Р
Е Ш Е
Н И Е
№
395
Стара
Загора, 01.02.2024
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен
съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 727 по описа за
2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.И.Ж. ***
против Заповед № 10-00-2159/ 25.10.2023г на Кмета на Община Стара Загора, с
която на основание чл.225а, ал.1 е наредено премахване на незаконен строеж
„Пристройка към сграда за обслужващи дейности“, находящ се в УПИ XIIодо, кв.27 по плана на с.Дълбоки. В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на
закона и при липса на мотиви. Поддържа се оплакване, че в съдържанието на
издадената заповед липсват изложени фактически обстоятелства, обосноваващи
квалифицирането на строежа като незаконен и в коя конкретна хипотеза на чл.225,
ал.2, т.1 или т.2 ЗУТ попада същия. Отделно от това не било ясно защо
жалбоподателката е адресат на обжалваната заповед при положение, че нито е
изпълнила въпросния обект, нито е негов собственик, както и не е собственик на
дворното място, в което същият е изграден. По изложените съображения е
направено искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът - Кмет на община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че заповедта е издадена при спазване на всички
правила, мотивирана е и жалбоподателката е адресат, тъй като е извършител на
незаконния строеж. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени
разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административноправния спор:
Производството по издаване на
обжалваната заповед е образувано във връзка с подаден до кмета на Община Стара
Загора сигнал от М.Д.Т. с вх.№ 10-03-708/ 12.05.2023г. за наличие на незаконно
изградени постройки в УПИ XII и УПИ XIII-44, кв.119 по плана на село Дълбоки.
На 01.09.2023г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на
строеж „Пристройка към сграда за обслужваща дейност“, намиращ се в УПИ XII одо, кв.27 по плана на с.Дълбоки. За
резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт № 135/
15.09.2023г. /л.12-13 по делото/. Видно от съдържанието на същия, при
проверката е установено, че е изпълнена пристройка към масивна сграда за
обслужваща дейност /МО/, разположена от западната страна на масивната сграда.
Строежът се намира в североизточната част на имота, като същият попада
Пристройката е изпълнена от масивна конструкция с тухлени ограждащи стени, а
покривът е изпълнен от дървена конструкция и обшивка. Строежът е с
приблизителни размери: дължина 11.00 м, ширина 5.20 м. Състои се от стая за
обитаване със санитарен възел към нея и стълбище към втория етаж на сградата за
обслужваща дейност, и е V-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба
№ 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Констативният акт съдържа и окомерна скица
- ситуация на
разположението на строежа в имота. Установено е и че извършеното строителство
на „Пристройка към сграда за обслужваща дейност“ е без одобрен проект и издадено разрешение за
строеж. За възложител, изпълнител и собственик на строежа е посочена В.И.Ж., на
основание Договор № 107/ 15.01.2014г. на Община Стара Загора. Въз основа на
тези констатации е направен извод, че е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1
от ЗУТ и е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Констативният акт е
бил връчен на жалбоподателката на 06.10.2023г., видно от представената по
делото обратна разписка /л.17/. По делото няма данни, а не се и твърди от
оспорващата, да е подавано възражение срещу съставения КА № 135/ 15.09.2023г.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 10-00-2159/ 25.10.2023г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 във връзка
с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 Т, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено на В.И.ж.
да премахне незаконен строеж „Пристройка към сграда за обслужваща дейност“,
находящ се в УПИ XIIодо, кв.27 по
плана на с.Дълбоки. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 135/ 15.09.2023г.
за извършено строителство без одобрени строителни книжа и издадено разрешение
за строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в
хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.42, ал.3 ЗУТ. Административният орган е приел, че строежът „Пристройка към
сграда за обслужваща дейност“ е изпълнен от В.И.Ж., собственик на УПИ XII одо, кв.27 по плана на с.Дълбоки, на основание
Договор № 107/ 15.01.2014г. на Община Стара Загора за продажба на недвижим
имот. Заповедта е съобщена на жалбоподателката като нейн адресат на 14.11.2023г, което се установява от представеното с преписката известие за
доставяне /л.14 по делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспорената заповед.
От приложения договор за продажба на недвижим имот № 107/
15.01.2014г /л.49-50/се установява, че през 2014г. жалбоподателката В.Ж. ***
имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ XIIодо, в кв.27
по ПУП на с.Дълбоки, общ.Стара Загора, с площ от 340 кв.м.
На 03.11.2015г. В.Ж. е прехвърлила
чрез дарение на Я.Ю.А. дворното място без сградата в него, съставляващо УПИ XII
одо, кв.27 по плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора, с площ 340 кв.м, видно от нотариален акт №
162, т.II, дело № 252/ 2015г на нотариус рег.№
435 /л.74-75/.
Съгласно Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 61, том III, рег.№ 8775, дело 262 от 2016г. на нотариус
рег.№ 435, собственик на изградената в УПИ XIIодо,
кв.27 по плана на с.Дълбоки Обществено-обслужваща сграда /със степен на
завършеност – етапно – завършен само първи етаж/, е Андрей Страхилов Андреев.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен
интерес – адресат на обжалваната заповед, и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 10-00-2159/ 25.10.2023г.,
с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Кмета на Община Стара Загора при условията на заместване съгласно Заповед №
10-00-1909/ 25.09.2023г. Констативен акт № 135/ 15.09.2023г, на който се
основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството,
разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална
компетентност да констатират незаконни строежи.
Оспореният акт е в предвидената от
закона писмена форма и в него са посочени фактическите /извършено строителство
на пристройка, изпълнена от масивна конструкция, към сграда за обслужваща
дейност без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж/ и правни
основания за постановяването му.
Действително в обжалваната заповед липсват изложени факти за несъответствие на
разпоредения за премахване строеж с предвижданията на действащия подробен
устройствен план, съотв. за квалифицирането му като незаконен по см. на чл.225,
ал.2, т.1 от ЗУТ, която разпоредба е посочена сред правните основания за
издаване на заповедта. Доколкото обаче от направената фактическа обосновка –
изпълнен строеж без одобрени строителни книжа
и без издадено разрешение за строеж, може да се извлече вярното правно
основание за определяне на строежа като незаконен, а именно чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, то допуснатото несъответствие не представлява съществено формално
нарушение. В заповедта се съдържа описание
на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му
индивидуализиране и определяне на категорията му, включително чрез изготвяне на
окомерна скица за точното разположение, която е част от Констативен акт № 135/
15.09.2023г. По този начин са изпълнени изискванията за точна и ясна
идентификация на наредения за премахване незаконен строеж.
При издаване на оспорената заповед
на Кмета на Община Стара Загора обаче са допуснати съществени нарушения на
законово установените административно-производствени правила, довели и до
неправилно приложение на материалния закон.
Производството по издаване на
административен акт, правно основан на чл. 225а ЗУТ е служебно,
което задължава органа – издател да определи адресат на акта по критериите на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и от
обхвата на § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г.: "Адресат/адресати на
заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж. ". В нормата на чл. 225а ал. 5 ЗУТ е
посочено, че принудителното премахване е за сметка на извършителя и на: 1.
лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че строителството
е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината
или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната
книга на строежа; 3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; 4.
проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при
несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява
строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с
предназначението на земята; 5. възложителя на строежа. Според чл.161 ЗУТ,
възложител на строежа е собственикът на имота, лицето на което е учредено право
на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на закон.
В случая административният орган е
приел, че В.И.Ж. е извършител на строежа и в това си качество следва да бъде
адресат на постановеното разпореждане за премахване на незаконния строеж, представляващ
„Пристройка към сграда за обслужваща дейност“, изграден в УПИ УПИ XII одо,
кв.27 по плана с. Дълбоки.
От събраните по делото доказателства
обаче извод, че именно В.Ж. е извършител на незаконното строителство не може да
бъде направен. Обстоятелството, че съгласно
договор № 107 от 15.01.2014г. жалбоподателката е придобила собствеността върху
урегулирания поземлен имот, в който е извършен незаконният строеж, не е
достатъчно да се приеме за доказано, че тя е изпълнила описаната пристройка,
при положение че липсват каквито и да било данни за годината/периода на нейното
построяване. Освен това по делото категорично
се установява, че от месец ноември 2015г. жалбоподателката вече не е
собственик на имота, в който е ситуиран процесният строеж, а през 2016г. Ж. е
продала и сградата – „Обществено обслужваща сграда“, към която е установено
незаконното пристрояване. В хода на проведеното административно производство не
е било изследвано времееизвършването на строежа, а това има значение за
доказване на обстоятелството, за което ответникът носи доказателствената
тежест, а именно, че В.Ж. е извършител на описаното в заповедта, като незаконен
строеж. Действително жалбоподателката не е подала възражение срещу съставения
констативен акт, в който е посочена като собственик на имота и като извършител
на констатирания строеж, изпълнен без строителни книжа и издадено РС, но
доколкото по делото изрично се оспорва извършването на процесния строеж от В.Ж.,
в тежест на административния орган бе да докаже правилното определяне на
адресата на обжалвания акт. Доказателства в посочения смисъл обаче по делото не
са ангажирани. Твърдението на
пълномощника на ответника, че в проведеното административно производство не са
били установени данни за настъпила промяна в собствеността на имота, се
опровергава от приложеното към административната преписка писмо изх.№
10-11-7165/ 02.06.2023г /л.41/ за предстояща проверка едновременно до Я.Ю.А.–
настоящ собственик на УПИ XIIодо, кв.27 по плана с. Дълбоки, и до В.Ж.. Това
представлява индиция за различен от посочения в заповедта собственик и
извършител на строежа, което обстоятелство е останало неизяснено от
административния орган.
Следователно в производството по
издаване на обжалваната заповед са нарушени регламентираните в чл.7 и чл.9,
ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за истинност и служебно начало, и установените
във връзка с тях задължения /чл.35 и чл.36 АПК/, приложими на основание чл.228
от ЗУТ. В случая не е спазено законоустановеното изискване преди издаването на
заповедта да бъдат събрани всички необходими данни за релевантните по случая
факти и обстоятелства, включително относно времето на извършване на
разпоредения за премахване строеж и собствеността на имота върху който е
реализиран, с оглед преценяване на лицата, в чиято тежест следва да бъде вменено
задължение за премахването му. Неизясняването на действителната фактическа обстановка се
явява съществено нарушение на административно–производствените правила,
доколкото в случая е повлияло върху съдържанието на крайния акт, т.е. при
недопускането му би се установила фактическа обстановка и съответно обосновани
правни изводи и резултат, различни от възприетите в оспорената заповед. А
вменяването на задължение на ненадлежен адресат сочи освен на допуснати
съществени нарушения в хода на административната процедура, но и на материална
незаконосъобразност на издадената заповед.
По тези съображения жалбата на В.Ж.
се явява основателна, а оспорената Заповед № 10-00-2159/ 25.10.2023г на Кмета
на Община Стара Загора следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, за
които има доказателства за реално извършване, а именно внесена държавна такса в
размер на 10лв и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв по
договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023г /л.4/.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от В.И.Ж. ЕГН **********
***, Заповед № 10-00-2159/ 25.10.2023г на Кмета на Община Стара Загора, с която
е наредено премахване на незаконен строеж „Пристройка към сграда за обслужващи
дейности“, находящ се в УПИ XIIодо,
кв.27 по плана на с.Дълбоки, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на
В.И.Ж. ЕГН ********** ***, сумата от 1010 /хиляда и десет/лв, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: