Решение по дело №250/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с § 8 от АПК и във вр. с чл. 107 и чл. 24, ал. 2 от ЗГР /Закон за гражданската регистрация/ вр. чл. 9 - чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението.

Образувано е по Жалба от Х. М. Х. с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, чрез адв. Д. Ш. срещу отказ за издаване на Удостоверение за наследници на Кмета на [община], обективиран в писмо с изх. № 94Х-553-2/08.08.2023 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа за издаване на Удостоверение за наследници /УН/ на лицето М. А. Х., бивш жител на [населено място], [община], роден на [дата]. починал на 01.12.1984 г., за което издаден Акт за смърт №0477 от 02.12.1984 г.

Сочи се, че отказа е постановен необосновано, като не са изяснени всички факти, относими за извършване на административната услуга, като в случая органът се позовал на база данни – НБД „Н.“, без да извърши проверка в регистрите за гражданско състояние съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата. Иска отмяна на отказа и задължаване на кмета да издаде искания акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред съда оспорващият, чрез пълномощника адв. Д. Ш., поддържа жалбата.

Ответника - Кмета на О. А. не е изразил становище по жалбата и не се явява представител пред съда.

Доказателствата по делото са писмени. Приети са от съда приложените към жалбата и към административната преписка документи.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Процедурата по извършване на исканата услуга е започнала от жалбоподателят, като пълномощник и на останалите наследници до Кмета на О. А. на 03.08.2023 г. с Искане за издаване на удостоверение за наследници /л. 10/ - по образец, съгласно Приложение № 2 към чл. 11 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението. Това искане е заведено в О. А. с вх. № 94Х-553-1/03.08.2023 г. и касае издаване на Удостоверение за наследници на лицето М. А. Х. /М. А. Х./ с посочена дата на раждане и смърт, и трима наследници двама сина и съпруга и приложени удостоверение за раждане, препис на акт за смърт и пълномощно.

С процесното писмо, рег. № 94Х-553-2 от 08.08.2023 г. издадено от Кмета на [община], заявителят е уведомен, че в НБД „Н.“ не са открити данни за лице на име М. А. Х. /М. А. Х./, поради което не може да бъде издадено исканото удостоверение. Писмото е връчено на 15.09.2023 г.

Жалбата против отказа е подадена директно до Административен съд - [област] на 20.09.2023 г., който е изпратил делото по подсъдност.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд - [област], като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е писмо рег. № 94Х-553-2 от 08.08.2023 г. на Кмета [община], с което е отказано издаването на Удостоверение за наследници на лицето М. А. Х. /М. А. Х./. Оспореното писмо е индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на ИАА и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация за неуредени въпроси във връзка с издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението се прилагат разпоредбите на АПК. Следователно, жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения акт.

Предвид изложеното, жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. За писмото съдържащо отказ за издаване на УН, жалбоподателят е уведомен на 15.09.2023 г., като жалбата е подадена и заведена в съда на 20.09.2023 г., т. е. в 14 /четиринадесет/ дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за обжалване на ИАА.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР и чл. 44, ал. 1, т. 14 от ЗМСМА /Закон за местното самоуправление и местната администрация/, кметът на общината е длъжностното лице по гражданско състояние на територията на общината. По чл. 4, ал. 3 от ЗГР кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината, като въз основа на регистъра на населението общинската администрация издава удостоверения /чл. 24, ал. 1 ЗГР/. По смисъла на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация". С оглед на това и функциите, които са предоставени на кмета на общината по смисъла на чл. 35, ал. 3 ЗГР - длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, той може да ги възлага с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. В конкретния случай, длъжностното лице по гражданското състояние на територията на О. А. е именно Кмета, който е бил компетентен да предостави исканата услуга и е издал и писмото-отказ.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното писмо е издадено от компетентен орган, като настоящият съдебен състав намира, че актът е издаден в писмена форма, като съдържа фактически основания за издаването му, но в същия административния орган не е посочил съответните правни норми, като основания за отказа, при което и допуснато нарушение във вр. с чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК, обосноваващо отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на оспорващия, след като не е бил наясно каква точно разпоредба и от кой нормативен акт е мотивирало органа да постанови отказа, което безспорно ограничава и проверката на съда.

Отказа е постановен и в противоречие с материалния закон.

По делото не е спорно че Молбата за издаване на УН от жалбоподателя отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл. 9 от Наредбата № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по образец, от длъжностното лице по гражданското състояние в общината. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или, когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/. Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Н." и Локална база данни "Н." /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Р.Б., а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р.Б.; или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или, на които е предоставено убежище в Р.Б. /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверение за наследници се издава за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и, за които има съставен акт за смърт, при което след като жалбоподателят се е снабдил с препис от акт за смърт, за лицето М. А. Х. /М. А. Х./ с оглед на обстоятелството, че починалото лице е български гражданин, безспорно е било налице основание за издаване на исканото удостоверение. Този извод се налага и предвид чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон, според която разпоредба длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние, като съгласно ал. 5 на същата разпоредба, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. В случая от фактическа страна по делото е установено, че е налице първата материално-правна предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на починалото лице, като починалото лице е български гражданин, съответно е подлежало на вписване в регистъра на населението. Налице са и останалите предпоставки, като безспорно е установено, че на М. А. Х. /М. А. Х./ е издаден акт за раждане и акт за смърт, при което Кмета на община А. има законово задължение и основание при изрично заявено писмено искане да предостави удостоверение за наследници на жалбоподателя.

Основателни са доводите на процесуалния представител, че извършването на справки в НБД „Н.“ и Локална база данни „Н.“ е само една от възможностите за извършваната услуга, като освен тази база, същия следва да използва и възможностите на регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, изричния отказ на [община], да издаде УН, в противоречие с материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката изпратена на административния орган за извършване на исканата услуга, респ. издаване на съответния документ, след извършване на съответната проверка по чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението – следва да се установи налице ли са изискванията на чл. 2, ал. 5 и чл. 10, ал. 1 или ал. 2 от същата наредба.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат възстановени и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ отказа на Кмета на О. А. да издаде Удостоверение за наследници на М. А. Х. /М. А. Х./, обективиран в писмо с рег. № 94Х-553-2 от 08.08.2023 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на О. А. за изпълнение на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА О. А. да заплати на Х. М. Х. с постоянен адрес [населено място] разноски по делото в размер на 510 лв.

Решението може да се обжалва, чрез Административен съд – [област], пред Върховен административен съд – [област], в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението на страните.