Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 314 07.03.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,първи състав, в
публично заседание на девети февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1787 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.76а, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба „МБАЛ
Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, бул. „Д.Димов“ /Панорамен път/, представлявано от д-р Спасимир
Иванов, в качеството на Прокурист, чрез пълномощника-
адвокат М.М.- Ж. от БАК, със съдебен адрес: ***, офис № 2, против Писмена
покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-3658
от 22.06.2021г. на Директора на РЗОК –гр.Бургас. Писмената покана е оспорена
изцяло.
С Определение № 12 от
05.01.2022г. по адм. дело № 1787 от 2021г. на настоящия съд е оставена без разглеждане жалбата на
дружеството против писмената покана в
частта й по т.3 /относно възстановяване на сумата в размер на
640.20 лева/, поради направен писмен отказ от оспорването в съответната
част /молба- л.176 от делото/, респективно производството по делото е
прекратено в посочената част, с влязло в сила определение.
В производството по
делото, във висящата му част, жалбоподателят оспорва писмената покана по
отношение на т.1, като сочи, че атакуваният административен акт е
незаконосъобразен, поради противоречие с разпоредби на материалния закон. Сочи
се, че след връчване на Протокол № 428 от 22.04.2021г. и ПНПС № 472 от
22.04.2021г., на основание чл.76а от ЗЗО, с констатации на контролните органи
по чл.72, ал.2 от ЗЗО, в законният 7-дневен срок е подадено писмено възражение,
което въобще не е обсъдено от издателя на писмената покана, съответно не става
ясно защо е отхвърлено. В резултат на това е допуснато нарушение на чл.35 от АПК и не е изпълнено задължението на органа по чл.36 от АПК относно служебно
събиране на всички доказателства в процесния казус, а оттам е нарушен и
съществен административнопроизводствен принцип- по чл.9, ал.2 от АПК. Оспорва
се относимостта на посоченото в поканата основание за връщане на сумите, а
именно чл.355, ал.2 от НРД за МД 2020-22г., тъй като тази норма касае
незавършени клинични пътеки и настъпване на индикации за необходимост от
лечение по друга КП, за което лечебното заведение няма сключен договор и в тази
връзка първото лечебно заведение е длъжно да преведе пациента в друго заведение
по съответната пътека. В случаят, в поканата липсвали каквито и да било
констатации за незавършеност на конкретната клинична пътека, тъй като са
изпълнени задълженията по КП № 104. По отношение хоспитализация на същият
пациент в друго /ортопедично/ отделение на болницата, с диагноза „гангрена на
ляво ходило“, също се твърди изпълнение на изискуемия диагностично-лечебен
алгоритъм, без констатиране на каквито и да било нарушения при проверката,
респективно се сочи завършеност и на втората цитирана КП. Констатации за
противното в писмената покана не се съдържали. Иска се отмяна на писмената
покана по т.1, като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото
разноски, за което представя и нарочен списък. В съдебно заседание, жалбоподателят
се представлява от упълномощения си адвокат, която поддържа жалбата и пледира
за отмяна на оспорения административен акт, в посочената част. В писмени
бележки доразвива доводите на оспорващата страна.
Ответникът– Директора на РЗОК–гр.Бургас, чрез
упълномощен представител-юрисконсулт оспорва жалбата, като неоснователна.
Представя административната преписка, свързана с издаване на процесната писмена
покана, както и допълнителни писмени доказателства /л.168 и сл. от делото/. В
съдебно заседание пледира за отхвърляне на оспорването, във висящата част. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода от спора.
Административен
съд- град Бургас, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със своя Заповед № РД-25-365 от 09.03.2021г. (л.16),
на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД за
медицинските дейности за 2020-22г., директорът на РЗОК Бургас разпоредил извършване
на проверка на „МБАЛ Лайф Хоспитал“ ЕООД, със срок до 22.04.2021г. с вид и
обхват – тематична, със следните
задачи:
1. Контрол относно спазване изискванията на
НРД за медицинските дейности за 2020-22г. и ЗЗО по отношение на дейности м. февруари 2021г. по КП № 104.
2. Контрол по писма от Управителя на лечебното
заведение.
3.Контрол по доклади и справки от РЗОК-Бургас.
Проверката е извършена от контрольори от отдел
„ДИОКМДПА“ в РЗОК Бургас, които описали констатациите в протоколи № 350 от 12.04.2021г.
(л.17-19) и № 428 от 22.04.2021г. /л.20-27 от делото/.
Първият протокол /№ 350/ е неотносим към предмета на настоящото дело.
Въз основа на направени констатации по
Протокол № 428 от 22.04.2021г. е изготвен след проверката и Протокол за
неоснователно получени суми № 474 от 22.04.2021г. (л.28-29 от делото). Сочи се,
че съгласно констатираното по т.1.4.1 от упоменатия протокол относно ИЗ № 7795-
ЗОЛ П.П.Петров е установено, че лицето е хоспитализирано от 17.11.2020г. до 25.11.2020г.
по КП № 104, с диагноза коронавирусна инфекция; придружаващи заболявания: МСБ,
АХ. Описва се, че пациентът е дехоспитализиран на 25.11.2020г. в 09.09 часа в
задоволително общо състояние.
Съгласно т.1.4.2 с ИЗ № 7943 същото лице е
хоспитализирано от 25.11.2020г. до 02.12.2020г. в същото лечебно заведение с
диагноза „Гангрена на ляво ходило“. ХАНК по КП № 219. Постъпва в 10.48 часа на
25.11.20г. след нараняване на крака и последвало възпаление. Цитиран е
посоченият в медицинските документи статус: „увредено общо състояние. Крайници-
влажна гангрена на първи и втори пръст до талометатарзалните стави с некроза на
кожата по гърба на ходилото.
Сочи се, че ставало ясно, че се касае за една
хоспитализация от 17.11.2020г. до 02.12.2020г., отчетена по две клинични
пътеки. Съставителите се позовават на чл.350 от НРД за МД за 2020-22г., въз
основа на която разпоредба се обоснова извод за неоснователно получена сума от
1200 лева за ИЗ № 7795 по КП № 104, която следвало да бъде възстановена.
В останалата част относно сумата от 640.20
лева констатациите няма да бъдат обсъждани, с оглед прекратяване на делото в
тази част.
С констатациите, обективирани в протокола, е
запознат законният представител на проверяваното лечебно заведение. Протоколът е
връчен на 18.05.2021г. (л.29 от делото), като същият съдържа указание за възможността
да бъдат направени възражения по направените констатации в 7-дневен срок от
връчването му, на основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО.
На същата дата е връчен надлежно и Протокол №
428 от 22.04.2021г., предшестващ издадения ПНПС № 474 от 22.04.2021г.
По делото е приложен и друг ПНПС, а именно с №
419 от 12.04.2021г. /л.30/, който обаче няма връзка с предмета на делото.
С писмено възражение- вх.№ 29-02-762 от 21.05.2021г.
/л.11-13 от делото/, лечебното заведение оспорило констатациите за
неоснователно получени суми съгласно ПНПС № 472 от 22.04.2021г., като са
оспорени констатациите по т.2 и т.3 от ПНПС, като по отношение висящата част на
производството е относимо обсъждането само на т.2 от възражението, досежно
лечението на същият пациент, съгласно ИЗ № 7943 по КП № 219 относно поставената
диагноза „Гангрена на ляво ходило“. Оспорва се тезата на проверяващите
длъжностни лица, че лечението за пациента по КП № 219 е различна, като е
настанен в друго отделение, поради което необосновано контролните органи
приели, че следва да се заплати само втората хоспитализация, респективно да се
връща сумата получена за лечението му по КП № 104 относно завършено лечение на
коронавирусната инфекция при спазване на съответния алгоритъм на лечение. Сочи
се, че лечението на тази вирусна инфекция е строго специфично и изключва
предприемане на каквито и да било оперативни интервенции, поради което и
предвид липсата на каквито и да било нарушения, които да са констатирани във
връзка с предходното терапевтично лечение по КП № 104 не следва да се приема
получената сума за това лечение, като такава заплатена на болницата без
основание.
Изпратено е писмо до Председателя на РК на
БЛС-гр.Бургас /л.31 от делото/, с което е изискано определянето на трима
редовни и трима резервни членове на арбитражна комисия /по специалност „ендокринология
урология и инфекциозни болести“/, на основание чл.75, ал.5 от ЗЗО, по повод
възражение от 21.05.2021г., подадено от МБАЛ „Лайф Хоспитал“ против Протокол № 428
от 22.04.2021г., което е изпратено от РЗОК-Бургас на 03.06.2021г. и е получено
от адресата на 10.06.2021г. /л.35 от
делото/.
В срокът по чл.75, ал.6 от ЗЗО местната
колегия на БЛС не е посочила съответните изискани членове за сформиране на
арбитражна комисия, поради което и такава не е образувана по обективни причини,
видно и от констатациите в доклада на контрольора- д-р Пеева /л.36 от делото/.
На 22.06.2021г. е издадена Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25-3658 /22.06.2021г.,
изготвена от Директора на РЗОК-гр.Бургас, която се основава на посочената
по-горе заповед за извършване на тематичната проверка, респективно Протокол № 428
от 22.04.2021г. за констатациите на проверяващите и по-конкретно неговите т.1.4.1
и т.1.4.2. Пресъздадено е съдържанието на този протокол цитирано по-горе досежно
описаните хоспитализации на пациента П.П.Петров, като се възприема тезата на
извършилите проверката контрольори, че се касае за една хоспитализация от
17.11.2020г. до 02.12.2020г., която е отчетена по 2 клинични пътеки.
Административният орган се позовава единствено
на нормата на чл.350 от НРД за МД за 2020-22г. по отношение така описаните
хоспитализации на ЗОЛ Петров, като се сочат съответните суми, получени според
ответника без основание, а именно 1200 лева по т.1.
Относно
т.3 писмената покана е влязла в сила, с оглед частично прекратеното
производство и връщането на сумата от 640.20 лева не може да се обсъжда, тъй
като не е предмет на висящото към момента оспорване. В тази връзка, всички
констатации относно т.3 от поканата вече са неотносими към предмета на делото и в настоящият съдебен
акт по същество не следва да бъдат обсъждани.
При така установените факти и обстоятелства по
делото, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган в
съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, подадена
е в преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, с правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането й по същество, в контекста на
очертаната в нея аргументация, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА в частта по т.1
от писмената покана, поради следното:
Оспорената писмена покана е
издадена от компетентен
административен орган, в предвидената писмена форма, със съответни реквизити.
С издаването на поканата
обаче са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, които съставляват основание за
отмяната на административния акт. Това е така, поради следното:
Съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗО контролът по
изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ
се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него
длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В настоящият
случай, няма спор, че между дружеството-жалбоподател МБАЛ „Лайф Хоспитал“ЕООД и
НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ. Проверката е извършена от
компетентни длъжностни лица – контрольори от РЗОК-Бургас, в изпълнение изискванията
на чл.72, ал.2 от ЗЗО. Спазено е и указанието на чл.76а, ал.2 от ЗЗО за съставяне
на ПНПС, срещу който жалбоподателят е подал възражение в законния 7-дневен срок
от получаване на протокола.
Въпреки, формалното
цитиране в оспореният административен акт, че в законният срок срещу протокол
/ПНПС № 474 от 22.04.2021г./ е постъпило възражение, в поканата не са изложени
съображения защо тези възражения са приети за неоснователни. Вярно е, че в
законният срок РК на БЛС не е представила изискания брой редовни и резервни
членове медицински специалисти за сформиране на арбитражна комисия, като според
актуалната и към момента задължителна съдебна практика мотивите на
административния орган могат да се съдържат и в други източници /документи/,
приложени по преписката. Действително, изготвен е доклад на д-р Пеева /л.36 и
сл. от делото/, както и друго становище на същият контрольор от 14.12.2021г.
/л.169 от делото/, представено в хода на съдебното производство от пълномощника
на ответника, ведно с медицински документи относно поставена диагноза на
пациента П.Петров /неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения/, но тези
допълнителни доказателства са относими към констатациите по т.3 от писмената
покана, за която производството е прекратено с влязло в сила определение.
Първият доклад на д-р Пеева /л.36 от делото/ досежно процесната към момента т.1
от писмената покана е посочено само, че според проверяващите се касае за една
хоспитализация за времето от 17.11.2020г. до 02.12.2020г., отчетена по две
клинични пътеки, за което сумата по КП № 104 в размер на 1200 лева е заплатена
неоснователно на дружеството, на основание чл.350 от НРД за МД за 2020-22г., с
оглед лечението на един пациент, което следва да е комплексно относно лечение
на основно заболяване, придружаващо заболяване и усложнения. Не става ясно
обаче какви са съображенията, според които проверяващите приемат лечението по
КП № 104 и лечението по КП № 219 в съотношение „основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения“, при
положение, че и без наличието на специални знания в областта на медицината е
ясно, че лечението по КП № 104 се провежда относно вирусна инфекция-
коронавирус, докато лечението по КП № 219 относно диагнозата „Гангрена на ляво
ходило“ няма нищо общо с така диагностицираната вирусна инфекция. Констатациите
на проверяващите органи по т.2 и т.3 от процесната писмена покана могат да се
приемат за взаимно обусловени или с други думи да се описват установеното
относно нивата на кръвната захар, във връзка с евентуално диагностика и лечение
на заболяването „диабет“, респективно наличието на евентуално усложнение довело
до „гангрена на ляво ходило“.
Не така стои
въпросът с първата констатация на поканата, а именно по т.1 от писмената
покана, която единствено е предмет на обсъждане с този съдебен акт по същество,
която е относима към лечението по КП № 104 и диагностицираната към онзи момент
коронавирусна инфекция на пациента Петров. В тази връзка, нито в
административният акт, нито в съпътстващите преписката протоколи, доклади и
други на проверяващите се съдържа обосноваване на тезата, че коронавирусната инфекция и гангрената на ляво ходило се считат в
съотношение „основно заболяване“ и „придружаващо заболяване и усложнения“,
според което е обективно възможно провеждането на „комплексно лечение“ за така
описаните заболявания на лицето. Тази теза е опровергана от констатациите на
самите проверяващи, описани в Протокол № 428 от 22.04.2021г. /стр.1 от
протокола/, в която самите контрольори изтъкват, че едната клинична пътека /КП
№ 104 е терапевтична/, доколкото
лечението по КП№ 219 е хирургично и
е проведено 2 дни след хоспитализацията по първата /терапевтична пътека/. С
други думи, самите проверяващи онагледяват обективната невъзможност за
провеждане на лечението по двете заболявания „комплексно“, след като е
безспорно по делото, че двете са проведени не само по различни клинични пътеки,
но те са различни и по своя вид, респективно ДЛА, тъй като първата е терапевтична,
а втората включва съвсем различен вид дейности- хирургична намеса, респективно те
са провеждани в различни отделения /звена/ на лечебното заведение, а оттам
обективно е изключена възможността да се
вменява задължение за комплексно /едновременно/ лечение. Липсата на мотиви на
администра-тивния орган в тази връзка е съществено нарушение на
производствените правила, според трайната съдебна практика и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
За пълнота следва да
се отбележи, че липсват мотиви, респективно посочване на конкретно правно
основание в писмената покана и в друга насока. Не става ясно защо се приема, че
неоснователно получената сума е тази по КП № 104, а не тази по КП № 219.
Ответният орган въобще не е отразил каква сума е платена по втората КП /219/,
описана в обстоятелствената част по т.2 от заповедта и защо приема, че сумата
подлежаща на връщане е тази по КП № 104, а не тази получена по КП № 219. Прави
впечатление, че липсват каквито и да било съображения на административен орган,
а дори не се сочи основанието, според което проверяващите органи и издателят на
поканата приемат, че именно сумата от 1200 лева е получена неоснователно, а
тази по КП № 219 – основателно.
Не на последно по
важност, следва да се отбележи и друго съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, при издаване на оспорената покана.
Това е така, поради следното:
Съгласно чл.72, ал.2 ЗЗО
непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на
медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни
лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от
оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК –
контрольори. Според чл.72, ал.10 ЗЗО
условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 се
определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на тази
законова делегация е приета Инструкция № РД-16-43 от 09.06.2020г. за условията и
реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за
здравното осигуряване (отм.);. В съответствие с чл.11 от
Инструкцията служителите на РЗОК - контрольори могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК
по заповед на нейния директор. В нормата на чл.11, ал.2 от
Инструкцията е установено нормативно изискуемото съдържание на заповедта на директора на
РЗОК за възлагане на проверка, в чийто предметен обхват следва да бъдат
включени: правните и фактическите основания за издаването й; проверяващото лице
(лица); обекта - наименование и месторазположение; вид, задача и срок на проверката. Съгласно чл.4, ал.1, т.2, б. „б“
от инструкцията, тематичната проверка е по предварително обявена тема.
Въз основа на установената правна
регламентация, заповедта за възлагане на проверката очертава предмета на
производството.
В конкретният случай, със Заповед № РД-25-365/09.03.2021г.
на директора на РЗОК-Бургас е наредено да бъде извършена проверка на лечебно
заведение за болнична медицинска помощ МБАЛ "Лайф Хоспитал" ЕООД по
изпълнение на Договор № 020623/18.02.2020г. за оказване на БП по КП и АПр, като
е посочен вид и обхват на проверката – тематична
и по-конкретно спазване на изискванията на НРД за МД за 2020-2022г. и ЗЗО по
отношение дейности през м.февруари 2021г. по КП № 104 .
Следователно, заповедта за възлагане на
процесната проверка обхваща дейност на проверявания договорен партньор за
определен период от време, който в случая конкретно е посочен, а именно месец февруари 2021г. и то само по КП №
104.
Предвид изложените съображения се налага
изводът, че предметът на възложената с описаната заповед на директора на РЗОК-Бургас
тематична проверка по оказване на БП по КП и АПр неправилно е подменен от
контрольора. Видно от Протокол № 428 от 22.04.2021г. обективираните констатации
са във връзка с осъществявана дейност по изпълнение на Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, като са отразени хоспитализации, които
очевидно не са включени в задачата на проверката и по-конкретно нейния времеви
период и вида на проверяваната КП. Обсъжданите констатации относно
хоспитализации на пациента от 17.11.2020г. до 02.12.2020г. очевидно не
се включват в зададения времеви обхват на тематичната проверка, а именно м.
февруари 2021г. Освен това, в противоречие с указаното и по отношение на
конкретната клинична пътека /КП № 104/ са обсъждани хоспитализации на пациента
по съвсем различни от възложените показатели, а именно КП № 219- относно
лечението на гангрена. В този смисъл са и указанията в утвърдената съдебна
практика, например Решение № 6451 от
28.05.2021г. на ВАС на РБ- Шесто отделение по адм. дело № 3751 от 2021г.
Контролът, който проверяващите органи
извършват при възложената им проверка следва да бъде съобразен с рамките на
проверката, очертани в заповедта за възлагане, част от които представлява
проверявания период. В конкретния случай времевия обхват на проверката е
изрично установен, като е очертан с посочването на индивидуалния договор с
проверявания изпълнител на медицинска помощ, при което този времеви обхват
става задължителен за органите, на които е възложено извършването на
проверката. Като резултат,
несъобразяването с така зададените параметри води до извода, че крайният акт е
незаконосъобразен, поради очевидното му несъобразяване с предмета на
административното производство.
Издадената покана е
постановена и при неправилно приложение на
материалния закон и неговите цели.
