Решение по дело №466/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез главен юрисконсулт К., против Решение №33/15.01.2025 г., постановено по АНД №4013/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № РД –И-062/02.08.2024 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ). С наказателното постановление, на магистър – фармацевт В. М., за нарушение на чл. 23, ал. 1, във връзка с ал. 3 и с чл. 25, ал. 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 година за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, във връзка с чл. 2 от Наредба № 4 от 20.03.2009 година за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и на основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) е наложена глоба в размер на 1 000 лева. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Сочи, че закупения лекарствен продукт е в режим на отпускане по лекарско предписание. В тази връзка и в изпълнение указанията на съда представя разрешение за употреба на лекарствен продукт, видно от което лекарствен продукт eутирокс 50 микрограма таблетки е в режим на отпускане по лекарско предписание. Излага доводи, че в оспореното наказателно постановление са посочени относимите правни норми, които задължават магистър – фармацевта да отпуска продукта само по лекарско предписание. Иска отмяна на решението на РС - Бургас и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

В съдебно заседание касатора не изпраща представител. По делото е постъпила молба от главен юрисконсулт К., в която изразява становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касация не изпраща представител. По делото е постъпила подробна писмена молба с доводи по съществото на спора.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С наказателно постановление В. М. е санкционирана за това, че на 17.07.2024 година, при извършена проверка от инспектори на ИАЛ, е установено, че при контролна покупка на 17.07.2024 година, в аптеката на „Фрамар 33“, магистър - фармацевт В.М. е отпуснала (продала) на инспектор от ИАЛ лекарствен продукт, с режим на отпускане "по лекарско предписание" eутирокс 50 микрограма таблетки, без да е изискала и без да и бъде представено лекарско предписание (рецепта). За отпускането е издаден фискален бон.

За да постанови решението си, с което е отменил наказателното постановление, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че този продукт е с режим на отпускане по лекарско предписание, поради което липсва признак от обективната страна на нарушението. На следващо място, съдът е изложил аргументи, че не са посочени относимите правни норми задължаващи жалбоподателя да отпуска продукта само по лекарско предписание, като по този начин е препятствана възможността на жалбоподателя да разбере какви точно правни норми са му вменени като нарушени.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са снователни. Административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, във връзка с ал. 3 и с чл. 25, ал. 2 от Наредба № 28, във връзка с чл. 2 от Наредба № 4 и е наложено административно наказание на основание чл.294 от ЗЛПХМ.

Санкционната норма на чл. 294 от ЗЛПХМ е обща и предвижда налагане на санкции за нарушаване разпоредби на този закон или на наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281-293. Следователно, предпоставка за налагането на санкция, на основание чл. 294 от ЗЛПХМ е извършване на деяние, нарушаващо конкретна разпоредба, съставляваща част от специалните наредби.

В настоящият случай на фармацевта е вменено нарушаване разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 28, както и нарушаване на чл. 2 от Наредба № 4.

Според ал. 1 на чл. 23 от Наредба № 28, всеки фармацевт е независим при вземане на решение, свързано с осъществяването на професионалните му задължения, за което носи съответната отговорност, а според ал. 3 за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал.

Чл. 2 от Наредба № 4 указва, че режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт. Отпускането на процесния лекарствен продукт, без да е представена рецепта означава "неправилно отпускане", по смисъла на ал. 3 на чл. 28 от Наредба № 28. Именно това несъобразяване с наредбата, от обективна страна представлява състав на административно нарушение, за което е предвидено налагане на наказание, на основание чл. 294 от ЗЛПХМ. Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на закона. Посочени са относимите правни норми, които задължават жалбоподателя да отпуска продукта само по лекарско предписание, като изводите на РС, че не са посочени относимите правни норми, не е споделят от касационния състав.

Видно от изисканото от настоящата съдебна инстанция доказателство – разрешение за употреба на лекарствен продукт - еутирокс е с режим на отпускане „по лекарско предписание“, поради което изводите на съда за липсата на признак от обективна страна на нарушението са несъстоятелни.

В случая не се касае и за маловажен случай. Фактът, че административното нарушение е извършено за първи път е отчетено от законодателя при определяне размера на санкцията - по-леки наказания при първо нарушение и по-тежки при повторно такова. Освен това настъпването или не на вредни последици от деянието е ирелевантно, тъй като вмененото на касатора нарушение е формално такова, на простото извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определени вредни последици. Законодателят е приел като достатъчно засягане на регулираните обществени отношения "неправилното отпускане" на лекарствения продукт, като е ирелевантно последващото настъпване на някакъв вредоносен резултат. В този смисъл е и практиката на Адиминистративен съд –Бургас, както следва: Решение №4479/13.06.2024г., постановено по адм.дело № 782/2024 г., Решение №173/08.02.2021 г., постановено по адм.дело №2520/2020 г. по описа на съда.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в размер на 80,00 лева

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, петнадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №33/15.01.2025 г., постановено по АНД №4013/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно № РД–И-062/02.08.2024 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) София.

ОСЪЖДА В. О. М. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) София сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.