Р Е Ш Е Н И Е № 1387
гр. Пловдив, 18.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Аминистративен съд - Пловдив, ІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Дичев адм.д. № 1338 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „ВИНАРСКА ИЗБА
БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, против Решение № 144/15.04.2022 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-1637/
05.04.2022 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, срещу мълчалив отказ за спиране на производството по принудително
изпълнение на старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и се иска
отмяната му по съображения, изложени в жалбата, съответно изпращане на
публичния изпълнител с указания за спиране на производството. В СЗ процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски по делото.
Ответникът – директор
на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуаления
представител оспорва жалбата и претенидра юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес
от обжалването и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, макар и по
съображения, различни от изложените в жалбата.
С атакуваното решение е оставена без уважение жалба вх. №
РД-16-1637/ 05.04.2022 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, срещу мълчалив отказ за спиране на производството по
принудително изпълнение на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
Установява
се от административната преписка, че на 29.03.2022
г. дружеството е направило искане по чл.223, ал.1 от ДОПК, като е приложило към
същото вносна бележка за плащане към бюджета на 480 лв. с посочено основание за
плащане „данъци“ и с твърдение, че тази сума е надвнесена.
На същата дата - 29.03.2022 г. публичният изпълнител е
съставил протокол /л.40/, в който е посочил, че „се позоваваме на мълчалив
отказ по направеното искане, като същият подлежи на обжалване“, с което на
практика е направил изричен отказ за спиране, за което в т.нар.протокол са
изложени и мотиви.
На 30.03.2022 г. публичният изпълнител е съставил втори протокол
/л.41/, в който е посочил, че „По подаденото искане е постановен мълчалив
отказ“, че е установил „…липсата на основание за спиране на насрочената
публична продан.“, като е изложил допълнителни мотиви в тази насока.
На 05.04.2022 г. публичният изпълнител е съставил трети
протокол, в който е посочил, че „…подадената жалба срещу мълчалив отказ е в
срока за произнасяне по искането.“, като отново е посочил, че е установил
“…липсата на основания за спиране на изпълнителното производство…“, като е
изложил и други допълнителни мотиви.
Жалбата /л.15/ срещу т.нар.“мълчалив отказ“ е подадена на 05.04.2022 г., т.е. в срока за
произнасяне по искането, както се сочи и в третия протокол, като в същото време
е очевидно, че към момента на съставяне на трите протокола, съответно на
подаване на жалбата не е бил налице
„мълчалив отказ“ /непроизнасяне в срок, още повече последният дори не е бил
изтекъл/, а е бил постановен изричен мотивиран отказ, обективиран още в протокола от 29.03.2022 г., който управителят на
дружеството сочи в жалбата си, че му е връчен на 31.03.2022 г.
При това положение с оспореното решение като е оставил без уважение жалба вх. №
РД-16-1637/ 05.04.2022 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, срещу мълчалив
отказ за спиране на производството по
принудително изпълнение на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, какъвто мълчалив отказ липсва, Директорът на
ТД на НАП се е произнесъл по несъществуващ предмет на оспорване.
Поради това следва да бъде отменено атакуваното решение, като
преписката бъде върната за ново произнасяне по подадената жалба, като при това
произнасяне следва да бъде съобразена първоначално нейната допустимост, а едва впоследствие
- евентуалната и основателност.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбодателя
в размер на 650 лв., съобразно представения списък /50 лв. внесена ДТ и 600 лв. с ДДС заплатено
адвокатско възнагражение/, а направеното възражение за прекомерност е
неоснователно, предвид размера на уговорения и заплатен хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 144/15.04.2022 г. на директора на ТД
на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-1637/
05.04.2022 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, срещу мълчалив отказ за спиране на производството по принудително
изпълнение на старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката за ново
произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – София да заплати на „ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, разноски в размер на 650 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: