Решение по дело №379/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 223
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20223530100379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Търговище, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100379 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба от Ю. А. Б. с ЕГН-********** от гр.Ш., със съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1, -кантора „Моллови“ против С. С. К. с ЕГН-
********** от *********************** , Н. С. М. с ЕГН-********** от
*********************** и С. М. Я. с ЕГН-********** от **********************,
тримата чрез адв.Н. С. АК-Търговище, с която са предявен иск за намаляване на дарствено
разпореждане и делба на съсобствен имот в с.С., общ.Търговище. В исковата молба са
изложени твърдения, че страните са наследници на Х.Ю.Х.. починал на 20.06.2020г.
Приживе наследодателят с н.а. № 2, т.Х1, д.№ 2528/18.08.2006 год. на СВ гр. Търговище
подарил на сестра му - С.Х.М., починала на 19.04.2018год. - наследодател на ответниците,
единствения си недвижим имот. находящ се в с.С., общ. Търговище с площ от 1530 кв.м. с
изградената в същия къща. С дарението на единствения му имот на практика ищеца бил
лишен от наследство включително и от запазената си част по наследство като пряк
наследник.
Това определя и правният му интерес от завеждане на иск по чл. 30 и сл. от 311 за
намаляване на дарствени разпоредби и възстановяване на запазената ми част.
Приживе наследодателят завел иск за разваляне на дарението срещу ответниците, но
в хода на същото починал.
Поради това моли съда да постановите решение, с което на основание чл.30 от ЗН да
ВЪЗСТАНОВИ запазената му по закон част от наследството като пряк наследник като
НАМАЛИ дарствените разпоредби на баща му извършени чрез дарение по н.а. № 2. т.Х1, д.
1
№ 2528/18.08.2006 год. на СВ гр.Търговище на наследодателя на ответниците Х.Ю.Х.,
починал на 20.06.2020г. до размера на запазената му част 1/3 идеална част и допусне делбата
на недвижим имот, находящ се в с.С., общ. Търговище с площ от 1530 кв.м. с изградената в
същия къща и допуснете делбата при квоти 1/3 ид.част за ищцата и по 1/3 ид.част за
ответниците. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа исковете.
С отговорите ответниците оспорват исковете. Излагат съображения, че процесният
имот не е бил единствената недвижима собственост на общия наследодател. До ноември
2019г. наследодателят Х. е притежавал и 1/18 ид.ч. от НИВА с площ от 90 997.00кв.м. в
землището на с.Л., общ.Търговище. Тази идеална част се равнява на 5 055кв.м. Същата е
прехвърлена от наследодателя на ищеца осем месеца преди смъртта на първия. Сделката е
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 38, том XVI,
дело № 3133/2019г. на СВ-Търговище. Макар и това прехвърляне на собствеността от баща
към син да е оформено като договор за покупко- продажба, то всъщност е едно прикрито
дарение. Посочената продажна цена в нотариалния акт от 800лв. по никакъв начин не
кореспондира с реалната пазарна цена за „продаваните” 5 дка, и е съвсем близка до
данъчната оценка от 780,30лв.
Твърдят, че дарението от 2006г. чийто намаляване се иска в настоящото
производство също е една симулативга и привидна сделка. На 18.08.2006г. общия
наследодател Х. Х. е сключил с дъщеря си С.М. не договор за дарение, а договор за
издръжка и гледане по силата, на който дъщерята се е задължила да гледа и издържа баща
си до смъртта му, а бащата е прехвърлил собствеността върху дворното място и къщата.
Фактите, сочещи за реалната воля на страните са следните: От 1998г. до смъртта си през
2018г. майката на доверителя ми - С.Х.М. е гледала и издържала баща си. В грижите за него
участие са взимали също и двамата ответници. След 1989г. Х. е заживял в Р.Турция със
съпругата си А. А.а - майка на С.М. и на ищеца. През 1998г., когато умира А. А.а, С. отива
за около 3 месеца при баща си в Турция, за да се грижи за него. След това грижите за него
там са поети от ответницата С. К. и нейния съпруг за около година. През това време Х. си
намира нова и много по-млада съпруга - Ф., с която през 2002г. се връща в България и си
купуват процесния имот в с.С.. За да са по-близо до наследодателя майката на доверителя
ми си купува също къща в с.С.. Не минава обаче много време (около 1-2 години) и
наследодателя Х. Х. бива изгонен от съпругата си Ф.. Тя го е изгонила от новозакупената им
къща, без да му позволи да си вземе абсолютно нищо. Така той се озовал в дома на дъщеря
си С. буквално само по терлици. Той е приет от нея и нейното семейство с готовност и така
за около 4-5 години заживява в техния дом. През определени периоди са живели в
апартамента им в гр.Търговище на ул.Кюстенджа, а през други в къщата им в с.С..
Междувременно се е водел съдебен спор между наследодателя и съпругата му Ф.
относно собствеността на закупения от тях имот в с.С.. През март 2006г. спорът е решен от
съда в полза на Х., като с влязло в сила решение той е признат за едноличен собственик на
процесния имот. Още същата година, на 18.08.2006г., той се договаря с дъщеря си С. да й
прехвърли собствеността върху въпросния имот срещу всички досегашни и бъдещи грижи,
2
които тя ще му осигурява. За да не става имота СИО, а еднолична собственост на С.
договарящите се страни решават да прикрият истинските си намерения като сключат едно
привидно дарение. Така и става. Въпреки това в изпълнение на поетите си задължения по
реалния договор за издръжка и гледане С. не престава с грижите си за баща си и след като
той се отделя да живее самостоятелно във въпросната къща в с.С..
Предвид обстоятелството, че покойната майка на ответника Н. е придобила
собственостга върху процесния имот въз основа на договорка между нея и общия
наследодател за полагане на грижи и гледане, а не въз основа на едно безвъзмездно дарение
и предвид обстоятелството, че ищецът реално е бил дарен от наследодателя приживе със
земеделска земя на стойност от около 5000лв. считат иска по чл.30 от ЗН за неоснователен.
Съответно такъв се явява и иска за делба на процесния недвижим имот. В съдебно заседание
прицесуалният представител моли съд ад аотхвърли исковете, алтернативно ако увежи иска
по чл.30 от ЗН да допусне до делба имота при квоти 3/9 ид.ч. за ищеца и по 2/9 ид.ч. за всеки
един от ответниците.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна: От приложеното с исковата молба Удостоверение за
наследници с изх. №5557/23.06.2020г. се установява, че страните в производството са
законни наследници на Х.Ю.Х. починал на 20.06.2020г. – ищецът е негов син, а ответниците
наследници на починалата му дъщеря С.Х.М., поч.на 19.04.2018г. Съгласно приложения
Нотар.акт № 2, т.Х1, д.№ 2528/18.08.2006 год. на СВ гр. Търговище, приживе
наследодателят дарил на дъщеря си С.Х.М., недвижим имот находящ се в с.С., общ.
Търговище с площ от 1530 кв.м. с изградената в същия къща.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 38, том XVI, дело №
3133/2019г. на СВ-Търговище, наследодателят Х. Х. продал на сина си Ю. А. Б.е
притежаваните 1/18 ид.ч. от НИВА с площ от 90 997.00кв.м. в землището на с.Л.,
общ.Търговище.
Към настоящия момент няма недвижими и движими вещи останали в наследство от
наследодателя на страните.
Приложени са данъчни оценки и скици на имотите.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи: Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК с решението в първата фаза на делбата съдът
се произнаса по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извършва тя, както и по
квотите на съделителите. Допустимостта на обективното кумулативно съединяване в
първата фаза на иска за делба с иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на извършените
дарения следва изрично от разпоредбата на чл.343 от ГПК.
От своя страна самото право на възстановяване на запазената част е имуществено
право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да иска от
съда да бъдат намалени дарствените разпореждания на наследодателя в полза на други лица
до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване
3
на даренията е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на
което би могла да бъде потърсена както чрез самостоятелен иск, така и в рамките на
делбеното производство, както е в настоящия случай. И това е така, защото този въпрос – за
евентуалното намаляване на дарението, се явява преюдициален по отношение на правата на
съделителите, при които следва да бъде допусната делбата на имотите.
В тежест на упражняващия правото по чл. 30 от ЗН / т.е. на ищеца/ е да докаже само
степента си на родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, съответно
в тежест на ответниците, черпещи права от извършеното в полза н атяхната наследодателка
дарствено разпореждане и съответно претендиращи запазването му, е да докажат какво
друго имущество включва наследствената маса, което да покрива запазената част на ищеца,
поради което да не се налага намаляване на дарението.
От събраните по делото доказателства не се установява към датата на откриване на
наследството на Х.Ю.Х., починал на 20.06.2020г., същият да е притежавал друго
имущество, от което ищеца, като негов син, разполагащ със запазена част съгл. чл.28, ал.1 от
ЗН, да може да получи пълния размер на тази част. Това е така, защото с притежаваните 1/18
ид.части от другия делбен имот –Нива в с.Л., наследодателят на страните вече се е бил
разпоредил чрез продажбата му в полза на ищеца преди смъртта си. Ответниците, които
носят доказателствената тежест за това обстоятелство, не са ангажирала доказателства за
притежавани от дарителя други имоти, от които ищеца може да получи запазената си част.
Тази запазена част следва да се определи по правилата на чл.29, ал.1 от ЗН, според
която норма запазената част на низходящите при две или повече деца е 2/3 от наследството,
т.е. при две деца запазената част на всяко от тях е равна на 1/3 - 1/3 за ищеца Ю. и 1/3 за
ответницата С., като разполагаемата част на наследодателя им в този случай също е 1/3,
съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗН.
По изложените съображения очевидно е, че извършеното дарствено разпореждане от
Х.Ю.Х. в полза на дъщеря си С. с притежаваните от първия 4/6 ид.части от имота в с.С., т.е.
с цялото притежавано от него имущество, както към датата на дарението, така и към датата
на откриване на наследството, безспорно излиза извън размера на разполагаемата и част и
накърнява запазената част на ищеца.
С оглед липсата на доказателства за други имоти, притежавани от наследодателя към
датата на неговата смърт, съдът намира, че намалението следва да се изрази в дроб, равна на
запазената част на ищеца от наследството на неговия бащаа – т.е. 1/3, като не е необходимо
образуването на наследствена маса по правилата на чл.31 от ЗН, респ. назначаването на
експертиза за нейното остойностяване.
Тук следва да се отбележи, че неоснователни се явяват възраженията, релевирани от
ответниците, според които договорът за дарения, в полза на тяхната наследодателка, е
привиден, тъй като прикрива на практика договор за издръжка и гледане, както и че
договорът за покупко-продажба на 1/18 ид.ч. от нива в с.Л., извършена между ищеца и
наследодателя също е привиден, тъй като прикрива дарение.
4
Доказателства – писмени или гласни за тези твърдения не са представени и събрани в
хода на делото.
За пълнота следва да се посочи, че самият факт на неплащане на цената от купувача
не прави договора за продажба нищожен поради симулация, а съставлява единствено
неизпълнение на задължението на една от страните по него. За да е налице привидност е
необходимо по несъмнен начин да се установи, че към датата на сключването на договора
страните не са желали да постигнат последиците му - прехвърлянето на правото на
собственост и заплащането на цената / в този смисъл виж решение № 1415 от 19.01.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4852/2007 г., IV г. о./, каквито твърдения и доказателства по делото
няма.
С оглед изложеното извършеното дарствено разпореждане на 4/6 ид.части следва да
бъде намалено до размер на 1/3 част – т.е. до размера на запазената част на ищеца, или до
размер на 2/9 от общо подарените 4/6 ид.части / 1/3 от 4/6 / от собствеността върху имота.
Ищецът притежава 2/6 идеални части / т.е. 3/9 ид. части/ от имота в с.С. – 1/6 по наследство
от баща си Х.Ю.Х., като останалите 4/6 ид.ч., предвид уважаването на иска по чл.30, ал.1 от
ЗН, следва да се разпределеят межд тримата ответници – т.е. по 2/9 ид.ч. за всеки един.
Разноските в делбеното производство следва да бъдат разпределени между страните с
решението по извършване на делбата съгл.чл.355 от ГПК.
По изложените съображения и на осн. чл.30 от ЗН и чл.344, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на осн.чл.30, ал.1 от ЗН, извършеното на 18.08.2006г. с Нотар.акт за
дарение № 110, том V, рег.№ 6018, дело № 634 от 2006г. на нотариус П.А. с район на
действие Р/С-Търговище, вписан като Нотар.акт № 2, т.Х1, д.№ 2528/18.08.2006 год. на СВ
гр. Търговище, ДАРЕНИЕ от Х.Ю.Х. с ЕГН-**********, поч. на 20.06.2020г. в полза на
С.Х.М. с ЕГН-**********, поч. на 19.04.2018г. от следния недвижим имот, представляващ
Дворно място с площ от 1530 кв.м., находящ се в с.С., общ.Търговище, за което е отреден
УПИ XVI-299 в квартал 14 по плана н ас.С., ведно с построената в имота Къща при граници
и съседи: улица, парцел XV-298 на И.Б., парцел XIX-301 на Д.С. и парцел XVII-300 на А.И.,
до размер на 1/3 идеални части – , необходим за допълване на запазената част на Ю. А. Б., с
ЕГН-**********, от наследството на неговия баща Х.Ю.Х., починал на 20.06.2020 г.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ю. А. Б. с ЕГН-********** от гр.Ш., със
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1, кантора „Моллови“, С. С. К. с ЕГН-
********** от ***********************, Н. С. М. с ЕГН-********** от
*********************** и С. М. Я. с ЕГН-********** от **********************,
тримата чрез адв.Н. С. АК-Търговище на следният недвижим имот: недвижим имот,
представляващ Дворно място с площ от 1530 кв.м., находящ се в с.С., общ.Търговище, за
което е отреден УПИ XVI-299 в квартал 14 по плана н ас.С., ведно с построената в имота
Къща при граници и съседи: улица, парцел XV-298 на И.Б., парцел XIX-301 на Д.С. и
5
парцел XVII-300 на А.И., при квоти:
- 3/9 идеални части за Ю. А. Б.;
- 2/9 идеални части за С. С. К.;
- 2/9 идеални части за Н. С. М.;
- 2/9 идеални части за С. М. Я..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6