Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. Луковит, 29 август 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и втори август през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 162 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от Кодекса на труда КТ/.
Производството е образувано по искова
молба от В.Д.В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против „В.**“ ООД със
седалище и адрес на управление: с.Д., област Л., улица "О." № ***,
ЕИК *********, представлявано от М.Г.Г., за признаване за незаконно уволнение и
неговата отмяна и заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение. С допълнително искане от страна на ищеца е отправена
молба, че в случай на признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
съдът да го възстанови на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
Ищецът В.Д.В. твърди,
че на 23.05.2017г. бил нает на робата в дружеството „В.-**" ООД, лично от
представляващия го М.Г.Г., по мярка - заетост на продължително безработни лица
към Бюро по труда гр.Луковит, съгласно чл. 55в от Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/, а именно безработни лица с продължителна регистрация над 12
месеца. Съгласно изискването на чл. 55в от ЗНЗ, с управителят М.Г.Г., на
23.05.2017г. ищецът сключил трудов договор за срок от 12 месеца - до
24.05.2018г. на длъжност „работник строителството", която длъжност
изпълнявал на територията на предприятието до 10.01.2018г. На 10.10.2017г. след
завръщането на ищеца от неплатен отпуск, поради това, че присъствал на лекции
като студент по Право във ВТУ гр.Велико Търново, му било връчено предизвестие
за прекратяване на трудовото ми правоотношение с дружеството, по чл. 328, ал.
1, т. З от КТ, а именно поради намаляване обема на работа, считано от
11.01.2018г. След изтичането на срока на предизвестието на 11.01.2018г. на
ищеца била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № * /****г.
На въпросът му към управителят М.Г., кое е наложило тази крайна мярка, ищецът
получил отговор, че: „не може да ми осигури работа и не може да ми плаща, тъй
като след шестия месец от Бюрото по труда, ще му бъдат спрени субсидиите, за
това, че ме е наел като трайно безработно лице по програмата и след този период
аз му ставам във финансова тежест и започвам да му бъркам в джоба и да го
ощетявам всеки божи ден ".
Ищецът, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, оспорва законността на уволнението си и
прекратяването на трудовото му правоотношение с „В.-**" ООД, като
незаконно и обективно немотивирано, като навежда следните доводи: чрез
уволнението работодателят се е опитал да се освободи от ищеца, тъй като не му е
изгоден като служител във фирмата, поради факта, че е студент, задочно обучение
и периодично ще му се налага да отсъства от работа. Същевременно е назначил
друг работник на същото работно място и на същата длъжност, за да не му се
налага да връща с лихви получените пари под формата на държавна субсидия от
Бюрото по труда. Освен това в заповедта за уволнение е посочено основанието за
освобождава, но не са описани причините за прекратяването на трудовия договор,
а също как и с какво точно е намалял обемът на работата. На второ място от
управителят г-н М.Г. не ми беше предложена друга, подходяща работа, в някоя от
многобройните му фирми на територията на с.Дерманци, което само по себе си
прави уволнението ми незаконно, съгласно TP №22 от 20.V.1990r. на ОСГК при ВКС.
Счита, че
извършеното с обжалваната заповед уволнение е незаконосъобразно, моли съда да
бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволненото и да му бъде заплатено
обезщетение за оставане без работа /в резултат на незаконно уволнение/ за
периода от дата 11.01.2018г. до влизане в законна сила на постановеното
решение, ведно със законната лихва до пълното му изплащане.
Във връзка с
доклада по делото, ищецът изразява становище, с което на основание чл. 233 ГПК,
направи отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а по отношение на иска с
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, моли да бъде уважен иска в размер на 2155.90
лева, за претърпените от него вреди в резултата на незаконното уволнение, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът, „В.-**" ООД, чрез
представляващия М.Г.Г., чрез процесуалния си представител адвокат С.Х. ***, в
срока за отговор взема становище по исковете.
