Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.10.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ЛУКАНОВ
Мл. съдия ГАБРИЕЛА Л.
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 13202 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 175984 от 19.07.2017г. по гр.д. № 55510/2015г. Софийски районен
съд, 34 състав осъдил на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Б.М.Я., ЕГН **********, в качеството му на
законен правоприемник на починалия в хода на производството първоначален
ответник М.П.Я., да заплати на М.К.Т., ЕГН **********, Р.К.Т., ЕГН **********, Б.А.Л.,
ЕГН **********, В.А.Р., ЕГН **********, А.С.М., ЕГН **********, Н.С.М., ЕГН **********,
Е.К.К., ЕГН **********,
Б.П.Т., ЕГН **********, В.С.Т., ЕГН **********, и А.Т.К., ЕГН **********, сумата
от 19 462.00 лв., разпределена, както следва: на М.К.Т. - 608.19 лв.; на Р.К.Т.
- 608.19 лв.; на Б.А.Л. – 1 216.38 лв.; на В.А.Р. – 1 216.38 лв.; на А.С.М. -
608.19 лв.; на Н.С.М. - 608.19 лв.; на Е.К.К. – 4 865.49
лв.; на Б.П.Т. – 2 432.75 лв.; на В.С.Т. – 2 432.75 лв., и на А.Т.К. – 4 865.49
лв., представляваща обезщетение за ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1941.717
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010г. на АГКК, находящ се в гр. София, район „Витоша“, Бояна, с
площ от 391 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1941.516,
68134.1941.709, 68134.1941.1092, 68134.1941.1035, 68134.1941.775, с номер по
предходен план - пл. № 717, кв. 1 по плана на гр. София, местност „Кв. Бояна“,
район „Витоша“, Столична община, при съседи: улица, УПИ I – За ресторант,
поземлен имот № 515, имот пл. № 515 и имот пл. № 911, за периода 01.11.2010г. -
19.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на исковете - 14.09.2015г., до окончателно погасяване на задълженията, като
отхвърлил исковете за разликата над сумата от общо 19 462 лв. до сумата от общо
20 040 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищците разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2
584.83 лв., а ищците – да заплатят на ответника разноски в размер на 17.31 лв.,
съразмерно с отхвърлената част.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б.М.Я., който го
обжалва в осъдителните части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. По делото не се установило кумулативното наличие на всички
предпоставки от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като не било доказано,
че въззивникът е владял процесния имот. Неправилно първостепенният съд приел,
че релевираното от ответника в открито съдебно заседание на 08.02.2017г. възражение
за погасяване по давност на част от вземанията е несвоевременно направено. Районният
съд не взел предвид характеристиките на извършените по делото процесуални
действия. Съобразно дадените от СРС указания, ищците конкретизирали претенциите
си спрямо конституираните нови двама ответници – правоприемници на
първоначалния. От ищците било уточнено, че претендират по ½ от сумите от
всеки от ответниците, а след прекратяване на производството по отношение на А.Я.поради
направен от същата отказ от наследството на починалия й баща, по реда на чл.
214 ГПК било допуснато увеличение на исковете срещу правоприемника Б.Я..
Изменението на иска имало действие занапред, а при увеличаване на иска се
считало, че горницата над първоначално предявения размер е предявяване на нов
иск и има последици от датата, на която е направено. Поради това и с отговора
на исковата молба не могло да бъде направено възражение за погасителна давност.
Неправилен бил и допълнителният довод на първостепенния съд, че при предявен
частичен иск давността спира да тече не само за предявената част, но и за
непредявената. Освен това в случая исковете не били предявени като частични и
цитираната от СРС практика била неотносима. Ето защо правопогасяващото
възражение на ответника било своевременно направено и основателно, като се
излагат съображения относно размера на дължимите обезщетения при приемане да е
приложима кратката тригодишна, респ. общата петгодишна давност. Моли съда да
отмени решението в атакуваните осъдителни части и вместо него постанови друго,
с което да отхвърли изцяло исковете, евентуално – да го отмени частично
съобразно релевираното възражение за погасителна давност. Претендира разноски,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Съображения излага в писмена защита от 11.10.2019г.
Въззиваемите страни М.К.Т., Р.К.Т.,
ЕГН **********, Б.А.Л., последната починала в хода на въззивното производство и
на нейно място конституирани наследниците й по закон Л.Л.Б.,
ЕГН **********, син, и по право на заместване Р.Р.Л.,
ЕГН **********, внук, и Л.Р.Л., ЕГН **********, внук, В.А.Р., А.С.М., Н.С.М., Е.К.К., последната починала в хода на въззивното производство и
на нейно място конституирани наследниците й по закон С.С.К.,
ЕГН **********, дъщеря, и Г.С.К., ЕГН **********, син, Б.П.Т., В.С.Т. и А.Т.К.,
с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба и молят съда
да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендират разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излагат в
писмена защита от 07.10.2019г., уточнена с молба от 08.10.2019г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно
активно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявени от М.К.Т.,
Р.К.Т., Б.А.Л., В.А.Р., А.С.М., Н.С.М., Е.К.К., Б.П.Т.,
В.С.Т. и А.Т.К. срещу М.П.Я., за сумата от общо 20 040 лв., представляваща
обезщетение за ползване от ответника без основание в периода 01.11.2010г. -
19.06.2015г. на собствен на ищците недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1941.717 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на АГКК, находящ се в гр. София,
район „Витоша“, Бояна, с площ от 391 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори
68134.1941.516, 68134.1941.709, 68134.1941.1092, 68134.1941.1035,
68134.1941.775. Съобразно квотата си в собствеността, всеки от ищците е
претендирал осъждане на ответника М.Я. да му заплати, както следва:
М.К.Т., като собственик на 1/32 идеална част – 626.25 лв.;
Р.К.Т., като собственик на 1/32 идеална част – 626.25 лв.;
Б.А.Л., като собственик на 1/16
идеална част – 1 252.50 лв.;
В.А.Р., като собственик на 1/16 идеална част – 1 252.50 лв.;
А.С.М., като собственик на 1/32 идеална част – 626.25 лв.;
Н.С.М., като собственик на 1/32 идеална част – 626.25 лв.;
Е.К.К., като собственик на 1/4 идеална част –
5 010 лв.;
Б.П.Т., като собственик на 1/8 идеална част – 2 505 лв.;
В.С.Т., като собственик на 1/8 идеална част – 2 505 лв., и
А.Т.К., като собственик на 1/4
идеална част – 5 010 лв.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба в съда на 14.09.2015г. до окончателното плащане.
В хода на първоинстанционното производство, на 02.12.2015г. ответникът М.П.Я.
е починал. Съгласно представеното удостоверение за наследници от 07.01.2016г.,
издадено от Столична община /л. 47 от делото на СРС/, наследници по закон на
починалия ответник са А.М.Я., дъщеря, и Б.М.Я., син.
С разпореждане от 14.01.2016г. районният съд незаконосъобразно указал на
ищците да посочат дали претендират ангажиране отговорността на ответниците
солидарно или разделно, да конкретизират каква част от вземането се претендира
от всеки един от ответниците и посочат конкретната му стойност, с
предупреждение, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.
Указанията са изпълнени от ищците с молба от 29.01.2016г. и с определение
от 02.02.2016г. районният съд конституирал в
качеството на ответници наследниците по закон на починалия ответник.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, конституираните
по реда на чл. 227 ГПК наследници по закон на М.Я. оспорили предявените искове
по основание и размер. А.М.Я. релевирала възражение, че се е отказала от
наследството на баща си, който отказ е вписан в особената за това книга на СРС
под № 1260/11.12.2015г. Искали са от съда да отхвърли предявените искове.
Възражение за погасяване по давност на вземанията не е релевирано с отговора.
В проведеното на 08.02.2017г. първо открито съдебно заседание в първата
инстанция районният съд отменил определението си от 02.02.2016г.
в частта, с която като ответник в производството е конституирана А.М.Я..
Предвид изявлението на процесуалния представител на ищците, че при наличието на
отказ от единия наследник се е увеличил дела на другия и Б.Я. по правилото на
чл. 227 ГПК и ЗН дължи на ищците целите размери на претендираните суми,
районният съд счел, че това изявление представлява искане за изменение на
исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и допуснал такова с нарочно определение.
В същото заседание процесуалният представител на ответника Я., предвид допуснатото
изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК, релевирал възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните осъдителни
части. Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното
решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а като краен резултат намира решението за
правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член, това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за
неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са:
обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които
нормално би направил; липса на правно основание за имотното разместване. В
случай, че се претендира обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот,
преюдициален за спора е въпросът дали ищецът е собственик на имота – само ако е
титуляр на правото на собственост, той би могъл да обеднее в резултат ползването
на имота му от трето лице без основание.
В случая в влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 382/2009г. на СРС, 37 състав, частично отменено с
решение № 219/11.11.2013г. по гр.д. № 2545/2013г. на
ВКС, Второ ГО, спорът относно собствеността на процесния имот е решен със сила
на пресъдено нещо, като М.П.Я. е осъден да предаде на ищците, респ. на техни
праводатели, владението на същия имот. От съвкупната преценка на приетите по
делото влязло в сила решение от 16.05.2014г. по гр.д. № 12578/2011г. на СРС, 41
състав и протокол за въвод във владение от 19.06.2015г., както и показанията на
разпитаните в първата инстанция свидетели Д.П. и С.П.следва безпротиворечив извод,
че в процесния период 01.11.2010г. – 19.06.2015г. собственият на ищците
недвижим имот е ползван от праводателя на ответника – първоначалният ответник М.Я..
Дали конституираният по реда на чл. 227 ГПК ответник Б.Я. е ползвал имота е ирелевантно
за спора, доколкото неговата отговорност се претендира в качеството му на
правоприемник на починалия ответник М.Я., за задължения в наследството на
последния. По делото не се твърди и не се установява ползването на имота от
праводателя на ответника-въззивник в процесния период да е осъществявано на
правно основание, поради което предявените искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД са основателни и правилно са уважени от районния съд съобразно
неоспореното заключение на СТЕ до размер от общо 19 462 лв. и квотите в
съсобствеността на всеки от ищците.
Доводите във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно ясната разпоредба на чл. 227 ГПК, когато страната умре или
юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава
с участието на правоприемника. След констатацията за настъпилата в хода на
делото смърт на ответника М.Я., районният съд незаконосъобразно е дал на ищците
указания да отстраняват нередовности на исковата молба, от каквито тя не е
страдала, нито такива нередовности могат да възникнат при настъпилото в хода на
делото правоприемство на страната на ответника. Дали отговорността на
правоприемниците – наследници по закон е солидарна или разделна следва от
закона – чл. 60, ал. 1 ЗН. Пак от закона следва и за каква част от задълженията
в наследството отговорят наследниците -
чл. 5 и сл. ЗН. Ето защо с молбата от 29.01.2016г., с която, въпреки че
правилно са се позовали на ЗН, ищците все пак са уточнили каква част от
вземанията претендират от всеки от двамата наследници по закон на починалия
ответник, не е заявено изменение на исковете. Съответно не представлява такова
изменение, респ. увеличение на исковете изявлението на процесуалния
представител на ищците в откритото съдебно заседание на 08.02.2017г., че
предвид установения вписан отказ от А.Я.и отмяната на определението за
конституирането й по реда на чл. 227 ГПК, конституираният по същия ред
наследник Б.Я., чиито дял от наследството се е увеличил с частта на отреклия се
/чл. 53 ЗН/, следва да отговаря за целите претендирани размери на претенциите
като единствен правоприемник на починалия в хода на делото ответник. Както
правилно се поддържа и от въззиваемите в отговора на въззивната жалба и в
писмената им защита, производството по установяване на правоприемниците на
починалата страна не съставлява изменение на иска, не съставлява предявяване на
нов иск, нито уточняване на исковата молба, нито последната има някакви пороци,
които да бъдат отстранявани по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. По делото не е било
налице нито увеличение на иска, нито предявяване на частичен иск, поради което
доводите в жалбата в тази връзка са неотносими за спора.
Поради това и релевираното от ответника
в проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция възражение за
погасителна давност за „увеличената“ част от исковете, каквото увеличение не е налице,
е преклудирано по силата на чл. 133 ГПК и не следва да се обсъжда.
Крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
атакуваните части като правилно. Това обосновава и извод за присъждане на разноски
в посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемите. Доказано
направените такива са в размер на 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение,
което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175984 от 19.07.2017г., постановено по гр.д. № 55510/2015г. на
Софийски районен съд, 34 състав в обжалваните осъдителни части, с които на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Б.М.Я., ЕГН **********, конституиран по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на първоинстанционното
производство ответник М.П.Я., е осъден да заплати на М.К.Т., ЕГН **********, Р.К.Т.,
ЕГН **********, Б.А.Л., ЕГН **********, последната починала в хода на
въззивното производство и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституирани
наследниците й по закон Л.Л.Б., ЕГН **********,
син, и по право на заместване Р.Р.Л., ЕГН **********,
внук, и Л.Р.Л., ЕГН **********, внук, В.А.Р., ЕГН **********, А.С.М., ЕГН **********,
Н.С.М., ЕГН **********, Е.К.К., ЕГН **********, последната
починала в хода на въззивното производство и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон С.С.К.,
ЕГН **********, дъщеря, и Г.С.К., ЕГН **********, син, Б.П.Т., ЕГН **********, В.С.Т.,
ЕГН **********, и А.Т.К., ЕГН **********, сумата от 19 462.00 лв.,
разпределена, както следва: на М.К.Т. - 608.19 лв.; на Р.К.Т. - 608.19 лв.; на Б.А.Л.,
последната починала в хода на въззивното производство и на нейно място по
реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Л.Л.Б., ЕГН **********, син, и по право на заместване Р.Р.Л., ЕГН **********, внук, и Л.Р.Л., ЕГН **********, внук –
1 216.38 лв.; на В.А.Р. – 1 216.38 лв.; на А.С.М. - 608.19 лв.; на Н.С.М. -
608.19 лв.; на Е.К.К., последната починала в хода
на въззивното производство и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституирани
наследниците й по закон С.С.К., ЕГН **********,
дъщеря, и Г.С.К., ЕГН **********, син – 4 865.49 лв.; на Б.П.Т. – 2 432.75 лв.;
на В.С.Т. – 2 432.75 лв., и на А.Т.К. – 4 865.49 лв., представляваща обезщетение
за ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1941.717 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на
АГКК, находящ се в гр. София, район „Витоша“, Бояна, с площ от 391 кв. м, при
съседи: имоти с идентификатори 68134.1941.516, 68134.1941.709, 68134.1941.1092,
68134.1941.1035, 68134.1941.775, с номер по предходен план - пл. № 717, в кв. 1
по плана на гр. София, местност „Кв. Бояна“, район „Витоша“, Столична община,
при съседи: улица, УПИ I - За ресторант, поземлен имот № 515, имот пл. № 515 и
имот пл. № 911, за периода 01.11.2010г. - 19.06.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете - 14.09.2015г., до
окончателно плащане, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Б.М.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на М.К.Т., ЕГН **********, Р.К.Т., ЕГН **********, Л.Л.Б., ЕГН **********, Р.Р.Л., ЕГН
**********, Л.Р.Л., ЕГН **********, В.А.Р., ЕГН **********, А.С.М., ЕГН **********,
Н.С.М., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН **********, Г.С.К.,
ЕГН **********, Б.П.Т., ЕГН **********, В.С.Т., ЕГН **********, и А.Т.К., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата от 1 500.00
лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части
решението по гр.д. № 55510/2015г. на Софийски районен съд, 34 състав е
влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.