№ 6*1
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110112636 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА”, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гАДРЕС, представлявано от изпълнителните директори М
С ГМ Г и В В И срещу С код по БУЛСТАТ: *****, представлявана от Кмета Й А Ф с адрес:
АДРЕС с която се иска дa бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
368.42 лева, от която 358.42лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета№ *****,
поради настъпило на 08.12.2016г., около 19:50 часа, в гр. София, на „О П“, на около 100 м.
преди изхода на „С Ш ПТП с увредено застраховано при ищеца МПС и 10.00лв. (десет
лева), представляващи ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане,за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК
по гр.д. №61208/2021 г. на СРС.
Ищецът сочи, че на 08.12.2016г., около 19:50 часа, в гр. София, на „О П“, на около 100
м. преди изхода на „С Ш, водачът Д. М. СП., при управление на лек автомобил марка „М“,
модел „****“, с рег. № ДК, нейна собственост, попада в необезопасено и несигнализирано
препятствие на Пното платно - дупка, с което реализира Пнотранспортно произшествие. От
транспортния инцидент са причинени материални щети на лек автомобил марка „М“, модел
„****“, с рег. № ДК, а за настъпилото Пнотранспортно произшествие е съставен Протокол за
ПТП № 1655317 от 08.12.2016г.
Твърди се, че към датата на събитието лек автомобил марка „М“, модел „****“, с рег.
№ ДК, собственост на Д. М. СП. е застрахован по застраховка „Каско” в ФИРМА” АД,
застрахователна полица № *****, със срок на валидност от 09.02.2016г. до 08.02.2017г.
Поддържа се, че е образувана ликвидационна преписка по щета № *****, при
извършения оглед на увреденото МПС са констатирани увреждания по гума задна дясна
245/45/18, джанта задна дясна 18“ и джанта предна дясна 18“. В съответствие с установените
като вид и степен щети и с представените фактури, е определено застрахователно
обезщетение на увреденото МПС в размер на 358.42 лв., заплатено на Д. М. СП. на дата
06.01.2017г., с платежно нареждане с № *****.
1
Сочи се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Поддържа се, че е реализирано Пнотранспортно
произшествие на П, стопанисван от С и съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 1 за организиране на движението по Пищата от 17.01.2001 г. „стопанин на Пя" е
собственикът или администрацията, която управлява Пя
Твърди се, че С е поканена с писмо изх. № L - 1495/09.08.2017г. да възстанови на
ФИРМА“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, но изплатеното застрахователно
обезщетение не е възстановено.
Претендират се разноски.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че няма представени доказателства, от които по категоричен начин да е
видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена дупка на Пното платно. Оспорва
се Протокол за ПТП №1655317/08.12.2016г. относно констатациите в същия, описания
механизъм на ПТП и щетите, като са изложени съображения относно доказателствената
сила на протокола.
Оспорва се наличието на „необезопасена дупка“ на Пното платно, както и твърдения
механизъм на ПТП. Сочи се, че няма никакви преки доказателства за наличието на
твърдяната необезопасена дупка на Пното платно, която да е станала причина за процесното
ПТП. Не е известно какви са били нейните размери, за да може да се направи обосновано
заключение относно причинно- следствената връзка между наличието й на Пното платно и
настъпилите щети върху автомобила.
Поддържа се, че в Общите условия към застраховката не е налице застрахователeн
риск от неравности на Пното платно, а единствено от ПТП.
Оспорва се наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице.
Въвежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Претендират се разноски.
Въз основа на събраните в производство писмени и гласни доказателства, както и
изслушаната АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От ангажираната застрахователна полица №*****/08.02.2016 г., се констатира, че на
посочената дата между ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ ЕООД е сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“ със срок на действие от 00:00 ч. на 09.02.2016 г. до 24:00 ч. на 08.02.2017
г. относно лек автомобил марка „МАРКА“, модел „****“ с ДК№ ДК за застрахователна сума
от 14 000 лева. Видно е и че уговорената застрахователна премия по полицата от 925.75
лева е разсрочена на четири вноски, както и че застрахованият е получил, запознал се е и
приема Общите условия на Застраховка „Каско на МПС“, както и че тези общи условия са
неразделна част от договора, представени по делото в заверено копие.
С Анекс №3 от 21.07.2016 г. полицата е прехвърлена на нов собственик- Д. М. СП..
Съгласно данните от ангажирания с исковата молба протокол за ПТП №1655317/
08.12.2016г. в срока на действие на застраховката на 08.12.2016 г. в 19:50 ч. в гр. София, О
П, на около 100 м. преди „Самоковско шосе“- Изход е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил М *** с рег. №ДК, управляван от Д. М. СП.. В графата „Обстоятелства,
2
нарушения, причини и условия за настъпване на ПТП е посочено, че „МПС се движи по О
П към бул. „С Ш, като на около 100 м. преди „С Ш попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на Пното платно, като има щети по МПС“.
На 08.12.2016 г. пред застрахователя е депозирано уведомление за настъпило
застрахователно събитие от Д. М. СП. на същата дата, като в уведомлението е посочено, че
заявителя е управлявала автомобил М *** 4матик с рег. №ДК, била засечена от автомобил и
за да избегне ПТП влязла в канавката. Посочени са увреждания- задна дясна гума, задна
дясна джанта и предна дясна джанта. В опис-заключение на застрахователя по щета *****
от същата дата са посочени задна дясна гума Петлас 245/45/18 70 %, Джанта задна дясна 18“
и джанта предна дясна 18“. Извършена е експертиза по щета *****, като застрахователят е
оценил щетата на 358.42 лева, като е съставен и доклад по щета за същата сума с начислени
допълнително 10 лева- ликвидационни разноски.
Застрахованото лице Д. М. СП. е декларирала, че желае определеното застрахователно
обезщетение да бъде изплатено по посочена банкова сметка и това е сторено с платежно
нареждане от 06.01.2017 г. за сумата от 358.42 лева и основание за превода-
„**********/*****“.
Представена по делото е регресна покана за заплащане на сумата от 358.42 г., заведена
в деловодството на С.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Вещото лице е определил следния механизъм: На 08.12.2016 г.,
около 22:40 часа, лек автомобил „М ****, с рег.№ ДК, се движи по ул. „О П“, с посока към
ул. „Самоковско шосе“, и на около 100 метра преди последната, превозното средство попада
в необезопасена и несигнализирана дупка на Пното платно. Вещото лице е заключило, че
всички увреждания по лек автомобил „М ****“, с рег.№ ДК, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице е определило, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „М ****“, с рег.№ ДК, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 409,49 лв.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения срещу
него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско”/; плащането на
застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1
и сл. от ЗЗД от трето лице
Сключеният между тези лица застрахователен договор съдържа всички изискуеми се
реквизити по глава Тридесет и шеста от Част Четвърта на КЗ, валиден е и е породил
действие в правната действителност. Застрахователната полица, в която е обективиран
договор за застраховка „каско на МПС“ за процесния автомобил, не е подписан отстраните,
но те са изпълнили задължението си по него. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен
акт. Писмената форма на застрахователния договор е за действителност. В случая ищецът не
е представил двустранно подписана застрахователна полица. По делото обаче са налице
доказателства, от които може да се установи съдържанието на волеизявленията на страните
по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към
търговските сделки, каквато несъмнено е договорът за застраховка, писмената форма се
3
смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност
да бъде възпроизведено. В случая от събраните по делото писмени доказателства може да се
направи обоснован извод, че страните, посочени в представената по делото неподписана
застрахователна полица/ ищцовото дружество и Д. М. СП./ са били обвързани от
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с предмет за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от от 00:00 ч. на
09.02.2016 г. до 24:00 ч. на 08.02.2017 г. относно лек автомобил марка „МАРКА“, модел
„****“ с ДК№ ДК, в срока на действие на която – 08.12.2016 г. застрахованият автомобил е
увреден вследствие на ПТП. Сключената застраховка е по клауза 1, като по отношение на
въпроса относно включените в тази клауза покрити рискове е налице препращане към
представените в процеса и неоспорени от ответника Общи условия за застраховане на
сухуПни превозни средства, без релсови превозни средства. Законова пречка контрагентите
по застрахователния договор да уговорят препращане по въпроса относно покритите
застрахователни рискове към друг акт, в т.ч. и общи условия, неразделна част от договора
не е налице.
В раздел III, „Отговорност на застрахователя“ от Общите условия, е предвидено, че
частична или пълна щета на застрахованото МПС, причинени от изброени рискове, в т.ч. и
от посочения ПНО-ТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ.
Осъществяването на произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от
това събитие безспорно се установяват от ангажирания протокол за ПТП, документите по
щетата и заключението на приетата ATE.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика на ВКС /решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д №
768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и
със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на Пното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, Пните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител –
служител на ОДП София, предвид което същият се ползва с материална доказателствена
сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието,
удостоверени в него, в т.ч и относно наличието на несигнализирани необезопасена дупка на
Пното платно.
Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г.
– в редакцията съгл. ДВ бр.8/2009 г., в сила от 30.01.2009 г., органите на „Пна полиция“ -
МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на Пните превозни средства /ППС/ и
причинените щети с цифров фотоапарат, както и че в производството не са представени
направени от органите на „Пна полиция“ – МВР снимки за процесното събитие. Това
обстоятелство обаче по никакъв начин не се отразява върху действителността на изготвения
протокол за ПТП с материални щети от органите на СДВР и не опорочава доказателствената
сила на този документ, тъй като не е задължителна част от неговото съдържание и
предпоставка за издаването му, като същото не препятства и установяването на механизма
на произшествието, за изясняването на който по делото са ангажирани от страна на ищеца и
4
други допустими в гражданския процес доказателствени средства. Графа „Обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП” на обсъждания протокол е надлежно попълнена,
като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в несигнализирана и
необезопасена дупка на Пното платно.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с изслушаната АТЕ
и не може да бъде оборена от заявеното от застрахованото лице пред застрахованото лице
обстоятелство, че е навлязло в канавка на Пя. Наличието на канавка и навлизането в нея не
изключва наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на Пя, която е установена
от посетилия местопроизшествието полицай като за това обстоятелство протоколът има
материална доказателствена сила. Причинната връзка между наличната дупка и щетата е
установена от приетата САТЕ.
В производството не е спорно, че процесният Пен участък е част от общинската Пна
мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
Пища се осъществяват от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено и че
лицата, които стопанисват Пя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. С оглед горното
следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да стопанисва и поддържа
процесния Пен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно отстранява появилите се
дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на работниците и
служителите на ответната агенция, на които същата е възложила дейността по
поддържането и ремонта на общинската Пна инфраструктура в процесния участък, е довело
до неосигуряването към 08.12.2016 г. на безопасни условия за движение по него.
Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното бездействие на
натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и поради
нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на Пя /каквато обективно
представлява находяща се на Пното платно дупка/, като постави необходимите средства за
сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата
на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на
тези лица отговаря С чиято отговорност има обезпечително-гаранционен характер.
Вследствие на това бездействие на застрахованото при ищеца лице са причинени
имуществени вреди, които подлежат на овъзмездяване, чиято стойност съгласно
заключението на АТЕ към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени възлиза на 409.49 лева, а ищецът в качеството му на застраховател е изплатил
обезщетение на увреденото лице в по-нисък размер, а именно в размер на 358.42 лева
Съгласно чл.410, ал.1, т.в КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования.
Неоснователни са изложените във отговора на исковата молба доводи, че
реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск, съгласно уредените в
Общите условия изключения. С оглед въведените с нормата на чл.154, ал.1 ГПК правила
ответникът, а не ищецът, носи тежестта да докаже тези негови твърдения, като установи, че
застрахователното събитие попада в някое от изброените в Общите условия изключения,
каквото доказване в случая не е проведено. Тъкмо обратното: от ангажираните в
производството доказателства от ищцовото дружество се констатира, че процесното събитие
5
е част от покритите рискове от Общите условия по сключения застрахователен договор.
Неоснователно е и възражението на С за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото доказателства не е
установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на това МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или
за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл410, ал.1 т. 2 КЗ . Предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер за сумата от 368.42 лева/ с включени 10 лева ликвидационни разноски/.
Основателността на иска има за своя закономерна последица основателност на
претенцията за дължимост на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 455 лева, от които
100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -25 лева за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С, код по БУЛСТАТ: *****, представлявана
от Кмета Й А Ф с адрес: АДРЕС че дължи на ФИРМА”, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гАДРЕС на основание чл. 410, ал.1, т.2 във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от
368.42 лева, от която 358.42лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета№ *****,
поради настъпило на 08.12.2016г., около 19:50 часа, в гр. София, на „О П“, на около 100 м.
преди изхода на „С Ш ПТП с увредено застраховано при ищеца МПС и 10 лв.,
представляващи ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК /26.10.2021 г./ до окончателното изплащане,за които суми е издадена Заповед по
чл. 410 ГПК по гр.д. №61208/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА С, код по БУЛСТАТ: *****, представлявана от Кмета Й А Ф с адрес: ул.
„М” № * гр. София да заплати на ФИРМА”, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гАДРЕС, сумата 455 лева-съдебно-деловодни разноски за настощото
производство и 25 лева- разноски за ч.гр.д. №61208/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6