РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 23.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Петър
Петров, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело №3075
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Трето РУ при ОД на МВР Пловдив обжалва чрез пълномощника си
юрисконсулт П. Решение № 260623 от 01.09.2021 г., постановено по АНД № 7033/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 20-0438-001461 от 20.10.2020 г. на ВПД Началник
Трето РУ към ОД МВР Пловдив, с което е било наложено административно наказание
глоба от 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП на Т.Р.П. с ЕГН **********.
С жалбата се претендира отмяна на решението на
РС - Пловдив, като се сочи, че същото е неправилно, предвид направената
неправилна преценка относно изтичането на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН
шестмесечен срок за издаването на наказателното постановление. Моли се за
отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се потвърди
наказателното постановление, както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, касационният
жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът по
касационната жалба Т.Р.П. се представлява от пълномощника му адв. П., който
моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебното решение, като излага
съображения относно нищожност на АУАН, както и издаване на наказателното
постановление при нарушение по чл.54, ал.7 от ЗАНН. Моли се за присъждане
направените разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Петров моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд –
Пловдив с обжалваното сега решение е приел, че конкретният актосъставител,
разпитан като свидетел в съдебно заседание, е съставил приложения по преписката
АУАН за две констатирани от него нарушения, съответно по чл.150 от ЗДвП и по
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Същевременно, съдът е акцентирал в мотивите към
съдебното си решение и на факта, че разпитан като свидетел, актосъставителят е
заявил, че не е съставял приложения АУАН и не го е подписвал. Без да анализира
изобщо събраните доказателства и без да събере относими такива към установяване
на фактите от значение за делото, районният съд е счел, че в случая
наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок от
съставянето на акта по чл.34, ал.3 от ЗАНН, поради което е приел, че то е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и го е отменил, без
да разглежда изобщо въпросите по съществото на делото.
Настоящата
съдебна инстанция, като взе предвид приетото по делото писмо от РП Пловдив,
ведно с Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №
105/2020 г. от 20.07.2020 г., намира, че
изводите на РС Пловдив досежно наличието на изтекъл срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, са направени при липса на положени процесуални усилия за попълване на
делото с относими доказателства и поради това същите са били и неправилни.
Видно е, макар в наказателното постановление да е посочено, че досъдебно
производство е било образувано и прекратено касателно т.2 от АУАН, а именно за
констатирано нарушение управление на спряно от движение МПС, че на практика
въпросното наказателно производство е образувано и водено за престъпление по
чл.343в, ал.1 от НК, сиреч по отношение на факти, отразени по т.1 от
наказателното постановление, а именно за това дали водач е управлявал моторно превозно средство в срока на
изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред.
Въпросното наказателно производство е било прекратено поради липса на
установени съществени елементи от състава на престъплението, както и липса на
умишлено поведение по отношение на данните за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, като със същото постановление на РП Пловдив е било постановено, след
влизането му в сила, препис от него да се изпрати на компетентния
административен орган за реализиране административнонаказателната отговорност
спрямо водача Т.П.. Следва да се има предвид, че когато, съобразно с чл.36,
ал.2 от ЗАНН, наказателното производство е било прекратено от прокурора и е
препратено на наказващия орган, то административното производство започва и без
съставен АУАН. В тази насока и всички възражения, свързани с редовността на
АУАН, какъвто изобщо не се изисква от закона, за да започне производството, се
явяват ирелевантни. В случаите по чл.36, ал.2 от ЗАНН, съобразно и с трайната
съдебна практика на административните съдилища по въпроса, срокът по чл.34,
ал.3 от ЗАНН следва обаче да се счита от момента на получаване от съответния
наказващ орган на постановлението за прекратяване или за отказ да се образува
наказателно производство. В случая видно е, че постановлението е издадено на
20.07.2020 г., поради което и на която и по-късна дата то да е влязло в сила и
да е било получено от наказващия орган, то следва, с оглед датата на издаване
на наказателното постановление, да се счете, че срокът за неговото издаване не
е бил изтекъл. Поради това и изводът на районния съд, че е налице съществено
процесуално нарушение, свързано с издаване на НП след изтичане на давностния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е бил незаконосъобразен.
С оглед на посоченото и следвало е съдът да се произнесе по
съществото на спора. В тази насока и предвид забраната касационният съд за
първи път да прави фактически установявания, съобразно с нормата на чл.220 от АПК, ще следва след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново
разглеждане от друг съдебен състав, със задължителни указания за събиране на релевантните
доказателства, чрез извършване на надлежна проверка относно наличието на
посоченото в процесното наказателно постановление като номер и дата друго
наказателно постановление, с което се твърди жалбоподателят да е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред, като се има предвид и
съдържанието на постановлението на РП Пловдив, в което се сочи проверка по
същия номер на НП, но със съвсем друга дата на издаването му. След преценка на
наличието или липсата на всички факти и обстоятелства, които са относими към състава
на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, вменено на жалбоподателя, включително
и при необходимост приобщаването и на материалите по прекратеното наказателно
досъдебно производство, ще следва да се даде отговор на въпросите по съществото
на делото, а именно налице ли е било осъществяване на административно нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП от лицето, спрямо което е издадено наказателното
постановление и налице ли са били всички основания за реализиране на
административнонаказателната му отговорност за същото и ако това е така,
законосъобразно ли е определено административното наказание.
На основание чл.226, ал.3 АПК, районният съд
ще следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноските,
претендирани в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260623 от 01.09.2021г., постановено
по АНД № 7033 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд- Пловдив, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящето
решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.