ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.09.2022г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26 с-в, съдия-докладчик Вергиния Мичева-Русева, в закрито заседание по гр.д. № 1001
по описа за 2021г., установих следното:
Предявен е иск по чл.26
ал.2 от ЗЗД , съединен с евентуални искове по чл.27 предл. 2, 3 и 4 от ЗЗД, по
чл.40 от ЗЗД и евентуално по чл.135 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор
за дарение на имот, находящ се в гр.София, представляващ апартамент №2 в р-н
Лозенец, ул.“*******, поради липсата на съгласие, евентуална нищожност поради
липса на форма, евентуална недействителност на договора като сключен при
принуда, заплаха и грешка, евентуална недействителност като договорен във вреда
на представлявания, евентуална недействителност като увреждаща кредиторите
сделка.
В исковата молба ищците
А.С.А. и Р.С.А., последната действаща чрез настойника си А.И.М., твърдят, че
ответникът С.Й.С. е племенник на А. Х.А., който е бил собственик на процесния
апартамент №2 в р-н Лозенец, ул.“*******. През 2004г. А. Х.А. предоставил на
ищците възможност да живеят в апартамента, в който те се настанили, а и досега
живеят в него. Преди смъртта си, А. Х.А. е дарил на племенника си, ответника С.Й.С.,
правото на собственост върху апартамента, след което новият собственик започнал
да ги гони от жилището. Твърдят, че приживе А. Х.А. многократно е карал ищеца А.С.А.
да му издава пълномощни, вкл. и за продажба на наследствени имоти в гр.Варна. Едновременно
с това А. Х.А. бил попечител на ищцата Р.С.А. и могъл да се разпорежда с
нейното имущество. Ищците сочат, че А. Х.А. продал имотите на ищците, вкл.
продал наследството на ищеца, но не отчел на ищците никакви суми. Не е изпълнил
обещанието си да им закупи жилище. Отделно от това, той изтеглил суми от банковите
сметки на ищцата. Ищците посочват, че А. Х.А. е продал всичките им имоти, не им
е отчел получените от продажбата пари, като е злоупотребил с тяхното доверие,
отчуждил е и собствените си имоти, вкл. и този, в който ищците живеят. Ищците
твърдят, че договорът за продажбата на наследството на ищеца А.С.А. е нищожен.
Нищожни са и сделките за продажба на собствените на ищцата имоти. Предявили са
искове за прогласяване на отчуждителните сделки за нищожни и за реституция на
имотите, а в случай че реституция е невъзможна, за заплащане на парично
обезщетение, равно на пазарната стойност на имотите. Всички тези имоти се
намират в гр.Варна. Досежно процесния апартамент №2 в гр.София, р-н Лозенец,
ул.“******* ищците твърдят, че договорът за дарение е нищожен, тъй като заради
тежко заболяване прехвърлителят А. Х.А.
не е могъл да изрази правно валидна воля, евентуално той не е подписал
пълномощното за дарение на апартамента или го е подписал против волята си или
под натиск. Поискали са договорът за
дарение да бъде прогласен за нищожен, евентуално за недействителен.
СГС е приел, че е компетентен
да се произнесе по предявения пред него иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване
на нищожност на договора за дарение на процесния имот в гр.София, представляващ
апартамент №2 в р-н Лозенец, ул.“*******, а по отношение на исковете, касаещи
имотите в гр.Варна, е прекратил производството по делото и ги е изпратил за
разглеждане на РС Варна. Районният съд в гр.Варна с определение от 4.04.2022г.
е прекратил производството и е върнал исковата молба, тъй като ищците не са
отстранили в срок нередовности на исковата молба. Определението към настоящия
момент не е влязло в сила. То е обжалвано от ищците, като при извършената от
съда служебна справка се установи, че частната им жалба ведно с делото е
изпратена на ОС Варна на 3.08.2022г. и до настоящия момент въззивната инстанция
не се е произнесла.
Пред СГС, с молба вх.№
343695/16.08.21г. ищците обосновават правният си интерес от предявения срещу
ответника иск със съществуващото вземане, което имат от А. Х.А.. Посочват, че в
случай че исковете им, предявени пред РС Варна, бъдат уважени, то имотът в
гр.София, предмет на настоящото дело, ще бъде способ, към който да насочат паричното
си вземането от наследниците на починалия А. Х.А., един от които е ответника С.Й.С..
Ответникът С. е
депозирал становище, в което оспорва изложените от ищците твърдения и излага
свои твърдения досежно действителните отношения между страните. Моли съда да
прекрати производството по делото.
С определение №
275417/3.11.2021г. съдът върна исковата молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК,
като прие, че ищците не са отстранили в срок нередовността на исковата молба –
същата не е била вписана в указания срок. С определение № 926/4.04.2022г. по
ч.гр.д.№ 753/22г. Софийски апелативен съд е отменил определението на
първоинстанционния съд за връщане на исковата молба. Въззивният съд е върнал
делото на СГС за продължаване на процесуалните действия с даване от съда на надлежни
указания на страната, в които да посочи дали счита исковата молба за надлежно
уточнена, и ако счита че това е така, да даде указания на страната да представи
исковата молба в уточнен вид с преписи за ответниците, за да бъде вписана в АВ.
След връщане на делото
от САС, съдът извърши справка за развитието на производството по предявените от
ищците искове пред РС Варна. От изпратените от РС Варна материали по
образуваното пред него гр.д.№ 10894/21г. се установи, че ищците не са направили
уточнение или изменение на предявените от тях искове, които се съдържат в
първоначално подадената по настоящото дело искова молба.
Съобразявайки задължителното
определение на САС № 926/4.04.2022г. по ч.гр.д.№ 753/22г.,
настоящият съд посочва, че с молбата вх.№ 343695/16.08.21г. ищците са
отстранили нередовността на исковата молба, като са посочили ясно какъв е
правният им интерес от предявения срещу ответника иск. Преди съдът да даде нова
възможност за вписване на исковата молба, в каквато насока са указанията на
САС, намира че отново следва да прецени правния интерес на ищците според
изложените от тях твърдения. Правният интерес следва да е налице във всеки един
момент на процеса, а за наличието на правен интерес съдът следи служебно. Както
вече е изложил САС в определение № 1758/5.07.2021г. по приложеното ч.гр.д.№
1519/2021г. /в което е преценена законосъобразността да допуснатото от
първоинстанционния съд обезпечение на предявения иск/, при иск за нищожност по
чл.26 от ЗЗД, когато сделката се атакува от трети лица, е необходимо те да имат
правен интерес от прогласяването й за нищожна. Такъв ще е налице за третите
лица, когато от уважаването на иска за тях ще произтекат правни последици в
тяхната правна сфера. В случай, че настоящия иск бъде уважен на някое от
посочените множество основания, то имотът на ул.“******* би се върнал в
партимониума на наследниците на А. Х.А.. Ищците биха имали интерес от това, в
случай че са кредитори на А. Х.А.. Те не са предявили парични искове срещу
него, съответно срещу неговите наследници. Предявените искове за обявяване на
прехвърлителните сделки на имоти в гр.Врана за нищожни целят да върнат тези
имоти обратно в партимониума на ищците. Тези искове не са парични. С тях не се
установява вземане на ищците от А. Х.А. или се иска предаване на парични суми. Действително,
искане за заплащане на обезщетение за ползване на имоти и за заплащане на
равностойността на имоти е направено в исковата молба, но при условията на евентуалност,
без да е конкретизирано срещу кого е отправена такава претенция и за каква сума,
без да е посочен размера на търсеното обезщетение или периода, за който се
твърди, че имотите са ползвани без основание. Ищците не са конкретизирали тези
претенции, за да може да се приеме, че се предявили ясни и редовни парични
искове срещу ответника С.. Отделно от това производството по делото пред РС
Варна е прекратено именно поради неотстранена нередовност на исковата молба. Недопустимо
е при хипотетичен правен интерес съдът да разгледа настоящия иск и постанови
решение по него. При липса на защитимо материално право за ищците, не следва да
се развива исков процес. На основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да се
върне.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата
молба, подадена като насрещна искова молба и инкорпорирана в отговор на искова
молба с вх. № 25154697/28.10.2020г. по описа на СРС /находяща се в приложеното
гр.д.№ 31901/2020г. на СРС/ , въз основа на която е образувано гр. д. № 1001/20110
г. по описа на СГС, ГО, 26 с-в.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 1001/2021 г. по описа на СГС.
Определението може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред Софийски
апелативен съд в 1- седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: