Р Е Ш Е Н И Е
411/6.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: В.а Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1881 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 108 от ЗС и по чл. 109 от ЗС.
Ищците И.И.М., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********,
твърдят, че са собственици на
следните недвижими имоти, находящи се в с.Т., общ.Х., обл.Шумен: Дворно място от 1890кв.м., цялото
съставляващо УПИ VIII - *** в ***по действащия регулационен план на с.Т.,
одобрен със Заповед РД-25-***/******г. /който УПИ е идентичен с парцел IV - ***
в кв.75 по първоначалния регулационен план от ***г. /, при граници: УПИ VII-***;
УПИ IV-***a;
УПИ XVI- ***; УПИ III-***б; УПИ ІІ-***; УПИ IX-***
и улица, ведно с
построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и
гараж с обща застроена площ от 198 кв.м., навес с огради и стени, със застроена
площ от 15 кв.м. и навес без
оградни стени, със застроена площ от 12 кв.м., при квоти 3/4 ид.части за първия
ищец и ¼ ид.част за втория ищец. Собствеността върху поземления имот била придобита от първия ищец
в режим на СИО с М. Х. М., починала на ******г., по силата на договор за
покупко-продажба от ******г., обективиран в нотариален акт №***, том 1,
вх.рег.№***, д.№***/***г. на ШРС, като съсобствеността върху имотите, респ.
квотите им са в резултат на настъпилото наследствено правоприемство. Заявяват,
че ответниците
-Н.А.С., ЕГН ********** и А.А.С., ЕГН **********, са собственици на съседния от юг УПИ IX-*** в ***по плана на с.Т. от ***г. / идентичен с парцел II-*** в кв.75 по плана от ***г. Съгласно този план /***г./от дворищната
площ на ответниците, са придадени по регулация 330 кв.м. към собствения на
ищците имот. Твърдят, че регулационните сметки между страните са уредени по
съгласие на собствениците по реда на чл.111, ал.1 от ЗТСУ /отм./ с нотариално
заверено заявление за уреждане на дворищно регулационни сметки, с изх.*** от ******г.
на ОбНС с.Х., като за извършеното
плащане първият ответник е издал разписка, приложена към заявлението. Твърдят
също, че когато е изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на
отчуждената част, е изпълнено едно от алтернативно предвидените законови условия
/чл.ЗЗ от ЗТСУ отм./ и планът се счита за приложен /настъпва съвпадение на
имотните граници с регулационните линии/-съгласно съдебна практика, обобщена с ТР №3 от *** *** г.
Заявяват, че при справка в отдел „УТ“ на Община Х.,
установили, че в одобрения през ***г. и действащ понастоящем регулационен план
е отразено прилагането на регулацията по плана от ***г. между двата съседни
имота, страничната регулационна линия между съседните на страните парцели
съвпада. През ***г., по повод попълване в плана на построените в имота им
стопански постройки и извършената в тази връзка геодезическа снимка и извършено
трасиране на границите на имота, установили, че съществуващата между имотите им
лека ограда /оградна мрежа/ е поставена навътре в имота и ответниците
владеят напълно неоснователно 212 кв. метра от собствения им недвижим имот,
като владението върху тази част отказват да им предадат. В тази част, по
протежение на съществувалата ограда, преди около две години ответниците
са засадили 9 броя овощни дръвчета, които също отказват да премахнат от
имота на ищците.
Искат да
се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на 212 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-***, с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х.,
обл.Шумен от ***г. и да бъдат осъдени да им предадат владението на процесната
част. Искат да бъдат осъдени ответниците
да премахнат посадените 9 броя овощни дървета в собствената на ищците част
от имота -212 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-*** с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х.,
обл.Шумен от ***г. Правят доказателствени искания. Претендират разноски .
В
срока по чл. *** от ГПК, ответниците депозират отговор, в който заявяват, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Заявяват, че не се спори, че ответниците са собственици на Дворно
място от 2020 кв.м., представляващо УПИ IX -*** в кв.
60 по плана на с. Т., който урегулиран ще съдържа 2040 кв.м., заедно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки, обективирани в НА по
давностно владение № ***, том VIII, дело №***/***г. Твърдят, че през ***г.
първият ищец закупил парцел IV-***
в кв. 75, включващ собствено
място от 760 кв.м., който е идентичен с УПИ VIII -*** в кв. 60 по плана на с. Т..
По това време, между този имот и имота на ответниците не е имало изградена
ограда. През 1980-1981 г., когато започнал да строи собствено жилище в имота
си, първият ищец провел разговор с ответника за определяне местоположението на
границата между имотите им. Тогава по инициатива на първият ищец е извикан
техник от Общински народен съвет Х., който трасирал на място границата и ищецът
собственоръчно изградил оградната мрежа между двата имота. Твърдят, че от
тогава, до момента, страничната регулационна линия между УПИ VIII -*** и УПИ IX
-*** в кв. 60 по плана на с. Т., не е променяна и други разговори за уреждане
на отношения между страните във връзка с придаваеми части по регулационния
план, не са водени.
Сочат,
че въпреки посоченото от ищците, че са заплатили стойността на придаваемата
част още през ***г. и че планът е приложен, не са поискали от ответниците да им
се предаде спорната част по регулация, включително и когато са изграждали
собственоръчно оградата на имота си, а чак 37 години по- късно отправят своята
претенция.
Заявяват,
че според тях дворищно-регулационния план от ***г. не е приложен поради факта,
че отношенията между собствениците не са уредени по доброволен способ и липсва
надлежно извършено плащане на обезщетение за придаваемите места. Сочат, че
липсва писмен документ, удостоверяващ постигане на съгласие между страните за
размера на обезщетението. Липсвали и данни заинтересованите страни да са
поискали от Общината да се определи обезщетение за придаваемите имоти по
дворищно-регулационния план. Твърдят, че представеното от
ищците Заявление до Председателя на ОбНС с. Х. има заверка само на подписа на
първия ищец и липсва съгласие за размера на обезщетението, липсва печат, който
се поставя при извършване на нотариално удостоверяване на документ. Твърдят, че представеното по делото копие
от заявление и разписка за получени суми, не
са подписвани от първия ответник.Сочат, че в настоящия случай не се касае
за изменение на дворищно-регулационния план на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗТСУ /отм./ - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или
защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите
строителни и технически правила, а е релевантна хипотезата на чл.33,
ал. 1 от ЗТСУ /отм. съгласно която, при изменение на дворищно-регулационен план на
основанията, посочени в т.2, т.4 или т.5 на чл.32, ал.1 ЗТСУ /отм./, новият план се създава въз основа на
първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти. Възразяват
срещу твърдението, че ищците са собственици на 212 кв.м., съставляващи част от
УПИ VIII -***, с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с. Т.,
общ. Х., като твърдят, че на практика не е приложена дворищната регулация,
следователно тя не е произвела отчуждителното си действие поради, което считат,
че посоченото придаваемо към имота на ищците място остава в собственост на
ответниците и е част от собствения им УПИ IX -*** в кв. 60 по плана на с. Т..
Оспорват
на основание чл. 193 от ГПК автентичността и истинността на Заявление за уреждане на
дворищно-регулационни сметки и Разписка за платени суми, приложена към заявлението.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание,
ищцовата страна, чрез процесуален представител адв. В. от ШАК, поддържа предявените искове, като моли за постановяване на решение
срещу ответниците, с което исковите претенции бъдат уважени. Ответниците, лично
и с адв. П. при ШАК, поддържат отговора.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа следното:
По делото е
представено копие от Нотариален акт ***, за собственост върху недвижим имот ,
том II, рег.№***,
дело №***/***г., на нотариус А., с рег. № *** на НК на Р.България и вх.рег. № ***/***г.,
акт ***, том 5, дело № ***/***г. на Служба по вписвания гр.Шумен, с който И.И.М.,
ЕГН **********, е признат за собственик
на ¾ ид.ч. и В.И.И., ЕГН ********** е признат за собственик на 1/4 ид.ч.
от следния недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. Х., обл. Шумен: Дворно място от 1890
кв.м., цялото съставляващо УПИ VIII - *** в ***по действащия регулационен план
на с.Т., одобрен със Заповед РД-25-***/******г./, който УПИ е идентичен с
парцел IV - *** в кв.75 по първоначалния регулационен план от ***г. /, при
граници: УПИ VII-***;
УПИ IV-***a;
УПИ XVI- ***; УПИ III-***б; УПИ ІІ-***; УПИ IX-*** и улица, ведно с
построените в него МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и
ГАРАЖ с обща застроена площ от 198 кв.м., НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ, със застроена площ
от 15 кв.м. и НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ, със застроена площ от 12 кв.м.
Представено е
също е копие на НА за покупко-продажба №
***, том I, дело ***/***г.
от ******г. от Шуменски районен съдия - Б.
М., по силата на който А. М. С. продава на И.И.М., ЕГН ********** следния свой
собствен имот: празно дворно място, находящо се в с.Т., Шуменско, което, по
плана на селото, съставлява парцел IV-*** от кв. 75, който, урегулиран, ще съдържа 1880
квадратни метра, а включващото се в парцела собствено место от 760кв. м., при
граници: А. С., М. М. Ю. и улица за сумата 2000лв., която сума е напълно
изплатена на продавача от купувача. Представено е копие на НА № *** за право на
собственост върху недвижим имот, том IV, рег. № 11***, дело № *** от ******г.
от нотариус В. В., с рег. № *** на НК на
Р.България с район на действие Районен съд - Шумен, вх. рег. № 4960 от ******г.,
акт ***, том Х, дело № *** от ***г. на Служба по вписванията гр. Шумен, с който,
на И.И.М. и М. Х. М. е признато право на собственост върху недвижими имоти –
постройки: масивна двуетажна къща, гараж, със застроена площ 99кв.м., навес с
оградни стени - 15 кв.м. и навес без оградни стени - 12кв.м., придобити по
приращение - законно извършено строителство през ***г. в собствено дворно място,
находящо се в с. Т., общ. Х., обл. Шумен, което по плана за с. Т. съставлява
поземлен имот VIII-*** - ми от
квартал 60, който урегулиран ще съдържа 1890 кв.м., а включващо се в парцела
собствено място от 760 кв.м., при граници А. С., М. М. Ю. и улица. От
приложеното удостоверение за наследници на В. И. И., с ЕГН **********, изх. ***
от ***2019г. се установява, че същият е оставил наследници по закон –И.И.М., ЕГН
********** – баща; М. Х. М. ЕГН ********** - майка, починала на ******г. и В.И.И.,
ЕГН ********** - брат. От приложеното удостоверение за наследници на М. Х. М.,
ЕГН **********, изх. *** от ***г. се установява, че същата е оставила следните
наследници по закон: И.И.М., ЕГН ********** –съпруг; В.И.И., ЕГН ********** -
син и В. И. И., с ЕГН ********** – син, починал на 01.10.***г. По делото е представено Заявление изх. ***/******г. по чл. 111,
ал.1, изр. 1 от ЗТСУ /отм/ от И. И. М.- собственик на имот пл. № *** в кв. 75
по плана за с. Т. и от Н.А.С. като собственик на парцел VII***
в кв. 75 по плана за с. Т., с което двамата заявяват, че на основание чл. 111
от ЗТСУ, като собственици, на посочените по - горе имот и парцел са си уредили
по взаимно съгласие дворищно - регулационните сметки, във връзка с придаваемите
места от имот пл. № *** към парцел IV *** в кв. 75 по плана за
с. Т.. Въз основа на горното е посочено, че от имот пл. № *** се придават по
утвърдения и влязъл в сила дворищно - регулационен план на населеното место към
парцел IV-*** в кв. 75, общо 330кв.м. дворно место, заедно с всичките
подобрения и насаждения. Представено е Удостоверение от Н. ***, в което същият
удостоверява с подписа си, че е получил сумата от 330лв. от И. И. М. ***, за
покупка на дворно место.
Приложено
е също Заявление от И. И. М. и А. Ш. Х. за уредени между тях дворищно - регулационни
сметки и разписка от А. Ш. Х., за получена сума в тази връзка. Приложени са два
броя удостоверения за идентичност на имот – изх. № ***/******г. и изх. № ***/***2019г.
От
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно -техническа
експертиза се установява, че първоначалният
регулационен план на с. Т. е одобрен със заповед от 01.12.1934г.; че УПИ IX -*** по сега действащия план е идентичен с парцел VII-*** в кв. 75 по регулационния план от ***г.; вещото лице е
посочило, че въз основа на заявление от ищците на УПИ IV-*** в кв. 75, се придава площ 330кв.м. от пл. № ***. Нов
регулационен план на с. Т. е бил одобрен със Заповед № РЗ-25-*** от ******г. и
е действащ понастоящем. В този нов план е отразено прилагането на регулацията
между съседните на ищците и ответниците два имота, парцеларната граница е
зачетена като имотна. Площта от частта на УПИ след измервания, въпреки липсата
на ограда, е приблизително 200кв.м.
В
приетата по делото допълнителна СТЕ вещото лице заключава, че площта между
съществувалата на место ограда /точки 4, 5, 6, 7, 8 и 9/ и страничната
регулационна линия между двата имота /т.1, 2 и 3/ или фигурата, сключена между
точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и т.1, е
212 кв.м.
По
допустимост.
Когато ищец не е във владение на имота, може да защити
правата си в пълен обем с осъдителен иск по чл.108 от ЗС. Иск с правно основание чл.108 от ЗС, е искът на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Той е осъдителен по своя характер – цели осъждане
на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС може да се води и от съсобственик,
независимо каква е квотата му в съсобствеността /в т. см. Решение № 584/1960г. на ВКС, ІІ г.о. ГК; Решение № 139/1985г.
на ОСГК на ВКС и др./. Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на ревандикационен иск, като
интересът му се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му
правомощие да владее собствения си имот. Правомощие на ищеца е да избере
пределите на търсената защита, като определи предмета на делото и обема й по
аргумент на правилото, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК.
По
основателност.
При предявен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в тежест на ищцовата страна е да установи
фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба основание за
придобиване право на собственост и факта, че именно всеки един от ответниците
упражнява фактическа власт /владение/ върху същия, вкл. и да установят
наличието на факти, които изключват добросъвестност на ответниците, а в тежест
на ответниците е да установят всички евентуално наведени от тях положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят благоприятни
правни последици, включително и валидно правно основание, по силата на което
упражняват фактическата власт. По делото предмет на претенцията по чл. 108 от
ЗС на ищците са 212 кв.м. реална част от УПИ VIII-*** в кв. 60 по действащият план на
с. Т., заключени между съществувалата на место ограда между имота на ищците и
ответниците и регулационната граница между двата имота, отразена в Приложение 1,
към допълнителната СТЕ, изготвена по делото.
Ревандикационният иск съдържа установителна част
за собственост и осъдителна за предаване на владението или държането, поради
което, по установителната част на иска се формира сила на присъдено нещо по
правото на собственост, по осъдителната част –по притезанието за предаване на
владението или държането /Решение *** от 02.03.***г. на ВКС, по т.д. № ***/***г., ІІ т.о. Т.К. и
др./. Ищците се легитимират като
собственици от следните писмени документи: Видно от нотариален акт ***, за
собственост върху недвижим имот; НА за покупко-продажба № ***,том I, дело ***/***г. от ******г.; от
удостоверение за наследници на В. И. И., с ЕГН **********, изх. *** от ***2019г.
и от удостоверение за наследници на М. Х.
М., ЕГН **********, изх. *** от ***г. е, че ищците са собственици на Дворно
място от 1890 кв.м., цялото съставляващо УПИ VIII - *** в ***по действащия
регулационен план на с.Т., одобрен със Заповед РД-25-***/******г. От
приложеното по делото Удостоверение изх. № ***/ ***2019г. на общинска
администрация Х., област Шумен, отдел УТ се установява, че парцел IV-*** от кв. 75 по стария план
на с. Т., описан в НА № ***,том I, дело ***/***г.
от ******г., отговаря на УПИ VIII - *** в ***по действащия
регулационен план на с.Т., одобрен със Заповед РД-25-***/******г. Ищецът И. И. М. е
придобил собствеността върху имота в режим на СИО с М. Х. М., починала на ******г.,
по силата на покупко –продажба, описана в НА
№ ***, том I, дело ***/***г. от ******г. Ищецът В.И.И., ЕГН ********** е
придобил собствеността като наследник на своята майка М. Х. М., починала на ******г.
Не
се спори между страните, че ответниците са собственици на съседния имот от юг- УПИ IX -*** в кв. 60 по плана на с. Т., за
който вещото лице по СТЕ /т. 2/ посочва, че УПИ IX -*** в кв. 60 по плана на с.
Т. е идентичен с парцел VII-*** в кв. 75 по
регулационния план от ***г., съгласно този план от имот № *** в кв. 75 са
придадени по регулация към парцел IV-*** от кв. 75 - ти 330 кв.м.
За факта на уреждане на дворищно -
регулационните сметки по придаваемите места между страните, с оглед представените
от ищците Удостоверение /имащо
характер на разписка/ от името Н. А. С. и Заявление
изх. ***/******г. по чл. 111, ал.1, изр. 1 от ЗТСУ /отм./, бе открито
производство по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на подписа, положен
от името Н. А. С..
По
отношение на откритото производство на основание чл. 193 от ГПК за оспорване
автентичността на подписа, положен от Н. А. С. на Заявление за уреждане на
дворищно – регулационни сметки и на Удостоверение /Разписка за платени суми,
приложена към заявлението/, съдът установи следното: От заключението на
изготвената по делото графическа експертиза на подпис, експертът посочва, че
подписите са положени от ответника Н.А. С., ЕГН **********. С оглед изложеното,
съдът намира за недоказано оспорването авторството на подписа на изследваните
документи, поради което кредитира същите изцяло и приема, че са подписани именно
от ответника Н.А. С., ЕГН **********.
Същевременно, в
заключението на СТЕ /т. 5/, вещото лице посочва, че в новия регулационен план
от ***г.на с. Т., действащ и понастоящем е зачетено прилагането на регулацията
по плана от 1934г. между съседните на ищците и
ответниците два имота, парцеларната граница е зачетена като имотна.
Дворищно - регулационният план определя
пространствените предели на правото на собственост на отделните лица. С
дворищно - регулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), е
допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. В тези случаи
се приема, че планът има непосредствено отчуждително действие по
отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано, е необходимо
следното: когато дворищно - регулационният план е създаден при грешна
кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при
съществено закононарушение /хипотезата на чл.33, ал.1 3./, прилагането му е
налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и
владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи /хипотезата на
чл.33, ал.2 ЗТСУ/ планът се счита за приложен при изпълнение на законните
условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде
изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при
доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено
вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 от ЗТСУ /отм./
настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за
прилагане на дворищно - регулационния план. Тези изводи следват и от ТР №1/******г.
на ОСГК на ВС, като обобщението е, че за приложен план се говори, когато
настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. В този
смисъл е решение №***/***10г. по
гр.д.№263/10г. на ВКС, ІІ ГО. При действието
на ЗТСУ /отм./ дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително
действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели.
Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация,
но докато планът не бъде приложен, той може да бъде отменен по реда на чл.33,
ал.1 и 2 от ЗТСУ отм. Когато старият план е приложен, новият план зачита
парцелните граници по стария план като имотни, в този смисъл ТР №3/***г. има
отношение не само към дворищно - регулационните планове, изработени при
действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действалите преди
това устройствени закони - ЗПИНМ, ЗБНМ, Закон за благоустройство на населените
места в /Княжество/ Царство България./ Обн. ДВ, бр.67 от 1905г., отм. ДВ бр.
117 1941 г./, като безспорно,
въпреки че ТР №3/***г. да е прието при действието на ЗТСУ /отм./, то не е
изгубило значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР. В
конкретната хипотеза съдът намира, че се установи по безспорен и категоричен
начин, че регулацията е приложена при условията на чл. 33, ал.2 от ЗТСУ, като е
изпълнена процедурата по обезщетяването на собственика на отчуждения имот. В
тази връзка съдът съобрази също, че по плана от ***г. на с. Т., действащ и сега,
е отразено прилагането на регулацията по първия дворищно - регулационен план от
1934г. и той отразява вярно имотната граница между имота на ищците и
ответниците, което е отразено графично и от Скица, изх. ***/***г., отдел УТ на
Община Х. и от Комбинирана схема – Приложение 4 към СТЕ, Приложение 1 към ДСТЕ
т.1, т.2 и т.3.
В този смисъл, съдът приема, че ищците са собственици на спорната част
реална част- от 212 кв.м.,
съставляващи част от УПИ VIII-*** с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по
регулационния план на с.Т., общ. Х., обл.Шумен от ***г. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ответниците
владеят процесната част от УПИ. Тази част от УПИ, както се устави от
изготвените СТЕ, се намира между съществувалата до ***г. ограда /мрежа/ и
обозначенаа с т. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 и страничната между двата имота регулационна
линия, обозначена с т.1, 2 и т.3, като площта й е 212 кв.м.
От
показанията на свидетелката А.М. – съседка на ищците, се установява, че между имота на И. и имота
на Н. е имало телена ограда, с бетонени стълбчета, с мрежа, двата имота са
съседни и са разделени с мрежа и бетонни блокове.Св.заявява че:“……. И. и В. видели, че в имота им се влиза.
Викат специалисти, които мерят имота и установяват, че Н. е навлизал в имота на
И. и В.. Специалистите са викани през ***г. Когато извикаха специалистите,
оградата, за която говоря, още съществуваше. След като забиха колчетата и
искаха да си правят друга ограда, Н. не им даваше. След като забиха колчетата
се установи, че Н. е навлязъл в имота на И.. Оградата не била там, където й е
мястото, а навътре в имота на И., а трябва да бъде в имота на ответника.
Телената ограда, към настоящия момент, вече я няма, защото не е на мястото,
където са колчетата, на правилното място. И. махна оградата, защото иска да си
сложи ограда на правилното място. Оградата не е сложена, защото Н. не позволява
да се прави оградата , където й е мястото. От страната на мрежата, от горната
страна на имота има стопански постройки, има насадени дръвчета от Н.. Като са
сложили колчетата, дръвчетата остават от страната на И. и на В.. Те са 8-9 на
брой млади дръвчета, от всеки вид има по едно дръвче. Ходила съм на
местото. От горната страна на имота е.
Тези дръвчета попадат в спорната част, за която спорят двете страни. Това е
откъм горната страна на този имот, където са стопанските постройки, а не към
улицата. Когато отидох да живея в Т. през 1985г. тази ограда съществуваше……
Мястото, за което претендират И. и В.,
сега го владеят И. и В.. Сега не е сложена ограда. Спорната част никой не я
ползва. Стои си така. Никой не бере плодовете от дърветата. През 1985г.
дърветата ги нямаше. Н. ги е сял, той владееше тогава имота. …..„
В показанията си,
свидетелят Л.
С. заявява:“………….. познавам И.,
В. и Н., съседи сме. Моят имот е съседен на техния. В имотите има къщи,
застроена част и дворни места. Между двата имота имаше ограда – телена мрежа с
бетонни колове. Сега оградата не е там. Миналата година И. вика специалисти,
забиха колове. И. се усъмни, че оградата е от неговата страна и ги повика.Тази
ограда съществуваше отдавна - от 1985г., не мога да кажа точно от кога. ……..
Сега оградата я няма, защото И. я махна. Искаше да направи нова там, където са
му измерили имота, но няма такава, защото не могат да се разберат. Новата
ограда трябва да навлезе малко от страната на Н., откъм пътя около 40см,
оттатък влиза един, два метра. На спорното място има дръвчета. Сял ги е Н.. Там
са 7-8-9 дръвчета – не знам точната бройка. Не са плодни дръвчета. Към момента
дръвчетата остават в страната на И., след като минаха експертите. Преди между
двата имота нямаше ограда. И. купи имота през 1980г. Изгради оградата, след
като построи къщата. Тази ограда не знам кой я е направил. Той забиваше колове,
сам майстори не искаше. В неговия двор беше местото и Н. зася дръвчетата. И. не
е влизал в това място, защото Н. не му позволява. Ограда нямат към момента.
Спорното място, където са дръвчетата, се ползва от Н.. Н. не разрешава да се
сложи окончателна ограда на това място.“
Не се представиха по делото доказателства за
това ответниците да владеят процесната част от УПИ на законова основание. Съдът
не споделя твърденията на ответната страна, че владее процесната част 37 години.
Съгласно чл. 200 от ЗУТ, реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.
Съгласно ал. 2, правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17,
а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен
имот. Нормата на чл. 19 от ЗУТ предвижда, че при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване,
свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери: 1. в градовете
- най-малко 14 м - лице и 300 кв. м. - повърхност; 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от
2003 г.) в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони
на населените места - най-малко 16 м - лице и 500 кв. м - повърхност; 3. във
вилните зони - най-малко 18 м - лице и 600 кв. м - повърхност; 4. в селата или
частите от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м - лице и 500 кв. м - повърхност, а при
специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14
м - лице и 300 кв. м - повърхност; 5. в
селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен - най-малко 12 м - лице
и 250 кв. м - повърхност.
Съгласно
чл. 59 от ЗТСУ /отм./, също е било предвидено, че реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност, само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ
и лице, определени с правилника
за прилагане на закона. Съгласно ал. 2 на тази норма, правилото на
ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.
Безспорно
е, че
процесната част от УПИ не отговаря на горецитираните изисквания по сега
действащата норма и на отменената.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Р.
№ ***/***г., в която се приема, че реална част от парцел /УПИ/ може да
бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл,
преди влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство
през 1973г. /съгласно чл. 181, ал. 1 З. (отм.); или ако е
осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона
за устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната
част от поземления имот може да се обособи като самостоятелен УПИ, съобразно
изискванията на чл. 19 от ЗУТ или ако тази част се
присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря
на изискванията на чл. 19 от ЗУТ или се присъединява към
съседен имот. В горния смисъл е и Решение № 185 от 01.03.*** г. по гр. д. № 280 от 2009 г.
на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр. д. №
12 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д. №
154 от 1986 г. на ОСГК на ВС и др.
При това положение, съдът намира, че искането за
признаване на установено по отношение на ответниците Н.А.С., ЕГН **********
и А.А.С., ЕГН **********, че ищците И.И.М., ЕГН **********
и В.И.И., ЕГН ********** са собственици на 212 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-***
с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х., обл.Шумен
от ***г. е основателно и ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението
на посочената част - 212 кв.м., съставляващи
част от УПИ VIII-*** с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т.,
общ.Х., обл.Шумен от ***г.
По иска по
чл. 109 от ЗС
Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищцовата
страна бе, в условията на пълно и главно доказване, да докажат, че са
собственици на посочената част от имота, както и да докажат твърдението,
посочено в исковата молба, че ответниците са извършили конкретни действия, а
именно засаждането на 9 бр. дървета, с което им пречат да упражняват своето
право на собственост върху описаната част от имота. В тежест на ответната
страна бе да установи всички наведени от тях твърдения и възражения, от които
черпят благоприятни за себе си правни последици. Съдът намира, че ищовата
страна доказа по безспорен начин, че са собственици на посочената част от имота.
Доказа се също така от показанията на разпитаните свидетели /Л.С. и А.М., св. Х. и св. С./, че в тази част от
имота с площ от 212 кв.м., именно ответната страна е засадила 9 бр. овощни
дръвчета, като не се представиха доказателства това да е станало на законово
основание. Същевременно, именно с тези действия ответниците създават пречки и
затруднения на ищците да ползват частта от имота си пълноценно. Поради
изложеното, съдът намира, че искът по чл. 109 от ЗС е доказан и следва да бъде
уважен.
Досежно възражението
за прекомерност на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал.2 от действащата към момента на упълномощаването Наредба № 1 от ***г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение, възнаграждението по искове
по чл. 108 от ЗС се определя съобразно интереса, но не по-малко от 600лв. за
недвижими имоти. В случая са предявени искове в условията на обективно и
субективно съединяване по чл. 108 от ЗС и по чл. 109 от ЗС, а договореното
адвокатско възнаграждение общо е за 1000лв., поради което съдът намира, че не е
налице прекомерност на адвокатското възнаграждение и искането в тази насока на
ответниците следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода
на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените от тях разноски, включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 1805,84лв. /440,84лв. държавна такса; 255лв. депозит
за СТЕ; 105лв. депозит за ДСТЕ; 15лв. Вписване на ИМ и 1000 лв. адвокатски
хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията между ищците И.И.М., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********
и ответниците Н.А.С., ЕГН **********
и А.А.С., ЕГН **********, че И.И.М.,
ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН ********** са собственици
на 212 кв.м., съставляващи част от УПИ
VIII-*** с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х.,
обл.Шумен от ***г., като ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН ********** и
А.А.С., ЕГН ********** да ПРЕДАДАТ
владението на И.И.М.,
ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН ********** на процесните 212 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-*** с
площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х., обл.Шумен от
***г.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС ответниците
Н.А.С., ЕГН ********** и А.А.С., ЕГН ********** да премахнат посадените 9 броя овощни дървета в собствената на
ищците част от имота, а именно 212 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-***, с площ от 1890 кв.м. в
кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х., обл.Шумен от ***г.
ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН ********** и А.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на ищците И.И.М.,
ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********, сумата от 1805,84лв. /хиляда осемстотин и
пет лева, осемдесет и четири ст./държавна такса, адвокатско възнаграждение,
депозит за вещо лице, вписване/.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: