О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 19.09.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1461 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на А.Н.С. и О.А.С., и двамата чрез адв. Кр. М срещу решение №3372/19.07.2019г.,
постановено по гр.д. №12272/18г. по описа на ВРС, 40 с-в, с коeто са били отхвърлени
исковете им срещу „МИГ МАРКЕТ“ООД за установяване на нищожност на договор,
евентуално на клауза от него и връщане на платеното по недействителното
задължение, евентуално за присъждане на обезщетение за неоснователно
обогатяване поради заплащане на суми събиране неоснователно като цена на услуга
по поддържане и управление на общи части на апартаментен хотел.
Жалбата вх.№53708/23.07.19г.
е депозирана преди връчването на обжалваемия акт и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата, чрез
пълномощника си адв. Р.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л. 9 от делото на първа инстанция и л.54 от настоящото
дело). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт. Жалбоподателите имат интерес от упражняване на право на жалба срещу
решение, с което са отхвърлени всички техни искове. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса по съединените установитилна и осъдителна претенции е внесена.
Жалбата е надлежно администрирана. Не се установяват допуснати процесуални
нарушения по обуславящи необходимост от служебно отстраняване на пороци по редовността
на сезирането на съда.
Доклад по жалбата:
В жалбата си,
недоволните ищци обосновават неправилност
на изводите относно съдържанието на легалното определение за затворен жилищен
комплекс и неотносимостта на специалните изисквания на ЗУЕС към уговарянето на
услуги, извършвани по общите части на етажната собственост и подобрения върху
терена. Излагат оплаквания за нищожност на съдебното решение, като считат, че
съдържанието му не е израз на вътрешно убеждение на подписалия го съдия, а на
волята на друго некомпетентно лице. Отделно сочат, че съдът е разгледал иск с
предмет, различен от посочения от ищците, като не е отчел, че договорът е
описан в исковата молба като сключен само за сграда А, а не за целия комплекс
от две сгради и претендираната нищожност се основава на уговорката за услуги,
касаещи само общите части. Според въззивниците, поради подмяната на
съдържанието и обема на сделката съдът е
произнесъл недопустимо решение по непредявен иск. Считат че при формиране на
мотивите си, съдът по недопустим начин е пренебрегнал вече формирана сила на
пресъдено нещо относно режима на етажна собственост на двата корпуса на
апартаментния хотел и като не е зачел влезли в сила решения е пререшил спора с
недопустим акт. Евентуално сочат и оплаквания за неправилно установени факти
относно съдържанието на уговорените услуги и обекта им(само общите части от сграда
А, а не и общия терен и съседната сграда Б), игнориране на посоченото в самия
договор законово основание и предварителните уговорки между страните, срокът на
договора и отчитането на изпълнение чрез дейности, извършени за обслужване на
двете сгради и застраховането на имоти, без връзка с услугата по общите части.
Неправилна според въззивниците е констатацията за сключени договори за всички
апартаменти и за утвърждаване на практика по такова договаряне от 2009г, при
игнориране на факта, че самия ответник като собственик не е заплащал никакви
суми за свои обекти в същата сграда и че
ги е регистрирал като хотел. Оплакванията на въззвиниците се отнасят и към
неправилно установените факти при пренебрегване на заключения на експерти,
относно контролирания достъп от 2012г, предоставения на ищците като собственици
чипове за достъп и техническите характеристики на терена, наличното застрояване
и разполагане на съоръжения в прилежащата към сградата площ, достъпа до тях и
предназначението им. Неправилно установените факти, според въззивниците, са
опорочили и правните изводи за валидност на спорната сделка. Поддържат доводите
за липса на всички характеристики, изисквани от закона за затворен жилищен
комплекс: повече от една сграда в етажна собственост в общ терен; контролиран
достъп, изключващ ползването на обекти от комплекса( вкл. магазина и жилищните
части от сградата) от външни лица, вкл.
и клиенти на хотелиер; сигурна възможност само на собствениците да се ползват
от двора и обектите в него; обвързването на всички индивидуално обособени
обекти с вписани договори за поддръжката и управлението на комплекса;
предварително намерение на инвеститора на строителството за затварянето на
комплекса и проектирането му като жилищен.
На тези доводи въззивниците
основават претенцията си за нищожност поради противоречието на договора с
изискванията на специалния закон за уговаряне на поддръжка на общи части в
затворен комплекс и поради нарушаването на специалните правила за управлението
на общи части в обикновена етажна собственост и поемането на разходите по тази
дейност от всеки от етажните съсобственици и конституционната забрана за
договаряне на такси.
Отделно от тези
оплаквания, се сочат и неправилните изводи относно допустимото свободно
договаряне на услуги извън тези по поддръжката на общите части. Въззвиниците
сочат, че задължението за плащане е фиксирано като цяло без да са разграничени
дейностите на изпълнителя, а и при сключването на договора на собствениците не
е предоставен избор на услуги извън общите части именно защото е бил
предназначен да бъде задължителен и противопоставим като договор за управление
на общи части от затворен комплекс. Финансирането на други услуги, ползващи и
друга част от сградата и обекти индивидуална собственост на други лица чрез
събираната цена от изпълнителя, както и финансирането на възложената охрана за
ограничаване на достъп по указание на изпълнителя на договора в нарушение на
правата на етажните собственици, според въззивниците също опорочава сделката.
Като считат че са доказали претенциите си, молят евентуално в случай, че съдът
не прогласи нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт, да ги
уважи в цялост след като отмени неправилното решение.
Въззиваемата страна
„МИГ МАРКЕТ“ООД чрез пълномощника си оспорва оплакванията относно валидността и
допустимостта на решението, като сочи, че съдебният акт изразява ясно и
разбираемо волята на своя автор, действал в надлежен състав като компетентен
съд, като позоваване на утвърдена практика не може да се приравни на липса на
вътрешно убеждение. Сочи, че предходния спор е воден между други страни и с
друг предмет и установените при разглеждането му факти не са нито отречени,
нито признати с обвързваща съда сила. Следвало е да се зачита само диспозитива
на решението за отмяна на незаконосъобразно решение на етажни собственици, но
не и мотивите, въз основа на които е прието това решение. Отделно счита, че в предходното дело не е била отречена
тезата за наличие на затворен комплекс само по отношение на етажната
собственост, формирана в сграда А и съответно настоящия спор не е пряко
обусловен от предходния процес. Подробно въззиваемия излага и доводите си по
оспорените фактически констатации в обжалваното решение, като сочи, че правилно
са установени всички елементи, възприемане в установената съдебна практика като
необходими характеристики на затворения комплекс в корпус А(изградена от
инвеститора сграда в един парцел, ограждането на наличните постройки и
съоръжения, вкл. и притежавани от инвеститора басейн и обслужващи го помещения,
детска площадка, фитнес, алеи, кътове за отдих
и озеленяване, трафопост), предоставени за ползване според уговорката с
инвеститора негови обекти в сградата (бар-ресторант, зала за игри, детски кът,
конферентна зала, закрит фитнес), контролиран достъп чрез компютърни чипове,
денонощна охрана и видеонаблюдение. Оспорват се доводите за ограничаване на
достъпа на етажните собственици до индивидуалните обекти на инвеститора, като
се сочи, че изпълнителят на договора е лимитирал предоставяне на уговорената
услуга по ползването им според плащането на цената. Отделно въззиваемия се
позовава на комплексния характер на договора, включващ както поддръжката и
управлението на общите части, така и други услуги, предоставени от изпълнителя
чрез собствените му обекти и допълнителни услуги по оптимизиране на ползването
на собствения на възложителите обект въз основа на свободно договаряне без
наличие на специални законови правила за тези дейности. Като счита за доказано
и правилно установено липсата на правно или фактическо ограничаване на целения
с този договор резултат(поддържане на луксозна и сигурна среда за обитаване над
обема, гарантиран от закона за отделен етажен собственик) и следващия от това
извод за валидност на сделката, моли да се потвърди правилното решение ,с което
исковете за установяване на нищожност и обусловеното от нея връщане на
получената от изпълнителя престация са отхвърлени.
Страните
претендират насрещно за определяне на разноски във въззивна инстанция.
Всички доводи на
насрещните страните възпроизвеждат тезите им в първа инстанция.
По доказателствата:
Във връзка с
оплакването за неустановен факт по
поведението на инвеститора, наложил принудително договаряне като довод за
опровергаване на свободната воля на възложителя при сключване на договора и
доброволното му изпълнение, въззивниците сочат писмено доказателство, което в
нарушение на процесуалните правила не е било прието от първата инстанция.
Видно от протокола
от открито заседание на 20.06.2019г, представителят на ищците е поискал да се
приеме като писмено доказателство неподписан документ, представляващ адресирано
до етажните собственици съобщение относно реда за ползване на асансьора. Сам по
себе си този документ не може да установи нито автора си, нито обстоятелствата
при които е съставен. Именно тези факти обаче определят дали такъв документ
може да бъде отнесен към спора и дали искането за приобщаването му към
доказателствата е направено в рамките на процесуалните срокове. Въззивният съд
не намира основание да зачете този документ като новосъздаден или новооткрит от
страната, доколкото не е датиран и съответно не е доказано, че страната не е
можела да се снабди с него в срока за посочване на доказателства в първото по
делото заседание. Отделно от това за доказването на факта на ограничаване на
достъп до съоръжения в процесната сграда чрез електронен по делото вече са
посочени и събрани други доказателства, а и ответното дружество не оспорва, че
е обвързвало предоставянето на услугите в комплекса с легитимирането на обитателите му с електронни
ключове (чипове и карти). В този смисъл фотокопието от документа, дори и да е
съставен през 2019г и да е узнат от ищците непосредствено преди заседанието, в
което е представен, не е необходимо доказателство и събирането му не се налага.
Тъй като въззивният съд достига до извод, идентичен с произнасянето на първата
инстанция, не е налице основание за допускане на ново доказателство в хипотеза
на чл. 266 ал.2 ГПК.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на А.Н.С. и О.А.С.,
и двамата чрез адв. Кр. М срещу решение №3372/19.07.2019г., постановено по
гр.д. №12272/18г. по описа на ВРС, 40 с-в, с коeто са били отхвърлени исковете
им срещу „МИГ МАРКЕТ“ООД за установяване на нищожност на договор, евентуално на
клауза от него, както и за връщане на сумите от 5209.54лв на първия ищец и
2509.544лв на втория ищец, платени от всеки от тях по недействителното
задължение, евентуално за присъждането на същите суми като обезщетение за
неоснователно обогатяване поради заплащане на суми събиране неоснователно като
цена на услуга по поддържане и управление на общи части на апартаментен хотел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за приемане на писмен документ, представляващ фотокопие на съобщение до
етажни собственици.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 20.11.2019г от 14.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощници адв. М и адв. Р.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззивника да се приложи преписа от
отговора(наличен към корицата на делото).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.