№ 275
гр. П., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500334 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 253/23.02.2022 г., постановено по гр. дело № 4888/2021 г.
по описа на ПлРС, съдът е признал за установено, на основание чл.124, ал.1
от ГПК вр. чл. 422 ал.1 от ГПК, по отношение на Л. П. П., ЕГН **********,
гр. П., ул. „***“ 7, вх.***, ап.***, общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул.
„***“ *** общ. ***, обл. П. и АН. Й. Т. ЕГН ********** гр. П., ул. „***“ 7,
вх.***, ап.***, общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул. „***“ *** общ. ***,
обл. П., че дължат на кредитора Л.. Й. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „***“
(***) **, ет.***, ап.***, общ. ***, обл. С., сумата 4166 лв. представляваща
задължение по запис на заповед.
Осъдил е на основание чл. 78 от ГПК, Л. П. П., ЕГН **********, гр. П.,
ул. „***“ 7, вх.***, ап.***, общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул. „***“
*** общ. ***, обл. П. и АН. Й. Т. ЕГН ********** гр. П., ул. „***“ 7, вх.***,
ап.***, общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул. „***“ *** общ. ***, обл. П.
1
, да заплатят на Л.. Й. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „***“ (***) **, ет.***,
ап.***, общ. ***, обл. С., сумата 650 лв. за разноски по делото.
Срещу така постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна
жалба от Л. П. П. и АН. Й. Т. чрез защитника им – адв. И.А. от Адвокатска
колегия – гр. П., в която се изразява становище, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивниците твърдят, че от страна на първоинстанционния съд
неправилно са анализирани събраните по делото доказателства, както и не са
обсъдени направените с отговора на исковата молба възражения и
оспорвания. По делото не са събрани доказателства, а и не са направени
твърдения за съществуването на съществени елементи на заемно
правоотношение и в тази връзка, молят съда да се произнесе за липсата на
заемно правоотношение.
На следващо място въззивниците твърдят, че в текста на решението на
първоинстанционния съд няма нито дума във връзка с направените от тях с
отговора на исковата молба възражения. Липсват обсъждания, че посочената
в записа на заповед сума в размер на 5000 лв. не е била предавана от страна на
ищеца на наследодателя на въззивниците – издател по записа на заповед.
Направили са и твърдения, че записът на заповед не носи задължителните
реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ.
Въззивниците считат, че вземането по Записа на заповед е погасено по
давност. Ценната книга е издадена на 05.06.2016 г. и е предявена на 05.01.2017
г. Вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на
3-годишна давност, съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ вр. чл.537 от ТЗ. Правото на
ищеца на иск по ценната книга се е погасил по давност, считано от 05.01.2020
година и в този смисъл, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК – 20.05.2020 г. вземането по Запис на заповед, издаден на 05.06.2016 г. и
предявен на 05.01.2017 г. е било погасено по давност, във връзка с което в
отговора на исковата молба е направено възражение.
Въззивниците молят Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно. Молят да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в настоящото производство, а в случай, че
съдът не уважи въззивната жалба и от страна на въззиваемата бъде
претендирано възнаграждение за процесуално представителство, то същото
2
да бъде присъдено в минимален размер.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание, въззиваемата Л.. Й. М. не се явява и не се
представлява.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата
цялост.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Решението на РС-П. освен, че съдържа някакви общи теоретични
постановки за записа на заповед няма никаква връзка, нито с фактите по
делото, нито с наведените от страните доводи и възражения. Крайният му
правен извод е изцяло неправилен и в разрез със събраните доказателства.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ е
предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д.
3
№ 3195/2021 г. на ПРС.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ
в тежест на ищеца е да докаже, че е поемател на валидно менителнично
задължение, по което издател е ответника, а в процесния случай, че е налице
правоприемство от издателя на ответниците.
Не е спорно, че с разпореждане №3860/01.06.2021г., постановено по
ч.гр.д.№3195/2021г. на ПлРС е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение №1992/01.06.2021г. на осн. чл.417 т.10 от ГПК в полза на
Л.. Й. М.. Основание за издаването на тази заповед е представен запис на
заповед издаден на 05.06.2016г. в гр.П. от Й.Д.П. за сумата от 5000лв. без
протест с падеж 05.01.2017г.
Също така не е спорно, че заявителката и ищца в производството Л.М.,
както и ответниците – длъжници и въззивници Л.П. и А.Т. са наследници по
закон на издателя на записа на заповед – Й.П.. Л.П. е съпруга, а Л.М. и А.Т. са
дъщери/видно от представеното удостоверение за смърт и наследници./
Спорни по делото са въпросите – дължат ли заплащането на сумите по
издадената заповед за изпълнение двете ответници?
На първо място е оспорена автентичността на записа на заповед. В тази
връзка е назначена съдебно-графологическа експертиза, която установява, че
подписите на „издател“ и „предявен на“ са положени от сочения като издател
Й.П.. Т.е. документа е истински, произхожда от издателя си и е удостоверено
лично от него срещу подпис предявяването на посочената дата – 05.01.2017г.
Съответно същият съставлява годен документ по смисъла на чл.417 т.10 от
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
На второ място е наведено възражение за липсата на реквизити на самия
запис на заповед. Това възражение е неоснователно, тъй като видно от самия
запис на заповед той съдържа всички, изискуеми от чл.535 от ТЗ реквизити.
На трето място е оспорено каузалното отношение, на което същият е
издаден. Твърди се, че посочената в записа на заповед сума от 5000лв. никога
не е предавана на издателя. И това възражение е неоснователно – по делото са
събрани гласни доказателства, че такава сума е предавана на издателя от
дъщеря му – въззиваемата Л.М., като са разходване за земеделски бизнес.
Основателно е обаче последното възражение относно изтекла
4
погасителна давност. Същото е направено изрично и своевременно – с
отговора на исковата молба, т.е процусално допустимо е – без настъпила
преклузия.
За вземане срещу издателя по запис на заповед и/или неговия авалист,
се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ. С
тригодишна давност от падежа се погасяват исковете против прекия длъжник
по ценната книга. Специалната едногодишна давност, уредена в чл. 531, ал. 2
ТЗ, не е относима към горната хипотеза. Тя касае исковете на приносителя на
менителницата срещу джирантите и срещу издателя на менителницата, а това
са лица, различни от прекия длъжник /поради което и давността е по-кратка/.
Съществената разлика между цитираните две алинеи на чл. 531 ТЗ се състои в
кръга на пасивно легитимираните лица. В този смисъл Решение № 24 от
1.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2709/2015 г., II т. о., ТК.
По отношение настъпване на изискуемостта на вземане по запис на
заповед с падеж "на предявяване" е даден отговор в Решение №
113/12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016 г. на ВКС, I т. о., че така уговореният
падеж предпоставя задължително предявяване на ефекта на издателя му с цел
настъпване на изискуемостта на вземането по същия спрямо всеки от
солидарните длъжници – издател и авалист. В случая няма авалист, така че
изискуемост на задължението, настъпва при задължително предявяване на
менителничния ефект за плащане на издателя.
Безспорно се установява, че изискуемостта на вземането по процесния
запис на заповед е настъпила на 05.01.2017 г., когато записът е предявен за
плащане на ответника.
Съобразно нормата на чл. 487, ал. 1 от ТЗ, менителницата на
предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане
в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс
или по-дълъг срок, като съобразно константната съдебна практика, 3-
годишният срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ започва да тече след изтичане на срока по
чл. 487, ал. 1 ТЗ. В случая е уговорен по-къс срок записът е издаден на
05.06.2016г. а е предявен на 05.01.2017г., когато е уговорен и падежът. Ето
защо и тригодишният срок е започнал да тече от тази дата и изтича на
05.01.2020г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
5
20.05.2021г., т.е повече от една година след изтичане на тригодишния
давностен срок. Няма данни да са предприемани други действия, които да
спират или прекъсват давността. Поради това и съдът счита, че към момента
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането е било погасено,
поради изтичането на предвидената в закона давност. Искът по чл.422 от ГПК
е подаден на 23.07.3021г. Макар и продължение на заповедното производство,
с иска по чл. 422 от ГПК съществуването на материалното право не се
установява само към минал момент, а се съобразяват и фактите от значение за
спора към момента на формиране на силата на пресъдено нещо. Ето защо
няма как да се отрече изтеклата погасителна давност, прекъсната едва с
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е прекъснало давността. Това е приетото и в т. 14 от
ТР № 2/26.06.201 г. по тълк. д № 2/2013 г. на ОСГТК: "Новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането. "
Предвид изложеното искът по чл.422 от ГПК за установяване на
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
№1992/01.06.2021г. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, като погасен по давност.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на ПлРС, е валидно, допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, а
делото решено в указания по-горе смисъл, като се отхвърли предявения иск.
При този изход на процеса следва на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Л.. Й. М. да
бъде осъдена да заплати на Л. П. П. и АН. Й. Т. сумата от 862лв. – разноски за
двете съдебни инстанции.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.271 ал.1 от ГПК Решение № 253/23.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 4888/2021 г. по описа на ПлРС изцяло, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.. Й. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „***“
6
(***) **, ет.***, ап.***, общ. ***, обл. С. против Л. П. П., ЕГН **********,
гр. П., ул. „***“ 7, вх.***, ап.***, общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул.
„***“ *** общ. ***, обл. П. и АН. Й. Т. ЕГН ********** гр. П., ул. „***“ 7,
вх.***, ап.***, общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул. „***“ *** общ. ***,
обл. П. иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за
установено дължимостта на сумата от 4166 лв. представляваща задължение
по запис на заповед, издаден на 05.06.2016г. от Й.П., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №1992/01.06.2021г.
на осн. чл.417 т.10 от ГПК по ч.гр.д.№3195/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК от ГПК Л.. Й. М., ЕГН
**********, гр. С., ул. „***“ (***) **, ет.***, ап.***, общ. ***, обл. С. ДА
ЗАПЛАТИ на Л. П. П., ЕГН **********, гр. П., ул. „***“ 7, вх.***, ап.***,
общ. П., обл. П., постоянен адрес с. К., ул. „***“ *** общ. ***, обл. П. и АН.
Й. Т. ЕГН ********** гр. П., ул. „***“ 7, вх.***, ап.***, общ. П., обл. П.,
постоянен адрес с. К., ул. „***“ *** общ. ***, обл. П. сумата от 862лв. –
разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7