Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155 ,12.06.2017 година, град Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На единадесети май две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Секретар Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова
гражданско дело номер 671 по описа за 2014 година, намира следното :
С исковата молба ( с вх.№ 974/12.02.2014 г. ) и поправящи я молби ( с вх. № 1037/ 14.02.2014 г. и № 1680/17.03.2016 г. по регистрату-рата на ДОС ) „ ***” АД, град В. е предявило при предпоставките по член 213 от ГПК следните искове : инцидентни искове срещу Й.Й.Н. *** и тридесет на брой търговски дружества : „***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „***” ООД , „ ***” ООД, „ О.П.С.М.”, ООД , „ А.З.Ч.П.” ООД,
„ Ю.Ф.” ООД , „Б.Б.*” ООД, „ Б.Б.*”ООД,
„ Б.П.”ООД, „ Б.П.*” ООД, „ В.С.*”ООД, „
В.С.
„ начислените суми за разноски и такси в изпълнителния процес, надхвър-лят многократно сумите по изпълнителния лист ” .
Ответницата Й.Й.Н. *** оспорва твърденията, че сключените от нея цесии са нищожни на посочените от ищеца основания .
Ответните търговски дружества оспорват в еднакви по съдържание отговори и в общ отговор твърденията , че цесиите са нищожни и че са осъществени всички посочени от ищеца обстоятелства за пораждане на солидарната им деликтна отговорност , в т. ч. за увреждането на ищеца
( сумите от начислените такси и разноски не са наредени от ЧСИ по смет-ка на взискателите) ; поддържат възражения, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите чрез бездействие - не упражнил правото си на жалба срещу постановлението за разноски и чрез извънпроцесуално ( за исковите производства, приключили с неблагоприятни за него съдебни актове – ос-нования на издадените изпълнителни листи ) поведение – претендирал взе-мания срещу потребители въз основа на нищожна клауза от общите усло-вия на договорите с тях за „ корекции на сметки ”.
Ответникът Й.И.Ц. *** оспорва твърдения-та, че са осъществени всички посочени от ищеца обстоятелства за пораж-дане на солидарната му ( с останалите ответници ) деликтна отговорност, в т.ч. че извършил процесуалнонезаконосъобразни действия по изпълнител-ните производства във връзка с конституирането на взискателите с оглед точното приложение на член **9,ал.1 от ГПК и член 19,ал.1 от ЗЧСИ, спаз-ването на местната подсъдност по член 4**,ал.1,т.2 от ГПК ( по седалище-то на третото задължено лице – банка ) и на правилата на по т.11 от ТТРЗЧСИ и на член 79 и член 78,ал.8 от ГПК при начисляването на такси-те и определянето на разноските, дължими в полза на взискателите , под-държа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца поради негов пропуск да защити правата си чрез жалба срещу постановлението за раз-носките и спиране на изпълнението и да погаси доброволно задълженията си по изпълнителните листи .
Привлеченото от ответника Ц. трето лице – ЗАД „ Б.В.И.Г. ”, град С. изразява в молба с вх.№ 5572/ 15.09.2016 г. ( на л.163 – 164 ) становище за неоснователност на иска сре-щу ответника Ц. по липса на допуснати от него нарушения на процесу-алните правила, уреждащи правата на частните правоприемници, придоби-ли части от притезания, снабдени с изпълнителен лист , на разноски за во-денето на изпълнителни дела и по липса на съвместно причинена от самос-тоятелните действия на всички ответници вреда .
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за ус-тановена
следната фактическа обстановка : ответницата Н. е придо-била парични притезания
( с качество на изпълняеми права ) срещу ищцо-вото търговско дружество - предмет
на пет изпълнителни листи , издадени по пет гр.д. № 619/2013 г.; №
8 355/2013 г.; № 8 303/2013 г.; № 9 530/2013г. и № 4 918/
„ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 2”ООД , „ В.К.*”
ООД, „ Ю.Ф.
Ищецът е
твърдял, че и останалите още 10 търговски дружества са сключили с ответницата Н.
договори за придобиване на части от взе-манията по изпълнителните листи по
гр.д.№ 9530/2013 г. и по гр.д.№ 4918/
На вземанията – предмет на петте изпълнителни листи - съответстват парични задължения, които са делими. Цесията на части от такива взема-ния е позволен договор, ако служи на интереса на някоя от страните. Инте-рес от частична цесия възниква при предходни правоотношения между страните по нея ( например, по – ниско по размер парично задължение на цедента ) или между цесионера и длъжника по прехвърленото вземане
( при по - ниско по размер парично задължение на цесионера ) с оглед по-гасяването на задълженията ( чрез даване вместо изпълнение и прихваща-не) . Такива обстоятелства по интереса не са твърдяни от ответниците. Но възможен е интерес от частична цесия и извън тях.
Прехвърлянията са уговорени като възмездни ( срещу цени, почти равни на цедираните части от вземанията ). Противоречи на логиката це-дентът да е заинтересуван да придобие 400 вземания за цените и да получи плащане по всяко от тях , вместо да придобие 5 вземания и да получи 5 плащания. Освен това не може да се счете за оправдан интересът на всяко едно от 30- те дружества да придобие 1/ 30 от всяко от паричните притеза-ния по три от изпълнителните листи на четири части с четири правни акта вместо наведнъж. Като резултат, прехвърлен е пълният обем вземания на цедента, а частичните цесии с многото на брой търговски дружества са средство за дробене на притезанията ( по пет изпълнителни листи ) до го-лемия брой от 400 притезания с малки стойности между **0 лева и 7,50 ле-ва. Всеки цесионер е имал знание за частичните цесии в полза на другите дружества заради качеството им на свързани лица по смисъла на § 1, ал.1, т.6 от ДР на ТЗ и заради изрично посоченото в договорите обстоятелство, че за цялото притезание ( преди частните правоприемства ) е издаден из-пълнителен лист, налагащо с оглед правилото на член 408,ал.1 от ГПК съв-местно упражняване на правата на принудително изпълнение в едно изпъл-нително производство. Договарянето за раздробяването на притезанията цели увреждане на длъжника – ищец. Всичките доказани за извършени 400 броя цесии са сключени при злоупотреба с право и като непозволени от член 57,ал.2 от Конституцията правни актове са нищожни на основание член 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД . Част от инцидентните установителни искове – исковете за нищожност на тези 400 цесии на първото разгледано основание са основателни .
Ответникът Й.Ц. е частен съдебен изпълнител, с рег.№ 784 по регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС. Има сключен с третото лице – помагач ЗАД „ Б.В.И.Г. ”, град С. със застрахователна полица № 3**5140240000001 договор за застра-ховка „ професионална отговорност на ЧСИ ” за вреди от виновно неиз-пълнение на задълженията му по принудителното изпълнение със срок на действие от 11.01.2014 г. до 10.01.2015 г.
От събраните
копия на изпълнителни дела № 20147840400113 ; 20147840400114; 20147840400115;
20147840400144 и 20147840400145 , се установява, че ответникът Й.Ц., е
образувал четири от изпълни-телните производства ( първите и последните две ) по
молба на един от частните правоприемници - „ Б.П.” ООД и останалото пе-то – по
молба на „ ***” ООД за принудително съби-ране на посочената в молбата част (
придобита от взискателя по едната ча-стична цесия ) от вземането – предмет на
приложения изпълнителен лист. Приложен е документът за цесията. В молбата е
заявено искане за събира-не от длъжника на всички разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК ( от преди изм. ,Дв,бр.8 от
По първите три
дела са постъпили последователни молби от всяко от останалите 29 ответни
дружества – цесионери за конституирането им като взискател и за събиране на
посочената в молбата ( придобита по едната частична цесия ) част от вземането с
прилагане на документа за цесията . Във всяка молба е заявено искане за
събиране от длъжника на всички раз-носки, в т.ч. адвокатско възнаграждение по
член 78,ал.8 от ГПК ( от преди изм. ,Дв,бр.8 от
По последните две дела са постъпили
последователни молби от всяко от останалите 19 ответни дружества – цесионери („
В.С.*” ООД ; „ Е.П.К. 1”ООД, „ М.В. 1”ООД, „ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 1”ООД, „ В.К.
1”ООД„ Ю.Ф.
Ответникът Ц.
( ЧСИ ) е удовлетворил всички искания за консти-туиране на взискатели . Таксувал
молбите на първоначалните взискатели и всяка молба за конституиране като
взискател с таксата по т.11 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Със
заключенията ( първоначално и до-пълнително ) по съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че след запор и преводи от третото лице – банка по
специалната сметка на ЧСИ са получени в периода 19.02.2014 г. – 25.02.2014 г. следните
суми - признати от ЧСИ разноски на взискателите от внесени такси и адвокатски
възнаг-раждения : 30 938,64 лева ( от които 18 000 лева сбор от адвокатски
възнаг-раждения ) по изп.д. № 113/
По всяко едно от изпълнителните дела ищецът – длъжник е подал ед-накви по съдържание възражения ( от дата 12.02.2014 г. ) и срещу разнос-ките, посочени в поканата за доброволно изпълнение като „ неправилно определени, без основание и прекомерни ” ,поискал е постановяване на на-рочно постановление за разноските въз основа на направените възражения. Всички искания по възраженията са оставени от ЧСИ без уважение с раз-пореждане от 14.02.2014 г. По никое от изпълнителните дела няма издаде-но постановление за разноски .
И след частичните цесии ответните дружества са извършили злоупо-треба, този път с права на принудително изпълнение, част от които са пра-вата на разноски по изпълнението. При позоваване на всеки акт на частно правоприемство те са заявявали искания за разноски, които ответникът – ЧСИ е удовлетворявал. Постигнат е ефектът на множеството ( продълже-ние на злоупотребата с правата на цесия ) претенции по член 79 ,ал.1 от ГПК и кумулиране на разноски в размери, многократно надхвърлящи тези на подлежащите на събиране притезания . Ответникът – ЧСИ е допуснал процесуално незаконосъобразно изпълнение, защото е дал защита на не-добросъвестно упражнените от взискателите процесуални права - признал и събрал от длъжника разноски за изпълнението. Увреждането на длъжни-ка е резултат само от съчетаните противоправни , виновно извършени дей-ствия на взискателите и ответника Ц. . Вредите са настъпили на 25.02.2014 г. - датата на предаването на сумите от третото задължено лице съгласно член 511 от ГПК и заверяване на сметката на ЧСИ .
В качеството си на длъжник, претърпял незаконосъобразна процесу-ална принуда чрез изпълнение върху имуществото си, ищецът няма ника-къв принос за настъпването на вредите . Последиците от неоснователно претендирани вземания от потребители въз основа на нищожната клауза за „ корекция по сметки ” са получените от ищеца съдебни санкции по петте искови производства . Последицата от липсата на доброволно изпълнение на притезанията е удовлетворяването им от получените от осребряване на длъжниковото имущество суми, но без да се отменя задължението на съ-дебния изпълнител да откаже прилагането на принудата , ако правото на принудително изпълнение не се упражнява добросъвестно ,както изисква член 3 от ГПК . Последицата от пропускане упражняването на право на жалба срещу „ постановлението за разноски ” е неотменимостта му , но това право не е възникнало , защото постановление за разноски като годен за обжалване акт по член 435,ал.2 от ГПК не е постановено по никое от из-пълнителните дела и следователно длъжникът не е могъл чрез обжалването да избегне или намали вредите .
