Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2493 по описа за
2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “К.” АД, ЕИК*********, твърди, че между него, като изпълнител, и ответника С.У.“СВ. К.О.”, БУЛСТАТ*********, като възложител, е сключено Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Доставка на компютърно оборудване, периферни устойства, резервни части и офис техника за нуждите на СУ “Св. Клиемнт Охридски” по Обособена позиция № 1 “Настолни компютри”, Обособена позиция № 2 “Сървъри”, Обособена позиция № 4 “Таблети”, Обособена позиция № 5 “Монитори и дисплеи”, Обособена позиция № 9 “Мрежови устройства и мрежови компоненти: защита на електрозахранването”. Твърди, че въз основа на рамковото споразумение са сключени два еднотипни договора за доставка на компютърно оборудване, периферни устойства, резервни части и офис техника - Договор № 80-09-66/14.05.2019 г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 1 “Настолни компютри” и Договор № 80-09-67/ 14.05.2019 г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 2 “Сървъри”. Твърди, че по силата на договорите ищцовото дружество е поело задължение да достави стоките франко сградите на СУ “СВ. К.О.” в договорения срок, срещу задължението на ответника да заплати цената на стоките, посочени единично в Приложение № 2 “Ценово предложение на изпълнителя” към всеки от договорите.
Твърди, че по силата на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от всеки от двата договора ответникът се е задължил да заплати цената на всяка доставка в срок от 60 календарни дни, считано от датата на представяне на придружително писмо с приложена фактура и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на оборудването. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения ищцовото дружество е доставило заявеното от ответника оборудване, за което страните са подписали приемо-предавателни протоколи и ищцовото дружество е издало процесните фактури.
Твърди, че
въпреки това ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на цената за
доставеното оборудване. Твърди, че е поканил ответникът да заплати дължимите
суми с покани с вх. № 72-00-1784/30.08.2019 г. и № 72-00-1954/27.09.2019 г. и
нотариална покана с рег. № 11218/11.10.2019 г. на нотариус В.М., връчена на
ответника на 15.10.2019 г. Твърди, че плащане не е извършено от ответника.
Твърди, че с писмо с изх. № 11-00-147/23.10.2019 г. ответникът е посочил, че
няма предвидени парични средства, с които да бъде извършено погасяване на
дължимите задължения и вземането на “К.” АД ще бъде предвидено в следващия му бюджет.
Твърди, че
ответникът дължи мораторна лихва за забава върху неплатени към датата на
завеждане на исковата молба суми по доставки за периода от посочената от ищеца
дата на забавата, с оглед входирането на съответната фактура, до 21.11.2019 г.
След направения от отказ от част от исковете на основание чл. 233 от ГПК и влизане в сила на частичното прекратително определение, постановено в проведеното на 15.09.2020 г. съдебно заседание, производството по делото е висящо по предявените от ищеца против ответника осъдителни искове за сумата от 154 773,60 лева, представляваща дължимата цена за доставено компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, от които 54 075,60 лева, произтичащи от Договор № 80-09-66/14.05.2019 г., сключен въз основа на Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка, за доставките на оборудване по фактури № **********/12.06.2019 г., № **********/13.06.2019 г., № **********/13.06.2019 г., № **********/17.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г., № **********/08.07.2019 г., № **********/08.07.2019 г., № **********/09.07.2019 г., № **********/09.07.2019 г., № **********/12.07.2019 г., № **********/16.07.2019 г., № **********/18.07.2019 г., № **********/18.07.2019 г., № **********/05.08.2019 г., № **********/07.08.2019 г. и № **********/07.08.2019 г., и 100 698 лева, произтичащи от Договор № 80-09-67/14.05.2019 г., сключен въз основа на Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г., за доставките на оборудване по фактури № **********/03.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г. и № **********/25.07.2019 г., за сумата от 4 505,99 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху претендираните главници и върху платените главници по фактури № **********/04.07.2019 г., № **********/12.07.2019 г., № **********/09.08.2019 г. и № **********/29.05.2019 г., за периода от датата на забавата по всяка от фактурите до 21.11.2019 г., за сумата от 142,57 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 6 336 лева по фактура № **********/13.06.2019 г. за периода от 20.08.2019 г. до 08.11.2019 г., както и законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба (22.11.2019 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът СУ “СВ. К.О.” подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва сключените между страните Рамково споразумение след проведена процедура за обществена поръчка и двата договора - Договор № 80-09-66/14.05.2019 г. и Договор № 80-09-67/14.05.2019 г. Ответникът сочи, че процесните фактури не са достатъчно основание за възникване на задължение за плащане на цената, тъй като липсвали доказателства за реално изпълнение на услугата. Оспорва изпълнението, като сочи, че представените приемо-предавателни протоколи за доставките не са подписани и приети по надлежния ред от лице, представляващо ответника.
Сочи, че в чл.
3, ал. 1 от всеки от двата договора е договорено, че цената на доставените
изделия става дължима в 60-дневен срок, считано от депозиране в деловоден отдел
на възложителя на придружително писмо, ведно с оригинал на фактура и
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемане на всички количества от
доставката по места, подписани от представителя на възложителя и изпълнителя.
Сочи, че с оглед големия документооборот в университета се депозират документи
на доставчици само в отдел “Секретариат
и деловодство на ректората”,
като по този начин се избягва изпадане в забава на възложителя. Сочи, че поради
това ищцовото дружество не е изпълнило договорните си задължения и за него не е
възникнало правото да иска престиране на цената, поради което не се дължи и
лихвата за забава.
Ответникът сочи, че представените от ищеца приемо-предавателни протоколи към процесните фактури са подписани от физически лица, без представителна власт по отношение на СУ “СВ. К.О.”. Оспорва истинността на същите досежно подписите на лицата.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Сочи, че ответникът след получаването на приемо-предавателните протоколи не е упражнил правото си да се противопостави на същите, поради което те го обвързват, като потвърдени от него действия на лица без представителна власт. Сочи, че и фактурите, и приемо-предавателните протоколи са подписани от едни и същи лица, като ответникът не оспорва представителната власт на лицата по отношение на фактурите, а само по отношение на приемо-предавателните протоколи, поради което възражението на ответника за липса на представителна власт на лицата не следва да бъде уважавано. Поддържа твърдението, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 60 дни от представянето на всяко едно от придружителните писма в деловодството на ответника и съответно дължи лихва за забава върху цената на всяка заявена и надлежно изпълнена заявка. Сочи, че е налице извънсъдебно признание от ответника на претендираните суми с потвърждение на паричните му задължения към 06.12.2019 г.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и заявените възражения срещу предявените искове. Сочи, че е неправилно да се приеме, че ответникът е потвърдил извършените без представителна власт действия по отношение на приемо-предавателните протоколи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител са сключени Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г. и въз основа на него двата договора - Договор № 80-09-66/14.05.2019 г. и Договор № 80-09-67/ 14.05.2019 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от рамковото споразумение, възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни обществена поръчка с предмет: “Доставка на компютърно оборудване, периферни устойства, резервни части и офис техника за нуждите на СУ “Св. Клиемнт Охридски” по Обособена позиция № 1 “Настолни компютри”, Обособена позиция № 2 “Сървъри”, Обособена позиция № 4 “Таблети”, Обособена позиция № 5 “Монитори и дисплеи” и Обособена позиция № 9 “Мрежови устройства и мрежови компоненти: защита на електрозахранването”.
Съгласно чл. 16 от рамковото споразумение, възложителят заплаща стойността на доставените техника, оборудване и принадлежности в размера, уговорен в договора, сключен на основание това рамково споразумение, в срок до 60 календарни дни след извършване на доставката, подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на фактура.
Въз основа на рамковото споразумение са сключени горепосочените два договора, представени по делото от ищеца.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Договор № 80-09-66/14.05.2019 г., възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извърши доставка и гаранционно обслужване на техниката по обособена позиция № 1 “Настолни компютри”, определени по вид (модел и производител), количество и технически характеристики в Предложението за изпълнение на поръчката – Приложение № 1, като общата стойност на договора е 467 901 лева без ДДС или 561 481,20 лева с ДДС.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Договор № 80-09-67/14.05.2019 г., възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извърши доставка и гаранционно обслужване на техниката по обособена позиция № 2 “Сървъри”, определени по вид (модел и производител), количество и технически характеристики в Предложението за изпълнение на поръчката – Приложение № 1, като общата стойност на договора е 338 507 лева без ДДС или 406 208,40 лева с ДДС.
Съгласно чл. 3 от всеки от договорите плащането на доставените стоки се дължи от възложителя в срок до 60 календарни дни след представянето на придружително писмо с фактура в оригинал и приемо-предавателен протокол, подписан от представител на изпълнителя и на възложителя.
Представени са от ищеца гореописаните фактури, както и приемо-предавателни протоколи към фактурите и доклади до ректора на Софийския университет.
Представени са от ищеца покани с вх. № 72-00-1784/30.08.2019 г. и покана с вх. № 72-00-1954/27.09.2019 г. по описа на ответника, както и нотариална покана с рег. № 11218/11.10.2019 г. на нотариус В.М., връчена на ответника на 15.10.2019 г., с които ищецът е поканил ответника да му заплати дължими суми по фактурите в допълнително даден срок от получаването на съответната покана.
Представен е от ищеца и отговор на ответника с изх. № 11-00-147/23.10.2019 г., че няма предвиден кредит по бюджета за заплащане на посочените суми, както и че при възможност ще бъде предвидено плащането в следващия бюджет.
По делото е изслушано, наоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице С.М.. Вещото лице дава заключение, че приложените към исковата молба фактури на обща стойност от 193 645,20 лева, издадени от ищеца на ответника, са намерили отражение в счетоводството на ищеца и съответно на ответника. Вещото лице посочва, че счетоводните записвания при ответника са извършени със стойността на включен ДДС на настолните компютри, сървъри и работни станции, като не е ползван данъчен кредит по смисъла на ЗДДС.
Вещото лице дава заключение, че при извършената проверка при ответника са представени дневници за покупки и справки по ЗДДС, в които са намерили отражение фактурите, издадени от ищеца, като не се установява фактура № 00000012348/ 29.05.2019 г. с обща стойност от 17 928 лева да е включена в дневниците за покупки на ответника. В експертизата е посочено, че от банково извлечение по разплащателна сметка с титуляр ищеца се установява, че на 07.02.2020 г. по сметката е постъпила сума в размер на 17 928 лева с наредител Медицински факултет към СУ “СВ. К.О.”, с посочено основание “Компютри, фактура № 00000012348/29.05.2019 г.”. Посочено е, че в потвърждение за вземане/задължение с вх. № 72-00-2634/ 13.12.2019 г. от СУ “СВ. К.О.”, подписано от И.П.– зам. главен счетоводител, в общия размер на задълженията е включена и стойността на фактура № 00000012348/29.05.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че след приспадане на извършените от ответника плащания в общ размер на 38 871,60 лева по част от приложените към исковата молба фактури на обща стойност от 193 645,20 лева, задължението за главница по фактурите към 24.08.2020 г. (датата на изготвяне на заключението) е в общ размер на 154 773,60 лева.
Вещото лице дава заключение, че към 21.11.2019 г. размерът на изчислената мораторна лихва за забава по приложените към исковата молба фактури е 4 649,23 лева, като е направена разбивка в табличен вид.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В случая не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни отношения по договори за продажба на стоки – компютърно оборудване и офис техника.
Стоките са предадени
от ищеца и са приети от ответника, което се установява от събраните писмени
доказателства – подписаните от страна на ответника приемо-предавателни
протоколи. От същите може да се
направи извод, че стоките по процесните фактури са доставени от ищеца и приети
от служители на ответника.
Предвид направеното от ответника оспорване на представените от ищеца с исковата молба приемо-предавателни протоколи досежно автентичността - подписите на лицата върху същите, положени от името на ответника, е открито производство по чл. 193 от ГПК за установяване неистинността на писмените доказателства. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не направи доказателствени искания и не се събраха по делото доказателства, които да опровергаят истинността на тези документи. С оглед на това следва да се приеме, че не се установява неавтентичността на приемо-предавателните протоколи и същите могат да се ползват като доказателства по делото.
Неоснователни са възраженията на ответника, че приемо-предавателни протоколи за доставките не са подписани и приети по надлежния ред от лице, представляващо ответника, както и че подписалите ги лица нямат представителна власт. В случая действа презумпцията на чл. 301 от ТЗ, че когато лице, което действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Ответникът не поиска и не представя по делото доказателства за оборване на презумпцията по чл. 301 от ТЗ. Напротив, от изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ответника и включени от него в дневниците за покупки по ЗДДС. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (ответника по делото), включването им в справките-декларации на ответника по ЗДДС и в дневниците на покупките на ответника по ЗДДС имат правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за неговото съществуване (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцовото дружество не е изпълнило договорните си задължения да предаде документите по предвидения в договора ред – в деловодния отдел на възложителя ответник. Дори да се приеме, че това не е направено, това не води до неизискуемост на вземанията на ищеца, тъй като за същата са от значение предаването на доставената стока от ищеца и приемането й от ответника и съответно настъпването на падежа на задължението по фактурата. Начинът на вътрешна организация при ответника касателно документооборота е ирелевантен за предмета на спора.
С оглед на горното съдът
приема за неоснователни възраженията на ответника, че задълженията му за плащане
на цената на доставените стоки не са изискуеми.
С приемането на доставените стоки, установено с подписаните приемо-предавателни протоколи, подписани от представителни на двете страни без забележки, за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите в договорения 60-дневен срок.
От представените от страните писмени документи и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след извършените частични плащания от страна на ответника неплатените суми по процесните фактури към датата на изготвяне на заключението (24.08.2020 г.) са в общ размер на 154 773,60 лева. От тях неплатените суми по сключения между страните Договор № 80-09-66/14.05.2019 г. възлизат общо на 54 075,60 лева, съгласно доставките по фактури № **********/12.06.2019 г., № **********/13.06.2019 г., № **********/13.06.2019 г., № **********/17.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г., № **********/ 08.07.2019 г., № **********/08.07.2019 г., № **********/09.07.2019 г., № **********/ 09.07.2019 г., № **********/12.07.2019 г., № **********/16.07.2019 г., № **********/18.07.2019 г., № **********/18.07.2019 г., № **********/05.08.2019 г., № **********/07.08.2019 г. и № **********/07.08.2019 г. Неплатените суми по сключения между страните Договор № 80-09-67/14.05.2019 г. възлизат общо на 100 698 лева, съгласно доставките по фактури № **********/03.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г. и № **********/25.07.2019 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД по гореописаните фактури, издадени съгласно сключените между страните Договор № 80-09-66/14.05.2019 г. и съответно Договор № 80-09-67/14.05.2019 г. във връзка с Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г., са основателни и доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира присъждане
на законната лихва върху неплатените главници по процесните фактури в общ
размер на 154 773,60 лева от
датата на подаване на исковата молба (21.11.2019 г.) до окончателното им плащане. Поради уважаване на на главните искове,
върху присъдените главници се явяват основателни и акцесорните претенции по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на подаване на исковата молба (21.11.2019
г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира и общата сума от 4 505,99 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху претендираните главници и върху платените главници по фактури № **********/04.07.2019 г., № **********/12.07.2019 г., № **********/ 09.08.2019 г. и № **********/29.05.2019 г., за периода от датата на забавата по всяка от фактурите до 21.11.2019 г., както и сумата от 142,57 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 6 336 лева по фактура № **********/13.06.2019 г. за периода от 20.08.2019 г. до 08.11.2019 г. Както е посочено по горе в чл. 16 от Рамковото споразумение и в чл. 3, ал. 1 от всеки от двата процесни договора, страните са приели, че възложителят заплаща цената на доставените стоки в срок до 60 календарни дни след представянето на документите касателно доставката, включително и приемо-предавателен протокол за стоките. С оглед на горното след изтичането на този срок, т.е. от 61-вия ден възложителят ответник изпада в забава за съответната сума по фактурата. Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което е изчислена законната лихва за периода от началната дата на забавата по съответната фактура до датата на подаване на исковата молба, съдът намира, че искът в претендирания размер е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 17 568,66 лева, от които 7 932,66 лева – държавна такса, 900 лева – депозит за вещо лице и 8 736 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва
да бъде разгледано от съда. В случая съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху материален
интерес от 198 316,83 лева (първоначалната цена на предявените искове,
която се взема предвид с оглед датата на сключване на представения договор за
правна защита и съдействие от 08.11.2019 г.), минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 5 496,34 лева без ДДС или 6 595,61 лева с
ДДС. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира,
че възражението на ответника е основателно и уговореното от ищеца
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 6 595,61 лева с ДДС,
предвид начисляването на ДДС съгласно представената фактура към договора. В
този размер следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по
делото.
Съдът намира, че при определяне на разноските на ищеца следва да бъдат съобразени както уважената част от исковете, така и прекратената част от исковете, за които ответникът е дал повод за завеждане на делото, т.е. платените в хода на процеса суми (така в Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., І Г.О.; Определение № 571/14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
С оглед на горното и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер от 14 934,57 лева, съразмерно с уважената част от
исковете и при отчитане на направения отказ от исковете по чл. 233 от ГПК за
платените в хода на процеса суми в общ размер на 32 535,60 лева.
Ответникът претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на горното и на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9,60 лева,
съразмерно с прекратената част от исковете поради направения отказ по чл.233 от ГПК за платената преди подаване на исковата молба сума от 6 336 лева по фактура № **********/13.06.2019 г. и законната лихва
върху тази сума за горницата над 142,57 до 165,64 лева за периода от 08.11.2019
г. до 21.11.2019 г.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “Банка ДСК” ЕАД – СКЦ, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.У.“СВ. К.О.”, БУЛСТАТ*********, с адрес:
гр. София,
Столична община, район “Средец”, бул. “********,
да заплати на “К.”
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сума в общ размер на 154 773,60 лева (сто петдесет и четири
хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки),
представляваща дължимата цена за доставено компютърно оборудване, периферни
устройства, резервни части и офис техника, от които 54 075,60 лева,
произтичащи от Договор № 80-09-66/14.05.2019 г., сключен въз основа на Рамково
споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка, за
доставките на оборудване по фактури № **********/12.06.2019 г., № **********/13.06.2019
г., № **********/13.06.2019 г., № **********/17.06.2019 г., № **********/02.07.2019
г., № **********/08.07.2019 г., № **********/08.07.2019 г., № **********/09.07.2019
г., № **********/09.07.2019 г., № **********/12.07.2019 г., № **********/16.07.2019
г., № **********/18.07.2019 г., № **********/18.07.2019 г., №
**********/05.08.2019 г., № **********/07.08.2019 г. и № **********/07.08.2019 г.,
и 100 698 лева, произтичащи от Договор № 80-09-67/14.05.2019 г., сключен въз
основа на Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019 г., за доставките на
оборудване по фактури № **********/03.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г. и
№ **********/25.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху присъдените главници в общ размер на
154 773,60 лева за периода от 22.11.2019 г. до окончателното им плащане, сума в общ размер на
4 505,99 лева (четири хиляди петстотин и пет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху претендираните
главници по горепосочените фактури и върху платените главници по фактури № **********/04.07.2019 г., №
**********/12.07.2019 г., № **********/09.08.2019 г. и № **********/29.05.2019
г., за периода от датата на забавата по всяка от фактурите до
21.11.2019 г., и сума в размер на 142,57 лева (сто четиридесет и
два лева и петдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 6 336 лева по фактура № **********/13.06.2019
г. за периода от 20.08.2019 г.
до 08.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.У.“СВ. К.О.”, БУЛСТАТ*********, с
адрес: гр. София, Столична община,
район “Средец”, бул. “********, да заплати на “К.”
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 14 934,57 лева
(четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки)
– разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете и с
прекратената част от исковете поради направения отказ по чл. 233 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК “К.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.У.“СВ. К.О.”, БУЛСТАТ*********, с адрес:
гр. София,
Столична община, район “Средец”, бул. “********,
сумата
от 9,60 лева (девет лева и шестдесет стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с
прекратената част от исковете поради направения отказ по чл. 233 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :