече изложените
доводи на съда страните изрично са посочили да се касае за възлагане на
изпълнение на отделни СМР по смисъла на чл. 20, ал. 5, т. 2 от
НПППЕЕПРЕМ/отм./, че собствеността на изградените съоръжения
преминава върху електроразпределителното предприятие и че последното
дължи на присъединяваното лице възнаграждение в размера на взаимно
признатите разходи за изграждане на съоръженията.
Предвид вече изложените фактически констатации на съда страните не
спорят процесното съоръжение - кабелни линии 20 KV 2 бр – от стълб № 45
на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на
трасето 1 268 м., да е изградено от ищеца в изпълнение на договора,
изпълнението да е прието от ответника и съоръжението да е пуснато в
експлоатация – поставено е под напрежение и се ползва като част от
разпределителната мрежа на ответното дружество.
В хипотеза, като процесната, и досежно моментът на възникване
правото на собственост върху новоизградените съоръжения и
принадлежността на последното настоящият състав на съда изцяло възприема
даденото разрешение в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 247
от 27.02.2015г. по т.д. 2952/2013г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение №
156 от 24.03.2016г. по т.д. 3469/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с които се
приема, че когато с договорът за присъединяване се възлага изпълнението на
отделни видове СМР на основание чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ
собствеността върху изграденото преминава върху разпределителното
предприятие с изграждането на съоръженията и приемане на изработеното,
респективно включването му в електроразпределителната мрежа, освен в
хипотезите, когато е необходимо прехвърлянето на вещни права и учредяване
на сервитути. Процесното съоръжение, съобразно непротиворечивите
твърдения на двете страни, а и изводимо от съдържанието на процесния
договор, не изисква учредяване на сервитутни права, тъй като такива са били
учредени преди сключването на договора от трети за спора лица, нито
прехвърляне на вещни права от присъединяваното лице, доколкото
съоръжението се намира извън границата на собственост на имота на ищеца,
предвид на което и собствеността върху изграденото съоръжение преминава
върху възложилия изработването му ответник електроразпределително
10
предприятие с факта на приемането му и включването му като част от
оперираната от ответника електроразпределителна мрежа – с разрешение за
ползване № ДК – 07 – КН – 02/21.03.2013г.
По изложените доводи на съда и въведеното като основен елемент от
фактическия състав по предявения от ищеца иск по чл. 59 ЗЗД право на
собственост в полза на ищеца върху процесното съоръжение - кабелни линии
20 KV 2 бр – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП
„Младост“ с дължина на трасето 1 268 м., не се установява по делото и
предявеният иск за присъждане на обезщетение за ползване на съоръжението
от ответника без основание, от което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил, се явява неоснователен на заявеното основание. Следва да бъде
добавено, че не е налице и хипотезата на чл. 117, ал. 8/предишна ал. 7/ ЗЕ,
доколкото последната предвижда уреждане с договор или по силата на
административен акт – решение на КЕВР, ползването на собствени на
клиенти електрически уредби и съоръжения в хипотезата на възникнало право
на собственост за клиентите на основание чл. 117, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ЗЕ,
какъвто по вече изложените доводи на съда не е процесния случай.
Изводите на съда не се променят и от доказания по делото отказ от
ответника по извънсъдебна покана да заплати възнаграждение за изпълнените
от ищеца като присъединяващо се лице СМР по изграждане на процесните
съоръжения в изпълнение на договор № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г.
като за ищеца съществува възможността да търси принудително изпълнение
на последното си право, както е сторил за друг участък от съоръжението,
видно от приложените съдебни решения, а дори да не е упражнил последното
си право, същото няма за последица възникване на права по субсидиарния
иск по чл. 59 ЗЗД.
По изложените доводи изводите на двете инстанции не съвпадат,
предвид на което и обжалваното решение № 262369 от 08.04.2021г. по гр.д.
11733/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І – 3 състав, следва да
бъде изцяло отменено, както у да бъде отменено постановеното по реда на чл.
248 ГПК определение № 270835 от 23.06.2021г., с което решението е
изменено в частта за разноските, и вместо това да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен предявения от „Гастхаус“ ЕООД срещу „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 388 807,78 лв. –
11
претендирано обезщетение за ползване без основание в периода 21.03.2013г.
до 14.09.2017г. на съоръжение – кабелни линии 20 KV 2 бр – от стълб № 45 на
ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на трасето
1 268 м., което съоръжение ищецът претендира да е негова собственост като
изградено от него по договор № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г. за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 НПППЕЕПРЕМ/отм./
Като лишени от правен интерес следва да бъдат оставени без
разглеждане подадените от страните частни жалби срещу отмененото с оглед
изхода на спора по въззивната жалба определение по чл. 248 ГПК, с което
частично е изменено решението в частта за разноските.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. Доказва
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК за сумата общо 7700 лв. -
разноски пред двете инстанции, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще му
бъдат присъдени с настоящото решение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 262369 от 08.04.2021г. по гр.д.
11733/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І – 3 състав, и
постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 270835 от 23.06.2021г.
по същото дело, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Гастхаус“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, иск по чл. 59 ЗЗД за
сумата 388 807,78 лв. – претендирано обезщетение за ползване без основание
в периода 21.03.2013г. до 14.09.2017г. на съоръжение – кабелни линии 20 KV
2 бр – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“
с дължина на трасето 1 268 м., което съоръжение ищецът претендира да е
негова собственост като изградено от него по договор № ДПЕРМ Р2
00007094/07.11.2008г. за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2
НПППЕЕПРЕМ/отм./, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените частна жалба вх.н.
12
334334/02.07.2021г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, и
частна жалба вх.н. 337685/15.07.2021г. от „Гастхаус“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу определение № 270835 от 23.06.2021г. по по гр.д. 11733/2017г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, І – 3 състав.
ОСЪЖДА „Гастхаус“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 7700 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13