Всички ответни 30 – търговски дружества и ответникът ЧСИ отгова-рят солидарно на основание член 49 и член 45 във връзка с член 53 от ЗЗД за причинените на ищеца вреди от събраните по три от изпълнителните производства № 20147840400113 ; 20147840400114; 20147840400115 суми за разноски и дължат обезщетение в размер от 74 064,56 лева. Само 20 от ответните – търговски дружества – взискателите по изпълнителните произ-водства № 20147840400144 и 20147840400145 и ответникът ЧСИ отгова-рят солидарно на основание член 49 и член 45 във връзка 53 от ЗЗД за при-чинените на ищеца вреди от събраните по тези производства суми за раз-носки и дължат обезщетение в размер от 8 125,** лева. Законните лихви върху обезщетенията следва да се присъдят от дата – 25.02.2014 г. Искове-те за солидарното осъждане на останалите 10 ответни търговски дружества за тази сума от 8 125,** лева и за солидарното осъждане на всички 30 от-ветни търговски дружества и на ответника – ЧСИ за горницата над 82 190,18 лева до 87 138,44 лева ,равняваща се на сумата от 4 948,26 лева подлежат като неоснователни на отхвърляне.
По исканията за разноски : изходна позиция за произнасянето по раз-носките е виждането на съда, че цената на инцидентните искове се опреде-ля според стойността на целите притезания преди прехвърлянето им. Как-то е посочено в определението по член 140,ал.1 от ГПК инцидентните ис-кове са насочени към отричане на противоправния резултат ( дробенето на притезанията ) и затова не са от значение броят на отделните цесии и раз-мерите на прехвърленото по всяка една от тях .
Ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение в размер от 15 853 лева. До колкото не следва друго от договора за правна защита и съ-действие равни части от него ( в размери от по 7 926,50 лева ) се дължат за защитата по инцидентните и по главните искове. Те надвишават минимал-ните размери по Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , но по възражението на ответниците за пре-комерност не следва да се намаляват при отчитане, че делото е с висока фактическа сложност , налагаща събирането на голям по обем доказател-ствен материал в 6 на брой съдебни заседания. Съразмерно на уважената част от инцидентните искове ищецът има право по член 78,ал.1 от ГПК да получи част от адвокатското възнаграждение в размер от 7 908 лева ( или по 255 лева от ответницата Н. и всяко от 30 –те ответни търговски дружества ) . Съразмерно на уважената част от главните искове ищецът има право на получи част от адвокатското възнаграждение в размер от 6 143 лева ( или по 198 лева от ответника – ЧСИ и от всяко от 30-те ответ-ни търговски дружества ) и още в размер от 674 лева ( или по 31 лева от от-ветника – ЧСИ и от всяко от 20-те ответни търговски дружества – взиска-тели по изп.д.№ 144 и 145 ).
Ищецът е направил разходи за адвокатски възнаграждения в две частни производства ( по в.ч.гр.д.№ 94/2015 г. по описа на ВнАС и по ч.гр.д.№ 143/2016 г. по описа на І г.о. на ВКС ) по повод проверката на ро-довата подсъдност на главните искове в размери от 1 360 лева и 240 лева
( при минимални размери по Наредба № 1 от 9.04.2004 г. от по 1 132 лева), които също не са прекомерни . Направил е разноска за адвокатско възнаг-раждение в трето частно производство ( по т.д.№ 100/2014 г. по описа на ВнАС ) по обжалване отказ да се допусне обезпечение на заявените главни искове в размер от 5 284,50 лева. То е прекомерно с оглед минималния раз-мер , изчислен по аналогия ( като за обезпечение на бъдещ иск ) при при-лагане на член 7,ал.1,т.7 , член 7,ал.7 и член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 , от 654,52 лева. Съдът го намалява до този размер . Следователно с оглед ува-жената част от главните искове ищецът има право на част от адвокатските възнаграждения ( за трите частни производства ) от 1 747 лева ( или по 56,36 лева от ответника – ЧСИ и от всяко от 30-те ответни търговски дру-жества ) и от още 192 лева ( или по 9,12 лева от ответника – ЧСИ и всяко от 20-те ответни търговски дружества – взискатели по изп.д.№ 144 и 145 ). Ищецът е направил разходи за държавна такса и за събиране на до-казателства по главните искове в общ размер от 4 882,84 лева ( 3 8**,84 лева + 10 лева + 4.15 лева + 40 лева + 450 лева + 500 лева ) . Има право да получи част от тях в размер от 3 784 лева ( или по 1** лева от ответника – ЧСИ и от всяко от ответните 30 търговски дружества ) и още в размер от 415,14 лева ( или по 20 лева от ответника – ЧСИ и всяко от 20-те търгов-ски дружества - взискатели по изп.д.№ 144 и 145 ) . Ищецът е направил разход за държавна такса по инцидентните искове в размер от 1 492 лева и с оглед изхода по тях има право да получи част от него в размер от 1 488 лева ( или по 48 лева от ответницата Н. и от всяко от 30 –те ответни търговски дружества ) .
Ответницата Н. е заявила искане за присъждане на разноски съгласно списък ( на л.934 ). Разноските по т.1,2 и 3 от него не й се дължат, защото са направени от другите ответници по исковете за деликт, по които тя не е страна. Пълномощникът й – адвокат М.М. има право по член 38,ал.2 от ЗА , за оказаната от него безплатна адвокатска помощ , на възнаграждение в размер от 300 лева ,определен според правилото на член 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1 с оглед отхвърлената от инцидентните искове
( за нищожност на 20 цесии с материален интерес от 152,50 лева ).
Пълномощникът на ответника Ц. - адвокат К.Т. има право по член 38,ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на възнаграждение в размер от 576,38 лева , определен според пра-вилото на член 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 ( с оглед цената от 4 948,26 лева на отхвърлените главни искове ) .
Всяко от ответните търговски дружество е заявило искане за присъж-дане на разноски съгласно приложени ( идентични по съдържание ) списъ-ци . Разноските, посочени в т.2 и 3 от списъците , не следва да се присъж-дат. В определение № 529 от 29.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4300/2015 г. на ІІІ, г.о. на ВКС има произнасяне по исканията за тези разноски. Касационната инстанция е приела, че дружествата нямат право да получат разноски ,сто-рени от тях както във въззивното производство ( по ч.т.д.№ 5**/2014 г. по описа на ВнАС ), така и в производството пред ВКС. Разноските, посочени в т.4 от списъците също не следва да се присъждат . Те са направени в про-изводство по обжалване от ищеца на определението по подсъдността – член 121 от ГПК ,а то е приключило с уважаване на неговата частна жалба и следователно неблагоприятно за ответниците – търговски дружества. При отчитане на това разрешение на процесуалния въпрос съдът приема, че те нямат право на разноски в размер от 1 132,38 лева.
Ответниците – 10 от търговски дружества ,спрямо които е постано-вено отхвърляне на инцидентни установителни искове ( за нищожност на 20 цесии с материален интерес от 152,50 лева ) имат право на разноски по член 78,ал.8 от ГПК – възнаграждение за защита от юрисконсулт от по 100 лева, определено според правилото на член 25 от Наредбата за заплащане-то на правната помощ . Същите дружества имат право на разноски за въз-награждение по член 78,ал.8 от ГПК от 100 лева, определено според също-то правило , с оглед отхвърлянето на главните искове срещу тях ( с мате-риален интерес от 8 125,** лева ). Всички 30 търговски дружества имат право на разноски за възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК от още 100 лева, определено според същото правило, с оглед отхвърлянето на главни-те искове срещу тях ( с материален интерес от 4 948,26 лева ) .
Воден
от горните съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ ***” АД, град В. , *, бул. „ ***” № 258 , че сключените между Й.Й. Ц., ЕГН: ********* ***, с адрес на пълномощ-ника – адвокат М.М. *** и всяко от дружествата : „***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,
„ *** ” ООД, „ **/” ООД, „ А.З.Ч.П.”
ООД, „ Ю.Ф.” ООД, „Б.Б.*” ООД, „ Б.Б.*” ООД, „ Б.П.” ООД, „ Б.П.*” ООД, „ **/”ООД,
„ В.С.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ ***” АД, град В. , *, бул. „ ***” № 258 , че сключените между Й. Й.Ц.., ЕГН: ********* ***, с адрес на пълномощника – адвокат М.М. *** и всяко от дружествата : „***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ ***” ООД, „ О.П.С.М.” ООД, „ А.З.Ч.П.” ООД,
„ Ю.Ф.” ООД, „Б.Б.*” ООД, „ Б.Б.*”ООД,
„ Б.П.” ООД, „ Б.П.*” ООД, „ ***”ООД, „ В.С.
„ Е.П.К. 1”ООД, ”Е.П.К. 2”ООД, „ Ю.Ф.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ ***” АД, град В. , *, бул. „ ***” № 258 , че сключените между Й. Й.Ц.., ЕГН: ********* ***, с адрес на пълномощника – адвокат М.М. *** и всяко от дружествата : „***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ ***” ООД, „ О.П.С.М.” ООД, „ А.З.Ч.П.” ООД,
„ Ю.Ф.” ООД, „Б.Б.*” ООД, „ Б.Б.*”ООД,
„ Б.П.” ООД, „ Б.П.*” ООД, „ ***”ООД, „ В.С.
„ Е.П.К. 1”ООД, ”Е.П.К. 2”ООД, „ Ю.Ф.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ ***” АД, град В. , *, бул. „ ***” № 258 , че сключените между Й. Й.Ц.., ЕГН: ********* ***, с адрес на пълномощника – адвокат М.М. *** и всяко от дружествата : „***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ ***” ООД, „ О.П.С.М.” ООД, „ А.З.Ч.П.” ООД,
„ Ю.Ф.” ООД, „Б.Б.*” ООД, „ Б.Б.*”ООД,
„ Б.П.” ООД, „ Б.П.*” ООД, „ ***”ООД, „ В.С.
„ Е.П.К. 1”ООД, ”Е.П.К. 2”ООД, „ Ю.Ф.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ ***”
АД, град В. , *, бул. „ ***” № 258 , че сключените между Й. Й.Ц.., ЕГН: *********
***, с адрес на пълномощника – адвокат М.М. *** и всяко от дружествата „ Б.П.” ООД;
„ В.С.*”ООД ; „ Е.П.К. 1”ООД, „ М.В. 1”ООД, „ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 1”ООД, „ В.К.
1”ООД„ Ю.Ф.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ ***”
АД, град В. , *, бул. „ ***” № 258 , че сключените между Й. Й.Ц.., ЕГН: *********
***, с адрес на пълномощника – адвокат М.М. *** и всяко от дружествата „ Б.П.” ООД;
„ В.С.*”ООД ; „ Е.П.К. 1”ООД, „ М.В. 1”ООД, „ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 1”ООД, „ В.К.
1”ООД„ Ю.Ф.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ ***” АД, град В. срещу Й.Й. Ц., ЕГН: ********* *** и следните ответници -10 търговски дружества : „ ***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД ,
„ ***” ООД, „ ***” ООД, „***” ООД
,„ *** ” ООД, „ О.П.С.М.” ООД, „ ***” ООД, „ Ю.Ф.” ООД, всички със седалище в
град Д., за установяване нищожност на сключени между ответниците на 4.02.2014
г. договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца – предмет на
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 9530/
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ ***” АД, град В. срещу Й.Й. Ц., ЕГН: ********* *** и следните ответници -10 търговски дружества : „ ***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „***” ООД ,„ *** ” ООД, „ О.П.С.М.” ООД, „ ***” ООД, „ Ю.Ф.” ООД, всички със седалище в град Д., за установяване нищожност на сключени между ответниците на
на 6.02.2014 г. договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ишеца – предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 4918/2013 г. по описа на ВРС – в размери от 7,50 лева на основанията по член 26,ал.1, пр.1, пр.2 от ЗЗД, член 26,ал.2, пр.1 от ЗЗД и член 26,ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ ***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ *** ” ООД, „ О.П.С.М.” ООД,
„ А.З.Ч.П.” ООД, „ Ю.Ф.” ООД, „Б.Б.*”
ООД, „ Б.Б.*”ООД, „ Б.П.” ООД, „ Б.П.*” ООД, „ В.С.С.*”ООД, „ В.С.
„ Е.П.К. 1”ООД, ”Е.П.К. 2”ООД, „ Ю.Ф.
ОСЪЖДА „ Б.П.” ООД; „ В.С.*” ООД ; „ Е.П.К.
1”ООД, „ М.В. 1”ООД, „ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 1”ООД, „ В.К. 1”ООД„ Ю.Ф.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ ***” АД, град В. срещу „ ***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ *** ” ООД, „ О.П.С.М.” ООД, „ А.З.Ч.П.” ООД, и „ Ю.Ф.” ООД, всички със седалище в град Д. за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за вреди в размер 8 125,** ( осем хиляди сто дваде-сет и пет лева и шестдесет и две стотинки ) лева - обезщетение за вреди , съвместно причинени от злупотреба с право на разноски по изпълнителни производства № 20147840400144 и 20147840400145.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ ***” АД, град В. срещу „ ***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ *** ” ООД,
„ О.П.С.М.” ООД, „ ***” ООД, „ Ю.Ф.” ООД, „Б.Б.*” ООД, „ Б.Б.*”ООД, „ Б.П.” ООД, „ Б.П.*” ООД, „ В.С.*”ООД,
„ В.С.
ОСЪЖДА Й.Й. Ц., ЕГН: ********* ***, с адрес на пълномощника – адвокат М.М. *** да заплати на „ ***” АД, град В. сумата от 303 ( триста и три ) лева, сторени по делото разноски .
ОСЪЖДА Й.И.Ц., ЕГН: ********** *** ,с адрес на пълномощника – адвокат К.Д.Т. ***, партер да заплати на „ ***” АД, град В. сумата от 436,38 ( четиристотин тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) лева, сторени по делото разноски .
ОСЪЖДА „ ***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ *** ” ООД, „ О.П.С.М.” ООД,
„ А.З.Ч.П.” ООД, „ Ю.Ф.” ООД, всички със седалище в град Д. да заплатят на
„ ***” АД, град В. сумите от по 679,35 ( шестсто-тин седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки ) лева, сторени по делото разноски .
ОСЪЖДА „ Б.П.” ООД; „ В.С.*” ООД ; „ Е.П.К.
1”ООД, „ М.В. 1”ООД, „ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 1”ООД, „ В.К. 1”ООД„ Ю.Ф.
739,48 ( седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) лева, сторени по делото разноски .
ОСЪЖДА „ ***” АД, град В. да заплати на адвокат М.М. ***- пълномощник на Й.Й. Ц., ЕГН: ********* *** сумата от 300 ( триста ) лева , съставляваща адвокатско възнаграж-дение на основание член 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ ***” АД, град В. да заплати на адвокат К.Д.Т. ***, партер, пълномощник на ответника Й.И.Ц., ЕГН: ********** *** сумата от 576,38 ( петстотин седемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки ) лева, съставляваща адвокатско въз-награждение на основание член 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ ***” АД, град В. да заплати на „***” ООД , „ *** ” ООД, „ ***” ООД , „ ***” ООД, „ ***” ООД, „*** ” ООД ,„ *** ” ООД, „ ***” ООД, „ А.З.Ч.П.” ООД, „ Ю.Ф.” ООД, всички със седалище в град Д. суми от по 300 ( триста лева ) лева, съставляващи възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .
ОСЪЖДА „ ***” АД, град В. да заплати на
„ Б.П.” ООД; „ В.С.*” ООД ; „ Е.П.К.
1”ООД, „ М.В. 1”ООД, „ Б.Б.*” ООД , „ Р.В. 1”ООД, „ В.К. 1”ООД„ ***” ООД , „ Е.Е.Р.
„ В.К.
( сто) лева , съставляващи възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – пома-гач на ответника по осъдителните искове Й.Ц. ***-***”, град С., ул. „ Позитано” № 5.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ в двусед-мичен срок от съобщаването му на страните пред Варненския апелативен съд .
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :