Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова гр. д. № 7418 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение
№ 72895 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 67544/2017 г. на СРС, II ГО,
64 състав, е намалено по иск по чл.30 ЗН на П.Г.К. срещу Д.К.М. дарението на
4/6 ид.ч. от апартамент № 6, находящ се на втори етаж от жилищна сграда в гр.
София, общ. Столична, район „Изгрев“, ул. „******, състоящ се от: стая, хол и
кухня, с площ от около 64 кв.м., заедно с прилежащо мазе с площ около 19, 16
кв.м. и таван с площ около 15 кв.м., както и 11,89% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно
кадастралната карта представлява имот с идентификатор 68134.802.732.1.6,
извършено от М.А.Г.в полза на Д.К.М. с нотариален акт № 33, том I, рег. № 2202,
дело № 32/2012 г., с 1/3 част, като е възстановена на П.Г.К. запазената й част
от наследството на М.А.Г., починала на 20.04.2017 г., в размер на 2/9 ид.ч. от
описания имот.
Ответницата
е осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 980 лв.
разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Д.К.М.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Излага съображения, че ищцата в качеството й на наследник по
закон на дарителя е следвало да приеме наследството по опис, за да иска
възстановяване на запазена част по отношение на ответницата, което в случая не
е било сторено. В тази връзка счита, че този пропуск не може да бъде саниран,
тъй като е изтекъл срокът по чл.61 ЗН за приемане наследството по опис. Оспорва
изводите на съда, че с процесния имот се изчерпва цялото наследство по
съображения, че от ангажираните по делото доказателство се установява, че М.А.Г.притежава
и други недвижими имоти. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права,
доколкото ищцата е нейна майка, която с оглед наложените порядки в обществото
следва да се стреми към най-доброто за нея, като завеждането на иск от нейна
страна накърнява добрите нрави. Навежда оплакване, че от страна на ищцата не е
заявено искане дали претендира паричната равностойност на дела си или връщане
на имота в наследствената маса. Излага и съображения, че процесният имот й е
дарен от баба й още на 22.03.2012 г., повече от пет години преди тя да почине,
поради което за самата дарителка се е погасила възможността да се освободи от
възникналата облигационна връзка, а следователно – за ищцата в качеството на
неин наследник не съществува възможност да иска възстановяване на
претендираната запазена част. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищцата П.Г.К., с който същата се
оспорва, за което са развиват подробни съображения. Поддържат се доводи, че
обжалваното решение е правилно, като не са налице твърдените противоречия с
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Отправя се искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по
делото.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
СРС е
сезиран с иск с правно основание чл.30 ЗН.
С исковата
молба ищцата П.Г.К. твърди, че е законна наследница – дъщеря на М.А.Г.,
починала на 20.04.2017 г. Твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 33, том I, рег. № 2202, дело № 32/2012 г. от 22.03.2012 г. на нотариус
рег. № 157 на НК М.А.Г.е дарила на нейната внучка и дъщеря на ищцата - Д.К.М.
4/6 ид.ч. от апартамент № 6, находящ се на втори етаж от жилищна сграда в гр.
София, общ. Столична, район „Изгрев“, ул. „******, състоящ се от: стая, хол и
кухня, с площ от около 64 кв.м., заедно с прилежащо мазе с площ около 19, 16
кв.м. и таван с площ около 15 кв.м., както и 11,89% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Счита, че с така извършеното
дарение е накърнена нейната запазена част. Наследодателката М.А.Г.е оставила
наследници по закон – две деца, поради което и на основание чл.29, ал.1 ЗН
запазената част в случая е 2/3 от имуществото й или – по 1/3 за всяко от
децата. Счита, че с процесното дарение е накърнена запазената й част в размер
на 2/9 ид.ч. Твърди, че имуществото на наследодателката се изчерпва с
въпросните 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, по отношение на които същата е
призната за собственик с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 42,
том II, рег. № 8503, дело № 210/2007 г. от 18.12.2007 г. на нотариус рег. № 157
на НК. Счита, че разпореждането с единственото притежавано от наследодателката
имущество в полза на нейната внучка има характер на универсално
разпореждане. Моли съда да постанови
решение, с което да намали дарението, извършено с нотариален акт № 33, том I,
рег. № 2202, дело № 32/2012 г. от 22.03.2012 г. на нотариус рег. № 157 на НК, и
да възстанови запазената й част. Претендира направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д.К.М., с който
оспорва предявения иск. Счита,
че е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото ищцата е нейна майка,
която с оглед наложените порядки в обществото следва да се стреми към
най-доброто за нея, като завеждането на иск от нейна страна накърнява добрите
нрави. Излага съображения, че ищцата в
качеството й на наследник по закон на дарителя е следвало да приеме
наследството по опис, за да иска възстановяване на запазена част по отношение
на ответницата, което в случая не е било сторено. В тази връзка счита, че този
пропуск не може да бъде саниран, тъй като е изтекъл срокът по чл.61 ЗН за
приемане наследството по опис. Оспорва твърдението на ищцата, че цялото
имущество на М.А.Г.се изчерпва с процесния недвижим имот, тъй като по делото не
са ангажирани доказателства в негова подкрепа. Излага и съображения, че
процесният имот й е дарен от баба й още на 22.03.2012 г., повече от пет години
преди тя да почине, поради което за самата дарителка се е погасила възможността
да се освободи от възникналата облигационна връзка, а следователно – за ищцата
в качеството на неин наследник не съществува възможност да иска възстановяване
на претендираната запазена част. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Между
страните не се спори, че ищцата П.Г.К. е майка на ответницата Д.К.М., както и
че дарителката М.А.Г.е майка на ищцата и баба на ответницата.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 42, том II, рег. № 8503, дело
№ 210/2007 г. от 18.12.2007 г. на нотариус рег. № 157 на НК М.А.Г., Т.Г.Д.и П.Г.
Г.(с ЕГН, идентично с това на ищцата) са признати за собственици, както следва:
М.А.Г.– на 4/6 ид.ч., Т.Г.Д.– на 1/6 ид.ч. и П.Г. Г.– на 1/6 ид.ч. от следния
недвижим имот: от апартамент № 6, находящ се на втори етаж от жилищна сграда в
гр. София, общ. Столична, район „Изгрев“, ул. „******, състоящ се от: стая, хол
и кухня, с площ от около 64 кв.м., заедно с прилежащо мазе с площ около 19, 16
кв.м. и таван с площ около 15 кв.м., както и 11,89% ид.ч. от общите части на
сградата.
Не е
спорно между страните, а се потвърждава и от представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 33, том I, рег. № 2202, дело № 32/2012 г. от
22.03.2012 г. на нотариус рег. № 157 на НК, че със същия М.А.Г.е дарила на
внучката си Д.К.М. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 6, находящ се на
втори етаж от жилищна сграда в гр. София, общ. Столична, район „Изгрев“, ул. „******,
състоящ се от: стая, хол и кухня, с площ от около 64 кв.м., заедно с прилежащо
мазе с площ около 19, 16 кв.м. и таван с площ около 15 кв.м., както и 11,89%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото
е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том I,
рег. № 11768, дело № 64/2014 г. от 17.06.2014 г. на нотариус рег. № 595 на НК,
по силата на който М.А.Г.продава на съсобственичката си П.Г.К. притежаваните от
нея 4/6 ид.ч. от следния техен съсобствен с трети лица недвижим имот, а именно:
апартамент № 6, находящ се на втори етаж от жилищна сграда в гр. София, общ.
Столична, район „Изгрев“, ул. „******, състоящ се от: стая, хол и кухня, с площ
от около 64 кв.м., заедно с прилежащо мазе с площ около 19, 16 кв.м. и таван с
площ около 15 кв.м., както и 11,89% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. В същия е посочено, че продавачът М.А.Г.си
запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване о отношение на притежаваните
от нея ид.ч. от недвижимия имот.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № 0764/11.07.2017 г., изд. от Столична община,
Район „Изгрев“, М.А.Г.е починала на 20.04.2017 г., като е оставила наследници
по закон: Т.Г.Д.– дъщеря и П.Г.К. – дъщеря.
Представена
е декларация с нотариална заверка на подписа рег. № 3234/21.09.2017 г. на
нотариус рег. № 646 на НК на П.Г.К., с която същата декларира, че към момента
на откриване на наследството единственото имущество на наследодателката М.А.Г.,
починала на 20.04.2017 г., са 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот: апартамент
№ 6 с прилежащи части: мазе с площ 19, 16 кв.м., таван с площ 15 кв.м. и 11,
89% ид.ч. от общите части на сградата.
С договор
за доброволна делба на земеделски земи от 22.08.2008 г., сключен между М.Ф.Г., Н.Й.Й.,
Т.Г.Д., П.Г.К. и М.А.Г.помежду им е извършена доброволна делба на недвижими
имоти, останали в наследство от общите им наследодатели: Ф.Г.С.и С.А.Г., като М.А.Г.не
е получила в дял недвижим имот, а единствено сумата от 500 лв. от Т.Г.Д.и П.Г.К.,
като в договора е посочено, че сумата е била получена лично в брой пред
нотариуса.
Видно от
писмо изх. № 844/21.02.2019 г. на Служба по вписванията, гр. София, в което е
инкорпорирана справка по персоналната партида на М.А.Г.за периода 01.11.1990 г.
– 20.04.2017 г., по същата са вписани: заличаване на законна ипотека по
отношение на процесния имот от 12.12.2017 г.; констативният нотариален акт от
18.12.2017 г.; нотариалният акт за дарение на 4/6 ид.ч. от процесния имот в
полза на Д.К.М. от 22.03.2012 г. и последващият нотариален акт от 17.06.2014 г.
за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от процесния имот в полза на П.Г.К..
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, като същото е процесуално допустимо, поради което следва да
се пристъпи към обсъждане доводите относно неговата правилност.
Съгласно
чл.28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той
не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Нормата
на чл. 30, ал. 1 ЗН дава възможност на наследника с право на запазена
част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е
установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно
субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Чрез
упражняване от наследника по закон на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се
търси защита и се реализира субективното му потестативно право на
възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на
извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещателни
разпореждания.
Не могат
да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че предявяването на иска по
чл.30 ЗН в случая съставлява злоупотреба с право - с оглед обстоятелството, че ищцата е майка
на ответницата, тъй като защитимото от закона право на запазена част би могло
да се яви накърнено от сочения вид разпореждания и в случаите на посочената
степен на родство между страните в производството. Наред с посоченото, не могат
да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че предявяването на процесния
иск накърнява добрите нрави, доколкото законодателят урежда накърняването им
като основание за нищожност на договорите по чл.26, ал.1 ЗЗД, какъвто не е
процесният случай.
За да се
уважи искът за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали
дарствено разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки:
1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия
наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на
наследника да е била накърнена с дарственото разпореждане от неговият
наследодател.
В случая от
представеното удостоверение за наследници изх. № 0764/11.07.2017 г., изд. от
Столична община, Район „Изгрев“, се установи, че М.А.Г.е починала на 20.04.2017
г., като е оставила наследници по закон: Т.Г.Д.– дъщеря и П.Г.К. – дъщеря.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи (включително и
осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или
низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от
имуществото на наследодателя. При наличието на две деца в случая запазената им
част е в размер на 2/3 от имуществото на наследодателя - по 1/3 за всяко от тях.
От изложеното следва, че запазената част на ищцата П.Г.К. е в размер на 1/3 от
имуществото на наследодателката.
По силата
на чл.28, ал.2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е
разполагаемата част на наследодателя, която в случая е в размер на 1/3.
Между
страните не е спорно, а се потвърждава и от представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 33, том I, рег. № 2202, дело № 32/2012 г. от
22.03.2012 г. на нотариус рег. № 157 на НК, че със същия М.А.Г.е дарила на
внучката си Д.К.М. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 6, находящ се на
втори етаж от жилищна сграда в гр. София, общ. Столична, район „Изгрев“, ул. „******,
състоящ се от: стая, хол и
кухня, с площ от около 64 кв.м., заедно с прилежащо мазе с площ около 19, 16
кв.м. и таван с площ около 15 кв.м., както и 11,89% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
С така
извършеното дарение в полза на своята внучка М.Г.е накърнила запазената част на
дъщеря си П.Г.К., която е в размер на 1/3 от имуществото й.
Анализът
на ангажираните писмени доказателства – договор за доброволна делба от
22.08.2008 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том I, рег. №
2202, дело № 32/2012 г. от 22.03.2012 г. на нотариус рег. № 157 на НК,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том I, рег. № 11768,
дело № 64/2014 г. от 17.06.2014 г. на нотариус рег. № 595 на НК, писмо изх. №
844/21.09.2019 г. на Служба по вписванията, гр. София относно вписванията по
персоналната партида на М.А.Г.за периода 01.11.1990 г. – 20.04.2017 г. обуславя
извод, че дареното имущество изчерпва наследството.
С оглед
заявеното от страна на ответницата оспорване на това обстоятелство, с доклада
по делото, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК, на същата е указано, че в нейна
тежест е да докаже възражението си, че към момента на смъртта й М.А.Г.е
притежавала имущество, като й е било указано и че не сочи доказателства за това
обстоятелство. Установи се, че М.А.Г.се е легитимирала с констативен нотариален
акт като собственик на дарените впоследствие на внучка й 4/6 ид.ч. от недвижим
имот. Не се установи към момента на откриване на наследството същата да е
притежавала друго имущество. Този извод не се променя от обстоятелството, че
след като е дарила на внучка си процесните 4/6 ид.ч. от недвижим имот с
нотариален акт № 33, том I, рег. № 2202, дело № 32/2012 г. от 22.03.2012 г., М.А.Г.е
сключила и договор за покупко-продажба по отношение на тях в полза на дъщеря си
П.Г.К. с последващ нотариален акт № 80, том I, рег. № 11768, дело № 64/2014 г.
от 17.06.2014 г., в който е уговорено и че продавачът си запазва пожизнено и
безвъзмездно вещо право на ползване върху прехвърлените идеални части, като по
този начин се е разпоредила в полза на дъщеря си с идеални части от недвижим
имот, чиято собственост към този момент не е притежавала, запазвайки си вещно
право на ползване спрямо лице, различно от собственика им.
По
изложените съображения неоснователно се явява възражението на жалбоподателката,
че от ангажираните по делото доказателства се установявало, че М.Г.притежава
недвижима собственост извън дарените идеални части от процесния недвижим имот.
Съгласно чл.
30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е
той да е приел наследството по опис. Под термина „наследници по закон“
по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в
конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица, указани
в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не
към наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК
на ВКС).
В случая
дарението е извършено в полза на внучката на дарителката, която не се явява
призовано към наследяване лице, каквито са двете й дъщери - Т.Г.Д.и П.Г.К..
Въпросът
за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по
опис е разрешен в т.4 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която
изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране
на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не
е приложимо за универсално завещателно разпореждане. По реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № № 825/2012 г.
на ВКС, II ГО, в което е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не
намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в
полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата
е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание - и в този случай
липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха
могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и
при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса
по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част /в посочения смисъл - решение № 55
от 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г. на ВКС, II ГО; решение № 165 от
08.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г. на ВКС , I ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК/. С оглед приетото от съда, че с извършване на дарението
наследодателката е изчерпила наследството, в случая нормата на чл.30, ал.2 ЗН не
намира приложение, поради което възражението на жалбоподателката в обратния
смисъл се явява неоснователно.
Искът
по чл.30 ЗН се погасява с изтичане на общия давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
С т. 3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 са дадени разяснения, че моментът, от
който този срок тече в случаите на искане за отмяна на дарение, е
датата на смъртта на наследодателя, а в останалите случаи - на искане за отмяна
или намаление на завещателни разпореждания това е моментът на упражняване
правата по завещанието /в посочения смисъл – решение № 106 от 8.01.2015 г.
по гр. д. № 2654/2014 г. на ВКС , II ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК/. В случая смъртта на наследодателката е настъпила на 20.04.2017 г.
и към момента на предявяване на иска – 26.09.2017 г. давността не е изтекла. По
изложените съображения неснователно е възражението на жалбоподателката в
обратния смисъл, мотивирано с момента на извършване на дарението.
По
изложените съображения дарението подлежи на намаляване с 1/3, като на ищцата
следва да бъде възстановена накърнената й запазена част от 2/9 ид.ч. (1/3 Х
4/6).
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателката не се дължат
разноски.
Право на
разноски има ответницата по жалбата, която е заявила претенция за разноски в
размер на 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 15.07.2020 г.
От страна
на жалбоподателката своевременно е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира
за неоснователно с оглед естеството на спора, неговата фактическа и правна
сложност и обема на осъществената правна защита, изразяваща се в изготвяне и
депозиране на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в
проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
72895 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 67544/2017 г. на СРС, II ГО, 64
състав.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН ********** да заплати на П.Г.К., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 700 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.