№ 658
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20251100604007 по описа за 2025 година
С определение № 10960, постановено в открито съдебно заседание на
19.05.2025 година по НЧД № 4946/2025 година Софийски районен съд при
условията на чл.306,ал.1,т.1 от НПК е определил по отношение на И. Х. В.
общо наказание между наказанията, наложени по НОХД 2263/2019 г. ; НОХД
36/2016 г. на РС – Стара Загора и по НОХД 8997/2019 г. по опис на СРС–
„лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от четири години. Съдът е присъединил на основание чл. 23,
ал. 3 от НК към така определеното общо най тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години, наказанието Глоба в размер на 100 лв.
наложено по НОХД 2263/2019 г. на РС – Стара Загора.
Недоволен от определението е останал осъденият И. В.. Твърди, че е
реабилитиран по право по присъдите по НОХД № 36/2016 година на РС Стара
Загора и по НОХД № 2263/2019 година, също на РС Стара Загора, поради
което и не е следвало да бъдат включвани в съвкупността.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се яви и не изпрати
свой представител. Делото се гледа в негово отсъствие.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспори частната
жалба.
Съдът, съобразявайки доказателствата, становищата на страните и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е „процесуално-допустима“, доколкото е депозирана от
активно-легитимирана страна и то в срок.
1
Разгледана „по същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.
Фактите, имащи отношение за правилното решаване в производство по
чл.306,ал.1,т.1 НПК са изцяло свързани с актуалната съдимост на лицето, по
отношение на което се извършва процедурата и изцяло установими от
приложената официална справка за съдимост.
От отразеното в нея е видно следното:
Въззивният жалбоподател И. Х. В. е осъждан общо три пъти, две от
които за престъпления по чл.316, във вр. с чл.308 от НК и едно за
престъпление по чл.324,ал.2 от НК.
Въззивният съд тук ще се съгласи с решението на първоинстанционния,
че доколкото всяко едно от деянията по трите осъждания са осъществени
преди влизане в сила, на което и да е от тях, то обективните условия на
чл.23,ал.1 от НК са налице.
Най-рано извършеното деяние е това по НОХД № 8997/2019 година на
Софийски районен съд и присъдата, постановена по него е влязла в сила
последна от трите – на 13.02.2025 година
Същевременно, въззивната инстанция не е съгласна с възраженията на
защитата, че осъжданията по НОХД № 36/2016 година на РС Стара Загора и
по НОХД № 2263/2019 година, също на РС Стара Загора са били
реабилитирани, поради което и не могат да бъдат групирани в общо
наказание.
Тези доводи на защитата не намират опора в доказателствата и в Закона.
Реабилитацията „по право“, каквото е оплакването и твърдението на
защитата при „условно“ осъждане настъпва след изтичане на изпитателния
срок по него, ако в рамките на същия осъденият не е извършено друго
престъпление.
Първата влязла в сила присъда по отношение на В. е по НОХД №
36/2016 година – на 16.05.2018 година и с нея му е наложено наказание от две
години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири
години. Формално този срок е изтекъл на 16.05.2022 година, но тази
„реабилитация“ щеше да има значение и да произведе действие, ако всички
други деяния, подлежащи на групиране бяха извършени след настъпването й.
Тогава нямаше да има основание тя да бъде включвана в група с други
наказания, защото изобщо нямаше да са налице предпоставките за това.
В случая обаче се установява обратното – присъдата е влязла в сила,
докато по отношение на В. вече са се водили други две наказателни
производства, а изпитателният срок е изтекъл във времето, когато по
отношение на него вече е имало втора влязла в сила присъда – тази по НОХД
№ 2263/2019 година на РС Стара Загора, по която също е течал изпитателен
срок на условно осъждане и същевременно е продължавало наказателното
производство по НОХД № 8997/2019 година на СРС.
Разпоредбата на чл.86,ал.2 от НК изрично забранява повторна
реабилитация по право и при установените факти, за В. е съществувала
единствената възможност да реабилитира осъжданията си по реда на
чл.87,ал.1 от НК. Дори и да беше направено отразяване върху бюлетина за
съдимост на В., че осъждането по НОХД № 36/2016 година е реабилитирано
2
по право, то при установяване на посочените по-горе факти, налагащи
„съдебна реабилитация“ отбелязването следваше да бъде заличено. При
реабилитацията по чл.87,ал.1 от НК едно от задължителните условия е да няма
висящо наказателно производство за престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, а както вече съдът спомена – производството по НОХД 8997/19
година е протичало в СРС. Да не говорим, че и срокът от три години след
изтичане на изпитателния срок по двете осъждания също не е бил изтекъл.
Двата института „реабилитация“ и „групиране на наказания“ се
прилагат независимо, като се съобразяват правилата за всеки от тях, а
съотнА.нето им един към друг зависи от последователността на настъпване на
основанията за прилагането им.
Аргумент за становището си съдът черпи и от разпоредбата на чл.25,ал.4
от НК, съобразно която, когато по една или повече от присъдите лицето е било
освободено от изтърпяване на наказание по реда на чл.66 от НК, въпросът за
изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне, т.е.
при определянето именно на общото наказание. Така законодателят е дал
възможност на съда дори и в производство по чл.25 НК да промени режима на
наказанието като от условно го „трансформира“ в такова за ефективно
изпълнение. Обосновано районният съд не е сторил такава промяна, а
приемайки, че и с „условно“ осъждане ще се изпълнят целите на чл.36 от НК е
постановил изпитателен срок.
В случая районният съд е определил общото наказание „лишаване от
свобода“ до размера на най-голямото – две години и е определил изпитателен
срок от четири години, също съвпадащ с най-големия от двете, което е
решение, съобразено със закона и подлежи на потвърждаване.
Определението е правилно и в частта, с която е присъединено
наказанието „глоба“.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № № 10960, постановено в
открито съдебно заседание на 19.05.2025 година по НЧД № 4946/2025 година
Софийски районен съд като законосъобразно и правилно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3