Заявява, че оспорва исковете, по
които е образувано делото. Не оспорва, че ищецът В.Д.В. и „В.**“ ООД са се
намирали в трудовоправни отношения по силата на трудов договор № */ ****г. и че
ищецът е назначен на длъжност „Работник строителство“. Трудовия договор е
сключен, съгласно изискванията Агенция за заетостта чрез Дирекция „Бюро по
труда" гр.Луковит по договор подписан с дружество „В.-**" ООД. В тази
връзка за разкриване на длъжност по програмата за заетост на трайно безработни
лица, се е наложило кандидатстващото дружеството „В.-**" да сключи Договор
за сътрудничество и съвместна дейност съвместна дейност с дружество „М.А."
ООД, в предмета на дейност, на което е включена строително ремонтна дейност.
Твърди се, че трудовото правоотношение с ищеца В.В., като трайно безработно
лице, е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за срок от 1 година, на
длъжност „работник строителството". Ответникът признава и че със Заповед №
*/ ****г. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ.
Твърди се, че през есента на 2017г.
преди настъпване на зимния сезон, Общото събрание /ОС/ на дружество „В.-**"
по искане на дружество „М. А." ООД, е взело решение за предприема на мерки
за уплътняване на трудовата заетост на лицето заемащо по програмата длъжността
„работник строителство", чрез промяна на трудовите му функции по
длъжностна характеристика, във връзка с намаления през този сезон обем работа.
В изпълнение на решението на ОС на дружеството е изготвена и представена на
ищеца нова длъжностна характеристика, която В. отказал да подпише. Според
ответникът, несъгласието с новите трудови условия е основание и задължение на
работодателя да прекрати трудовия договор с лицето, заемащо длъжността, при
което на 10.10.2017г. на работника /ищеца/ е връчено писмено предизвестие, с
което му е отправено тримесечно предизвестие по чл. 326 от КТ за прекратяване
на трудовия договор, считано от 11.01.2018г. След изтичане на срока на ищеца е
връчена заповед № */ ****г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 328 ал. 1 т. З КТ поради намаления обем работа и несъгласието му
да приеме новите трудови функции по изготвената нова длъжностна характеристика.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че е бил уволнен от работа, тъй като
работодателят се опитал да се освободи от него като служител във фирмата, тъй
като е студент задочно обучение и периодично ще му се налага да отсъствам от
работа. В тази връзка се сочи, че длъжността „работник строителството“ била
създадена с цел трудовата ангажираност на ищеца. През периода след връчване на
предизвестието, ищецът бил изпратен и е участвал в курс за квалификация
„оператор на парни и водогрейни съдове", на разноски на дружество „М. А."ООД,
за което е получил Свидетелство за професионално обучение издадено на
17.12.2017г. от Център за професионално обучение гр.Враца. Във връзка с
твърдението на ищеца, че причината за освобождаването му е намерението на
работодателя да се отърве от него, тъй като е приет за студент задочно обучение
и често ще се налага да отсъства. Ответникът излага твърдения, че още преди
кандидат-студентската кампания ищецът е подпомагат със заем от 500 лв. от
дружество „М. А." ООД, тъй като работодателят е имал визия за неговото
внедряване на подходяща работа.
Доказателствата
по делото са писмени.
Изискано
е и приложено трудовото досие на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите на страните, относимите
писмени доказателства по делото, намира за установено следното:
На 23.05.2017г. ищецът бил нает като работник в „В.**“
ООДпредставлявано от М.Г.Г., по мярка - заетост на продължително безработни
лица към Бюро по труда гр.Луковит, съгласно чл. 55в от Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/, а именно безработни лица с продължителна регистрация над 12
месеца. Съгласно изискването на чл. 55в от ЗНЗ, като трайно безработно лице на
23.05.2017г., ищецът сключил трудов договор с управителя на ответното дружество
М.Г.Г. за срок от 12 месеца - до 24.05.2018г. на длъжност „работник
строителството", която длъжност изпълнявал на територията на предприятието
до 10.01.2018г. Трудовия договор е сключен, съгласно изискванията Агенция за
заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда" гр.Луковит, по програма за заетост
на трайно безработни лица между дружеството ответник и Бюро по труда гр.Луковит.
Съгласно същия на дружество „В.-**" за подпомагане на трайно безработни
лица е отпусната една бройка в строителството, без да са определени изисквания
за функциите на тази щатна бройка. Във връзка с усвояване на отпуснатата от Бюро
по труда гр.Луковит бройка, кандидатстващото дружеството „В.**“ ООД разкрило
длъжност „строителен работник", въпреки, че в предмета си на дейност няма
строителство. Това е наложило ответното дружество да сключи Договор за
сътрудничество и съвместна дейност с друго дружество „М. А." ООД, в
предмета на дейност, на което е включена строително ремонтна дейност. По този
начин дружеството разкрило щатна длъжност „строителен работник" с цел да
създаде трудова ангажираност на ищеца В.Д.В.. През есента на 2017г., преди
настъпване на зимния сезон ОС на дружество „В.-**" по искане на дружесво
„М.А." е предприело мерки за уплътняване на трудовите заетост на лицето
заемащо по програмата длъжността „работник строителство", във връзка с
намаления през този сезон обем работа. Тъй като опуснатия щат е по програмата
за заетост, се налага, промяна на трудовите му функции по длъжностна
характеристика, във връзка с намаления през този сезон обем работа.
В изпълнение на решението на общото събрание на ответното
дружество, била изготвена и представена на ищеца нова длъжностна характеристика,
която той отказал да подпише. Поради несъгласие с новите трудови условия, работодателят
прекратил трудовия договор с ищеца, поради отказа му да изпълнява новите
функции. На 10.10.2017г. на ищеца било връчено писмено предизвестие, с което му
е отправено тримесечно предизвестие по чл.326 от КТ за прекратяване на трудовия
договор. След изтичане на срока на ищеца е връчена заповед № */ ****г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. З от КТ поради намаления обем работа и несъгласието му да приеме новите трудови
функции по изготвената нова длъжностна характеристика.
Съдът намира за безспорно установено, тъй като няма спор
между страните, че по силата на трудов договор № * от ****г. В.Д.В. е заемал
длъжността „работник строителство“ в дружеството "В.-**" ООД.
Няма
спор и относно обстоятелството, че трудовият договор е прекратен със Заповед № *
от ****г. на управителят на дружеството М.Г.Г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ, считано от 11.01.2018г. с В.Д.В., която му била връчена.
Спорен
е въпросът, законосъобразно ли е издадена заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание и основателни ли са
претенциите на ищеца.
Ищецът е оспорил уволнението на
следните основания: заповедта за уволнение не била мотивирана, като не са
посочени абсолютно никакви причини за прекратяването, като например, как и с
какво точно е намалял обемът на работата, а изготвената нова длъжностна
характеристика, не му била предоставена и той не е отказвал да я подпише.
Оспорва твърденията на ответната страна, че е отказал да подпише новата
длъжностна характеристика с дата на издаване - 09.10.2017г., тъй като никога не
му е предоставяна и не се е запознавал с нейното съдържание.
Съдът намира, че възражението за
ненадлежно връчване на новата длъжностна характеристика с новите трудови
функции на ищеца, е неоснователно. Законът не предвижда изискване отказът на
работник да получи новата длъжностна характеристика задължително да бъде
отразен върху самата нея, отказът може да бъде установен с всички
доказателствени средства. В закона не е уредена форма за доказване на това
обстоятелство и то може да бъдат установявано с всички доказателствени
средства, като при оспорване доказването му в гражданския процес се осъществява
чрез разпит на свидетелите.
В настоящия случай новата длъжностна
характеристика не е подписана от ищеца, което се установява от разпитаните по
делото – управителят М.Г.Г. и счетоводителката в предприятието К.А.Г.
присъствалите при отказа. В хода на съдебното дирене те възпроизведоха свои
преки възприятия за реакцията на ищеца да откаже да извършва работата по
функциите от новата длъжностна характеристика, както и отказа да подпише и
получи новата длъжностна характеристика, съобразно променените функции по
щатното разписание за длъжност „работник-строителство". Освен това
твърдението на ищеца, че не е ходил в офиса на ответното дружество на
10.10.2017г. е обективно необосновано с оглед на съставения от ответника нова
длъжностна характеристика на длъжността „работник строителство“ от дата
09.10.2017г., както и връчването на предизвестието лично на ищеца на дата
10.10.2017г., което той подписал.
Неоснователно е възражението на
ответника, че заповедта за уволнение не била мотивирана, липсват мотиви. В заповедта ясно е посочена волята на
работодателя да прекрати правоотношението с ищеца, считано от 11.01.2018г. Записани
са длъжността на ищеца, мястото му на работа и основанието за уволнение -
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Следователно съдържанието на заповедта ясно показва
причината за прекратяване на трудовото правоотношение, която причина
съответства на посочената с цифри законова разпоредба. Следва да се има
предвид, че в случая не се касае за дисциплинарно уволнение, само при което
законът е поставил императивни изисквания за подробно мотивиране на заповедта,
при което в съдебната практика се приема, че при безвиновно основание за
уволнение каквото е намаляване обема на работа в разпоредбите на КТ не са
предвидени изисквания за мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е
налице извършено уволнение на безвиновно основание, поради което не е
необходимо заповедта да съдържа подробни мотиви. Достатъчно е да се посочи
основанието за уволнение и правната норма, под която е подведено, което в
случая е сторено от работодателя. В същия смисъл са и решение № 314/ 30.10.2014г.
на ВКС по гр.д. № 840/ 2014г., IV г.о., решение № 346/ 23.07.2010г. на ВКС
по гр.д. № 468/ 2009г., IV г.о., в които е прието, че няма законова пречка
мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава,
когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от
излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е
въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на
трудовия договор "поради намаляване обема на работата", като по
естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на
производствената програма, на количеството на продукцията, обема на
стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябва обективно,
фактически да съществува, но не следва да се отнася към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и когато предлагана промяна в длъжностната
характеристика е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението
на работника е по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, при оспорване законността му,
предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и
дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции,
респективно промяната в трудовите функции обусловено ли е от намаления обем на
работата на предприятието. Намаляването на обема на работата е обстоятелство, мотивиращо
работодателя да предприеме такива действия, а и въпрос на свободна преценка на
работодателя e, какви мерки ще предприеме в съответствие с нуждите на работния
процес.
В
закона не съществува определение на понятието "намаляване обема на
работата" като основание за едностранно прекратяване с предизвестие от
работодателя на трудовия договор на работника или служителя. Трайната практика на
ВКС и теорията обобщено приемат, че намаляване обема на работата в
предприятието е такова обективно състояние с траен характер, при което по
количествени и сравними с някакъв предходен календарен период реални показатели
е отбелязан спад на количеството на произведената продукция, на стокооборота,
на извършваните услуги и други дейности, намаляване на производствената
програма, без да се преустановява напълно конкретната стопанска/ служебна
дейност, в която е зает съответния работник или служител според естеството на
трудовите си функции, който спад - обективно състояние
каузално я засяга и логически води до намаляване на неговите трудови функции.
Резултатът от това намаляване на обема на дейността би трябвало да бъде
необходима реорганизация на съответния работен процес - било като се
преустанови дейността, за която е намаляла работата чрез съкращаване на щата
или като се разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между
други работници или служители в предприятието. /Решение № 270/02.06.2011 г. по
гр.д.№ 1661/2010 г. на ВКС- IV Г.О.; Решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д.№
265/2010 г. IV Г.О. на ВКС; Решение № 229/28.03.1995 г. по гр.д.№ 1568/95 г. на
III Г.О. на ВС/.
Намаляването на обема на работата се отнася
не към дейността на предприятието изобщо, в случая на дейността в ответното
дружество, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от служителя с тази трудова
функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта
работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата или като предложи на работника промяна
в трудовата функция, за която работата е намаляла. Тъй като работодателят носи
тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи
доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между
намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения служител. Ако
такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за
уволнение на работника по чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.
Ако връзката е налице и работодателят е предложил промяна в трудовите функции, но
работникът отказал тази промяна, правото за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на
отмяна.
В
настоящия случай, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е
необходимо да е налице обективен факт - намаляване обема на работа, като с
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на
работодателя е да докаже наличието на материалноправните предпоставки за
извършеното от него уволнение, които включват доказването на факта на
намаляване на обема на работа. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
изисква изследване на обстоятелството как намаляването обема на работа на
ответника се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, с която е зает работника и на
база на направените констатации при проведеното общо събрание на ответното
дружество, че следва да се извършат промени в трудовите функции на длъжността
„строителен работник“, като се премахнат частично дейностите, свързани със
строително ремонтните работи, резултата от сезонното им намаление и добавят
обслужващи текущи строителни дейности, съответстващи на есенно-зимния сезон.
Съдът намира, че е установено безспорно
намаляване обема на работа за съответната длъжност, тоест установиха се
изискванията и предпоставките на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Когато е налице намаляване обема на работата, работодателят преценява с
каква част, в кои звена или в кой от тях да намали персонала или да трудоустрои
работника и това са въпроси на неговата преценка с оглед по-рационална,
стопански и управленски по-целесъобразна организация на труда, съответно
натовареността, наложена от настъпилия спад в обема на дейност на изпълняваните
трудови функции. Тази преценка не е въпрос на законност, а на целесъобразност,
и поради това не подлежи на съдебен контрол. Въпрос на законност и на съдебен
контрол е, доколкото обективно и реално е налице намаляване обема на работата,
дали е взето решение по надлежния ред и от компетентния орган за промени
в трудовите функции на работника, в случая промени в длъжността „строителен
работник“ и най-сетне – дали извършеното уволнение е предизвикано и обусловено
от настъпилото намаление в обема на работата.
В конкретният случай, длъжността заемана в дружеството от
ищцата е единствена и не е налице задължение на работодателя да не променя
трудовите му функции или извърши подбор. В тази
връзка е неоснователно твърдението на ищеца, че не му е предложена друга длъжност
съответстваща на квалификацията му, тъй като работодателят е задължен да
предложи друга длъжност, само ако има свободна такава. Видно от представеното
извлечение от счетоводството на дружеството заеманата от ищеца длъжност е
единствената щатна бройка на ответната дружество разкрита в изпълнение на
програмата за заетост на трайно безработни лица.
След като ищецът е отказал да подпише новата длъжността
характеристика и не е приел предложената му промяна в трудовите функции, то
съдът намира, че процесната заповед за уволнение покрива всички формални и
материални изисквания за законосъобразно прекратяване на трудов договор, което
прави предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ неоснователен.
След като главният, обуславящ иск, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, поради акцесорността си,
такива се явяват и претенциите по чл. 344, ал. 1 ,т. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
изхода на делото, следва да се отбележи, че в хода на производството по делото
от страна на ответника не е поискано присъждане на направените по
производството разноски, нито е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което
съдът не следва да се произнася в тази част.
ОТХВЪРЛЯ
предявените на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ от В.Д.В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против „В.**“
ООД със седалище и адрес на управление: с.Д., област Л., улица "О." №
***, ЕИК *********, искове имащи за предмет спорно преобразуващо право за признаване
на уволнението на първия, настъпило на 11.01.2018г. в резултат на издадена
от М.Г.Г. – управител на дружеството работодател, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ /намаляване обема на работата/ Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 1/ 11.01.2018г. за
незаконно, за отмяната и за заплащане на обезщетение, дължимо поради оставане
без работа на същия, вследствие на това уволнение, в размер на 2 155.90 лева,
претендирано за периода от 11.01.2018г. до 16.05.2018г., изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок пред Окръжен съд Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
.