№ 4966
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА Частно
наказателно дело № 20241110217471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, вр. чл. 189, ал. 3, вр.
ал. 1 от НПК.
Съдът е сезиран с предложение на председателя на Националното бюро
за правна помощ /“НБПП“/ за произнасяне на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т.
4 от НПК за присъждането в тежест на Б. М. З. на основание чл.189, ал.3 от
НПК на заплатените от Националното бюро за правна помощ разноски за
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник в досъдебното производство в размер 400.00 лева на
основание чл.17, т.1 вр. чл.10, ал.1 вр. чл.21 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, приложимият закон и
с оглед вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ИСКАНЕТО Е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
С влязла в сила присъда Б. М. З. е бил осъден за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. В производството осъденият Б. М. З. е бил
представляван от служебния защитник адвокат Г.С.Б. от САК. Служебният
защитник адвокат Г.С.Б. от САК е бил назначен в това качество по искане на
съда и след определянето му с надлежно писмо от Софийска адвокатска
колегия. След завършването на наказателното производство с влязъл в сила
съдебен акт, на служебния защитник са били заплатени от Бюрото разноски за
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
в досъдебното производство в размер 400.00 лева на основание чл.17, т.1 вр.
чл.10, ал.1 вр. чл.21 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При така установените фактически констатации, относими към предмета
на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът излага от правна страна
1
(“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Решаващата инстанция на СРС намира, че ползваната от обвиняемия
служебна адвокатска защита в хипотезата на чл.94, ал.1, т.4 от НПК е
безплатна, независимо от изхода на наказателното производство във връзка с
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК. Когато подсъдимият не владее български
език (в случая подсъдимият е гражданин на Република Сърбия и не владее
български език), участието на защитник е задължително на основание чл. 94,
ал. 1, т. 4 от НПК, освен ако подсъдимият изрично не се откаже от участието
на защитник, което в случая не е сторил. Т.е. налице е и втора допълнителна
хипотеза на задължителна защита от адвокат, без която наказателното
производство не може да бъде завършено своевременно и ефективно с влязъл
в сила съдебен акт. Съдът приема, че в настоящото производство е приложима
разпоредбата на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правна помощ, според която в
хипотезите на чл.94, ал.1, т.4 и т. 9 от НПК представляваното лице не дължи
възстановяването на разноските за предоставената правна помощ. Според
съда тези разноски за заплатената от Държавата правна помощ не следва да се
възстановяват и в случаите на хипотезите на задължителната защита по реда
на НПК. Решаващата инстанция на СРС намира, че разпоредбата на чл.23,
ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ е специален закон спрямо
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, при което тя следва да намери
приложение, а не тази на кодекса. Правната норма на чл.23, ал.2, изр. 2 от
Закона за правната помощ (обн. в ДВ брой 102, в сила от 23.12.2022 г.) е с
процесуални последици по съдържание и има правно действие занапред (и
доколкото искането на НБПП противоречи на съдебната практика на ЕСПЧ за
характера на служебната защита като безплатна, независимо от изхода на
делото), преднамирайки обществените отношения, които са заварени в тази
правна регулация и с оглед проявилите се юридически факти, които са
преуредени от диспозицията на правната норма.
Решаващата инстанция на СРС приема, че искането на НБПП за
присъждане на разноските за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник противоречи и на принципите на европейското
наказателно право. В хипотезите на задължителната защита или на тази по
чл.94, ал.1, т. 9 от НПК Държавата не може да изисква обвиняемите да се
защитават лично. Интересите на правосъдието изискват обвиняемият да има
защитник - с оглед фактите по случая; когато има вероятност от ефективно
налагане на наказание; при вероятност от сериозно засягане на неговите лични
права; когато делото е с фактическа и/или правна сложност и т.н. Достъпът до
правосъдие за обвиняемия чрез осигуряването на служебен защитник е с по-
голяма тежест пред позитивните задължения на Държавата да претендира
финансовата обезвреда на заплатената от нея безплатна за ползващото я лице
адвокатска правна помощ. Затова е предвидено задължителната защита на
обвиняемите лица да се реализира от служебен защитник. Независимо кои са
приложимите хипотези на задължителната адвокатска защита, Държавата
може да откаже да иска заплащането на правната помощ от адвокат по реда на
чл.189, ал.3 от НПК, когато обвиненото лице не разполага с финансови
средства към момента на предоставянето й. Безплатната правна помощ чрез
2
служебна защита е неотменима. Тя следва да остане такава и след изхода на
делото, тъй като обвиняемият, знаейки предварително, че ще бъде осъден да
заплати и разноските за адвокат, след признаването на вината си към
престъплението и след определянето на съответното наказание, същият би се
въздържал да иска каквато и да е защита (а тази преценка не следва да бъде
оставена в негова дискреция, особено, когато е възможно да бъдат засегнати
неговите човешки права по интензивен и репресивен начин); или не би си
упълномощил защитник за своя финансова сметка, поради което същият ще
поеме инициативата да се защитава сам (при положение, че
представителството му е задължително да бъде реализирано от
професионален защитник - адвокат). В тази насока е делото на ЕСПЧ
„Луедик, Белкацем и Коч срещу Герамния“. А защитата от служебен адвокат
в хипотезите на задължителната защита по НПК или на тази по чл.94, ал.1, т.9
от НПК е една от сигурните гаранции във всяка правова и демократична
Държава за гарантирането на бърз, своевременен и ефективен достъп до
правосъдие и достъп до разглеждането на делото от обективен и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Правото на защитник
не следва да бъде поставяно като обвързано под финансови условия, когато в
едно наказателно производство се реализира служебна защита.
По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 109-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДЕПОЗИРАНОТО ИСКАНЕ на на
председателя на Националното бюро за правна помощ /“НБПП“/ за
произнасяне на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК за присъждането в
тежест на Б. М. З. на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатените от
Националното бюро за правна помощ разноски за адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство от служебен защитник в
досъдебното производство в размер 400.00 лева на основание чл.17, т.1 вр.
чл.10, ал.1 вр. чл.21 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано и
протестирано пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщението по реда на глава XXII от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3