Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр.Русе, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично съдебно заседание на двадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН
СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Димана
Стянова и прокурора Борислав Велков, разгледа
докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №524 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №87 от 14.06.2018
г. по н.о.х.д. №2135/2017 г. на РРС, 4-ти наказателен състав подс. А.Т.К. е бил признат за невинен в това, че на 01.03.2016 г. в гр. Русе, в качеството му на
лице от състава на ******* - ***********, противозаконно
повредил чужда движима вещ – лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № Р 2895 РН на стойност
1500 лв., собственост на *******, като
унищожил чрез срязване с остър предмет водно съединение, свързващо
термостата с водния радиатор, като
причинената вреда е в размер на 55.00 лв. на лекия автомобил и деянието е
извършено от лице по чл. 142, ал.2, т. 6
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.216 ал.5 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 т.6 НК.
Със същия съдебен акт
бил отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан гражданския иск, предявен
от *******граждански иск срещу подсъдимия А.Т.К. за сумата от 55 лв.,
представляваща за претърпени имуществени вреди.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
РРП. Със същия и допълнителните съображения към него се претендира за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а
алтернативно – отмяна на присъдата и постановяване на нова такава от въззивната инстанция, с която подсъдимият К. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Развиват се съображения в
насока съставомерност на поведението на подсъдимия по текста от наказателния
закон, по който му е било повдигнато обвинение. Твърди се още, че съдът неправилно е интерпретирал събраните
в производството доказателства, което е довело до неправилни правни изводи. Развиват
се и съображения за допуснати при първоинстанционното
разглеждане на делото съществени нарушения на процесуални правила, довели до
накърняване правата на страните – назначаване на антотехническа
експертиза без да е бил даден ход на делото, в отсъствието на защитниците на
подсъдимия. Сочи се още, че първата съдебна инстанция е постановила съдебния си
акт въз основа на необосновано експертно заключение – това на назначената и
изслушана от РРС трасологична експертиза.
В проведеното въззивно заседание въззивният съдебен
състав е допуснал комплексна автотехническа и трасологична експертиза.
В съдебно заседание представителят
на държавното обвинение поддържа протеста. Развива подробни съображения в
насока наличието на несъмнени доказателства за осъществяване на престъпното
деяние от страна на подсъдимия А.К.. Конкретизира, че от цялата доказателствена съвкупност, приобщена в рамките на
разглеждане на делото от РРС, ведно със заключението на назначената и изслушана
в рамките на въззивното съдебно следствие комплексна
експертиза се установява по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин, че
подс. К. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.216 ал.5 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 т.6 НК. Моли присъдата на РРС да бъде
отменена като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Предлага да му се наложи наказание, съобразно искането на РРП при първоинстанционното разглеждане на делото.
Упълномощеният
защитник на подс. К. – адв.
Д. С. моли атакуваната присъда да бъде изцяло потвърдена като правилна и
законосъобразна. Развива съображения в насока липса на допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения и за обоснованост на съдебния акт и
развива подробни съображения в насока липса на достатъчно доказателства за
реализиране на престъпното деяние от страна на подсъдимия.
Подс. К. счита присъдата за правилна.
В последната си дума моли присъдата на РРС да бъде потвърдена и заявява, че е
невинен.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
При
постановяването на първоинстанционната присъда
първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които
са от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане.
Констатираните
нарушения са намерили израз на първо място в липса на надлежно проведено
разпоредително заседание с оглед императивните изисквания на чл.248 от НПК.
По-конкретно съдията докладчик е насрочил делото за провеждане на такова
заседание и на 30.11.2017 г. са били изслушани страните по въпросите визирани в
чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК. Същевременно обаче, съдебният състав не се е
произнесъл с надлежно определение съобразно изискванията на цитираната
процесуална разпоредба. Впоследствие, в проведеното на 21.12.2017 г. открито
съдебно заседание, съдът се е опитал да санира
допуснатото нарушение като е взел становището на страните досежно наличието на
неяснота при липсата на произнасяне по чл.248, ал.5 от НПК, но отново (след
изявлението на представителя на държавното обвинение, защитата и подсъдимия) не
се произнесъл с мотивирано определение по посочените в чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК въпроси. В този смисъл и при липсата на надлежен съдебен акт по чл.248,
ал.5 от НПК следва да се приеме, че липсва надлежно проведено разпоредително
заседание.
На второ
място въззивният съдебен състав възприе и
съображенията от протеста на представителя на държавното обвинение – касателно
назначаването на автотехническа експертиза, без да е
бил даден ход на делото, без да са били изслушани страните и при отсъствието на
защитниците на подсъдимия К., което експертно заключение е било ползвано и при
изграждане на изводи от фактическа страна от страна на първостепенния съд. това
от своя страна пряко е довело до нарушаване правата на страните в производството.
На
последно място въззивният съдебен състав констатира и
процесуално нарушение, изразяващо се в частичната липса на мотиви към
постановената присъда. Независимо от немалкия обем на мотивите, в съдържателно
отношение същите не отговарят на императивните изисквания на чл. 305, ал.3
от НПК.
В
принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои
обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали
и какви са правните съображения за взетите решения, като при наличие на
противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения защо едни от
тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е достатъчно съдът
формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да
ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без
коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви
е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички
доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти,
като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други
отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато
мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение,
което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви,
а това на практика означава липса на част от присъдата.
В
конкретния случай въззивният съдебен констатира, че мотивите
на първоинстанционният акт са непълни и противоречиви в отделни свои части.
По-конкретно контролираният съдебен състав в атакувания съдебен акт при събрания не малък по
обем доказателствен материал - гласни доказателства, писмени такива и множество
експертни заключения не е извършил надлежен анализ, оценка и излагане на
съображения за обосноваване на приетите факти по делото. Без да са били
анализирани съвкупно всички доказателствени източници – гласните доказателства,
писмените такива, ведно с приобщените множество експертни заключения,
позовавайки се на предположения досежно поведението на подс.
К. от процесната дата съдът очевидно е възприел
обясненията на последния, без обаче да изложи съображения защо. Обясненията му
изобщо не са били подложени на обсъждане (прочем на
такова са подлежали единствено кратките такива дадени в хода на съдебното
следствие, с които заявява, че поддържа изложеното от досъдебната фаза) и не е
бил съобразен двойственият им характер - от една страна на доказателствено
средство, което би следвало да се съпостави с останалите, приобщени в
производството годни доказателства и средства за установяване на такива, а от
друга страна – на призната от процесуалния закон възможност чрез тях
подсъдимото лице да реализира правото си на лична защита в производството. Тук
следва да се посочи, че подлежащите на съобразяване на подсъдимия от съдебното
разглеждане на делото (доколкото РРС не е приобщил дадените от него в досъдебната
фаза-т.3, л.12-15) и фактите съдържащи се в тях, а не неговата оценка на
повдигнатото обвинение и анализ на събраните доказателства.
На следващо място, след общо маркиране
на част от доказателствените източници подкрепящи
обвинителната теза, първоинстанционният съд е обсъдил протокола за доброволно предаване,
като е изложил категорични съображения според които същият е бил съставен при
допуснати нарушения на процесуални правила – чл.110 от НПК. Обсъдени са били и
експертните заключения на трасологичната и техническите
експертизи. На базата на това РРС е счел, че обвинението е разколебано и per argumentum a contrario от предписанията на чл.303, ал.1
от НПК е достигнал до правния извод, че подсъдимият К. не е реализирал
деятелност субсумираща се в предмета, очертан от
обвинителния акт постановявайки атакуваната оправдателна присъда.
Същевременно обаче, след като
очевидно е приел, че веществените доказателства са били приобщени към
доказателствения материал при съществено нарушение на процесуални правила
(негодност на протокола за доброволно предаване с оглед изложеното в мотивите),
първостепенният съдебен състав се е позовал в основна част, мотивирайки
правните си изводи, с експертното заключение на назначената в рамките на
съдебното дирене трасологична експертиза изследвала именно
ненадлежно приобщените според РРС веществени доказателства – двете водни
съединения. Първоинстанционният съд е приел на базата това експертно изследване
липсата на проходно нарушение на процесното водно
съединение и изградил следващите си изводи за несъставомерност
на деянието на основата на тази си преценка. В мотивите към съдебния акт
първостепенният съд е анализирал обстойно единствено показанията на св. М. и на
базата на собствените си предположения е отказал да им даде вяра без обаче да
посочи кои конкретно доказателства водят до опровергаване на изложението на св.
М. досежно собствените му възприятия за релевантните за производството факти. В
този смисъл и при липсата на надлежен анализ на останалата част от доказателствената съвкупност остава неясна волята на
съдебния състав и начинът на формиране на правните му изводи.
По тези съображения въззивният съд прие, че са налице съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредително заседание.
По тези съображения и на
основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.2 и т.2,
пр.1, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№87 от 14.06.2018 г. по н.о.х.д. №2135/2017 г. на РРС, 4-ти наказателен състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на РРС от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.