О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………. 2017
година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна , тридесет
и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 14.06.2017 г. при участието на секретаря Мая Вълева сложи за
разглеждане административно дело № 3390/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. с чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.74, ал.2 от Закона за
защита от дискриминация.
Образувано е по искове, предявени от М.Л.Ж., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието за признаване за установено дискриминационно третиране на ищеца като
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна, осъждане
на ответника да се въздържа в бъдеще от дискримианционни действия спрямо ищеца
и присъждане на сумата от 1 лев, обезщетение за имуществени вреди, и сумата от
24 999 лева, обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на
дискриминационни действия на служители на ответната страна, извършени на
05.04.2014 година, заедно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба и уточняващите молби на М.Ж. се твърди,
че към деня на предявяване на исковете - 29.08.2014 година, ищецът изтърпява
наказание "лишаване от свобода" - доживотен затвор в Затвора -Варна.
Лишените от свобода имат право на свиждане и хранителна пратка всеки месец
"По утвърден график и списък за хранителни продукти". На 05 април
2014 година ищецът е имал свиждане, като донесената му хранителна пратка е
съдържала - 2бр. кроасни, 1 кутия сухи пасти, 1 бр. вакуумирани кюфтета, 1 бр.
вакуумирани кебапчета, 2бр. вакуумирани наденици, 1 бр. луканка, 1 бр.шпек
салам, 1 бр.шунка, банани, 3 бр.марули, 2 бр.репички, домати, краставици, филе
вакуумирано. Всички продукти са били закупени от Кауфланд час преди да бъдат
донесени, поставени в прозрачни вакуумирани опаковки, с трайност за консумация. Хранителната пратка е била
нарязана "като за прасета, под предлог съображение за сигурност" и
приведена в негодно състояние, трайните продукти - в нетрайни. Ищецът се намира
в Зона за повишена сигурност, в постоянно заключена килия при строго ограничени
и контролирани контакти с другите лишени от свобода. За унищожената на
05.04.2014 година храна отправя жалби до дежурния офицер, Началника на Затвора
и Началника на охраната. В Затвора -Варна свиждането за лишените от свобода в
зоната с повишена сигурност се провежда само в събота, като записването става
до 8.00 часа, за разлика от Затвора София, където то се осъществява през целия
ден и хранителните продукти не се нарязват, а се проверяват на скенер, с което
се запазва целостта им и тяхната трайност. Извършените от служителите в Затвора
Варна действия счита, че не са
обосновани от правно защитим интерес, по-скоро целят уронване на човешкото
достойнство.
Твърди
дискриминационни действия на затворническата администрация и по отношение на целия
пропусквателен режим, уточнява, че тези действия са осъществявани по имушествен
признак, като заявява «делят ни на бедни и богати». Въз основа на изложеното
формипа искане съдът да осъди
ответника да му заплати претендираното с
исковата молба обезщетение на посочените в нея основания и размер, както да
преустанови практиката си «да унищожава храната»
за бъдеще време.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва исковете. Поддържа становище, че предприетите
действия по проверка на хранителните пратки, включително чрез разрязване,
разопаковане, оглеждане и др. е с оглед осигуряване на сигурността в затвора и
да не се допуска внасяне на неразрешени вещи.
Счита за недоказани
твърденията на ищеца за осъществени
спрямо него незаконосъобразни действия или бездействия, основаващи се на чл. 74
от ЗЗДискр. Във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ.
Отрича ищецът да е
третиран различно от останалите лишени от свобода в Затвора Варна във връзка с
извършваните проверки на хранителните пратки
според изискванията на чл.86, ал.3 и чл.97, т.1 от ЗИНЗС. Оспорва
твърдяното от ищеца осъществяване на
дискриминационни действия по смисъла на ЗЗдискр.
Моли съдът да
отхвърли предявения иск , претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП счита за недоказани твърденията нв ИМ за действия или бездействиа от
стнана на администрацията на затвора Варна, които да са довели до неблагоприятни последици за ищеца, като и тези
за неравно третиране. Пледира исковата претенция да се остави без
уважение.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства и становищата на страните, при извършената прверка относно
допустимостта на така мотивирания иск приема следното:
Исковете по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от
дискриминация за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, които се
явяват в противоречие със Закона за защита от дискриминация, не са отделен вид
– те са искове по ЗОДОВ,
които могат да се предявят пред административния съд
след установяването на проява на дискриминация с решение на Комисията за защита
от дискриминация. Затова
разпоредбата на
чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация съдържа препращане
към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Произнасянето на административния
съд по искове за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия и
бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи форма на
дискриминация, по реда на ЗОДОВ (чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр ), е допустимо само при наличието на акт на компетентния за това орган, издаден в производството по глава четвърта, раздел I от Закона за
защита от дискриминация.
Исковете за присъждане на
обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни
на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за
установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр) или
самостоятелно, ако има предварително установяване на нарушението от Комисията
за защита от дискриминация.
Органите - компетентни да
установяват неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация и
гражданският съд. Раздел първи, глава
четвърта от ЗЗДискр., урежда производството пред КЗД, а раздел втори -
съдебните производства пред районния и административния съд.
Съдебните производства по глава
втора включват и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи
от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр), които се развиват по общия ред или по
реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на производството за
обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр
израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство
за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация, приключило с влязло в сила решение.
Административният
съд няма компетентност да установява действия или
бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи дискриминация, нито
да осъжда
ответника да преустанови дискриминационни действия/бездействия, нито да
предписва въздържане от такива за бъдеще
време.
Произнасянето със съдебен акт по същество на исковата
претенция ще е допустимо само при наличието на влязъл в сила акт
на Комисията за защита от дискриминация. Провеждане на исково производство по този ред
при липсата на точно такъв административен акт на Комисията за защита от дискриминация, с който
се установяват нарушения по Закона за защита от дискриминация е недопустимо.
В
настоящото производство ищецът изрично е заявил, че не е предприемал процесуални действия за защита от дискриминация, неравно третиране или
поставяне в неравностойно положение пред КЗД.
Предвид
задължението на съда да диференцира иска, съобразно указанията на ВАС в двете
хипотези – тази на чл. 71, ал.1 т.2 и на чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр., съдът приема
следното: Разпоредбата на
чл. 74, ал. 2 от З. е специална спрямо общата норма на чл. 71, ал. 1 от
ЗЗДискр и като такава изключва приложението на последната при искове за
обезщетения за вреди , настъпили от осъществено дискриминационно третиране при
упражнена административна дейност. Настоящият случай, разгледан в контекста на
специалната норма на чл. 74, ал.2 от
ЗЗДискр при липсата въобще на сезиране на компетентния орган
- КЗД, автоматично води до извод за
неподустимост на производството,
образуваното по исковата молба на
Ж., поради отсъствието на
положителна процесуална
предпоставка от категорията на
съществените – липсата на влязъл в сила ИАА от КЗД и на процесуалната възможност въобще
за издаването на такъв.
Предвид
приетия по спора краен извод относно допустимостта на иска, съобразявайки същия
с нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК приложима субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, съдът преценява като основателно
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да
бъде уважено в размер от 100 лв., определен
съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК(ДВ бр. 8/2017 г.)
Предвид
изложеното и на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ хода по същество, даден
с протоколно определение от 14.06.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.Л.Ж., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна, насочена срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието за признаване за установено дискриминационно третиране на ищеца
като изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна,
осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от дискриминационни действия
спрямо ищеца и присъждане на сумата от 1 лев, обезщетение за имуществени вреди,
и сумата от 24 999 лева, обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат
на дискриминационни действия на служители на ответната страна, извършени на
05.04.2014 година, заедно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3390/2016 г. по описа на АС
Варна.
ОСЪЖДА М.Л.Ж. ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора Варна, да заплати на ГД
«Изпълнение на наказанията» при Министерство на правосъдието сумата от
100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА