Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
28.10.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
01.10. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Красимира Дякова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
798 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-130/16.07.2019г.,
издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 и ал.4 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 10 000 лв. на „Земинвест“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят „Земинвест“ ЕАД гр.София намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че в
случая не бил спазен законоустановения преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН.
Нарушителят бил известен още на датата на проверката на 19.09.2018г. и оттогава
започнал да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Бездействието на
наказващия орган повече от предвидения в закона срок изключвало отговорността
на нарушителя. Съставянето на акта за нарушение на 01.04.2019г. било съществено
процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на атакуваното
постановление. Дружеството жалбоподател не било в състояние да извърши дейностите,
описани в констативния протокол в дадения краен срок за извършването им - 28.01.2019г.,
поради неблагоприятните климатичния условия през зимата. То изпълнило дейности
съгласно предписанията през месец април 2019г., което било констатирано от
служители на „Земинвест“ ЕАД при оглед на място. За това бил изготвен доклад от
30.05.2019г. до изпълнителния директор. На следващо място, жалбоподателят бил
санкциониран за нарушение, квалифицирано от наказващия орган като такова по
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която разпоредба не съдържала
фактически състав на нарушение. Цитираното в атакувания акт наказателно
постановление се отнасяло за съвсем друг обект, а именно за язовир „Сливарка 1“
и не следвало да се взема предвид при определяне на административното
наказание. Затова жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено, а алтернативно - да бъде намалена паричната санкция до размера
на минималната такава.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено
становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2019г. свидетелите М.К. и Д.К. - служители в РО
НЯСС ЮБ при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Долище“,
находящ се в поземлен имот № 21991.011004 в землището на с.Долище,
общ.Кърджали. Същият язовир бил собственост на жалбоподателя „Земинвест“ ЕАД
гр.София съгласно Нотариален акт № 103, том II, рег.№ 5676, дело 295 от 2008г. Проверката касаела
изпълнението на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 07-04-618/19.09.2018г.
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. С предписание
под т.2.2 от цитирания протокол, собственика на язовира бил задължен да възстанови
експлоатационното състояние на бързотока. Даденият краен срок за изпълнение на
предписанието бил 28.01.2019г. Свидетелите К. и К. установили, че това
предписание не било изпълнено от жалбоподателя в срок. На 01.03.2019г. при
обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, те констатирали,
че не било възстановено експлоатационното състояние на бързотока, същият бил с
нарушена цялост. В долния си край имал изкъртване по дъното и липсвала голяма
част от лявата крилна стена, което било предпоставка за намаляване на
проводимостта му и за настъпване на аварийна ситуация. Състоянието на обекта
било същото, каквото било отразено и в цитирания по-горе протокол от
19.09.2018г. Установено било също, че не
били налични задължително необходимите елементи на контролно-измервателна система /КИС/ за мониторинг на
дейността на язовирна стена и съоръженията към нея на
язовир „Долище“. Контролните органи документирали
проверката на място в Констативен протокол № 08-02-17/01.03.2019г. По този
повод на 01.04.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 и чл.141,
ал.1, т.2 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна
покана, получена от „Земинвест“ ЕАД гр.София с писмо с обратна разписка на 21.03.2019г.
На 09.05.2019г. актът бил предявен и връчен на В.С.-изпълнителен директор на
дружеството жалбоподател. Наказващият орган преценил да санкционира
жалбоподателя само за нарушението по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ. Така на 16.07.2019г. издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание
чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10 000 лв. на „Земинвест“ ЕАД гр.София, за извършено
при условията на повторност нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията
на свидетелите М.К., Д.К. и Т.Т., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от
01.04.2019г.; Доклад от 29.05.2019г. на служители на „Земинвест“ ЕАД; Заповед №
А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Заповед № 2 от 21.02.2017г. на
изпълнителния директор на „Земинвест“ ЕАД; Заповед № А-517 от 12.07.2018г. на
председателя на ДАМТН; Писмо изх.№ 85-01-997/27.09.2018г. на ДАМТН, ведно с
известие за доставяне; Констативен протокол № 08-02-17/01.03.2019г.; Писмо
изх.№ 85-01-158/06.03.2019г. на ДАМТН, ведно с известие за доставяне; Нотариален
акт № 103, том II, рег.№ 5676, дело 295 от 2008г.; Скица № Ф00048/12.06.2015г.; Констативен
протокол № 07-04-618/19.09.2018г.; Покана за съставяне на АУАН от 12.03.2019г.,
ведно с известие за доставяне; Наказателно постановление № НЯСС-148/23.10.2017г.,
както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното
наказателно постановление на „Земинвест“ ЕАД гр.София е наложено административно наказание за нарушение по чл.190а,
ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ
задължава собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4
имат право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон и наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение №
1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1,
т.39 и ал.4 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 50 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в случаите на повторно нарушение. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява
в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В
случая на „Земинвест“ ЕАД гр.София е било дадено предписание относно язовир „Долище“ - да възстанови
експлоатационното състояние на бързотока, което дружеството като собственик на
язовира и адресат на предписанието не е сторило в определения срок до 28.01.2019г.
Правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение извършено
на 29.01.2019г., тъй като не е било възстановено експлоатационното състояние на
бързотока, а дадения с
предписанието краен срок за това е бил 28.01.2019г. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена
правна норма. Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за
разлика от наказателното постановление, липсва изложение
на обстоятелства обосноваващи правната квалификация на нарушението относно
признакът повторност. Липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл
осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в
извършено нарушение по приложения по-тежко
квалифициран състав на чл.200, ал.4 от ЗВ. От друга страна, както вече се посочи, установеното при
проверката деяние на жалбоподателя безспорно е в нарушение на разпоредбата на
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и осъществява основният състав на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ. Ето защо и съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр.
чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящата въззивна инстанция следва
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието
от такова по чл.200, ал.4 вр. ал.1, т.39 от ЗВ в нарушение по чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите,
изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление,
относими към основния състав на нарушението по ЗВ. По силата на чл.334, т.3 от НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните
правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да
изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на
нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на
нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите,
а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от
състава на деянието по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са идентични
и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния
акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното
постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя за нарушението по чл.190а,
ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се наложи наказание по чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ. Последната разпоредба предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а,
ал.2 от ЗВ. При индивидуализацията на санкцията следва да бъдат отчетени степента
на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. От материалите по делото става ясно, че
жалбоподателя макар и след срока е предприел ремонтно-възстановителни работи по
бързотока на язовир „Долище“, а от друга страна е
представено доказателство, че дружеството е наказвано и друг път с
влязъл в сила акт за подобно нарушение. Ето защо съдът намира, че наказанието в
случая следва да бъде определено над минималния предвиден в закона размер, а
именно „имуществена санкция” от 1 500 лв. Такова наказание се явява справедливо
и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и
извършеното от него деяние.
Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на
признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакуваното постановление. В частта за нарушението по
основния състав, и АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено
от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране
от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Няма никакво съмнение, че дружеството „Земинвест“ ЕАД гр.София е наказано за
това, че в качеството си на собственик на язовир „Долище“ не е изпълнило в срок
задължително предписание, дадено от органите на ДАМТН. Несъстоятелно е
оплакването за неспазване на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за
съставяне на АУАН. Посочената норма гласи, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34,
ал.1 от ЗАНН е давностен и контролния орган би могъл да състави
законосъобразен АУАН само
до изтичането му. Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение
на даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил определен до 28.01.2019г. Деянието е осъществено с бездействие на 29.01.2019г.
и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта. АУАН е
следвало да бъде съставен най-късно до 29.04.2019г.
Видно е, че това е сторено много преди този срок - още на 01.04.2019г.
и следователно срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен. Изтъкнатите от жалбоподателя причини за неизпълнение на предписанието - неблагоприятни
климатични условия, не го освобождават от отговорност. На същия е било дадено
предписание с протокол от 19.09.2018г., при което той е разполагал с месеци да
го изпълни. Що се отнася до представения доклад от 29.05.2019г. за предприети
ремонтни действия на язовира, то същия бе отчетен от настоящата инстанция при
определяне размера на санкцията. Не на последно място, квалификацията на
нарушението по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е законосъобразна и
съответна на извършеното деяние и установената фактическа обстановка.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-130/16.07.2019г., издадено от
заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4
от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000
лв. на „Земинвест“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като преквалифицира
нарушението по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ и НАМАЛЯВА размерът на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” от 10 000 на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: