Р Е Ш Е Н И  Е    №    260221

 

гр. С., 31.03.2021 година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3598/2020  г. на СлРС, за да се произнесе съобрази следното:   

Предмет на производството са предявени искове с пр. осн. чл. 108 и чл.109 от ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на М.Д.М., б.ж.на гр.С., починала на 13.05.1983 г., като наследници на нейния син П.Г.И., починал на 03.09.2005 г. Сочи се, че с влязло в сила Решение № 740 от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 4729/2008 г. е извършена съдебна делба на оставените от наследодателката М.Д.М. недвижими имоти, като в дял на ищците е поставен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.701.343., по кадастралната карта на гр.С., находящ се в гр. С., ул. „Хан Кубрат” № 2, с площ от 711 кв.м., а измерен на място с площ от 669 кв.м., със стар идентификатор № 1098, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 67338.701.343.1 с  площ от 48 кв.м., на един етаж, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор 67338.701.343.2 с площ от 63 кв.м., на един етаж, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор 67338.701.343.3, с площ от 4 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 67338.701.343.5 с площ от 23 кв.м., с предназначение  -селскостопанска сграда, при граници на имота: имоти №№ 67338.701.342; 67338.701.359; 67338.701.344 и 67338.701.345.

Посочва се, че ответниците са съпрузи. С нот. акт № 142,т.8, нот. д. № 3149/1991 г. на нотариус при СРС са придобили дворно място с площ от 883 кв.м., представляващо упи XI-297, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 58 кв.м. След придобиването на имота старата жилищна сграда е била съборена и изградена нова жилищна сграда със сутерен и жилищен етаж. С нот.акт № 183, т.9, нот.д.№ 775/2005г. на нотариус Н.В. ответниците са признати за собственици на недвижим имот с построената в него жилищна сграда на основание възмездна сделка и чл.92 от ЗС. След влизане в сила на кадастралната карта на гр. С. през 2006 г. имотът на ответниците е с идентификатор 67338.701.342.

След построяване на жилищната си сграда в имота ответниците оградили имота си, като направили в южната част масивна ограда около 55 метра, а на север поставили мрежеста ограда. Още тогава възникнали междусъседски спорове относно разположението на тези огради. През м.май 2020 год. по искане на първата ищца е направено трасиране на западната граница на имота на ищците, при което е установено несъответствие на съществуващата фактическа граница с имотната граница, отразена в кадастралната карта. В резултат на тази разлика е установено, че ответниците са навлезли в имота на ищците с 62 кв.м.

Сочи се, че изложените обстоятелства дават основание ищците да искат от ответниците да им предадат владението на 62 кв.м., които неоснователно владеят и които са собственост на ищците.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 62 кв.м. по протежението на границата между двата съседни имота - имот с идентификатор 67338.791.343 и 67338.701.342 и да осъди ответниците да им предадат владението на тази част от имота им, които ответниците владеят без правно основание.

След уважаването па иска по чл.108 от ЗС, се моли съда да осъди ответниците на основание чл. 109 от ЗС да премахнат масивната ограда, навлизаща в южната част на имота на ищците в продължение на 55 м.

В предоставения  едномесечен срок  е постъпил отговор от ответниците чрез адв. Р. ***, в който изцяло оспорва исковата молба както по отношение на главния иск, така и обективно съединения по чл. 109 от ЗС, като счита исковете за неоснователни и недоказани, почиващи на формирани погрешни представи у ищците. Твърди се, че причината за това е,  че неправилно ищците са възприели обстоятелството, че имотната граница между притежавания от тях имот и този на ответниците в кадастралната карта (КК) е вярно отразена спрямо документът им за собственост от 1970 г. Това е така, тъй като кадастралната карта в настоящия й вид представлява по същество оцифрена (пресъставена в цифров вид) кадастрална основа на действащия към момента на влизане на КК регулационен план. Кадастралната основа на този регулационен план обаче е неточна спрямо границите според документите за собственост и на двете страни, а именно - н.а. 142. том VIII. дело № 3149 от 26.11.1991 г. ( на ответниците) и н.а. 122. том II. дело № 291/1970г. (на ищците).

Твърди се, че определящо за правилното установяване на фактическото положение е определянето на точното местонахождение на имотната граница между двата имота към момента на придобиването им от страните, т.е. според кадастралния план от 1963-1964 г. Необходимостта от това произтича от факта, че ищците са наследници на М.Д.М., която по силата на н.а. 122. том II, дело № 291/1970 г. е призната за собственик па имот, който понастоящем е с иден тиф. 67338.701.343. За основа на преведеното делбено производство е послужила скица от СГКК - С., предвид влязлата в сила КК на гр. С., но това решение не е определящо относно точното местоположение на имотната граница между имота на ответниците и този на ищците, тъй като границата в КК е неточно определена и онагледена и не е била предмет на делото, а е взета за вярна съобразно оборимата презумпция на чл.2, ал.5 от ЗКИР.

Твърди се, че настоящо материализираната граница преповтаря съществувалата такава между двата имота към момента на закупуването на притежавания от тях имот през 1991 г., а и преди това и съответства на правото им на собственост към тази година, но същата, нанесена като граница между имоти е идентификатори 67338.701.342 и 67338.701.343, е грешно отразената в КК. Убедеността в това идва от обстоятелството, че по искане на ответниците е изготвен проект за изменение на КККР за точно отразяване на източната граница на ПИ с идентиф. 67338.701.342 съгласно документите за собственост на страните съобразно кадастралните планове, действали към датата на съставянето им, т.е. към 1991 г. за тях и към 1970 - за ищците. Дори и да има малки отклонения в точното местонахождение, то те се ограничават в рамките на допустимата от закона грешка, получаваща се при оцифряването на графичния план, в сила към датата на закупуване на имота от ответниците през 1991 г.

Сочи се, че твърденията на ищците, че ответниците са навлезли в имота им със 62 кв.м., са неоснователни, неотговарящи нито на действителното положение, нито на притежаваните и от двете страни документи за собственост. Това е така, тъй като материализираната на място граница е тази, която е съществувала към момента на закупуването на имота от ответниците с н.а. 142, том VIII. дело № 3149 от 26.11.1991 г., като това са границите, които отразяват действалия към този момент кадастрален план за кв. Речица. Твърди се също така, че реалното местоположение на границата между двата имота от закупуването им до настоящия момент не е променяна нито фактически, нито чрез правни сделки. Настоящата плътна ограда е изградена върху основите на съществуващата към закупуването на имота през 1991 г. такава, а в останалата си част оградата е в първоначалния си вид - с ажурна телена ограда и железни ръждясали колове, които и към настоящия момент се намират на място.

 Поради тази причина и твърдението на ищците, че са собственици на 62 кв.м. по протежението на границата между двата съседни имота с идентнф. 6733.701.343 и 67338.701.342 е безпочвено, противоречащо дори на документа за собственост, от който черпят права - от 1970 г. Сочи се освен това, че така посочените квадратни метри са неточни и силно завишени. Може да се каже, че действително е налице грешка в отразяване на границата между двата имота, но тази неточност се дължи на грешка в самата кадастрална карта (КК), която се дължи на следното - отразеното в КК неправилно местоположението на границата между двата имота произтича от пренасяне на грешката от кадастралната основа на регулационния план, въз основа на който са определени границите в КК чрез преобразуване на плана от графичен в цифров вил.

Наред е гореизложеното и в условията на евентуалност, се прави  възражение и за изтекла полза на ответницата придобивна давност на посочената като спорна част по протежението на границата между двата съседни имота с идентиф. 6733.701.343 и 67338.701.342 от пет и повече години.

    В с.з. ищците Р.Г.И. и М.П.Г., редовно призовани, не се явяват. Ищецът Г.П.Г., редовно призован се явява. Тримата ищци се представляват от процесуален представител, който моли съда да уважи предявения иск в рамките на посоченото от вещото лице 39,12 кв.м., с които оградата на ответниците в двете й части навлиза в имота на ищците.  

            Ответникът А.Г.Х., редовно призован, не се явява. Ответницата Р.Х.Х., редовно призована, се явява в с.з. Двамата ответници се представляват от процесуален представител, който моли съда да отхвърли изцяло така предявената искова молба като неоснователна и недоказана.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:  

 С нот. Акт за собственост на недвижим имот по давност № 122, т.2, дело 291/1970 г. М.Д.М.е призната за собственик по давност и наследство на дворно място, заедно с находящата се в него къща, представляващо парцел Х- 296 в кв. 58 по плана на с. Речица, състоящо се от 1225 кв.м.

На 25 април 1984 г. е съставен нот. Акт за придобиване на собственост върху недвижим имот № 169, т.1, дело 373 с който Г. И. М., П.Г.И. и Д. Г. Ч. - наследници на М.Д.М. са признати за собственици на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения им парцел IX- 296  кв. 58 по плана на кв. Речица, а именно дворно място с площ 16 кв.м. при граници: имот № 294, имот № 296 и улица. Придаваемото дворно място е придобито по силата на утвърден със заповед № 700/22.12.1972 г. дворищно-регулационен план на кв. Речица.

С решение № 740/17.11.2010 г. по гр.д. № 4729/2008 г. на СлРС в  общ дял на ищците Р.Г.И., Г.П.Г. и М.П. Т. е поставен поземлен имот с идентификатор № 67338.701.343, находящ се в гр. С., ул. Кубрат № 2 с площ от 711 кв.м. по кадастрална схема, а измерен на място с площ 669 кв.м. със стар идентификатор 1098, ведно с построените в имота сграда № 67338.701.343.1 с площ 48 кв.м., сграда № 67338.701.343.2 с площ 63 кв.м., 67338.701.343.3 с площ 4 кв.м. и сграда 67338.701.343.5 с площ 23 кв.м. при граници: 67338.701.342, 67338.701.344, 67338.701.359,  67338.701.345.

Ищците, видно от удостоверение от 12.05.2020 г. са наследници на М.Д.М. поч. на 13.05.1983 г.

На 21.03.1975 г. е съставен констативен нот. Акт за собственост № 49, т.3, дело 1060, с който  М.В.А.– праводател на ответниците е призната за собственик  на два парцела в кв. 58, парцел XI – 297 от 883 кв.м. и парцел  VIII- 297 от 773 кв.м.

С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. Акт 142, т.8, дело 3149/1991 г. ответникът А.Г.Х.  придобил собствеността върху дворно място, находящо се в гр. С., представляващо парцел XІ- 297 в кв. 58- Речица с обща площ 883 кв.м. от които застроени 58 кв.м.

С нот. Акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание възмездна сделка и чл. 92 от ЗС № 183, т.9, дело № 775/2005 г. ответниците А.Г.Х. и Р.Х.Х. са признати за собственици на поземлен имот № VII-720 в кв. 91 по плана на гр. С., кв. Речица, състоящ се от 883 кв.м., от които застроени 124 кв.м.

В хода на процеса са разпитани трима свидетели, от чиито показания се установява, че между имота на страните е имало стара ажурна ограда, изградена в периода 1982-1985г. /арг. от показанията на св. Й./, пред тази ограда в имота на ответника имало засяти растения / жив плет/. През 1997г. ответниците изградили и тухлена ограда Г-образна, която в късата си част била около метър. Показанията на св.К. установяват, че тухлената ограда била изградена след като представител на общината дошъл на място и забил колчета, по които да се изгради оградата.

В производството е назначена, изслушана  и приета съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице геодезист. От заключението на експерта се установява, че след геодезическо заснемане на процесната ограда била заснета полумасивна част с дължина 24,40 м. и масивна част с дължина 18,86 м.

Цифровия модел на имотите на страните по КККР на гр.С. със заснетата ограда е представен, като Комбинирана скица 2. Съвместяването определя три зони на застъпване и това е площта, изобразена със бежов цвят, т.е. площта на навлизане в имота на ищците по КККР - общо 39.12кв.м.

Вещото лице проследило и промяната в границата между двата имота, като е започнало от най-стария кадастрален план за имотите. Така по най-стария кадастрален и регулационен план за кв.Речица от 1964г.- Комбинирана скица 1, имотът на ищците бил с планоснимачен номер 296 и отреден парцел Х-296, кв.58, а имотът на ответниците бил част от пл.№ 297, за който бил отреден парцел XI- 297, кв.58. Спорната граница била отразена, като материализирана с плет ограда.

Регулационният план, одобрен през 1972г. бил изработен върху стария кадастрален план от 1963г. - Комбинирана скица 1-А. Новата регулация предвиждала прокарване на нова улица, през част от пл.№ 296. Част от пл.№ 296, която е от запад на проектната улица и има жилищна сграда остава в кв.58, получава номер на парцел IX-296. През 1984г. ищците станали собственици и на придаваеми по регулация 16кв.м. към парцел IX-296, кв.58 от имот пл.№ 294, описани в н.а. 169/25.04.1984г.  Другата част от пл. № 296, която е от изток на проектната улица ставала предаваема към парцел, отреден за жилищно строителство в новообразуван квартал 82 /Приложение 2 и 2А/.

Изготвената Комбинирана скица 1-Б показва съвместени границите на процесните имоти и парцели от плановете 1964г., 1972г. със заснетата ограда. Съвместяването показва съвпадение на заснетата ограда с границите от оцифрените планове в по-голямата си част.

На по късен етап бил изработен нов кадастрален и регулационен план приет 2000г. - Комбинирана скица 3, Приложение 3. В него имотът на ищците бил разделен от прокараната улица на пл.№ 1098, за който бил отреден парцел VI-1098, кв.91 и пл.№ 719, за който бил отреден парцел V-719, кв 92. Имотът на ответниците е с пл.№ 720, за който бил отреден парцел VII- 720, кв.91.

Оцифрения кадастрален и регулационен план са използвани от изпълнителя при създаване кадастралната карта на гр. С.. Комбинирана скица 4 показвала пренесените регулация на плана от 2000г. и заснетата ограда върху кадастралната основа.

Вещото лице посочило, че документите на ищците (н. а 122/1070г) и тези на ответниците (н.а 142/1991г) били съставени на база плана 1964г. (за ищците) и плана 1972г. (за ответниците). В тези планове кадастралната основа била една и съща и общата им граница няма промяна (на комбинирани скици 1, 1-А, 1-Б е изобразена със зелен цвят. Правело впечатление сходството на общата им граница по тези планове със заснета ограда при посещението на експерта на място.

При анализа на оцифрените планове и изготвянето на комбинираните скици вещото лице установило следното:

Към момента на съставяне на н. а № 122/10.03.1970г., с който М.Д.М. /наследодателка на ищците/ била призната за собственик на парцел Х-296,кв. 58 е действал плана от 1964г. Оцифреният от експерта имот пл.№ 296 бил с площ 1312кв.м, а парцела бил с площ 1222 кв.м (по документ 1225кв. м). Имотът на ответниците  съществувал като предвиждане - парцел XI-297,кв. 58 с площ от оцифряване - 967кв. м, без предаваемата част от пл. 296 площта е - 871кв.м (по документ 883кв. м). И двата имота имали площ в повече от тази по документ, като тази разлика процентно била еднаква и за двата имота, което говорело за еднаква систематична грешка на изчисление на площите към момента на съставянето на документите. От това вещото лице заключило, че оцифрената обща граница между пл. 296 и пл. 297 е действителната граница между имотите към момента на съставяне на документите за собственост. Това се подкрепяло и от сходството в местоположението със заснетата ограда на терен.

Очевидната разлика в местоположението на имотната граница по кадастралния и регулационен план от 1964г . с идентичната й в Кадастралната карта на гр. С. и плана от 2000г. (послужил за изработване на КККР), говорело за допусната грешка в отразяването и при изработване на кадастралната основа за плана приет през 2000г. (по данни от Община С. това е било през 1993г.). Методите за изработване на кадастралния план по това време допускали по-голяма точност на измерване на точки по външните контури на имотите (от към улиците) и по-ниска при вътрешно кварталните имотни граници. Както се виждало от комбинираните скици, от към улицата точките от заснемане на оградата и нейното оцифряване по всички планове съвпадат, докато вървейки към вътрешността на имотите грешката (разминаването на оградите) се увеличавала.

Площта на застъпване между заснетата, съществуваща на терена ограда изградена през 1997г. и имотната граница по плановете действащи към момента на съставяне на документите за собственост на двата имота (1964г. и 1972г.) била 13 кв. м. -  Комбинирана скица 1-В.

Според вещото лице оценката на точността по чл. 18 от Наредба №РД-02-20-5/15 12 2016г. се правила при условие, че няма наличие на грешки в картните материали и се оценяват елементи (подробни точки и размери), определени по идентични методи. Можело да се сравняват оцифрени граници от различни планов,е както и преки геодезически измервания на идентични чупки от граници и сгради, но не можело да се оценяват идентични точки, определени графично (оцифрени) от план или карта от една страна и измерени геодезически.

