№ 251
гр. Варна, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 29989/19.12.2022 г., подадена от Г. С. Г. и Д. Г. Г. с
искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 1493/25.11.2022 г. по
настоящото дело. Моли се съда да присъди пълния размер на претендираните адвокатски
възнаграждения за защита пред въззивна инстанция, както и адвокатското възнаграждение,
поискано пред ВРС. Счита се, че неправилно съда е приел разноските пред ВРС за
прекомерни както и, че не следва да бъдат намалени съобразно разпоредбите на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащи към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, а по нормите, влезли в сила по време
на постановяване на решението. Относно липсата на подпис от доверителите върху
договора за защита пред ВРС се излага, че подписът на упълномощения доказва реализирано
плащане на цената по същия.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна В. Н. П. изразява становище за
неоснователност на молбата. Излага подробни доводи за материалния интерес по спора,
както и, че делото не е усложнено правно и фактически, поради което правилно е прието
възражението за прекомерност. Допълва, че договорът, в който е уредено от страните
адвокатско възнаграждение е съобразен с тогава действащата Наредба, поради което
неоснователно се иска намаляване съгласно изменението му.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
1
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба, подадена от Г. С. Г. и Д. Г. Г. срещу Решение № 260319/17.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6489/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, Х LІІ състав, с което е
прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.
акт № 101, том І, рег. № 918, дело № 82/24.02.2017 г. на Нотариус П. Петров, рег. № 224 на
НК, с район на действие ВРС, в частта, с която Н.Т. П. продава на Г. С. Г. и Д. Г. Г. 1/2 ид.ч.
от ПИ № 30497.505.917 по КК на с. Звезцица, община Варна, м. „Под село“ с площ от 833
кв.м., при граници: ПИ с №№ ****, ******, ***** *****, *****, ****, *******, ведно с
всички подобрения и насаждения в имота, поради липса на съгласие на продавача Н.Т. П.,
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД..
С Решение № 1493/25.11.2022 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като
е отменил изцяло решението на ВРС, като вместо него е отхвърлил евентуално съединените
искове на В. Н. П., против Г. С. Г. и Д. Г. Г. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД,
чл. 29 от ЗЗД, чл. 31 от ЗЗД, както следва: за прогласяване за нищожен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 101, том І, рег. № 918, дело №
82/24.02.2017 г. на Нотариус П. Петров, рег. № 224 на НК, с район на действие ВРС, в
частта, с която Н.Т. П. продава на Г. С. Г. и Д. Г. Г. 1/2 ид.ч. от ПИ № 30497.505.917 по КК
на с. Звезцица, община Варна, м. „Под село“ с площ от 833 кв.м., при граници: ПИ с №№
****, ******, ***** *****, *****, ****, *******, ведно с всички подобрения и насаждения в
имота, поради липса на съгласие на продавача Н.Т. П., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от
ЗЗД; в евентуалност за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 101, том І, рег. № 918, дело № 82/24.02.2017 г. на Нотариус П.
Петров, рег. № 224 на НК, с район на действие ВРС, в частта, с която Н.Т. П. продава на Г.
С. Г. и Д. Г. Г. 1/2 ид.ч. от ПИ № 30497.505.917 по КК на с. Звезцица, община Варна, м. „Под
село“ с площ от 833 кв.м., при граници: ПИ с №№ ****, ******, ***** *****, *****, ****,
*******, ведно с всички подобрения и насаждения в имота, поради измама, на основание чл.
29 от ЗЗД; в евентуалност за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нот. акт № 101, том І, рег. № 918, дело № 82/24.02.2017 г. на Нотариус
П. Петров, рег. № 224 на НК, с район на действие ВРС, в частта, с която Н.Т. П. продава на
Г. С. Г. и Д. Г. Г. 1/2 ид.ч. от ПИ № 30497.505.917 по КК на с. Звезцица, община Варна, м.
„Под село“ с площ от 833 кв.м., при граници: ПИ с №№ ****, ******, ***** *****, *****,
****, *******, ведно с всички подобрения и насаждения в имота, като сключен от
дееспособен продавач, който при сключването му не е могъл даразбира или да ръководи
действията си, на основание чл. 31 от ЗЗД, като неоснователни. Въззиваемият е осъден да
заплати разноски както следва:
в полза на двамата въззиваеми сума от 16.50 лева – разноски за първоинстанционното
производство;
в полза на Г. С. Г. сума от 626.90 лева – разноски за въззивното производство;
в полза на Д. Г. Г. сума от 600 лева – разноски за въззивното производство.
По разноските пред първа инстанция:
2
Видно от мотивите към решението на ВОС, решаващият състав подробно е изложил
мотиви относно неоснователността на отправеното искане от въззивниците (ответници пред
ВРС) за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за указана защита и
съдействие на Г. и Д. Г.и пред Районния съд. Намерил е като недоказано заплащането на
претендирания хонорар, тъй като представеният договор, като доказателство за плащане на
уговореното възнаграждение, не е подписан от страната по делото.
По смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца за
разноски за правна защита, които включват възнаграждението за един адвокат. Изискуемата
писмена форма на договорът за правна защита и съдействие, сключен между клиент и
адвокат, е форма за доказване, че разноските са заплатени или, че само са договорени. В
съобразителната част на решението е прието още, че за да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин
на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или
чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка или
с представянето на доказателства за извършен банков превод. При плащане на адвокатското
възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с
разписка, издадена след сключване на договора, ако плащането е извършено след
възникване на правоотношението по договора за процесуално представителство и правна
помощ. Доказателства за направените разноски следва да бъдат представени в съответното
инстанционно производство.
В настоящия случай с представения по делото договор за правна защита и съдействие
(лист 738 от делото пред ВРС) не се доказва извършване на претендираните разноски.
При писмения договор постигнатото съгласие на страните с вписаните в него клаузи
се изразява с полагането на подпис под документа от всеки от тях.
Видно от съдържанието на договора, същият се сключва между. Г.и от една страна и
адв. Янкова от друга, а под същия фигурира подписа само на довереника. Сума от 1500 лева
е вписана в документа като договорно възнаграждение срещу процесуална защита по гр.
дело № 6489/2020 г. по описа на ВРС. Същата е посочена като „внесена сума“. Липсата на
подпис от доверителите и страни в съдебното производство обаче, не доказва постигнато
между страните съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение. Следователно
не може да се приеме за вярно, че Г.и са платили възнаграждение, след като няма
доказателство за договорено такова между представляван и представляващ. По делото не се
открива и следващ по дата документ, който да свидетелства за реализирането на разноските
от 1500 лева – хонорар за защита и съдействие.
По разноските пред въззивна инстанция:
В решението си ВОС е мотивирал, че настоящото дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, като е приел за основателно направеното от въззиваемия възражение за
3
прекомерност на всяко от претендираните от сем. Г.и хонорари и ги е намалил съответно на
действащата към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството пред настоящата инстанция не разкрива по-висока от типичната за
подобни случаи правна и фактическа сложност. Този извод се налага от доводите на
страните, съответно в жалбата срещу атакуваното решение, респективно в отговора по
същата, както и изложените съображения срещу основателността на жалбата, още поради
обстоятелството, че не са правени искания за събиране на доказателства, нито са определяни
такива служебно от съда, както и е проведено едно открито съдебно заседание.
Следователно направеното от въззивника възражение за прекомерност правилно е намерено
от ВОС за основателно.
Релевантният момент, към който следва да бъде направена преценка за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение е датата на сключване на договора за правна
помощ и съдействие и датата на изплащане на възнаграждението. В настоящия случай,
видно от представените договори за правна защита и съдействие (лист 66 и лист 67) Г. Г. и
Д. Г. са заплатили уговорените адвокатски възнаграждения по време на сключване на
договорите. Към този момент страните по тях са съобразили поведението си с действащите
разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., като не биха могли да съобразят ненастъпили
обстоятелства – в случая невлязла в сила разпоредба в нормативен акт, която не действа с
обратна сила. Тъй като правоотношенията са възникнали и възнагражденията са
съгласувани, и платени преди влизане в сила на изменението и допълнението на Наредба
№1, публикувано в ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., то е недопустимо съда да прилага новите
норми при намаляване на адвокатски хонорари, уговорени в тези договори. В тези случаи
съда установява недължимост на част от размера на претендираните разноски за
възнаграждение на адвокат, като го намалява, при което не се определя друго, ново
адвокатско възнаграждение (с което би заместил волята на страните по договора), а се
редуцира старото, като нормално съобразно момента, в който е било договорено да се
приложи действащата тогава нормативна база. Тези съображения водят до същия извод, до
който е достигнал ВОС в решението по делото, поради което молбата се явява
неоснователна и в тази си част.
Настоящият състав на ВОС приема, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № № 29989/19.12.2022 г., подадена от адв. П.
С., като пълномощник на Г. С. Г. и Д. Г. Г. с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 1493/25.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2110/2022 г. по описа на ВОС.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5