№ 66
гр. Нова Загора, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200117 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба М. Ж. В. с ЕГН **********,адрес:********* против
Наказателно постановление/НП/№22-0306-000097/28.02.2022г.издадено от ВПД Началник
група в ОД МВР Сливен,РУ Н.Загора.
В жалбата се твърди,че с обжалваното наказателно постановление ВПД Началник
група в ОДМВР Сливен РУ Нова Загора, като взел предвид съставен Акт за установяване на
административно нарушение № GA598002/18.02.2022r за това, че на 18.02.2022г в 15,59ч в
гр.Нова Загора на ул.“Св.СКв.Кирил и Методий“, като водач на лек автомобил *********
движейки се по ул."Св.Св. Кирил и Методий“ до кръстовището с ул.“Сан Стефано“ в посока
изток - запад, жалбоподателката управлявала лек автомобил, собственост на Ж.Г.В., като
била използвала мобилен телефон по време на движение на автомобила без устройство
позволяващо свободно движение на ръцете, с което била извършила нарушение на чл.104А
от ЗДвП, забраняващ използването на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на
телефона без участие на ръцете, поради което и на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП и е
наложил глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № 1з-2539/17.12.2012г на МВНР
и е отнел общо 6 контролни точки.
Жалбоподателката останала недоволна от посоченото наказателно
постановление, поради което го обжалва в законовия срок, с молба съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаряла
на истината. Не била ползвала мобилен телефон по време на движение без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
Извън горното, счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на чл.57 от ЗАНН и че се основава на акт за Акт административно нарушение, който е
издаден в нарушение на чл.42 от ЗАНН и на разпоредбите за реда и начина на констатиране
на нарушение..
С оглед на горното моли да се отмени, като незаконосъобразно обжалваното
1
наказателно постановление.
АНО-ОД МВР Сливен изразява становище /в писмото,с което жалбата и
приложенията са изпратени до съда/,че обжалваното НП е издадено без да са допуснати
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Представя се и писмено
становище от юрк.Д.К..В същото се сочи,че от името на директора на ОД МВР Сливен
оспорва жалбата на М.Ж.В. против НП № 22-0306-000097/28.02.2022 г., като счита същата за
неоснователна.В случай, че съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход
по същество, моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно
обжалваното НП.
С обжалваното НП била реализирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката за извършено административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП, за
това, че на 18.02.2022 г. в 15:59 часа, в гр.Нова Загора, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“, до
кръстовището с ул.“Сан Стефано“, в посока изток-запад, управлява лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег.№ *********, собственост на Ж.Г.В., като използва мобилен
телефон по време на движение на автомобила, без устройство позволяващо свободно
движение на ръцете.
Съгласно чл. 104А от ЗДвП, "На водача на моторно превозно средство е забранено
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.".
Следователно, при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът е бил длъжен да се
въздържа от използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. Налице е задължение за бездействие, което при описаните по-горе време, място и
обстановка жалбоподателката не е изпълнила.
От субективна страна нарушението по чл. 104А от ЗДвП е извършено виновно, с
пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателката е била наясно
със забраната при управление на МПС да използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо ползването му без участието на ръцете, въпреки което не е съобразила
поведението си с нея.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство
жалбоподателката не е ангажирала доказателства, внасящи съмнение в обективността ш
констатациите на контролните органи и не е оспорила същите, въпреки възможностите за
това Последната не е упражнила правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта,
при същите фактически обстоятелства и правна квалификация, е издадено обжалваното
наказателно постановление. Нарушената разпоредба правилно е обвързана със санкционната
норма, като на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер фиксиран от законодателя. Нарушението е
формално, на просто извършване и признаците на състава му не изисква наличието на
определен вредоносен резултат също така не са били налице обстоятелства /не са
ангажирани доказателства в тази посока/, които да сочат, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид, поради което не е приложен института регламентиран в чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е установено по надлежния ред. Спазени са процесуалните правила
при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Няма нарушение и на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
2
опорочаване на производството. Вмененого във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво е обвинена и срещу какво да
се защитава.
Моли се съда да кредитира показанията на полицейските служители, относно
фактическите обстоятелства при установяване на нарушението, тъй като последните са
очевидци на същото и могат да изложат възприятията си обективно и правдиво, без
заинтересованост v тенденциозност.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
потвърдите като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН се прави възражение за прекомерност
и мoли да се намали техния размер до установения минимум в НМРАВ.
В с.з.се явява единствено процесуалния представител на жалбоподателката-
адв.В.М.,който заявява,че поддържа жалбата и излага подробни съображения.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 18.02.2022г.полицейския служител Й.М.,в присъствието на своя колега Д.С.
и двамата свидетели в настоящото производство, съставил процесния АУАН бл.№ GA
598002 срещу жалбоподателката, затова че тя на 18.02.2022г. в 15.59 часа, в гр.Н.Загора,на
ул.“Св.св.Кирил и Методий“,до кръстовището с ул.“Сан Стефано“ в посока изток-
запад,управлява л.а. „Фолксваген Поло“,с рег.№ *********,собственост на Ж.Г.В. с ЕГН
**********,като водача използва мобилен телефон по време на движение на автомобила,без
устройство позволяващо свободно движение на ръцете.С това е нарушил чл.104А от ЗДвП е
посочено в АУАН.Жалбоподателката е отказала да подпише акта и е вписала възражение в
същия,че „не е съгласна с твърденията,отразени в акта и може да представи разпечатка от
мобилен оператор за точния час“.
В с.з.свидетелите Й.М.,Д.С./полицейските служители извършили проверката и
установили нарушението/ и Ж.В./баща на жалбоподателката/ дадоха показания.Св.М.
твърди,че спрели процесния автомобил,защото забелязали водача по време на управлението
на МПС да говори по телефон.Св.М. уточнява в показанията си,че водача държал телефон,а
дали е говорел по него не знае.В акта било отбелязано времето,когато е започнало
съставянето на акта.Полицейският автомобил бил снабден с камери за наблюдение,но
същите били на ремонт.Този свидетел заявява още,че жалбоподателката преди около година
е писала жалба срещу него,по която имало образувана вътрешна проверка.
Св.Д.С. заяви в с.з.,че тъй като управлявал полицейския автомобил не е
забелязал жалбоподателката да говори по телефон,въпреки,че пропуснали пред тях нейния
автомобил на въпросното кръстовище.
Видно от писмо на РУ Н.Загора изх.№ УРИ 306000-5545/07.06.2022г.към
момента на проверката на 18.02.2022г. видеорегистратора,с който е оборудван служебния
автомобил не е бил наличен,тъй като същия е бил с технически проблем.Боди камерата по
време на проверката не е била използвана.Видно още от писмото-в РУ е била постъпила
през 2021г. молба от жалбоподателката срещу св.М. и още едно лице,като материалите по
същата са били изпратени на РП-Сливен.
Св.Ж.В. заяви,че дъщеря му тръгнала за фризьор и часа и бил 16.00.След като са
я спрели полицейските служители тя няколко пъти говорила с баща си,който и давал
указания във връзка с проверката.В тази връзка видно от извлечение на мобилен оператор на
процесната дата и около процесния час от телефона на жалбоподателката има две
обаждания и те са към баща и и едно,вероятно към фризьорката/което е без значение,тъй
като е в следващ час/.
АНО въз основа на съставения АУАН и приложенията издал атакуваното с
настоящата жалба НП,с което на жалбподателката е наложено административно наказание
за нарушение на чл.104А от ЗДвП,на осн.чл.183,ал.4,т.6 от същия закон-„глоба“ в размер на
50 лева.Препис от НП е получен от жалбоподателката на 06.03.2022г.,а жалбата е подадена
чрез АНО на 15.03.2022г.
3
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за допустима,тъй като е подадена от лице,което има
интерес от същата,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП и в законовия срок е
подадена същата.
Съдът счита,че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не
са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,няма
нарушения и при връчването им.
Но разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна,поради липса
на нарушение.Не се установи жалбоподателката да е извършила описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
Установи се,от събраните гласни доказателства,изхождащи от полицейските
служители М. и С.,че единствено М. е забелязал жалбоподателката да говори,държейки
телефон,по време на управлението на процесното МПС.Установи се също,че тя е подала
жалба/молба/срещу същия свидетел и е имало образувана вътрешна проверка в
полицията.Същият свидетел-М. заяви,че в акта бил вписан часът,в който е започнало
съставянето на акта,а жалбоподателката „говорела малко по-рано“.От това следва,че Акта и
НП не съдържат обективни данни,но дори и да е така видно от разпечатката на разговорите
на телефона на жалбоподателката,преди този час е имало разговор от 22 секунди,който най-
вероятно е разговор проведен между нея и баща и,но съдът трябва да предполага,времето на
нарушението,което сочи липса на реквизит,основен за АУАН и НП.Следователно ако
полицейските служители са я видели да разговаря по телефона,това е станало много по-
рано,но такъв разговор няма видно от разпечактата на телефонните разговори.С това е
налице нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,тъй като не е посочено точно времето на
извършване на нарушението.Това само по себе си е достатъчно самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП.
Съдържат се противоречия в самите показания на св.М.,който не твърди
категорично,че жалбоподателката е говорела по телефона в същия момент,“може само да е
държала в ръка телефона“.Според чл.104а от ЗДвП водача няма право да говори по телефон
и да управлява МПС,освен с устройство освобождаващо ръцете му.Освен това се
установи,че жалбоподателката е разполагала с такова устройство в същия момент.
Установи се още,че полицейския автомобил е снабден с видеорегистратор и
боди камера,но в момента на проверката видеорегистратора е бил технически проблем,а
бодикамерата не е била включена и използвана.Тези факти сочат на съмнения ,сами по себе
си,относно обективността на извършената проверка и съмненията се тълкуват в полза на
жалбоподателката,като следва се приеме,че фактите,които оспорва не са доказани.Следва да
се приеме,че жалбоподателката изобщо не е говорела по телефон по време на
движение,поради гореизтъкнатите факти.
С оглед на всичко казано следва да се отмени обжалваното НП изцяло,като
неправилно и незаконосъобразно и да се присъдят разноски в полза на жалбоподателката,с
оглед искането в тази насока и с оглед изхода на делото.Но АНО е направил възражение за
прекомерност и следва да се намали размера от 400лева на 300лева,съобразно чл.8 от
НМРАВ и чл.63д от ЗАНН.Делото не се характеризира с правна сложност и не са проведени
повече от две съдебни заседания.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0306-000097/28.02.2022г.издадено
от ВПД Началник група в ОД МВР,РУ Нова Загора,с което на М. Ж. В. с ЕГН
**********,адрес:********* е наложено административно наказание “глоба“ в размер на
50/петдесет/лева на основание чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП,за нарушение на чл.104А от
ЗДвП,като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. В. с ЕГН
**********,адрес:********* направените от нея по делото разноски в размер на
300/триста/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски административен съд,в 14-
4
дневен срок,съобразно Административния процесуален кодекс, от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5