РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110203680 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Театро Варна” ООД против НП №
714843-F715625/ 27.07.2023г. на Началник отдел „ОД“ Варна, Дирекция „ОД“
в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ НАП, с което на „Театро Варна” ООД са
наложени в пункт първи административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС;
в пункт втори административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"
в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт трети
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт четвърти
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт пети
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт шести
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт седми
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
1
В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява лично, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2023г. в 23:00 часа, при извършена проверка в обект - нощен
клуб „ТЕАТРО", находящ се в гр. Варна, Морска гара, стопанисван от
„ТЕАТРО ВАРНА" ООД с ЕИК ********* е установено, че дружеството, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на същата Наредба. В
хода на проверката е изведен КЛЕН с №0016810/02.07.2023 г. за дата
17.06.2023 г., от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство
модел DATECS FP-7000 с per. номер на ФУ в НАП №4498759/17.06.2021 с
индивидуален номер на фискалното устройство №DT788352h индивидуален
номер на фискалната памет №02788352. Видно от същия за извършени
продажби на стоки в нощния клуб са издавани служебни бонове, с което е
нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12. 2006 г. на МФ,
съгласно която не се допуска издаване на служебен бон при извършване на
продажби и за направени клиентски поръчки. Установено е, че в
проверявания обекта е въведено в експлоатация /СУПТО/ -„BARSY"h
свързано към ФУ модел DATECS FP-7000 с per. номер на ФУ в НАП
№4498759/17.06.2021 с .индивидуален номер на фискалното устройство
№DT788352 и. индивидуален номер на фискалната памет№02788352, както и
не са извършвани сторно операции за дата 17.06.2023 г., видно от КЛЕН с
№0016810/02.07.2023 г. Издавани са служебни бонове вместо фискални
касови бележки, както следва:
1. За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на
дата 17.06.2023 г. в 03:04 часа, на стоки на обща стойност от 15.98 лв. е
издаден служебен бон с №0016483/17.06.2023г.
2. За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на
дата 17.06.2023 г. в03:06 часа, на стоки на обща стойност от 561.18 лв. е
издаден служебен бон с №0016484/17.06.2023г.
3. За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на дата
17.06.2023 г. в 03:08 часа, на стоки на обща стойност от 42.95 лв. е
2
издаден служебен бон с №0016485/17.06.2023г.
4. За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на дата
17.06.2023 г. в 03:16 часа, на стоки на обща стойност от 109.90 лв. е
издаден служебен бон с №0016492/17.06.2023г.
5. За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на дата
17.06.2023 г. в 03:21 часа, на стоки на обща стойност от 139.00 лв. е
издаден служебен бон с №0016495/17.06.2023г.
6. За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на дата
17.06.2023 г. в 03:22 часа, на стоки на обща стойност от 234.37 лв. е
издаден служебен бон с №0016498/17.06.2023г.
7.За извършена от дружеството продажба в нощен клуб „ТЕАТРО" на дата
17.06.2023 г. в 03:22 часа, на стоки на обща стойност от 66.86 лв. е издаден
служебен бон с №0016499/17.06.2023 г.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган е приел, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Нарушението е извършено за първи път.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят направил писмени
възражения, които били коментирани от АНО в наказателното
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Т., чиито показания
съдът кредитира, като дадени обективно и безприрастно, и цени като
доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателната постановление е издадено от компетентен орган -
Началник отдел „ОД“ Варна, Дирекция „ОД“ в ГД “Фискален контрол“,
съгласно заповед. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното
3
Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Съдът намира,
че правилно, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма
административно наказващият орган е квалифицирал нарушенията по чл.7а
ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на Министъра на финансите и на
основание чл. 185 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС и ангажирал отговорността на
дружеството.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба№Н-18 от 2006 год. предвижда,че
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стока и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова бележка
от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Съдът намира, че в случая липсват доказателства, от които да се
направи извод, че е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Съгласно чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, не се допуска издаване на служебен бон при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.
Забраната е не въобще да не се издават служебни бонове, а обхваща
случаите, в които е извършена продажба или е направена клиентска поръчка.
В случая в АУАН и в НП се твърди, че при извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки е допуснато издаване на служебен бон, но
липсват ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
служебният бон е бил издаден при извършване на продажба или за направена
клиентска поръчка. Проверяващите за установяване на твърдяното нарушение
посочват, че повод за проверката били няколко прекъсвания на поредност на
номерата на едно от фискалните устройства в обекта – всички от дата
17.06.2023г. Направили контролна покупка и им бил издаден касов бон на
01.07.2023г. –датата на проверката. Видно от показанията на свид. Любенов
на дата 17.06.2023г. в заведението е имало гости на собствениците и
служебните бонове не са им предоставяни. От показанията на свидетелката Т.
служител на НАП не може да се приеме и че служебния бон е предоставян на
клиента, след неговото издаване. В случая липсват ангажирани доказателства,
4
от които да се направи обоснован извод, че служебния бон е издаден във
връзка с извършена поръчка или за клиентска поръчка, а още по-малко са
събрани доказателства за получено насрещно плащане към момента на
издаване на служебния бон. Изводите на разпитаната свидетелка Т. в тази
насока, представляват предположения.
Следва да се държи сметка и за същността на служебния бон, която
следва и от самото му наименование "служебен бон" - клиентската (служебна
или така наречената информативна или междинна) сметка, чрез която
клиентът се информира за натрупаното до момента задължение, или по друг
начин казано - каква му е сметката досега. Единственото предназначение е да
се ползва за служебни цели на дружеството.
В случая не е изследвано и обстоятелството дали след издаване на
служебен бон е издаван фискален касов бон, чрез който реално се извършва
заприходяване и който реално е бил отчитан в НАП.
По делото няма доказателство за това, че служебен бон е връчен на
клиент на обекта срещу доставката на поръчани от него и получени храни и
напитки срещу заплащане. Нещо повече, разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС,
препраща към чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и
тази на чл. 3, ал. 1 от Наредбата категорично изискват освен доставянето на
стоки и услуги в съответния обект, наличието и на плащане, когато това
плащане не е извършено внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Посоченото следва както по
аргумент от състава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, така и по аргумент чл.
118, ал. 3, изречение първо от ЗДДС, според което фискалният и системният
бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. От цитираната уредба следва, че за да е
5
налице нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските
обекти, чрез неспазване на забраната по чл. 7а, ал. 2 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. е необходимо да е установено, че в търговския обект са
извършени продажби и са направени клиентски поръчки, срещу заплащане в
брой, за които е допуснато издаването на служебен бон. В случая по делото
липсват доказателства, както за издаване на служебен бон във връзка с
извършена продажба или направена клиентска поръчка, така и доказателства
да се е осъществило плащане, за да се издаде фискален касов бон, съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1, вр. ал. 3 ЗДДС, към която препраща посочената
в НП санкционна норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Предвид всичко изложено, съдът намира че в конкретния случай по
делото липсват убедителни по своето съдържание доказателства за това, че е
извършено нарушение по посочения текст, поради което неправилно е
ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател, поради което НП
следва да бъде отменено.
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира
следното.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед
крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. В случая въззивникът е представил
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв. Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение не надвишава размера на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.4 от Наредбата №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът като взе
предвид, че договореното и заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение не надвишава минималния размер на адвокатското
възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба, прецени, че така
договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Същото
съответства на фактическата и правна сложност на делото и активността на
процесуалния представител на въззивника в производството посредством
изготвяне на въззивна жалба, участие в съдебно заседание. Адвокатското
възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само в
6
правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото
уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при
спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН във
връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 714843-F715625/ 27.07.2023г. на Началник отдел „ОД“
Варна, Дирекция „ОД“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ НАП, с което на
„Театро Варна” ООД са наложени в пункт първи административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт втори административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт трети административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт четвърти административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт пети административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт шести административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС; в пункт седми административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП Варна да заплати на „Театро Варна” ООД парична сума
в размер на 300 лева представляваща адвокатско възнаграждение по НАХД
№3680/23г., на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8