Ето защо, при условие, че експерта установил допусната грешка при отразяването на спорната граница в плана от 2000г., а от там и в КККР приети 2006г., посочило, че не може да се направи оценка на точността на идентичните точки на заснетата ограда и кадастралната граница в плана за регулация от 1972г., действащ при съставяне на документите за собственост и имотите по депото. Можело да се  оцени допустимата разлика при повторно определяне на площта на поземлен имот (чл. 19 от Наредба №РД-02-20-5/15. 12. 2016г.). Съгласно допустимите стойности на чл.18,ал.4,т. 2, а) за 6S<=40cm., за имота на ответника с площ по документ 883кв. м, съгласно формулата в чл.19 за допустимата разлика в площта се получавало т_РОоп=2д5\/Р=2х0.4\/883=23.77кв.м, което означавало, че разликата от 13 кв.м в площите между заснетата граница и оцифрената от плана 1964г., които са идентични отговаряло на условието за допустимост.

При посещението, огледа и заснемането на място вещото лице установило, че спорната ограда се състои от две части - Заснетата ограда е визуализирана на Комбинирана скица 2. Първата част започвала от сграда 67338.701.345.3 (сграда в имота, съседен на процесиите от север), продължава права на юг до първата чупка - подробна точка 11. Представлявала полумасивна ограда от метална мрежа, закрепена на метални профили, забити в земята и дължина 24. 40м.-видимо стара ограда. Металните П-образни профили били силно раждясали, като някои от тях били и леко наклонени, от което прави извод, че са поставени много отдавна.

Останалата част на оградата била масивна, тухлена. Започвала от чупката, описана по-горе към имот 67338.701.343 (имотът на ищците), продължавала до подробна точка 12, след което отново прави чупка на юг тангира зида на масивен гараж (сграда 67338. 701. 343. 5 no КК), и достига до южния зид на имотите-подробна точка 1. Така описаната масивна ограда вещото лице заснело от двете страни в пълния си обем, като средната й дебелина е 20см и дължина 18. 86 м. От страна на ответника по делото оградата била реновирана, измазана с минерална мазилка, което не позволявало да се прецени дали е стара, но от страна на ищците по делото била измазана със хоросанова мазилка видимо, като технология и материали правена отдавна.

Посочено е от експерта, че в техническа служба на Община С. не били открити запазени документи за дадена строителна линия за ограда.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, същото подробно обясни защо не е коректно да се прави сравнение в точността по чл.18 от Наредба №РД-02-20-5/15. 12. 2016г. между оцифрена граница от план или карта графично и геодезически измерена. Според вещото лице границата от 1963г., която е нанесена отговаря в по-голяма степен на заснетата в момента и тя всъщност е коректната, т.е. навлизането в имота на ищците към 1964г. е само 13 квадрата, което обаче, съобразно чл.19 от наредбата е допустимо – сравнявайки площта. Така според вещото лице изцяло в кадастралната карта е пренесена, чрез оцифряване на плана от 2000г., който план е правен по измерване, което е неточно, а от там и тази грешка била пренесена в кадастралната карта.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като последователни и логични, кореспондиращи едни с други, както и със заключението на вещото лице, по отношение вида на спорната ограда и местоположението й.

Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза по делото, като дадено от експерт със знания, умения и опит в областта на геодезията и картографията, в които съдът няма причини да се съмнява.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:

Предявените петиторни искове по чл.108 и чл.109 ЗС са допустими.

Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта- лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е нарушено, законът  установява право за собственика да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ. държи без да има основание за това.

Предпоставките за уважаване на иска са ищецът да е носител на правото на собственост, респ.носител на ограничено вещно право върху определена вещ, по силата на което може да владее вещта и трето лице да упражнява фактическата власт върху вещта, без да има основание за това.

В случая страните нямат спор, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 67338.701.343, а ответниците на съседния ПИ 67338.701.342 по КККР на гр.С., двата имота находящи се в кв.Речица. Спорният предмет е дали ищците са собственици на 62 кв.м. по протежението на границата между двата имота, т.е. дали има навлизане от страна на ответниците, изграждайки масивната част от оградата, разделяща имота им с ищците в имота на последните, респ.владение от страна на ответниците на тази спорна част.

С т.4 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК ВКС се прие, че е допустим иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта, като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот,  дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.

Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот.

Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Затова, ако в  производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота.

 Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

 При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.

Приетото с т.4 на цитираното горе тълкувателно решение, обуславя неоснователност на оплакването на ищците, че съдът не следва да се произнася за наличието или липсата на непълнота или грешка в кадастралната карта, щом няма изрично предявен иск по реда на ЗКИР.

В настоящия казус безспорно се установи, посредством заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза по делото – Комбинирана скица 2 /л.76 от делото/ на заснетата ограда между имотите на страните по КККР, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в грешно заснимане на имотната граница, при което реална част от имота на ответниците, заключаваща се в.т.6, 7,8,9,11,12 и 13 от Комбинирана скица 2, оцветена в бежов цвят е заснета, като имот на ищците. Установи се в процеса, че съществуващата имотна граница между съседните два имота на страните по делото не е била променяна на място /на терен/ още от първия план за кв.Речица от 1963г., а настоящите грешно заснети граници по кадастралната карта се дължат на пренасяне изцяло на плана от 2000г. – изготвен по неточно измерване. Установи се също така, че документите за собственост на страните - Н.А.№ 122/1070г. за ищците и Н.А № 142/1991г.за  ответниците били съставени на база плана 1964г. (за ищците) и плана 1972г. (за ответниците). В тези планове кадастралната основа била една и съща и общата им граница няма промяна. Тази обща граница по първите два плана от 1964г. и 1972г. за кв.Речица била сходна и със заснетата ограда при изготвяне на заключението на вещото лице по делото. Освен това липсата на каквато и да е промяна в общата имотна граница на двата имота на страните през годините се установи и от показанията на всички разпитани свидетели.

Ето защо, съдът приема, че правилната обща граница между имотите е тази по плановете от 1964г. и 1972г., към който период са издавани и документите за собственост на праводателите на страните в процеса, а грешното заснемане на тази граница в кадастралната основа и карта се дължи на автоматичното пренасяне на плана от 2000г.  Установи се, че площта на застъпване между заснетата, съществуваща на терен ограда, изградена през 1997г. и имотната граница по плановете действащи към момента на съставяне на документите за собственост на двата имота (1964г. и 1972г.) е 13 кв. м. /Комбинирана скица 1-В/ и в рамките на допустимата разлика в площите /съобразно чл. 19 от Наредба №РД-02-20-5/15. 12. 2016г.) между заснетата граница и оцифрената от плана 1964г.

По изложените аргументи, ищците не доказаха, че има навлизане в техния имот, чрез изграждането на масивната ограда през 1997г. от страна на ответниците, т.е., че са собственици на 62 кв.м. реална част от поземлен имот, завладян неправомерно от ответниците. Всичко това обуславя отхвърляне на предявения ревандикационен иск, като неоснователен.

По отношение на предявения негаторен иск по чл.109 ЗС.

Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

С ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК ВКС РБ се прие, че двете задължителни условия за уважаването на иск по чл.109 ЗС са неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно предпоставките за уважаване на негаторния иск са ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, спрямо която е насочено неоснователно въздействие на ответника, както и това въздействие/ действие или бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота му по-големи от обикновените.

Изходът на спора по ревандикационния иск, доколкото се установи, че ищците не са собственици на реална част от поземлен имот с площ 62 кв.м. и се доказа, че спорната част от 13 кв.м. се владее от ответниците на правно основание, то изграждането на масивната ограда през 1997г. от ответниците, представлява основателно действие и с него не се пречи по никакъв начин да осъществява спокойно и в пълен обем правото си на собственост.

Ето защо, този иск също бива отхвърлен като неоснователен.

При това развитие на процеса, ищците биват осъдени да заплатят разноски на ответниците в размер на 750 лв., от които 150 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.108 ЗС предявеният от Р.Г.И., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********,*** против А.Г.Х., ЕГН ********** и Р.Х.Х., ЕГН **********,***        , ревандикационен иск за признаване на установено, че ищците са собственици на 62 кв.м. по протежението на границата между имот с идентификатор № 67338.791.343 и № 67338.701.342, тъй като е налице грешно заснемане в кадастралната карта на границата между имотите, при което част от имота на ответниците е заснета като имот на ищците, с площ 39,12 кв.м., изобразена с бежов цвят в  Комбинирана скица 2 /л.76 от делото/ на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза по делото, неразделна част от настоящото решение и за предаване владението на тези 62 кв.м. от ответниците на ищците, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.109 ЗС предявеният от Р.Г.И., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********,*** против А.Г.Х., ЕГН ********** и Р.Х.Х., ЕГН **********,***        , негаторен иск за премахване на изградената от ответниците масивна ограда между имот с идентификатор № 67338.791.343 и № 67338.701.342, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Р.Г.И., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Г.Х., ЕГН ********** и Р.Х.Х., ЕГН **********,*** , сума в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, деловодни разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: