Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 20.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ М., с участието на прокурор ……………………… като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 897/2019 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила молба от К.М.Т. за промяна фамилното
ѝ име.
В молбата се твърди, че молителят се намирала в брачна
връзка В.В.Т.. При сключването на гражданския брак е приела фамилното име на
съпруга си - Т.. Бракът между двамата е прекратен с решение по гр. д. №
618/2012 г. на РС Ловеч, а молителя е запазила фамилията Т.. Твърди се, че
фамилното име Т. създава неудобства за молителя и внася неяснота в социалния
статус. Заявява, че дължи уважение на семейството си, а и бившият ѝ
съпруг се намира в брак с друга жена, от който имат родени деца, които носят
също фамилията Т..
Отправя
се искане до съда да постанови решение, с което допусне промяна във фамилното
име на молителя, като за в бъдеще тя да носи фамилното име по рождение – С..
В
хода на делото молителят участва лично и адв. М. В., която по същество излага
становище за основателност на молбата и съображения в тази насока.
Заинтересованото
лице община Ловеч не участва в производството чрез свой представител и не взема
становище по същество.
Районна
прокуратура Ловеч не изплаща представил и не изразява становище по същество.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като изслуша становището на молителя, намира за установено следното
от фактическа страна:
К.М.
С. е родена на *** г. от майка П. К. М.и баща М.С.Д., за което е издаден акт за
раждане № 181/10.04.1965 г., видно от удостоверение за раждане на Общински
народен съвет Ловеч. На името на С. е издадено свидетелство за зрелост на
30.06.1983 г.
С
решение на РС Ловеч, постановено по гр. д. № 618/2002 г., е прекратен
граждански брак между К.М.Т. и В.В.Т., сключен на 08.10.1985 г. в гр. Ловеч, като е утвърдено споразумение,
уреждащо отношенията им след прекратяване на брачната връзка, съгласно което
съпругата ще запази брачното фамилно име Т..
Т.
не е осъждана, което се установява от ангажирано по делото свидетелство за
съдимост, издадено от РС Ловеч на 13.05.2019 г.
В
обясненията си молителя посочва, че при прекратявана на брачната ѝ връзка
със съпруга ѝ запазила брачното фамилно име, тъй като станала известна с
него. Впоследствие около 12 години живяла в Гърция. Установяването ѝ в
чужбина ѝ попречило да предприеме действия по промяна на името си. От
година казва, че живее в България, като се е установила в София. Бившият
ѝ съпруг живее в Ловеч, а с него не подържа контакти, изключае по повод
на децата им.
От
показанията на свидетеля Т.се установява, че с молителя са били в брачна
връзка. След прекратяване на брака им Т. запазила фамилното име, придобито през
време на брака, тъй като заемала ръководна длъжност в Ловеч и била известна с
него в обществото. След прекратяване на брака с молителя свидетелят Т.създал
семейство, от които има две деца, като голямото е на 12 години. Заявява, че
пред него молителят е споделила, че желае да смени фамилното си име. Казва, че
децата им нямат възражения относно фамилното име на майка им. Възражение няма и
настоящата съпруга на свидетеля.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът
е сезиран с молба за промяна на име с правна квалификация чл. 19, ал. 1, пр.
последно от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
По
българското законодателство промяната на име се допуска по изключение и тя не
зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които са уредени изчерпателно.
Правилата
относно бащиното и фамилното име на българските граждани са императивни. Според
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка - ов или - ев и окончание съобразно пола на
детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго. При сключване на брак фамилното име се формира по
правилата на Семейния кодекс, който допускат всеки встъпващ в брак да запази
фамилното си име, да приеме това на своя съпруг или да добави това на своя
съпруг към него. При прекратяването на брака е въведен принципа на запазване на
фамилното име, т. е. съпругът, който е приел или добави името на другия съпруг
може да го запази /чл. 53 СК/.
След
прекратяване на предходна брачна връзка на молителя тя е заявила желание да
запази фамилното име на бившия си съпруг. Него тя е продължила да носи почти
седемнадесет години. От ангажираните по делото доказателства не се установи,
след прекратяването на брака да е настъпила промяна в обективната действителност,
която да дава основания за допускане на исканата промяна във фамилията на
молителя.
Т.
е живяла в чужбина, а от една година се е установила в страната. Тя живее в
населено място, различно от това, в което се намира бившият ѝ съпруг.
Децата им са навършили пълнолетие и са създали свои семейства. Бившият ѝ
съпруг също е създал ново семейство, като има две деца. Никой от близките на
молителя или семейството на бившия ѝ съпруг няма възражения относно
фамилното име, което тя ще носи. Съмнения в семейния ѝ статус то няма как
да предизвиква, тъй като дълги години тя не е била в страната, а към момента
живее в различен град, от този, в който живее семейството на бившият ѝ
съпруг. Молителят в момента е на петдесет и четири години. По-голяма част от живота
си тя се е представяла в обществото с фамилното име Т. /от 1985 г., когато е
встъпила в брак със свидетеля Т.до момента/, отколкото с фамилията по рождение,
поради което трудно може да се сподели и изложената в молбата теза, че поради
уважение към родното си семейство, следва да носи фамилията си по рождение. Субективните
желание на молителя седемнадесет години след прекратяване на брака със съпруг
ѝ да възстанови предбрачното фамилно име, без конкретна причина за това,
не може да бъдат отчетени, тъй като те не са включени в разписание в закона
обективно предпоставки за допускане на промяна. Не е аргумент в тази насока
наведения довод от особения представител на молителя, че на Т. ѝ
предстояла смяна на личните документи. Това също не е важна причина, по смисъла
на закона, при която да се допусне исканата промяна.
Казаното
е основание за отхвърляне на молбата. Производството по делото е охранително,
поради което за молителя не съществува пречка по всяко време, ако счита, че са
налице важни обстоятелства, налагащи промяна в името ѝ, да се обърне с
ново искане към съда.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на К.М.Т., с ЕГН **********, с адрес *** Смирненски“, ап. 26, за
промяна на фамилното ѝ име, като то за в бъдеще се изписва С., вместо Т..
Решението
може да бъде обжалвано от молителя 1–седмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: