Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 149 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Ю.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 20-0271-000294
от 04.03.2020 г., издадено от Началник
Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата са изложени
съображения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материално правните и процесуално правните правила. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано. Предвид
изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление или алтернативно за
намаляване на наложеното административно наказание в предвидения в закона
минимален размер.
В съдебно заседание
жалбоподателят Б.Ю.М. се представлява от адв. М.А., която навежда доводи за
допуснато в наказателното постановление нарушение при квалифициране на
административното нарушение. Пледира за отмяна на НП, като излага доводи и за
маловажност на случая, или за изменение с намаляване на глобата до минималния
размер.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
На 26.02.2020 г. около 13:00
– 13:20 часа свидетелите Я.Г.Я. и Д.С.А. *** към ОД на МВР - Хасково
изпълнявали служебните си задължения и извършвали обход на с. Шишманово, общ.
Харманли. В 13:25 часа забелязали по общински път до хранителен магазин „Естел“
в посока към с. Българин, общ. Харманли да се движи товарен автомобил „Сеат
Инка“, без поставени регистрационни табели. Полицейските служители спрели
автомобила за извършване на проверка и установили, че автомобилът се управлявал
от жалбоподателя Б.Ю.М.. След справка в работната система за отдалечен достъп
полицаите констатирали, че жалбоподателят не притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство, а управляваният от него автомобил не
бил регистриран. В резултат на проверката свидетелят Я.Я. съставил АУАН серия
АА с бл. № 572922 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и АУАН серия АА с бл. №
572921 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които
били връчени и подписани без възражение от
жалбоподателя Б.М..
На 04.03.2020 г. било
издадено наказателно постановление № 20-0271-000294 от Началник Група при РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.
150 от ЗДвП за това, че управлявал ППС без да е правоспособен водач, за което
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на
300 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Я.Г.Я. и Д.С.А., които описват подробно и еднопосочно извършената
от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира показанията
на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на
наличната доказателствена съвкупност. В съдебно заседание по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е разпитан свидетелят С. К. И. –
кмет на с. Шишманово. Същият потвърди пред съда, че жалбоподателят не притежава
СУМПС, но преди години е имал такова в Република Турция. Свидетелят изясни
причините за извършеното нарушение, а именно да се приберат на безопасно място
новородени в гората животни, което е изисквало спешна нужда от откарването им с
МПС. Съдът се доверява на показанията на този свидетел, който добросъвестно
изложи своите възприятия относно обстоятелствата по делото. Приетите от съда
фактически положение се установяват и посредством събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно
от представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Описаните в НП
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
Във връзка с
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се
отбележи, че в наказателното постановление не е допуснат порок относно правната
квалификация на извършеното нарушение. На жалбоподателя е вменено
нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която съдържа общото правило, че всяко
пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач. Нарушението на това правило е скрепено със санкцията, предвидена
в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който визира няколко частни случая, в това
число управление на МПС от неправоспособен водач. Обстоятелството, че тази
разпоредба включва описание на нарушението, не променя характера й на
санкционна, доколкото, както бе посочено, общото правило за поведение се съдържа
в чл. 150 от ЗДвП.
С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят Б.Ю.М. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.
150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 26.02.2020 г. в с.
Шишманово, общ. Харманли жалбоподателят е управлявал превозно средство - товарен
автомобил „Сеат Инка“, без да е правоспособен водач. В тази насока са
показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите Я.Г.Я. и Д.С.А.,
които са категорични, че жалбоподателят не е представил СУМПС, а при
направената справка било установено, че не притежава такова. Тези обстоятелства
недвусмислено се потвърждават и от показанията на свидетеля С. К. И..
При това положение законосъобразно и
обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Б.Ю.М. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките
за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи. Нарушението е формално и в неговия състав не
е предвидено настъпването на определен резултат, но причините за неговото
извършване не омаловажават нарушаването на правилата за движение по пътищата. В
този смисъл не може да се приеме наличие на незначително засягане на
охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с безопасността и сигурността на транспорта.
По отношение на размера
на наложената глоба съдът намира, че административнонаказващият орган не е
изложил мотиви за определяне на наказанието в максимално предвидения в закона
размер от 300 лв. Съдът преценява, че индивидуализирана в този размер глобата
се явява необосновано завишена. Липсват доказателства за отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да обуславят наказание в
максимален размер. По делото има данни за друго, констатирано при извършената проверка
административно нарушение, за което обаче е взето отношение със съставянето на
отделен акт. В случая не са ангажирани доказателства за имущественото състояние
на жалбоподателя, събирането на които е в тежест на наказващия орган. Предвид
изложеното, при преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и с оглед постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът
приема, че глоба в минималния размер от 100 лв. се явява обоснована и
съответстваща на извършеното нарушение.
В контекста на изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното
наказание бъде намалено от 300 лв. на 100 лв.
При този изход на делото и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя Б.Ю.М. следва
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0271-000294 от 04.03.2020 г., издадено от
Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Б.Ю.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в
размер на 300 /триста/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР -
Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. „***“ № *, да заплати на Б.Ю.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: