Мотиви по НОХД № 438/2019 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП- Ихтиман, с
който срещу С.Г.К. е повдигнато обвинение за това, че на 27.11.2017 г. в
гр.Ихтиман, обл.Софийска в качеството си на длъжностно лице - „Крупие" в
игрална зала „Л.", находяща се на ул.".Д." № 5 е присвоила чужди
пари - сумата от 8 500,00 /осем хиляди и петстотин/ лева, собственост на „Р. М."
ЕООД гр.С.в, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява –
престъпление по чл.201, ал.1 от НК.
На основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 84 и следващите от НПК съдът е приел за съвместно разглеждане в производството предявеният от „Р.М.“
ЕООД срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 8500 лева, представляваща претърпени
от дружеството имуществени вреди от деянието.
Производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК,
като при условията на чл. 371, т. 1 НПК подсъдимият, защитникът и гражданският
ищец дадоха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и да не се
изслушва вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство. Съгласието е одобрено по отношение на свидетелите Р.М.
и М. П., както и по отношение на вещото лице А. П., като е оставено без
уважение по отношение на свидетеля В.И., чийто разпит е проведен по общите
правила- непосредствено и лично пред съда с участието на страните. С оглед на
това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 1 от НПК не са
разпитвани тези свидетели и не са изслушвани тези вещи лица, за които се отнася
одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи от разпити на свидетели
и експертни заключения са огласени в хода на съдебното следствие по реда на чл.
373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК.
На основание и в
съответствие с разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК в хода на съдебното следствие
бе прието изменение на обвинението по отношение датата на извършване на
деянието, вследствие на което предявеното и поддържано против подсъдимия
обвинение е за престъпление, извършено за времето от 20,00ч. на 27.11.2017г. до
07,00ч. на 28.11.2017г.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение след направеното изменение на
обвинението, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че спрямо подсъдимия следва да се
наложи наказание „пробация“ за срок от 1 година, както и да бъде уважен
гражданският иск.
Повереникът на
гражданския ищец моли гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Защитникът пледира, че в случая не е доказано безспорно, че
подзащитният му е извършил вмененото престъпление. В тази връзка пледира за
признаване на подзащитния му за невиновен и оправдаването му по повдигнатото
обвинение. Под евентуалност застъпва, че в случай че съдът приеме, че все пак
деянието е доказано, то на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено за период от 3 години, без да се налага
конфискация на ½ от имуществото.
Подсъдимият
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в последната си
дума изразява съжаление за случилото се и твърди, че е била подведена.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемата С.Г.К.
работела като крупие съгласно длъжностна характеристика, подписана на
02.10.2016 г. и трудов договор № 430/02.10.2016г. сключен между нея и …. –
представител на фирма „Р. М.“ЕООД с ЕИК ….
Основната си
трудова дейност като крупие, К. осъществявала на територията на гр. С. и курорт
Б., но когато на други места, където фирмата имала казина възниквала
необходимост, тя била командирована да работи.
Така през месец
ноември на 2017г. К. била командирована на работа в гр. И., в казино „Л..“,
находящо се на ул.“…“№... В казиното работел и св. В.Х.И., който бил управител
на казиното и пред него се отчитали всички крупиета.
В казиното на
смяна работило само по едно крупие, което било натоварено и отговорно по
длъжностна характеристика да приема и работи с касата по време на своето
дежурство. Съответното крупие при постъпване на дежурство приемало протокол,
който бил оригинален официален документ, като се разпечатвал от компютър.
Крупието от старата смяна въвеждало в програмата на компютъра броячите на всеки
автомат, като новозастъпващото проверявало тези показания и наличността в
касата, които били оборотни и на стойност 5000,00 лева. Протоколът се проверявал от двете крупиета /отстъпващ и застъпващ/ , както и
от управителя – св. И. лично. След това новото крупие се задължавало с всички
постъпления в касата и оборотната сума от 5000,00 лв. Крупиетата нямали право,
както и управителя, да дава заем от тези пари или да се разпорежда за лични
нужди или други плащания, различни от дейността по изплащане на печалби от
клиентите в казиното.
На 28.11.2017г. сутринта в 08,00 ч. К. трябвало да издаде нощното
дежурство. Още към 07,00 ч. тя се обадила по телефона на св. И. и му казала, че
била направила „голяма глупост", като дала оборотни пари в заем на клиент,
който не ѝ ги е възстановил. Управителят веднага отишъл в казиното, приел отчета и извършил ревизия, като
установил, че липсва сумата от 8 500,00 лева. Това била част от общия оборот за
дежурството на К..
След проверка на
издадените касови книжа било установено, че 8 500.00 лева била разликата
със отчетената сума за смяната на К. и действителните
постъпления в касата. К. обяснила, че била дала сумата в личен заем на клиент с
имена …. от гр….. Това било познато за казиното лице, редовен клиент, който
винаги бил коректен. Той залагал големи суми, печелил големи печални и играел
на висок залог.
Св. И.
своевременно се свързал с управителя на фирмата – св. …., като ѝ обяснил за случилото се. По нейно разпореждане К. написала писмени
обяснения и били сезирани органите на МВР.
След като била
установена липсата на служебни пари - сумата от 8 500.00 лева, К.
собственоръчно декларирала, че на 28.11.2017г. не е отчела въпросната сума, и
се задължила да ги възстанови в рамките на една седмица на фирма „……..
Видно от
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е, че по приложеният дневен
отчет № 27 за игрални автомати в игрална зала към дата 27.11.2017 г. се
констатира, че сумата по постъпили залози е в размер на 22 547,00 лв., а сумата
по изплатени печалби е в размер на 12 359,00 лв. от което се установява, че
дневният приход от игралните автомати е в размер на 10 188,00лв.
По представеният
акт (протокол) за касова наличност от 28.11.2017 г. е установена налична сума в
размер на 1 688,00 лв. Разликата между дневният приход и наличната сума в
касата е в размер на 8 500,00 лв. /осем хиляди и петстотин лева/. Констатирала
се неотчетена сума в размер на 8 500,00 лв. /осем хиляди и петстотин лева/.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите…. .
и заключението на вещото лице по ССЕ (приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 вр.
с чл. 283 НПК), частично от показанията на св. В.И. (прочетени по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК), трудов договор, декларация по чл. 333 КТ,
заповед за уволнение, длъжностна характеристика, писмени обяснения пред
работодател, месечен и дневен отчети за игрални автомати в игрална зала,
справка за съдимост, извлечение от търговски регистър, справки от Община
Хасково, протокол за касова наличност, декларация за семейно и материално
положение.
Съдът счете, че по
отношение на голямата част от фактите, включващи се в предмета на доказване,
описаният доказателствен материал е последователен и безпротиворечив. Така са
безспорни – наличието на трудови правоотношения между гражданския ищец и
подсъдимия, командироването на подсъдимия в гр. И., редът и естеството на
работа на подсъдимия и задълженията
му, конкретните действия, които той обичайно е извършвал в изпълнение на
работата му, както и редът за отчитане
в началото и края на смените. Това се установява от показанията на всички
свидетели и писмените доказателства. Затова съдът даде вяра на всички тях в
съответните части.
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на … и заключението на вещото лице по ССЕ
(приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК). Това е така,
доколкото тези свидетели дадоха показания за
обстоятелства, които са възприели непосредствено, а думите им са логични,
последователни и взаимнодопълващи се. Съдът приема като годно доказателствено
средство заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като тя
е изготвена от компетентно лице в кръга на поставените му задачи.
Приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания на св. И. внесоха
допълнителна яснота относно начина и времето на извършване на деянието. Същите са непротиворечиви и установяват
фактическа обстановка, която се подкрепя от останалия доказателствен материал.
В съдебно заседание свидетелят заявява, че по отношение на нощното дежурство
поддържа заявеното пред съда, че същото е продължило от 20,00ч. на 27.11.2017г.
до 08,00ч. на 28.11.2017г., а не както е посочил погрешно в ДП- дежурството да
е приключило на 27.11.2017г.. По отношение на времето на дежурството съдът
кредитира показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание, тъй като същите
кореспондират с показанията на свидетеля М….
Съдът кредитира
всички писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения за
това ред и кореспондират с останалия доказателствен материал. По отношение на
възражението на защитата относно наличието
на разлика в датите между дневния отчет (27.11.2017г.), акта за касова
наличност (28.11.2017г.) и заповедта за уволнение, в която било посочено, че
смяната е на 26-ти срещу 27-ми, поради което не ставала ясна датата на
извършване на деянието. По делото се
установи, че смяната на подсъдимата е продължила от 20,00ч. на
27.11.2017г. до 08,00ч. на 28.11.2017г., че игралната зала е функционирала
денонощно, поради което дневният отчет за 27.11.2017г. и актът за касова
наличност от 08,00ч. на 28.11.2017г. (дата и част, съвпадащи с края на смяната
на подсъдимата) съвпадат с периода, в който подсъдимата е била на работа и е
изпълнявала служебните си задължения. От дневния отчет се установява единствено
дневният приход на игралните автомати за конкретната дата (в случая
27.11.2017г.), а не действителната наличност на средства. Същевременно от акта
за касова наличност вече се установява действителната
наличност на средствата към 08,00ч. на 28.11.2017г. (дата и час съвпадащи с края на
дежурството на подсъдимата). Следователно, както е посочено и в ССЕ, към
08,00ч. на 28.11.2017г. не е отчетена сумата от 8500лв.. Това се подкрепя и от
останалите доказателства по делото и в частност свидетелските показания, от
които се установява, че при издаване на дежурството от страна на подсъдимата е
установена липсата на горепосочената сума, както и че самата подсъдима се е
обадила на управителя, като е заявила, че е дала парите в заем на клиент на
игралната зала. Именно в своята съвкупност доказателствения материал по делото
по несъмнен начин позволява да се установи, че деянието е извършено от самата
подсъдима по време на смяната ѝ от от 20,00ч. на 27.11.2017г. до 08,00ч.
на 28.11.2017г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тези факти се
установява, че подсъдимата С.Г.К. е осъществила състава на престъпление по чл.
201 от НК.
От обективна
страна по време на смяната си от 20,00ч. на 27.11.2017г. до 08,00ч.
на 28.11.2017г. подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице при
гражданския ищец „…“ ЕООД, тъй като по силата на трудов договор и съгласно
длъжностната си характеристика работил с касата по време на смяната си и
отговарял за наличността в касата и оборотните средства, без да
разполага с правомощия да дава заеми на клиенти, като в края на смяната се
отчита на застъпващия следващата смяна. При това положение работата на
подсъдимия е била свързана с пазене и управление на чуждо имущество, каквито са
горепосочените парични средства, собственост
на ЕООД. Ето защо подсъдимият е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК.
Именно в това му длъжностно качество процесната парична сума, като част от
патримониума на дружеството, му е била връчена и поверена да я пази и управлява
и подсъдимият е следвало да я отчете при
приключване на смяната.
В посоченото вече
качество на длъжностно лице за времето от 20,00ч. на 27.11.2017г. до 07,00ч. на
28.11.2017г. подсъдимият е присвоил сумата
от 8500 лева, собствена на работодателя му „…“ ЕООД. Подсъдимият получил в
това си качеството във владение всички
постъпления в касата и оборотната сума от 5000лв., но вместо да се отчете в края на смяната, задържал
паричната сума от 8500лв., като по този начин я присвоил за себе си.
С взимането на
парите и с последващото им неотчитане и задържане, подсъдимият е нарушил
служебните си задължения да пази и управлява повереното му чуждо имущество и
така реално е упражнил свое фактическо владение, като е прекъснал възможността
на собственика им да се ползва и разпорежда с тях. С това, присвояването на
предмета на престъплението е осъществено, а престъплението – довършено.
Деянието е
извършено от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият, съзнавайки противоправността му, както и всички негови елементи, е
целял да присвои паричната сума, за да се разпореди с нея и така да се обогати
за сметка на търговеца, който му е поверил парите си, за да ги пази и
управлява.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението
по чл. 201 от НК е предвидено да се налага наказание „Лишаване от свобода” до
осем години и евентуално „Конфискация” на имуществото на виновния до една втора
и наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
Съдът прецени, че
е налице превес на смекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства
пред отегчаващите такива. Тя е неосъждана, работеща, с добро процесуално поведение и изразява
съжаление за случилото се. Това налага да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум, без обаче да се прилага чл. 55 от НК, тъй като присвоената сума е в сравнително висок размер, което е отегчаващо
вината обстоятелство. Така съдът намери, че наказанието, което ще постигне в
максимална степен целите по чл. 36 от НК спрямо този подсъдим е „Лишаването от
свобода” за срок от три месеца, чието
изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Това наказание ще подпомогне поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, като
го убеди, че всяко нарушение на закона ще бъде санкционирано от компетентните
държавни органи и така той ще се въздържа от такива занапред. Наказанието ЛОС
не следва да се изтърпява ефективно, тъй като с оглед личностовите
характеристики на подсъдимия, той ще се поправи и без да бъде изолиран от
социума.
Съдът прецени, че
не се налага А. да бъде допълнително санкциониран с налагане на някое от
алтернативно предвидените в чл. 201 от НК наказания, поради което не му наложи
„Лишаване от права” или „Конфискация”.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Искът с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от …“ ЕООД срещу С.Г.К. е доказан по
основание. Той се базира на деликтната отговорност, която подсъдимият носи
заради извършеното престъпление по чл. 201 от НК, с което виновно е причинил
имуществени вреди на работодателя си. По размер искът е доказан за сумата от 8500лв., тъй като, както вече беше посочено,
именно в такъв размер е присвоената от подсъдимия сума.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед на
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият беше осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на РС- Ихтиман следните суми: 70,38лв., представляваща направени по делото
разноски; 340лв., представляваща държавна такса от 4 % върху уважената част от
гражданския иск, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Гражданският ищец
е претендирал изплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и е доказал
такива, поради което съдът осъди подсъдимата
да заплати на гражданския ищец сумата от 800лв., представляваща заплатено от
гражданския ищец адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: