№ 13661
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110110655 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗД „Б“ АД
срещу С, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2913,40 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета №1..... ведно с ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв. за настъпило на 06.12.2019 г. ПТП от виновно и
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.02.2023 г.,
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 06.12.2019 г. в гр.
София, при движение по ул. „Крикор Азарян“, пред блок 23, водачът на лек
автомобил с марка и модел „Ф“, рег. № С, попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени
имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП
имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица №Е........ По заведената пред ищеца преписка по щета
№ 1..... и след направен опис на повредите е определено и изплатено
обезщетение в размер на 2913,40 лв., ведно с ликвидационни разноски в
размер на 25 лв. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното
обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност
за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности
по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане
1
на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Счита за недоказано наличието на влязъл в сила застрахователен договор
между страните поради липсата на задължителен реквизит в договора, а
именно подписите на страните. Поддържа, че ищецът не е доказал
заплащането на застрахователните премии, поради което не било доказано и
съществуването на застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Поддържа, че не са налице
доказателства за наличието на процесното препятствие. Счита, че водачът на
увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за
движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост.
Поддържа, че изплатеното обезщетение е прекомерно. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното
средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Моли за
отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради
съпричиняване от страна на водача на автомобила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на
ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на
необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива
неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за
положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с
резултата.
По делото е представена застрахователна полица №Е....... със срок на
2
валидност от 12.10.2019 г. до 11.10.2020 г. за имуществено застраховане,
сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „Ф“ с рег.№С, за което
са положени подписи на страните по договора, поради което възражението на
ответника, че не е спазена предвидената от законодателя в чл. 344 КЗ писмена
форма за действителност е неоснователно. С подписването на договора
застрахованото лице е декларирало, че се е запознало, получило и е приело
общите условия по застраховка „Автокаско“, поради което непредставянето
им от страна на ищеца по делото доколкото няма спор относно това дали се
касае за покрит риск не рефлектира върху установяването на обстоятелствата,
които са разпределени в негова доказателствена тежест. По делото е прието
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, според което след
извършена проверка в счетоводствто на ищеца е установено, че
застрахователната премия в размер на 289,39 лева е заплатена на 12.10.2019
г. от задълженото лице. Предвид това съдът намира, че се установява
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество.
За установяване механизма на настъпилото произшествие са събрани
писмени доказателства, сред които и протокол за ПТП №......... г. съставен от
мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща
доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия,
както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените
му възприятия. В тази връзка полицейският служител пряко е констатирал
процесната неравност на пътното платно, както и състоянието на процесния
автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща
доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на
необезопасена шахта на пътното платно на ул. „Проф. Крикор Азарян“ в
посока от кв. Студентски град към ж.к Манастирски ливади, както и видими
щети по автомобила. Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от
съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно
автотехническата експертиза. От нея се установява, че водачът на лек
автомобил ‚Ф“ с рег. №С движейки се по ул. „Проф. Крикор Азарян“ в посока
от кв. Студентски град към ж.к Манастирски ливади и срещу бл. №23
преминава през необезопасена и нобозначена шахта на пътното платно с
отворен капак, вследствие на което водачът губи контрол върху автомобила,
отклонява се наляво по посока на движение и самокатастрофира в предпазна
ограда и колче. Ето защо възраженията на ответника за липса на
доказателства за сочения от ищеца механизъм съдът намира за
неоснователни.
В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Н. Н. - водач на увредения
автомобил, който посочва, че движейки се по неосветена улица на пътя е
изникнало препятствие. Преминал през една шахта и колата подскочила и
отишла встрани към бордюра. Посочва, че извикал полиция и двамата
удостоверили наличието на шахта на пътя. Посочва, че се е движил с около
3
60 км/ч и е бил сам на пътното платно. В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. Наведените
от ответника възражения, че е налице разминаване между твърденията в
исковата молба за наличието на дупка на пътното платно и установеното
препятствие шахта, съдът намира за неоснователно доколкото се касае за
неравност на пътя, стопанисван от С, независимо чия собственост твърди да
са шахтите, разположени на платното за движение. Отделно от това
регресното право на ищеца е по отношение на виновно причинилия щетите на
основание необезопасен участък (дупка, шахта, ограда).
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
описаните от ищеца вреди –предна броня, преден ляв калник, ляв фар, десен
фар , предна ходова част - са в причинна връзка с настъпилото на 06.12.2019 г.
произшествие.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил ‚Ф“ с рег.
№С при ищеца е била заведена щета с №1....., по която след направена оценка
на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер на 2913,40
лева. За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от
ответника, платежно нареждане от 02.03.2020 г. в полза на собственика на
автомобила.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице
основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното
право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от
ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е
осъществило произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че
същият се стопанисва и поддържа от С. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските
пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е
определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно С като собственик на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия
по пътната настилка, включително и шахти. Същото се обосновава и от
факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят неравността в пътното платно, като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.
4
Установената неравност по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото
не се твърди, а и не се установи, че тази шахта е била обезопасена с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да
е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
служителите на ответника, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от
водача управлявал застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения
ответникът, който носи тежестта не е представил никакви доказателства. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до
попадането му в процесната шахта. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената
и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Възраженията на ответника, че водачът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като се е движил с
превишена скорост, останаха недоказани. Липсват данни щетите по лекия
автомобил да се намират в причинна връзка именно със скоростта, с която се
е движил водача, както и такива, че при движение със съобразена скорост
щетите по лекия автомобил е нямало да настъпят. Ето защо и съдът приема,
че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана, получена от ответника на 11.08.2021 г.
ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания лек автомобил „Ф“ с рег. №С
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 5572,91
лева. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер
на 2913,40 лева, която сума е в по–нисък размер от установения дължим
такъв за възстановяване на уврежданията, поради което следва да се присъди
в цялост на ищеца. Съдът намира, че сумата 25.00 лева, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, поради което следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер
на дълга възлиза на 122.65 лева. При това положение регресната претенция на
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по
5
основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което
ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му
заплати сумата в размер на 847,54 лева, от които 117,54 лева за държавна
такса, 550,00 лева за депозити за вещо лице, депозит за свидетел – 80,00 лева
и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, ЕИК ....... с адрес гр. С да заплати ЗД „Б“ АД ЕИК .........
със седалище и адрес на управление: гр. С на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2913,40 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по
щета №1..... ведно с ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. за
настъпило на 06.12.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на неравност на пътното
платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 28.02.2023 г., до окончателното
плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 847,54 лева
– разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6