№ 3321
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110110606 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Е. Г. Т., с която
са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 2 728.49 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 442.55 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 34.26 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 7.32 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65559/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с Е. Г. Т. в качеството му на собственик на
процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за периода топлинна енергия
в имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“ ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че той е изпаднал в забава.
С Определение № 19347/01.08.2022 г. на мястото на починалия в хода на процеса
ответник Е. Г. Т. са конституирани неговите наследници по закон Р. Г. Т., Г. Е. Т. и Д. Е. Т..
1
С молба с вх. № 166558/10.08.2022 г. ищецът е уточнил претенциите си срещу
наследниците, както следва: срещу Р. Г. Т. – 4/6 от задълженията, срещу Г. Е. Т. – 1/6 от
задълженията, и срещу Д. Е. Т. – 1/6 от задълженията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
отношение с ищцовото дружество при твърдения, че не са собственици или ползватели на
имота, не са сключвали договор с него и имотът не е реално присъединен към
топлопреносната мрежа. Оспорват да са обвързани от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „****“ ЕАД поради липса на доказателства, че същите
са влезли в сила и са били действащи през процесния период. Оспорват реалната доставка на
топлинна енергия, като твърдят, че в имота няма монтирани уреди за топлоподаване, а
единствено преминават тръби от сградната инсталация. Оспорват правилното отчитане на
потребената топлинна енергия. Оспорват техническата годност и изправност на абонатната
станция, общия топломер и монтираните разпределители, като считат, че техните показания
са некоректни. Считат, че стойността на технологичните разходи в абонатната станция
неправилно е включена в претендираните от тях суми. Оспорват наличието на договор с
дружество за топлинно счетоводство. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65559/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
2
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно,
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая въпреки указаната му с определението за насрочване доказателствена
тежест ищецът не доказва нито наличието на сключен нарочен писмен договор с
първоначалния ответник Е. Г. Т., нито установява през исковия период той да е бил
собственик или да е имал учредено вещно право на ползване върху процесния имот, което
да обоснове качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Уважени са всички доказателствени искания на ищеца, целящи
установяване наличието на договорна връзка между дружеството и първоначалния
ответник, като са изискани документи по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК и ищецът е снабден със
съдебно удостоверение, но въпреки това твърдението му, че Е. Г. Т. е бил собственик на
имота през разглеждания период, е останало недоказано.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест, разпределена с доклада на делото, да установи качеството на първоначалния
ответник на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период и съответно
наличието на облигационна връзка с него. Това обуславя неоснователност на предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу неговите наследници,
респ. неоснователни са и исковете срещу тях за мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответниците.
В случая сторените от ответниците разноски за исковото производство се изчерпват
със заплатени адвокатски възнаграждения. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че
един от ответниците – Г. Е. Т., в качеството си на адвокат е осъществявал процесуалното
представителство на другите двама ответници, поради което намира, че на него самия не му
се дължат разноски, доколкото в действителност сам е осъществявал защитата си по делото.
Ето защо разноски се дължат само на ответниците Р. Г. Т. и Д. Е. Т.. На същите се дължи за
исковото производство сумата от 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение, включващо
първоначално уговореното възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално
представителство и по 250 лв. за третото и четвъртото заседания. Не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение за проучване на делото и изготвяне на отговор на исковата
молба, защото тези дейности са част от процесуалното представителство, за което е
3
заплатено общо възнаграждение в размер на 600 лв. и заплащането на допълнително
възнаграждение за тях не следва да бъде възлагано в тежест на ищеца. Така определената
сума не надвишава нормативно установения минимум, поради което възражението на ищеца
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Относно претенцията на ответниците за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното:
В случая поради подаденото възражение от наследодателя на ответниците срещу
вземанията по заповедта са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като така
образуваното исково производство е продължение на заповедното производство.
Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка
за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира, че по заповедното
производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и не е налице
основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник, респ. в полза
на неговите наследници. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в
разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на
ответниците не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Р. Г. Т., ЕГН
**********, Г. Е. Т., ЕГН **********, и Д. Е. Т., ЕГН ********** /в качеството им на
наследници по закон на починалия в хода на процеса ответник Е. Г. Т., ЕГН **********/,
искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите за
топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65559/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав, както следва:
Р. Г. Т. – 4/6 от задълженията, а именно: 1 818.99 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 295.03 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 22.84 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 4.88 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.;
Г. Е. Т. – 1/6 от задълженията, а именно: 454.75 лв. – цена на доставена от
4
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 73.76 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 5.71 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 1.22 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.;
Д. Е. Т. – 1/6 от задълженията, а именно: 454.75 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 73.76 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 5.71 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 1.22 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на Р. Г. Т., ЕГН **********, и Д. Е. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1 100 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5