№ 3738
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500336 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20200653 от 20.10.2021 г. по гр.д.№ 1074 по описа за 2021
г. на СРС, Първо ГО, 169-ти състав се осъжда ЗД „Е.“АД да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, на основание чл.411 КЗ, сумата в размер на 555,34 лв., изплатено
застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Нисан“, модел
„Мурано“, рег.№ *******, настъпило на 13.02.2018 г. ПТП, със законна лихва
от 08.01.2021 г. до изплащането на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 123,10 лв., мораторна лихва за периода от 03.11.2018 г. до
08.01.2021 г. като отхвърля последни иск за горницата над 123,10 лв. до
пълния предявен размер от 128,81 лв. и за периода от 27.09.2018 г. до
02.11.2018 г., вкл. В тежест на ответника/в полза на ищеца са възложени
разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Е.“АД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта относно определения и присъден
размер на застрахователното обезщетение.
1
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Неправилно СРС бил приел като размер на обезщетението такова от 2799,04
лв. ведно с ликвидационните разноски, т.е. първи вариант от заключението на
съдебно-автотехническа експертиза в който вредите били оценени при
стойност на оригинални части. Вещото лице, обаче, било отговорило на
въпроси, които не му били поставени. Следвало да се има предвид, че
увредения автомобил е на 9 години. Следвало да се вземе предвид втория
вариант на заключението – с части втора употреба, тъй като вещото лице било
заявило, че качеството на тези части не било по-лошо. Твърди, че бил
заплатил обезщетение в завишен размер и затова лихвата за забава не била
дължима. Следвало да се вземе предвид и, че СРС бил определил
обезщетение като не се съобразил, че според вещото лице сравнителната цена
на оригинална врата била в размер на 1200 лв., а не приетия от експерта като
задоволителен размер от 1338,49 лв., заплатени от ищеца. Това също
доказвало, че претендирания от ищеца размер надхвърлял средните цени с
вложени оригинални части, което водело до неоснователност на ищцовата
претенция.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да постанови друго, с което претенцията на ищеца да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
От въззиваемия пред настоящата инстанция- ЗД „Б.И.“АД, ищец пред
СРС, е постъпил отговор по въззивната жалба. Излага се становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение. Счита, че при постановяването му не били допуснати сочените от
въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че вещото
лице при изслушване на заключението било посочило, че на пазара няма
алтернативни врати по принцип за всички модели леки автомобили. Счита, че
СРС бил обсъдил заключението на вещото лице, съобразно чл.202 ГПК и
трайно установената съдебна практика. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 28.10. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 08.11.2021 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
2
Налице е правен интерес от обжалване- претенциите на ищеца са
уважени срещу въззивника/ответник.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице всички предпоставки на чл.411 КЗ. Относно размера на
обезщетението се е позовал на чл.386, ал.2 КЗ. Възприел е първи вариант на
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно която
същото възлизало на стойност от 2784,04 лв. , определено по средни пазарни
цени с оригинални части. Присъдени са и ликвидационните разноски. От така
получената сума от 2799,04 лв. е приспадната заплатената от ответника сума
в размер на 2243,70 лв. или ответникът дължал на ищеца сумата в размер на
555,34 лв. Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е приложено правилото на
чл.412, ал.3 КЗ или ответникът бил изпаднал в забава на 03.11.2018 г., която
дата е приета въз основа на отправеното уведомление относно извършеното
прихващане поради липса на данни за по-ранно получаване на покана.
Мораторна лихва се дължала за периода от 03.11.2018 г. до 08.01.2021 г., а
размерът изчислен с помощта на калкулатор възлизал на сумата от 123,10 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
3
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е дали
правилно е определен от СРС дължимия размер на застрахователното
обезщетение и съответно кой от вариантите на заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза следва да
бъде възприето от съда.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и по арг. от чл.272 ГПК
същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Настоящата инстанция намира довода на въззивника, че обезщетението
следва да се присъди по пазарни цени на части втора употреба за
неоснователно.
Това е така защото определеното по този начин обезщетение не би
отговаряло на принципа за пазарни цени, както и на чл.400, ал.1 КЗ, съгласно
който за действителна се смята стойността, която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. В този смисъл правилно СРС е възприел първи вариант на
заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Противно на соченото от въззивника, вещото лице е посочило, че
4
сумата в размер на 2784,04 лв. представлява „стойност на ремонта на
автомобила по фактури и средни пазарни цени с оригинални части“, виж
л.68 по делото пред СРС. В отговора си на въпроса на ответника /въззивник/
вещото лице изрично е посочило, че стойността в размер на 2784,04 лв. е
определена при средни пазарни цени с оригинална предна дясна врата, виж
л.69. Вторият вариант на който се позовава въззивника е определен по средни
пазарни цени с предна дясна врата втора употреба. В отговора си на въпроса
на ответника /1.2/ вещото лице е посочило, че в случая при ремонта на
процесното МПС е била монтирана оригинална предна дясна врата защото на
пазара няма алтернативни врати по принцип за всички модели леки
автомобили, виж л.70 по делото пред СРС. В отговора си 1.3 вещото лице е
посочило, че не е налице завишение на заплатените от ищеца ремонтни
дейности, тъй като резервните части за този модел автомобили – Нисан
Мурано са скъпи.
Видно от отразеното в съдебния протокол за о.с.з. на 11.10.2021 г.
заключението не е било оспорено от нито една от страните.
При положение, че главния иск е основателен, основателна се явява и
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В частта в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е била отхвърлена,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени и се
претендират, а именно: юриск.възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв. поради което се присъждат.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20200653 от 20.10.2021 г. по гр.д.№ 1074 по
описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 169-ти състав в частта в която се осъжда
ЗД „Е.“АД да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, на основание чл.411 КЗ, сумата в
размер на 555,34 лв., изплатено застрахователно обезщетение за вреди на лек
автомобил „Нисан“, модел „Мурано“, рег.№ *******, настъпило на 13.02.2018
г. ПТП, със законна лихва от 08.01.2021 г. до изплащането на вземането,
както и на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 123,10 лв., мораторна лихва за
периода от 03.11.2018 г. до 08.01.2021 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.“*******, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6