Видно от съдържанието на протокол № 428 от 22.04.21г.,
по отношение лечението на пациента Петров не са констатирани никакви нарушения
на индикациите за хоспитализация, критериите за извършена клинична пътека и
медицинските критерии за дехоспитализация, като не се и твърди да е бил нарушен
диагностично-лечебния алгоритъм при лечението на здравно осигуреното лице.
При издаване на поканата, административният
орган се е позовал на нормата на чл.350 от НРД за медицински дейности за
2020-2022г., предвиждаща заплащане периода на хоспитализация на един пациент
само по една КП, за КОМПЛЕКСНО ЛЕЧЕНИЕ на основно лечение, придружаващи
заболявания и усложнения. Терминът комплексно лечение означава, че същото
следва да бъде извършено едновременно, т.е. паралелно с лечението на едното
заболяване следва да се извършват необходимите процедури, съгласно ДЛА по
отношение и на второто, третото и т.н. Самият факт, че осъществяване на
лечението на коронавирусната инфекция е свързано с изолиране на пациента в
среда, в която не би могло да се лекуват други пациенти, за които такава
диагноза не е поставена, респективно едва след приключване на първото лечение е
обективно възможно превеждане на пациента в другото /хирургично отделение/, с
оглед осъществяване на интервенция по отношение на левия му крак, изключва
възможността едновременно да се провеждат дейностите по двата ДЛА, а оттам е
изключена и възможността за това „комплексно лечение“. Нормата е очевидно
неприложима, предвид характера на двете диагностицирани заболявания и фактът,
че самият орган сочи съвсем различни по вид клинични пътеки за тяхното лечение-
терапевтична в единият случай и хирургична- по втората диагноза. При тези
данни, не би могло да се изисква от лечебното заведение да се провежда т.нар.
комплексно, т.е. едновременно лечение на този пациент, при необходимост както
от лечение по терапевтична пътека /КП № 104/ относно коронавирусната инфекция и
хирургично лечение – относно гангрената на левия му крак /по хирургична КП №
219/. Именно тази обективна невъзможност да се съвместяват лечения по
заболявания, които са съвършенно различни по своето естество и изискват съвсем
различни по вид дейности, респективно различен алгоритъм на лечение, прави
необосновано и незаконосъобразно позоваването на тази норма, в която
законодателят е имал предвид само случаите на лечение, в които е възможно
такова комплексно лечение. В настоящият казус, констатациите на самите
проверяващи описани в протокола по-горе относно различното естество на двете
клинични пътеки опровергава приложението на тази норма и издаването на поканата
противоречи напълно на материалния закон и неговите цели.
Обобщено, подадената жалба срещу т.1 от
писмената покана е ОСНОВАТЕЛНА, респективно оспореният административен акт в
тази част е незаконосъобразен и подлежи на отмяна в съответната част.
При този изход на спора, следва да бъде обсъдено и
своевременно направеното искане от страна жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодните
разноски в хода на производството, което следва да бъде уважено, при този резултат.
В полза на дружеството-жалбоподател следва
да бъдат присъдени сторените разноски, които включват платена държавна такса в размер
на 50 лева и платено възнаграждение за процесуално представителство от страна
на един адвокат, възлизащо на сумата от 360 лева или разноски общо възлизащи на
сумата от 410 лева, които следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
РЗОК-гр.Бургас, в чиято структура е ответният административен орган.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд- гр.Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмена покана за възстановяване на суми,
получени без правно основание №
РД-25-3658 от 22.06.2021г. на Директора на РЗОК –гр.Бургас, в ЧАСТТА по т.1 /относно ИЗ № 7795 по КП № 104/, в която е указано на МБАЛ „Лайф
Хоспитал“ЕООД, че следва да възстанови сумата от 1200 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА в съответната част.
ОСЪЖДА Районна
здравноосигурителна каса /РЗОК/–гр.Бургас,
да заплати на „МБАЛ Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бул.„Димитър Димов“ /Панорамен път/,
представлявано от д-р Спасимир Стефанов Иванов, в качеството на Прокурист, сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща общ размер на разноските пред тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: